Спомени на танкистите.

[BENZBOSS]

От: Спомени на танкистите.

Давай,давай,я виж Юри как е набрал,седя тук и се хиля с КЕФ.

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

Стрелбището на Николаево- година 1994 та. Три от ШТР (школнически танкови роти), ще провеждат учебни стрелби. Стрелят само чистите 55 ци- Т72 ките (както винаги) имат проблем с вкладните цеви, а на Т55АМ2 им се "губят кръстовете". ЗКТЧ то на батальона беснее около вишката "Кръстовете им се губели, вкладните им отказвали- за всичката тая паплач (школниците) - Т34 ки и само щатни - там да ги питам как ще им се губят кръстовете, като мерника е две лещи и половина и е ръждясал на 13".

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

На едно ротно учение есента на 88-та година,първото с новобранците някъде между Крумовград и Ивайловград(много градове станаха),спираме да нощуваме в една акациева горичка.Танковете завземат положение на ветрило,оставя се място за лагер и най-отзад на тридесетина метра -ротната машина.Както изписах по-горе аз ѝ бях мерача,а пълнач беше рендика Стоянов,ей обелиха му се ребрата от лежане на това момче!Нали ротен пълнач,явява се малко навън отсистемата;Другите пълначи ги употребляват да бягат напред-назад като изоглавени кой,за вода кой за дърва,моя човек се изпъва вътре в танка!Пък то сме само двамата-командир ротният,водач сержанта Станчев,така че дето казваше Тато:"...широко,мрамор,махагон..."кеф ти на мястото на пълнача да се изпънеш,кеф ти да пуснеш седалката на водача и там да одмОриш,абе царско!
И в цялата таз идилия и спокойственост идва редника Стоянов и ми казва да му дам МОЯТА ножка да си отвори консервата с нея,че неговата я затрил някъде по трасето!Подир кратко показно връз космената покривка на ръката му,той казва:"Ясно" и почва да се святка около танка да търси някакво разрешение на таз сложност.Не може да се отнесе колегите защото някой веднага ще го "засмуче" та се върти като недарен сват и си мърмори нещо изпод носа.Гледам го след малко взел едната от кирките и със шилото млати зверски по една консерва "Кюфтенца в сос".Избуши две дупки като на кофичка кисело мляко, ръфа хляб със страшна сила и пие от консервата.Смешно ми стана и взех подигравателно отношение към него,а оня чешит си изпива консервата търкулва я в дерето и с най-умъчнен образ казва:
-И като си помислиш,че вътре има и кюфтета...!
И те така!Дива работа!

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Едно забавно “извращение” , което са ми прилагали като новобранец механик- водач.
Командирът на екипажа, стар войник, командва-“Машината е поразена , екипажът да напусне машината!”
Стандартнита процедура при “поразена” машина при 72 –ките беше през десантния люк, който се намира под седалката на кемафа.Куполата трябваше да се завърти ръчно наляво(доста въртене трябваше на ръка) от мястото на мерача , за да има достъп от куполата към кемафското място и оттам се се евакуира екипажът.
Само че...”старият” командир “поразяваше” танка в някоя гъста кал, и оръдието спуснато плътно над люка на кемафа, така че да не може да се излезе през него и единствения път за новобранеца кемаф е през десантния люк , в гъстата кал под танка и пълзешком се измъква .Допълнителна ‘екстра” беше ,че за да отвориш десантния люк,трябваше първо да си разглобиш седалката , затворен в тесния кемафски отсек.
Калта от гащеризона “старият” великодушно ми я чистеше с лопатката.
За разнообразие,друг път извращението се правеше я в дълбока локва, я в някои камънаци и трънаци , а такива на Сливница-дал господ.
А пък когато кемафът- новобранец беше малко по-едричък в сравнение с клиренса на танка ,наставаше епична борба с лакти и неистово пъшкане под корпуса на машината......

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Малииии , Пламене това звучи страшно. Никога не съм отварял десантния люк камо ли да излизам от него.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

И в цялата таз идилия и спокойственост идва редника Стоянов и ми казва да му дам МОЯТА ножка да си отвори консервата с нея,че неговата я затрил някъде по трасето!Подир кратко показно връз космената покривка на ръката му,той казва:"Ясно" и почва да се святка около танка да търси някакво разрешение на таз сложност.Не може да се отнесе колегите защото някой веднага ще го "засмуче" та се върти като недарен сват и си мърмори нещо изпод носа.Гледам го след малко взел едната от кирките и със шилото млати зверски по една консерва "Кюфтенца в сос".Избуши две дупки като на кофичка кисело мляко, ръфа хляб със страшна сила и пие от консервата.Смешно ми стана и взех подигравателно отношение към него,а оня чешит си изпива консервата търкулва я в дерето и с най-умъчнен образ казва:
-И като си помислиш,че вътре има и кюфтета...!
И те така!Дива работа!

За тая работа ползвахме отварачките на патронните консерви . Като си шофьор лесно в камиона място много и имаш поне 2 - 3 другите армейски специалности и режеха дръжката на половина че много дълга и в мешката . И сега имам една такава в шкафа в кухнята Един ден в седмицата го водеха консервен в кухнята нищо не готвеха отваряха консерви и в казана подгряват ги и така закуската беше обикновено свинско желирано с моркови и сами си отваряхме консервата ама за обяд и вечеря я свинско с кисело зеле я боб със свинско или кюфтенцата . Дежурните в кухнята им се разгонваше фамилията да отворят по 300 - 400 консерви за обяд и още толкова за вечеря и през половин час тичаха при мен в парка да им наточвам ножовете . Естествено тая работа не ставаше безплатно и във ВАРЕМа имах поне десетина кашончета различни консерви .

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

За тая работа ползвахме отварачките на патронните консерви . Като си шофьор лесно в камиона място много и имаш поне 2 - 3 другите армейски специалности и режеха дръжката на половина че много дълга и в мешката . И сега имам една такава в шкафа в кухнята Един ден в седмицата го водеха консервен в кухнята нищо не готвеха отваряха консерви и в казана подгряват ги и така закуската беше обикновено свинско желирано с моркови и сами си отваряхме консервата ама за обяд и вечеря я свинско с кисело зеле я боб със свинско или кюфтенцата . Дежурните в кухнята им се разгонваше фамилията да отворят по 300 - 400 консерви за обяд и още толкова за вечеря и през половин час тичаха при мен в парка да им наточвам ножовете . Естествено тая работа не ставаше безплатно и във ВАРЕМа имах поне десетина кашончета различни консерви .

Много неприятно усещане възбуждаха в мене тез консерви!Употреблявах да ям само "Русенско варено" и рибните.Преди всяко таквоз учение се сподобивах от някой дюкян в "града" с най разнообразни неща за ядене-кренвирши,саламчета,суджучец,туйцък-онуйцък,ама това втората година.Като нововъведен твърде често карах само на сух хляб и лютиви чушки,ако смогвах да си ги набавя от някоя крайпътна градина,да ме прощават собствениците.
Еднъжка отворих една консерва "Свинско със зеье"на едно бездомно куче(пак бяхме на ротно учение),то горкото да го оплачеш,беше му се събрал твърде близко корема с гърба,подуши изсумтя и фукна да бяга в неизвестна посока!
Поставих въпроса със съответстващият пример вечерта на проверката,ротният ме попита арест ли искам да си копая и въпроса ми остана да си виси тъй умъчнено в праздното.
Имахме си и походна кухня,ама то лиготии било таквиз едни да се стъка кухня и михлюзлук щял да обземе войската.
И те така!Диви времена бяха!

Аре много здраве!

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Тези армейски консерви бяха по ценни и от конвертируема валута по занятията . По необясними за мен причини много се търсеха от местното население . Това го разбрах още на едно от първите ми занятия някъде на третия ден при нас попадна един кравар със стадо крави и ние веднага го засипахме с предложения пари ; нафта ; бензин и други армейски благини от които имахме пре достатъчно . Човека вика пари имам няма къде да ги харча нафта и бензин няма в какво да ги сипя да имате в повече консерви ?? Ние естествено щото консервите нямаха никаква реална стойност до тогава почнахме да вадим с кашони направихме нещо като импровизирана борса хората ни носеха кой каквото има в повече сланинка ;яйца ; винце и ракийка и така поминавахме добре на занятията . Най се ценеха русенското и свинско желирано с моркови но и другите вървяха на добър курс Тая с полевата кухня я виждахме само на така наречените генералски занятия които бяха от две в годината до колкото му е кеф на министъра (нашите стари казваха че една година имало пет по над месец) тогава армейски генерал Добри Джуров (лека му пръст) и траеха от две седмици до пак колкото му е кеф на министъра . Тогава се формираше авторемонтен възел идваше ДДУ (душево дегазационна установка) или по просто баня и полева кухня . Най лошото на тия занятия беше че отгоре летеше хеликоптера на министъра заедно с командващите трите армии тогава и кацаха произволно някъде правеха инспекция и дори и министъра нищо да не каже командващите армии се заяждат по между си и командир без несеср при такава инспекция нямаше Разказваха един случай някъде около Сливен на едно такова занятие ПВО батарея с 100 мм оръдия управлявани от станция ПОАЗО водят всяка прелитаща цел в учебен режим оръдията сочат на 45 градуса от от реалната цел ама някой забравил да превключи копчето и подвеждат хеликоптера на министъра пилота вижда една гора цеви да водят хеликоптера минава му през ъкъла че оръдията са охрана на щаба и най вероятно са заредени една случайна грешка и .... почва едни луди маневри и накрая каца почти като камък . Тогава казваха че иначе желязно спокойния бай Добри слязъл потен и бесен и изпокъсал бая пагони .

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Тези армейски консерви бяха по ценни и от конвертируема валута по занятията . По необясними за мен причини много се търсеха от местното население . Това го разбрах още на едно от първите ми занятия някъде на третия ден при нас попадна един кравар със стадо крави и ние веднага го засипахме с предложения пари ; нафта ; бензин и други армейски благини от които имахме пре достатъчно . Човека вика пари имам няма къде да ги харча нафта и бензин няма в какво да ги сипя да имате в повече консерви ?? Ние естествено щото консервите нямаха никаква реална стойност до тогава почнахме да вадим с кашони направихме нещо като импровизирана борса хората ни носеха кой каквото има в повече сланинка ;яйца ; винце и ракийка и така поминавахме добре на занятията . Най се ценеха русенското и свинско желирано с моркови но и другите вървяха на добър курс Тая с полевата кухня я виждахме само на така наречените генералски занятия които бяха от две в годината до колкото му е кеф на министъра (нашите стари казваха че една година имало пет по над месец) тогава армейски генерал Добри Джуров (лека му пръст) и траеха от две седмици до пак колкото му е кеф на министъра . Тогава се формираше авторемонтен възел идваше ДДУ (душево дегазационна установка) или по просто баня и полева кухня . Най лошото на тия занятия беше че отгоре летеше хеликоптера на министъра заедно с командващите трите армии тогава и кацаха произволно някъде правеха инспекция и дори и министъра нищо да не каже командващите армии се заяждат по между си и командир без несеср при такава инспекция нямаше Разказваха един случай някъде около Сливен на едно такова занятие ПВО батарея с 100 мм оръдия управлявани от станция ПОАЗО водят всяка прелитаща цел в учебен режим оръдията сочат на 45 градуса от от реалната цел ама някой забравил да превключи копчето и подвеждат хеликоптера на министъра пилота вижда една гора цеви да водят хеликоптера минава му през ъкъла че оръдията са охрана на щаба и най вероятно са заредени една случайна грешка и .... почва едни луди маневри и накрая каца почти като камък . Тогава казваха че иначе желязно спокойния бай Добри слязъл потен и бесен и изпокъсал бая пагони .

А аз серсемина,заменях всичките си консерви за деня срещу една от тез с рибено съдържание!Никогаш не ми е идвало на акъла,че ценност могат да представляват някаква!То мъчно можеше да бъде и инак,защото контакти с местното население твърде не ни се разрешаваха.
С Бай Добри еднъжка можах само да се видя изблизо,а туй-ДД-нам ко си не съм го виждал даже и на кадро.Корави бяха нашите командващи люде(всинца излежаваха в тоз слънчев градец някое наказание),та не ни се разрешаваха волности разни и благинки като походни кухни и БАНИ,пък особено!Тя войската и в тяхното отсъствие се усещала доволно щастлива от живота!
И така,поминувахме с каквото Бог дал-хлебец,солчица и от време на време нещо блажничко с благословията на някой вишестоящ!Ама пък благодарение на тез липси на леснина станахме хора не твърде мекушави и малко са нещата дето могат да ни накарат да вземем отстъпващо положение!

Аре много здраве!
П.П. С горното не искам в никакъв случай да затвърждавам мнение,че не е имало какво да употребляваме на се храним!НАПРОТИВ!
Имаше си всичко,само дето бяхме няколко човека с по изтънчено усещане към храната,дето твърде си патехме от това наше убеждение.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

То не че им беше на кефа на командващите ама ДДУто беше на химиците и те щат не щат излизат на занятието . С такава установка по едно време участвахме в Афганистан . Тяхна грижа и на бацилите беше борбата с бълхите ; кърлежите ; дървениците и другата гад дето в изобилие я имаше по полята та гледаха да не кирлясаме хептен и да не завъдим повече от тия бпагини по нас . Мене ми беше лесен живота във ВАРЕМа си имах всичко кревати вентилация (ФВУ) дизелов отоплител и най много пусках при мен да спи шофьора на АЗСто (акумолаторно зарядна станция) защото ми беше приятел от квартала а при него във фургона не се дишаше от изпаренията . Тия дето спяха по палатките най вече се радваха на тези гадини . Аз служех във ВВС и навремето имаше един лаф където свършва устава почва ВВС и командирите много много не ги ебавахме пък и те нас и като всичко си вървеше беше добре за всички . Установяването на топла връзка с най близките села беше от първостепенно значение най вече за командирите защото те обикновено рядко се задържаха трезвени по време на занятията а личния пример е най важен и ние гледахме от тях

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Малииии , Пламене това звучи страшно. Никога не съм отварял десантния люк камо ли да излизам от него.

Едно от първите неща , които научавахме като школници-кемафи,беше отварянето на десантния люк.
Не заради друго, ами защото кемафския отсек най -лесно се чисти, като демонтираш седалката ,отваряш люка и всичката кал и мръсотия я избутваш през него.Даже може да плиснеш и кофа вода.
Имаше и едни малки люкчета отзад под трансмисионното отделение, през едното се точеше антифриза май- там можеше да напъхаш школник да го развие , ама през другото люкче се правеше проверка и реглаж на спирачката(много важен елемент при 72-ката) и там се пъхахме ние.

[honda b16a2]

От: Спомени на танкистите.

Тези армейски консерви бяха по ценни и от конвертируема валута по занятията . По необясними за мен причини много се търсеха от местното население . Това го разбрах още на едно от първите ми занятия някъде на третия ден при нас попадна един кравар със стадо крави и ние веднага го засипахме с предложения пари ; нафта ; бензин и други армейски благини от които имахме пре достатъчно . Човека вика пари имам няма къде да ги харча нафта и бензин няма в какво да ги сипя да имате в повече консерви ?? Ние естествено щото консервите нямаха никаква реална стойност до тогава почнахме да вадим с кашони направихме нещо като импровизирана борса хората ни носеха кой каквото има в повече сланинка ;яйца ; винце и ракийка и така поминавахме добре на занятията . Най се ценеха русенското и свинско желирано с моркови но и другите вървяха на добър курс Тая с полевата кухня я виждахме само на така наречените генералски занятия които бяха от две в годината до колкото му е кеф на министъра (нашите стари казваха че една година имало пет по над месец) тогава армейски генерал Добри Джуров (лека му пръст) и траеха от две седмици до пак колкото му е кеф на министъра . Тогава се формираше авторемонтен възел идваше ДДУ (душево дегазационна установка) или по просто баня и полева кухня . Най лошото на тия занятия беше че отгоре летеше хеликоптера на министъра заедно с командващите трите армии тогава и кацаха произволно някъде правеха инспекция и дори и министъра нищо да не каже командващите армии се заяждат по между си и командир без несеср при такава инспекция нямаше Разказваха един случай някъде около Сливен на едно такова занятие ПВО батарея с 100 мм оръдия управлявани от станция ПОАЗО водят всяка прелитаща цел в учебен режим оръдията сочат на 45 градуса от от реалната цел ама някой забравил да превключи копчето и подвеждат хеликоптера на министъра пилота вижда една гора цеви да водят хеликоптера минава му през ъкъла че оръдията са охрана на щаба и най вероятно са заредени една случайна грешка и .... почва едни луди маневри и накрая каца почти като камък . Тогава казваха че иначе желязно спокойния бай Добри слязъл потен и бесен и изпокъсал бая пагони .

Тези хора с 100мм оръдия дето са направили тоя номер ,са от подделението в с.Самораново където имах удоволствието да служа 97-98г.Разказвал ни го е ,един старшина от готвачите ,на него нищо не са му направили (ТО И КАКВО ОСВЕН ДА МУ ВЗЕМАТ ЧЕРПАКА),имало е и шамари -истински
по-висшестоящите! Аз бях кемаф в разчет на 100мм КС-19 оръдие, шега не бива с това нещо до ден днешен по силен гръм не съм чувал.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Тези хора с 100мм оръдия дето са направили тоя номер ,са от подделението в с.Самораново където имах удоволствието да служа 97-98г.Разказвал ни го е ,един старшина от готвачите ,на него нищо не са му направили (ТО И КАКВО ОСВЕН ДА МУ ВЗЕМАТ ЧЕРПАКА),имало е и шамари -истински
по-висшестоящите! Аз бях кемаф в разчет на 100мм КС-19 оръдие, шега не бива с това нещо до ден днешен по силен гръм не съм чувал.

Е значи не е армейска легенда За бай Добри (лека му пръст) не съм чул една лоша дума . Всички казваха че е железен в истинския смисъл на думата и никога не се колебаел дори и за части от секундата като издава заповед . Не е като сегашните генерали дето им падат пищовите на ВИПа на аерогарата Разказвали са ми един случай когато когато загива сина му майор Чавдар Джуров (лека му пръст) в катастрофа със самолет Л 29 . Човека е събирал останките тогава е бил курсант в Долна Митрополия дошъл Добри Джуров огледал мястото и с железен глас наредил да отцепят по голям периметър . Дословно думите на човека бяха един мускул на лицето му не трепна . Какво му е било от вътре нямам представа но не го е показал по никакъв начин .

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

Е значи не е армейска легенда За бай Добри (лека му пръст) не съм чул една лоша дума . Всички казваха че е железен в истинския смисъл на думата и никога не се колебаел дори и за части от секундата като издава заповед . Не е като сегашните генерали дето им падат пищовите на ВИПа на аерогарата Разказвали са ми един случай когато когато загива сина му майор Чавдар Джуров (лека му пръст) в катастрофа със самолет Л 29 . Човека е събирал останките тогава е бил курсант в Долна Митрополия дошъл Добри Джуров огледал мястото и с железен глас наредил да отцепят по голям периметър . Дословно думите на човека бяха един мускул на лицето му не трепна . Какво му е било от вътре нямам представа но не го е показал по никакъв начин .

Ти за бат Наско така недей.... а пищова му падна поради липсата на кобур, а кобур нямаше щото .......нямаше. Иначе Атанас Самандов е един от малкото генерали дето приличат на войскари, а не на торби с лайна- мисля че още прави едно 12 коремни преди да пусне лоста. Новия командващ на СВ също ми скри шапката преди две години на темата ФП.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Друго едно приключение се сещам не до там комично,ама все пак счетох за своя длъжност да ви преведа в известност!
Та фърчим ние в ротна колона със страшна сила през не твърде лицеприятната Странджа-Сакар,както обикновено сме взели посока Ивайловград.
Не помня колко път бяхме преминали и една от машините зае отбранително положение,т.е.-развали се нещо.Според книга една, в такваз ситуация при танка се изоставят само командира и водача,а останалото му население се прехвърля в други някои танкове.Командира не си го спомням кой беше,но речта ми иде за водача-мл.сержанта Енчев.
Докато чакали ВАРЕМ-а изпитали страшен студ(беше зимата),и вопиюща нужда да употребят нещичко срещу тоя последния.
Тръгва Енчев за селото и оставя командира самостоятелен при машината.Тоя чакал,чакал Енчева и накрай затваря кепенците тура ключа и тръгва да го дири.По нататък ги намериха и двамата в селската кръчма доволно почерпени.Отърваха кожите само с другарски съд щото танка беше учебен,т.е. без прилежащите му фишеци и прочее смъртодонасящи материали,те на учебните им ги провождаха по-късно време с камион.
На този съд дават думата на Енчева да се защити и тоз взема най-умъчнения образ дет мож си представиш и се спуща да разправя,че студено им било, и че куче едно да вържеш там и то щяло да прегризе синджира!
-И да избяга в кръчмата-плювва връз него ротният!

И те така.Май отнесоха единствено по десет дни в кауша и по една нашивка им свалиха.

П.П.Таз тема нали за танкисти беше,бре?!Що не списват?