Спомени на танкистите.

[hil]

От: Re: Спомени на танкистите.

В същото поделение 34810,само че 10г по-рано/80-82г/,колко нафта се е изпило от ония маркучи ф50, докато свикнеш да теглиш от резервоара,и оплакване от качеството -никакво.А с количествата лиснати по консервните кутии наредени в кръг за да си направим огън,сигорно ще си карам джипката доживотно ,без да имам оплакване че ще ми замръзне некаде по системата.

[Dagobar]

От: Спомени на танкистите.

Не е факт, щото дупки от РПГ-та са много малки. Т-55 много милосърдна към екипажа, в повечето случай екипаж е оцелявал.

Тaнка определено е Т-72 Б(М/A). Така или иначе не го търсете в българските редици, т.к. в БГ никога не е имало танк с динамична защита, каквито са блоковете в случая.

[Пламен Златарев]

От: Re: Спомени на танкистите.

В същото поделение 34810,само че 10г по-рано/80-82г/,колко нафта се е изпило от ония маркучи ф50, докато свикнеш да теглиш от резервоара.....

На 72-ката си имаше ел.помпа/ заправчик/ с подходящ накрайник за потапяне в резервоарите и завършваше с "пистолет" като на бензиностанция.Удобство си беше.Ами "джагата в ЗИП-а/ това е големия трион/ и топора/брадвата/-можеше да отсечеш дърво и да си го нацепиш както искаш.
А на школниците погаждахме следния номер -да заредят масло от резерва ,който се возеше в резервоар над ауспуха за да бъде топло маслото.Та застава единия школник долу с лейката , а другия смело отвива пробката на резервоара отгоре.Горещото масло "плисва" изведнъж и школника долу се облива от глава до пети.И гащеризонът става водонепропускаем.И ние сме били "къпани" така и си се предаваше по наследство.

[Justif]

От: Спомени на танкистите.

Аз не съм коментирал снимката на Сибирски, а само въпросът за Т-55АМ.

В Казанлък всички бяха модернизирани и за справка от линка аз разбрах, че гумените "екрани" отстрани на танка насочени нагоре над веригите и скриващи отстрани външните резервоари/ЗИП-ове над веригите са "модернизация" на Т-55.При нас всички 55-ци бяха с такива гумени екрани, както и с гумени екрани надолу скриващи веригите и колелата до 1/3.Казваха, че е за предпазване от комулативни снаряди.Вярно гумата беше многослойна и с текстилни влакна-конци някакви или плат по средата, но аз така и не вярвах, че това ще спаси танка от комулативен снаряд...
Нашите танкове всички имаха и друга модернизация- Куфарът можеше с натискане на копче на неговата си призма и малкият си 360% въртящ се люк да насочи цялата купола в целта която иска да бъде поразена и която задава като приоритетна.

За съжаление това изигра доста лоша шега на екипажа ни точно на една щатна стрелба.Бяха ми разпределили млад, тъп пловдивски културист за куфар, който си внуши че може да командва екипажа без и да има дори и една стрелба на полигона-Тюлбето. Не знаеше нито къде излизат целите на всяка пътека(танк), да не говорим, че не знаеше и къде точно излиза танкова, къде картечна цел. Казах му да не пипа нищо, но то тъпо културистко филибе не слуша.Дават забой, качвам се всички стари войници, освен "културното" филибе и пълнача и дават команда "изпълнявай упражнение №1" при което той командва и танка тръгва, аз насочвам оръдието и купола точно към мястото където излиза танковата цел(зад нея имаше гънка на хълма) и по това я познавах и докато си чакам да ми вдигнат целта изведнъж цялата купола се завърта, чудя се какво става и гледам дали аз не съм натиснал случайно, пуснах "ушите" но купола се върти и докато се усетя дивака ме тупа по рамото и ми казва по шлемофона- това ти е целта стреляй по нея.Викам си а бре аз може и да не съм видял и да съм сгрешил, поглеждам в далекомера и виждам съвсем леко в диагонал има цел, вкарах "целека" в средата на мишената и стрелям- снаряда лети и гледам през призмата на мерача как мишената пада и снаряда избухна. Обръщам се идиота-куфар ми прави с пръстите знака за "О.К" .Отпуснах се, а културиста куфар казва на пълнача "Не пълни мишената падна с първия изстрел."Пълнача си седна.Докато се усетя, гледам куфара вика по пълнача и пълнача фърчи и зарежда нов снаряд-обръщам се оня(Културиста от филибе) ми вика- "уцелил си друга мишена не е твоята"-ама този път не натиска нищо да върти и "да ме насочва/командва по цел по която да стрелям" и мълчи като пуяк, гледам пак в окуляра, завъртях куполата и си търся "гънката", намерих я гледам седи изправена една танкова мишена, тъкмо си вкарах "целека" и да стрелям и виждам как един снаряд лети и моята мишена пада.
След това разбрах, че от вишката ротният навикал куфара със самочувствие на стар войник, и куфара като бит гъз се развикал на пълнача, а не мен ми мълчим казва само- "не е твоята мишена, друга е".Докато си намеря мишената и вкарам целека в нея, другият стар войник-мерач на друг танк на моята служба, към която мишена ме "насочи" с копчето на командния си люк "моят куфар" и чиято мишена аз свалих успя с втория изстрел да свали моята мишена(стрелял е два докато ние спим и си "мислим" че сме си свалили мишената).
Полагахме куфара, ама файда йок...

Активна защита не знам дали имаха, но взводните машини(за другите не съм сигурен може и да имаха и те но спомените вече избледняват) имаха някакви шашки от двете страни на куполата отпред до оръдието, за които казваха, че са димни и противопехотни гранати. Ето такива бяха: -сега виждам че са били най-вероятно "дрозд" 1030 .


С "моята" Т-55-ца "смук(н)ах" нафта на учението на Корен 1994 година. Нямахме маркуч или нещо не ставаше защото беше тънък.Кемафа "дърпа" няколко пъти с маркуча, но не стана, беше много къс.Тогава аз викам "Дай ми тръбния ключ и тогава на 4-тото дърпане за първи път си "пийнах" нафта и те за първи път видяха как се точи нафта с тръбен кух ключ от външен страничен резервоар
Какво ли не правих, колко ли пъти не си мих устата и зъбите с паста за зъби, жабурих, гъргорих и все тая- нищо не помогна-следващите три дни каквото и да сложих в устата си на нафта ми мязаше и все едно отново пиех нафта, ма нали трябва да се яде за да се живее- гълташ...

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

Това е система димни гранатомети 902А "Туча". Не съм чувал да стреля противопехотни гранати. задейства се от мерача по спомени. Има и ранно предупреждение за "лазерно" облъчване - намира се в кюнеца в задната част на купола- алармира екипажа и указва посоката на облъчването на дистплей с диоди яко не ме лъже склерозата. И екипажа активира тучата и почва "Отче наш, ти който си на небето...."

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Кемафското място на 34-ката.На снимката липсва обичайният слой от масло, антифриз и нафта, но за сметка на това се виждат чудесно лостовите системи на скоростния лост, патериците, съединителя.Изглежда лъскаво, но в реалността за превключването на скоростите и дърпането на патериците,трябваше много сила

И кемафското място в 72-ката-съдинител и скорости -управление с хидравлика, спирачката със серво/ механично/, даже и венитилаторче има.....

скоростната кутия на 72-ката-планетарна, със зъбни фрикцииони с хидравлично управление на дължина беше около 80 см и в нея бяха наредени 7 предни и една задна, и спирачката беше вътре - изпозваше елементите на скоростната кутия .Скоростните кутии бяха две- лява и дясна с общ задвижващ вал.По наше време не ги разглабяхме, учихме ги на теория по чертежи.Интересно техническо решение беше.Помня само ,че прекомерната употреба на спирачка съкращаваше живота на скоростите, защото износваше зъбните фрикционии/ бяха на принципа на съединителя- метален и феродов по двойки, бяха седем двойки/.Виждал съм повредена- разглобена на съставните и части,феродовите зъбни венци бяха износени до метал и това е довело до излизането и от строя.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Това на първата снимка ми мяза на сау 100, на 34 ката в дясно трябва да е радиста. Той помага и за смяната на скоростите :-) иначе си помагаш с крак. Вътре иначе е много широко, под купола можеш да застанеш прав

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Ето и на 55 отпред ясно се виждат любимите ми призми за наблюдение, бая синини съм виждал причинени от тях :-) особено като думне щатния снаряд и ако си позаспал призма в челото бързо те събужда http://i36.photobucket.com/albums/e1...5interior2.jpg

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Кемафското място на 34-ката.На снимката липсва обичайният слой от масло, антифриз и нафта, но за сметка на това се виждат чудесно лостовите системи на скоростния лост, патериците, съединителя.Изглежда лъскаво, но в реалността за превключването на скоростите и дърпането на патериците,трябваше много сила[ATTACH=CONFIG]681588[/ATTACH]

И кемафското място в 72-ката-съдинител и скорости -управление с хидравлика, спирачката със серво/ механично/, даже и венитилаторче има.....[ATTACH=CONFIG]681589[/ATTACH]

скоростната кутия на 72-ката-планетарна, със зъбни фрикцииони с хидравлично управление на дължина беше около 80 см и в нея бяха наредени 7 предни и една задна, и спирачката беше вътре - изпозваше елементите на скоростната кутия .Скоростните кутии бяха две- лява и дясна с общ задвижващ вал.По наше време не ги разглабяхме, учихме ги на теория по чертежи.Интересно техническо решение беше.Помня само ,че прекомерната употреба на спирачка съкращаваше живота на скоростите, защото износваше зъбните фрикционии/ бяха на принципа на съединителя- метален и феродов по двойки, бяха седем двойки/.Виждал съм повредена- разглобена на съставните и части,феродовите зъбни венци бяха износени до метал и това е довело до излизането и от строя.[ATTACH=CONFIG]681600[/ATTACH]

Пламене дали от ракията не виждам , или го няма спусъка за палене с въздух ?

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Пламене дали от ракията не виждам , или го няма спусъка за палене с въздух ?

Вярно ,бе!Чакай, че не виждам и бутилките за въздух,те бяха ниско долу при педалите , но над тях ,и манометъра за налягането на въдуха?!.И нещо странно е скосено отпред почти перпендикулярно, а в танка беше под ъгъл.Дали пък това не е макет на тренажор?

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Вярно ,бе!Чакай, че не виждам и бутилките за въздух,те бяха ниско долу при педалите , но над тях ,и манометъра за налягането на въдуха?!.И нещо странно е скосено отпред почти перпендикулярно, а в танка беше под ъгъл.Дали пък това не е макет на тренажор?

Това е некакво менте

[puh4]

От: Спомени на танкистите.

Помня първата си среща с Т55 АМ2 школата 36900 в град Шумен (тежкия полк). Кой ти е предполагал аз танкист, но случайно станах (и не съжалявам). Вкараме едно старо куче в танка, и при самото влизане се закачаш тук там и тогава осъзнаваш колко е дебела куполата. Аз вътре на дъното старото куче горе на люка, гледам нагоре виждам наплива на светлина през люка се оформя на ореол около главата на старото, а той гадняра ми повтаря: ЕЙ ОНАЯ РЪЧКА ЕЙ ДО ТЕБ Е МАМКА МУ ( а то вътре е пълно с ръчки). Помня в Шумен на полигона имаше огромна локва която кръстихме реката Дунав, и който се издъни бегаше до реката да начупи леда с плуване. На едни стрелби стрелнахме погрешно един 23мм. снаряд на уволджак, и за награда ротния ни накара да правим 5 обиколки на лява верига. Аз веднага зацепих какво има предвид ротния, но правим 5 обиколки на танка, връщаме се от обиколките ротния вика: 10 обиколки на лява и 10 на дясна верига. И тогава разбрах защо гребена е задължителна лична вещ при условие, че сме остригани как магарета (за стъргане на калта от дрехите). На щатни стрелби моя мерач бърка бутоните на пулта вместо да ползва картечница пука мишена пехота с оръдието, случката беше следна: При провеждането на стрелбата първа мишена е танк мерача се цели цели БУМ мина над мишената, пълнача за секунди залага следващия. Пак целене целене БУМ не успях да проследя снаряда влиза третото 100мм. прасе в дулото и гледам през окулярите как мишената се скрива, и се вдига пехота. Докладвам аз на мерача дистанция нахождение и вида на мишената да стреля с картечницата както му е реда, аз вече спокоен няма да има откатен удар гледам през окулярите без да подпирам челото на челника и в един момент БАУМММММММММ ВИКАМ с глас голям: Е.АХХХХХХХ ТАААААААААЗ КАРТЕЧНИЦА моя мерач пукнал третия снаряд който бил заложен в оръдието. В началото се притесних за пълнача щото имат навика да се подпират на люлката на оръдието, поглеждам укорен е кат Мистър Бийн и нищо му няма. Поглеждам в краката си (мерача) вдига на ръка оръдието и вика: Е.ал съм им мамата да дойдат да си стрелят сами (съзнаващ, че е объркал бутоните на пулта). Последствията от злополучния снаряд бяха: Синини на моите очи, раздробена установка и незнайно колко обиколки на мерача около танка с ДШК-то.

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

А моите спомени от АМ2 са свински .... там беше ужасен ужасон на щатен - половината датчици или не работеха или даваха грешки при което "червеният кръст" се появяваше където си иска само не и където трябва. Като вариант на изпитите в дясно от мерника имаше листче с кодовете дето трябва да начукаш на ръка през клавиатурата. Иначе ... я у баира, я у селото зад баира. И умилният спомен на ЗКТЧ то беснеещо "Кръстовете им се губели (въпросните червени кръстове), датчиците им не работели, далекомера им давал грешки.... Т34 за вас говеда - две лещи за мерник и маховика и той ръждясал на мерник 13.... А как еротично носеше куполата - просто си беше отврат на наклони. Да се прицелиш "тамън" все едно да вадиш трън с боксова ръкавица. А тичането с масово габаритният макет на щатен изстрел до мишената с цел нейното поразяване (като не можеш да я умериш с изстрел- така) също предизвиква изблици на бодър ентусиазъм.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Вярно ,бе!Чакай, че не виждам и бутилките за въздух,те бяха ниско долу при педалите , но над тях ,и манометъра за налягането на въдуха?!.И нещо странно е скосено отпред почти перпендикулярно, а в танка беше под ъгъл.Дали пък това не е макет на тренажор?

На машините тропическо изпълнение няма система за старт със сгъстен въздух и подгревател . За черните и арабите въобще машините бяха в много орязан вариант не напразно им викаха маймунски модели

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Може и така да е , като колите без парно....