Спомени на танкистите.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Не бе, кемафчето беше новобранец...

А кемафите бяха инструктирани-като видят да се вдигат мишените да паднат на първа предавка, и да поддържат 1800оборота на двигателя. Демек-максималните. За да има ток за стабилизатора на оръдието.
Затова и при отлична стрелба се даваха по 5 дни отпуск на мерача(все пак той стреля), и по 3 на командира и кемафа. Добрата стрелба е колективно дело.

[belata]

От: Спомени на танкистите.

Ами Айтос беше в трета армия, изкарах две години там.
Ако сте чели темата ще знаете, че бях мерач на Т-72, имам и няколко нелегални кормувания, не разрешаваха на никой друг да кара, ама аз си бях мераклия и никой не можеше да ме спре. Още преди да тръгнем към полосата се разбираме кай къде ще е-аз да карам, командира да стреля, а кемафчето няма думата-да зарежда картечницата в командирския отсек.
Карах каквото карах, и на връщане в изходна позиция обърках пистата-вместо да вляза във втора-съм я пропуснал, и се нахендих между втора и трета. Викове по станцията, маневра, и готово. После и аз и кемафчето отнесохме конското-той задето не умерил пистата, а аз защото не съм могъл да сваля мишените

Най много ми харесваха нощните стрелби през лятото. То по програма тогава е един вид ваканция от учебния процес, ама стрелбите си вървяха почти целогодишно, особено като наближеше някое по-голямо занятие, или стрелба със щатен изстрел. Та през лятото вечер е топло, на стрелбището няма офицери(освен ротния де, ама той не се брои) да ни шашкат, лежим, гледаме стрелбата на приятелите, говорим си(най-вече за уволнението), изобщо-кеф.
На такава нощна стрелба са ме стреляли с картечницата. Аз в танка естествено. Понеже се бяхме откъснали напред, а люка ми беше отворен-на задните танкове светлината отразена в люка им изглежда като примигваща мишена, и един ме зачеса с картечницата. Отначало не можех да позная откъде са тези проблясвания в танка(мислех, че някой кабел искри), но като погледнах нагоре и видях трасаците как летят право нагоре след рикошет по купола на танка-с много голяма скорост си затворих люка. Той по правило трябва да е затворен, ама на тази машина не и работеше нагнетателя, а от газовете на картечницата люти на очите-бях го отворил за проветрение...

Ново Село съм го минавал 3 пъти. Първо пеш за да видим кой откъде ще минава, и ротния да разпредели мишените, после и на учението.
Имам изстреляни трийсе и няколко щатни снаряда, един камион х.йчета за вкладната цев, още един камион патрони за картечницата, и над сандък патрони с макаровия. Поне откъм стрелби бяхме обучени на ниво. Другото куцаше...

Коле,знаех си че имаш дарба и изградени умения да влизаш през люк, още като те видях как се меткаш през джама на Витарника,и аз по голямата част от службата я изкарах по бойните поделения,въпреки че съм кашик,с кемафите бяхме голям екип.Няма да забравя ТУБС-овете,когато правихме защитни линии зад танковете ,и как рикошираха трасаците в куполите,а вечер с вкладните цеви като стреляха с 23 милеметровите х-чета,все едно бяхме на междузвездни войни.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Аз пък нали ти отговорих, че тренинга не от танка, а от бъгито. В танка се влиза по доста по-различен начин-просто слизаш надолу.
Спомням си и норматива за влизане в танка-екипажа строен отпред, и по команда "За бой!" всички се втурваме да заемем местата си. На 7 секунда трябваше да сме вътре, и да сме затворили люковете. Кемафа го ядеше най-голям, че техните люкове са на винт, и докато го спусне до долу-бая въртене падаше. Нашите са на панти, с пружина за улесняване на вдигането. Ама пък кемафа се качва доста по-бързо и по-лесно де. Отначало ни беше трудно да спазим секундите, но после не ни беше проблем. Отначало ми се струваше невъзможна работа...
Аз тогава бях към 80 кила-доста по-малко от сега, ама пак доста за танкист. Първо бях кашик-две седмици, после ме прибраха в танковата рота да ме учат да стрелям защото от Сливница им изпратили по-малко от очакваното мерачи, та се наложи да ни обучават нас. Дадох клетва, и пак в ротата. Междувременно имах една отлична стрелба(всъщност добра-не можах да се включа в 20-те секунди до първия изстрел, ама комбата ме награди като за отличен-зер бях новобранец на малко повече от месец, и на първата си стрелба със щатен изстрел бях почти за отличен.
5-те дни отпуск ги ползвах за първата нова година.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Чакай сега да те поправя приятелю ако позволиш. Норматива верно е 7 сек но .... екипажа е зад танка. После го играехме така - не да затворя люка за 7 сек а да запаля , пък люка после. Безтуй куфарите горе не можеха да активират оръдието толкова бързо. Иначе клипа където излизаш и влизаш през джама и аз го гледах и верно като в танков люк се меткаш.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Може и да съм забравил, ама май екипажът се строяваше отзад и на 7-та секунда освен затворените люкове ,трябваше да бъде запален и двигателят.При 55-ците беше шоу да наблюдава "за бой" , защото през люка на мерача , трябваше да влезе първо пълначът / който винаги е новобранец/, а след него мерачът коийто е стар войник и ставаше едно меле при което пълначът беше буквално натикван от мерача в тесния люк.А ако новобранецът е цинтови обувки по железата на танка ставаше невероятна пързалка....
А пък на Сливница парка беше павиран и по наследена традиция от едно време за да се тормози новобранецът, в парка се влизаше на максимална скорост и по възможност на дрифт , при което павета се събираха на купчини.След това новобранците трябваше да наредят паветата, както са били.При минусови температури това си беше живо извращение.
П.С.Докато съм писал мнението ,колегата те е поправил

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Офф, май така беше, а така кемафа го яде по-голям-пътя му е най-дълъг. Ама и нагоре през ролките и веригите не е лесно де, особено за дебелогъзи танкисти...
Активирането на оръдието(пускането на стабилизатора де) става за поне минута и половина-две. При запален двигател, че жироскопите искат доста ток, а не е здравословно той да се черпи само от батериите. А забавянето е пак заради жироскопите-искат си време за да се развъртят до 40 000(мисля) оборота. Първоначално се вдигали доста бързо, но с нарастване на числото нарастването се забавяло в прогресия. Та се изчакваше над минута-минута и половина преди да се цъкне копчето "Стабил". Ако се избърза прекалено много-електрониката която отговаря за стабилизатора се ошашква и купола започва да се върти на 360 градуса.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

защото през люка на мерача , трябваше да влезе първо пълначът / който винаги е новобранец/, а след него мерачът

Ъъъ, и аз да те поправя...
Пълначът при Т-55 влиза през свой си люк-вдясно на купола.
Вляво е люка за мерача и командира, като първи влиза мерача, после командира, като позицията им е такава, че главата на мерача е точно пред обувката на командира.

Стрелял съм и с 55-ца, макар и само веднъж. Съседния батальон нямали мерачи за да се представят на някакви стрелби, и ме командироваха за ден-два при тях. Бързо обучение, и после стрелях. Оръдието е доста по-точно, мисля заради нарезите, докато на 72-та е гладкостволно, и се разчита на оперението на снаряда. Явно е трябвало още опит и работа, но в разгара на студената война са бързали да пуснат новия танк...

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

След командата за бой на бегом до отпред и скачаш в люка . С лявата ръка натискаш ключ масата и веднага на копчето за подкачване на масло в двигателя . Дясната ръка е на спусъка на въздуха и щом помпата дигне 2.5 атм палиш. После затварям люка , глася си седалката и др. Горе - долу това си спомням. Наздраве другари танкисти

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Ъъъ, и аз да те поправя...
Пълначът при Т-55 влиза през свой си люк-вдясно на купола.
Вляво е люка за мерача и командира, като първи влиза мерача, после командира, като позицията им е такава, че главата на мерача е точно пред обувката на командира.

Стрелял съм и с 55-ца, макар и само веднъж. Съседния батальон нямали мерачи за да се представят на някакви стрелби, и ме командироваха за ден-два при тях. Бързо обучение, и после стрелях. Оръдието е доста по-точно, мисля заради нарезите, докато на 72-та е гладкостволно, и се разчита на оперението на снаряда. Явно е трябвало още опит и работа, но в разгара на студената война са бързали да пуснат новия танк...

Може би е така , но затова са спомените, да си припомним...Но със сигурност през един от люковете влизаха двама и там ставаше "наритване" на по-младия член на екипажа.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

"Наритването" може да се случи ако и командира и мерача са стари войници. За мерача е ясно-новобранците ги слагат пълначи, а като "остареят" стават мерачи. Ама командири си имаше и новобранци, та е малко вероятно новобранец да рита старото, че след учението ще му стъжни още повече службата...

Чувал съм за случай в който оръдието по някакъв начин успява да "захапе" ограждението от ламарина предпазващо екипажа от движението вътре в купола, започва едно мачкане на ламарина, и от страх мерача излиза преди командира, а както казах-той е отдолу, и мястото е доста тясно. После се опитали да го направят на спокойствие ама не могли.
Не знам дали е вярно де, ама на страха очите са големи и краката дълги...

@Сашо-и ако няма въздух в бутилките ставаш за смях... Колко често сме си менкали бутилки да се заредят от друг танк на който му работи компресора...

[bocho64]

От: Спомени на танкистите.

Ама верно си забравил! На Т 55 мерача седи между краката на командира.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

След командата за бой на бегом до отпред и скачаш в люка . С лявата ръка натискаш ключ масата и веднага на копчето за подкачване на масло в двигателя . Дясната ръка е на спусъка на въздуха и щом помпата дигне 2.5 атм палиш. После затварям люка , глася си седалката и др. Горе - долу това си спомням. Наздраве другари танкисти

Наздраве!!.Така като гледам, може би сме се засекли малко в Сливница!.От първта школа си оставихме един учебен кемаф ,Игнатов от ВРАЦА,защото от нашите се уволни само Попов той беше "мартеничка" . От втората школа колко кемафа оставиха в "РОУП"-а?С колко машини карахте следващите школи и дадоха ли от ГОРНА БАНЯ някоя от чешките машини, които им докараха през април 1983?Щото на бригадното през лятото през 1983 г. бяха "набучили" две "чехкини" на оръдията си...
П.С.Инспектирахте ли участъка с "кърските" еб.чи в южния край на полигона?

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

То което съм писал става на стрелби - там машините са постоянно в движение и въздух бол. Още повече топъл двигател си пали само от въздуха в системата. Не забравяй че освен двете основни бутилки има и трета резервна зад кемафа. И 4 акумулатора.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Акумулаторите в общия случай бяха полуумрели. В смисъл-имат достатъчно ток за да имитират живот, ама когато опре до палене-нцъ... В 99% от паленията се палеше на въздух де, ама когато се наложи на ток-майко мила...
Пък какъв чанч е да се вкарат батериите на мястото им не искам да се сещам.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Акумулаторите в общия случай бяха полуумрели. В смисъл-имат достатъчно ток за да имитират живот, ама когато опре до палене-нцъ... В 99% от паленията се палеше на въздух де, ама когато се наложи на ток-майко мила...
Пък какъв чанч е да се вкарат батериите на мястото им не искам да се сещам.

Като чета мненията ти оставам с впечетление че машините ви не са били много здрави.На една не работи ФВУ-то/ нагнетателя/, на друга компресора ,на трета акумулатори.Това за бойно поделение не е много нормално -нови ли бяха или ги бяхте получили от други поделения?