Спомени на танкистите.

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Колега, аз бях РОУП-аджия в Сливница 1990-1992г. Между старшините от РВР най-печения беше КТП-то Кольо Цапания ( за съжаление не му помня фамилията) от с.Дръмша. Той караше отлично всички модели танкове и влекачи в парка при това винаги "на дрифт". Голям пич!! Би трябвало да го познаваш...
По мое време с 27 учебни Т-72 обучавахме по 500 школници на школа.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Любопитно ми е дали сте обучавали школниците на подводно кормуване в изградения подводен полигон на 5 метра дълбочина.Офицерите и старшините по техническата част не се занимаваха с нас, защото тогава тази техника им беше непозната.Спомням си ,че някъде в началото на 1983 ни назначиха и взводен командир- лейтенант/ на 5 механик- водачи!!!/, казваше се Данчо Данев, ние му викахме "ШМАТАРОКА"/ от шматка/. Той проявяваше неистово желание да се научи да управлява 72-ката.Погодихме му всички възможни номера, като затваряне на жалюзите и съответно загряване на двигателя, изключване на вентилатора в трансмисията,пускане на ТДА/ термодимова апаратура- впръсква нафта в изпускателния колектор на двигателя/ в неподходящ момент, тя можеше да се пуска от командирското место. В купола имаше един бутон "МОД"/ МЕХАНИЧНАЯ ОСТАНОВКА ДВИГАТЕЛЯ"/.С него можеше да се загаси двигателя посредством разкачване педала на "газта".Издебвах го когато изкачва стръмен баир и гасях двигателя.Първия път замалко да се обърнем , защото не се сети да натисне спирачката и танка тръгна устремно назад.Тази шега без малко щеше да ни струва живота.После се оказа ,че по навик останал му от 34-ката, се е опитвал да спре с патериците, но при 72-та при неработещ двигател единственото което работи ,е педала на спирачката –механична със сервоусилване на механичен принцип посредством яка пружина.Друг номер който му правехме е да го караме да затвори капака на трансмисията , там имаше майсторлък , трябваше да скочиш в края на капака и когато той е прилепнал , с тръбния ключ да завъртиш стопорната планка.Но вкрайна сметка ни стана симпатичен и му показахме абсолютно всичко , което знаем.

Машините бяха почти нови , на по 700-1000 км.За едногодишата ми служба машините навъртяха по около 4500 км.Най- тежката повреда беше повредата на главния редуктор на една от машините/ редуктора между двигателя и двете скоростни кутии/.Сами си го демонтирахме, след един месец докараха нов , монтирахме го и отново газ......Основното правило, което непекъснато се стремяхме да спазваме и да да го втълпим на школниците бе "спирачката да се употребява само при скорост под 10 км/ч".Употребата на механичната спирачка при по- голяма скорост водеше до интензивно износване на металните планетарни дискове в скоростните кутии, а те се ремонтираха само чрез подмяна с нови/ поне по времето , което аз служих/.

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Не, не сме обучавали( и ние не сме били обучавани) на практическо преминаване на 5м. водно препятствие.
Относно спирачката- не сме втълпявали на школниците да не ползват спирачка при висока скорост! Учехме ги да спират предимно с двигателя, но ако преценят за нужно да си спират със спирачките. Имахме чешки машини(моята първа беше такава с куполен №0006), които бяха оборудвани с допълнителни спирачки на въздух, които се ползваха за намаляване на скоростта. Спирачката се пускаше от копче на един от лостовете за управление(вече не помня на кой, но мисля, че е на десния лост) и действаше на удари подобно на АБС, но с по-ниска честота.
Чешките машини бяха много по-качествено направени от руските откъм "финиш", но руските бяха по-здрави(издържаха на по-големи издевателства).

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

А чешките модификации имаха ли по елементарен начин за палене "на скорост", защото на руските , за да запалиш "на скорост" , трябваше за около 60 секунди да включиш маслена помпа за принудително хидравлично включване на 4- та скорост и тогава да се дърпаш.Не беше много удачен този начин,щото ако ти е паднал акумолатора.... .Тези допълнителни въздушни спирачки на чешките модификации ми дават известна яснота, защо не можеше да вдигнем повече от 85 км/ч с първите руски машини.Явно тази механична спирачка не би могла да обезпечи ефективно спиране при по- голяма скорост.
P.S.То е ясно, че за да избягват употребата на спирачка , трябва да изполват по- ниска предавка и да спират с двигателя.

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

Ето една странна машина. Казвахме й БАТ и копаеше окопи за танкове:

ПП. На снимки 2 и 3 се вижда отворената въздушна възглавница на кемафа

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Ето една странна машина. Казвахме й БАТ и копаеше окопи за танкове:
[ATTACH=CONFIG]459602[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]459603[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]459604[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]459605[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]459606[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]459607[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]459608[/ATTACH]
ПП. На снимки 2 и 3 се вижда отворената въздушна възглавница на кемафа

Това чудо на каква база е?Поне при нас не е копало окопи.Веднъж сме се окопавали, но до половината и ползвахме приспособлението закачено на предния брониран лист.Един път само съм копал окоп, но не за танк , а за някаква артилерийска установка.Беше на "ЩИТ -82", бойците от ЕЛХОВО се бяха пос..ли.Формата беше дванадесетоъгълник със страна 3 метра и дълбока 1.80м.Два дена шест души го копахме , добре че земята в Добруджа се копаше лесно.Едно такова чудо, като това на снимката, щеше да свърши чудесна работа, ама важно на боеца да му гадно.....

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Това е на базата на артилерийски влекач АТТ, мисля, че се използва за прокарване на пътища и засипване, разчистване - демек като булдозер.
Танковите окопи ги копаехме с амонит или на ръка (първото ни показаха веднъж как става, второто ние им показвахме )

[Dimitar.Dimitrov]

От: Спомени на танкистите.

С такава машина "Бат", миналото лято изравняваха една площ до Хасковското военно поделение.
Доста добре си вършеше работата и доста бързо, точно като Булдозер. Даже сега военните пак мисля, че си я ползват.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Малко встрани от темата.През 2005 имаше операция “ФЕНИКС”.Тогава имаше големи наводнения и армията помагаше на населението в засегнатите райони.В село ДИВЧОВОТО на 25 километра от ТЕТЕВЕН , военните поставиха мост на местото на отнесения.
Това бе изпълнено от 55-та инженрна бригада БЕЛЕНЕ с танков мостопоставач през месец ноември 2005.Днес изрових от архива видеото , което заснехме тогава.Ако на някой му е интересно да гледа!https://htftp.offroad-bulgaria.com/o...teven/tank.wmv
/ 18 минути,110 MB/
P.S.Ако някой все пак е форсирал дълбоко водно препятствие с танк, нека сподели своите преживявания.

[TONI 1977]

От: Спомени на танкистите.

Ето една странна машина. Казвахме й БАТ и копаеше окопи за танкове:

ПП. На снимки 2 и 3 се вижда отворената въздушна възглавница на кемафа

Машината е БАТ-1, ножа се повдига механично с въже, използва се предимно за прокарване на колонни пътища. По-новият вариант БАТ-М е с хидравлично повдигане. Зад кабината има и кран. Базовата машина е АТТ с 12 цилиндров двигател, но скорстите са много бързи и за булдозер е доста бърз. За да се разпредели теглото равномерно в транспортно положение ножа минава зад кабината. Най-новият модел в Б-я е БАТ-2, но освен вида на ножа друго общо няма с предшествениците си.
На същата базова машина са и МДК-машина за копане на укрития и БТМ-бързоходна траншейна машина.

[Goblin]

От: Спомени на танкистите.

Любопитно ми е дали сте обучавали школниците на подводно кормуване в изградения подводен полигон на 5 метра дълбочина...

Много благодаря за интересната информация. Четох с интерес.

Спомням си как преди милион години майка ми веднъж сподели в къщи за някакъв проект за нов подводен полигон (дали не беше в Плевен), трябваше да му изчисли помпите за отводняване в случай на авария, и понеже по задание броят помпи не можеше да бъде променян, и се връзваха някакви цифри и дебити за които българска помпа просто нямаше.

Съмнява ме дали не ставаше въпрос за дебити от порядъка на 900 литра в секунда, само че не помня дали бяха шест помпи или осем. Най-мощните български май стигаха до 400 литра в секунда.

При авария трябваше да може цялата джаджа да се източи до положение да се покаже май купола на танка (може и да греша), за ако не се лъжа 225 секунди.

Не са ми съвсем ясни спомените, ще я питам дали си спомня въобще за проекта.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Ако стане авария с танка под водата той трябва да бъде наводнен през призмите за наблюдение за да може да се отворят люковете. За екипажа има специални " противогази " с ампула която трябва да се счупи малко преди водата да те залее. Тази ампула в допир с водата започва да произвежда кислород в продължение на минута и половина , достатъчни да отвориш люка и да изплуваш. Това на теория ....поне така ни учеха.....но на практика никога не сме го прилагали това учение , и слава богу иначе щеше да има жертви.

[Goblin]

От: Спомени на танкистите.

Помня единствено че имаше такова изискване за бързо изпомпване и че от него идваше цялата главоблъсканица що се отнася до предприятието в което работеше майка ми. В общи линии трябваше за броени минути да може танка да се покаже над водата, и това с помпи а не с преливници / отливници или каквото му е там името. Дали е станало, дали е било въобще построено съоръжението - не само че не помня, ами и тогава не съм знаел

[hil]

От: Спомени на танкистите.

Чета и аз темата с интерес,и като че ли съм един от старите тук.Бях рупаджия на Т34 в Сливница под. 34810 през много далечните 80-82г. За Т 72 не мога да кажа нищо лошо или добро, защото за нашия набор това беше космически кораб. Много мога да разказвам за Т34 ,и за 100 километровите маржове ,и надбягванията с Т55 и многто нощи преспани на съндъците в танка.За преминаване на водно препядствие уплатнявахме люковете с конци и грес, а новобранците събираха в лейките зашеметената щука зад машината.За съжаление колегат ми припомни и един лош спомен с удавеното момче в подводния клас на 55-те.Бяхме трма приятяли отишли да се изкъпят ,двама преплувахме, а третия остана да изкъпе със сапун на брега.На около два метра от брега ,докато се е сапонисвал се е подхлъзнал ,и всъщнос не се е удавил ,а си е глътнал езика.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Чета и аз темата с интерес,и като че ли съм един от старите тук.Бях рупаджия на Т34 в Сливница под. 34810 през много далечните 80-82г. За Т 72 не мога да кажа нищо лошо или добро, защото за нашия набор това беше космически кораб. Много мога да разказвам за Т34 ,и за 100 километровите маржове ,и надбягванията с Т55 и многто нощи преспани на съндъците в танка.За преминаване на водно препядствие уплатнявахме люковете с конци и грес, а новобранците събираха в лейките зашеметената щука зад машината.За съжаление колегат ми припомни и един лош спомен с удавеното момче в подводния клас на 55-те.Бяхме трма приятяли отишли да се изкъпят ,двама преплувахме, а третия остана да изкъпе със сапун на брега.На около два метра от брега ,докато се е сапонисвал се е подхлъзнал ,и всъщнос не се е удавил ,а си е глътнал езика.

Колега,спомняш ли си името на на ротния на РОУП-а и защо все не можеше да стане капитан.Много лошо биеше ,навежда ти главата, изпъваш врата и те удря със дланта по изпънатия врат.Никой "рупаджия" не се противеше , защото той беше справедлив.Рядко биеше, но никога без повод.
А 10 -те дена арест преди уволнението за управление на 34-ката ми ги "издейства" командирът на школната рота на 34-ките - капитан Петров , прякорът му беше "Тигъра", много ни мразеше нас, учебните "кемафи" на 72-ките.