Спомени на танкистите.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Пламене давал ли караул на Студена, точно до магистралата?

Бойните кемафи не давахме външни караули,само вътрешни в бригадата, щото ако има тревога кемафите изкарват машините.
На Студена караулът мисля беше караул "100" , там се съхраняваше боекомплекта на бригадата.
Външни караули давахме само като школници.
Спомням си, че на клетвата на новобранците през ноември 1982 г в СЛИВНИЦА, не знам кой болен кашишки мозък бе решил че караулът на поделението събота срещу неделя ще бъде даден от РОУП-а.
Е такъв цирк не съм виждал.Ние 72-каджиите все пак имахме някъкъв опит в БОЙНО ПОДЕЛЕНИЕ, но 34-каджийте с прякори като"Джантата", "Манивелата" в бойно снаряжение за караул бяха комични.
Дежурният по полк беше от кашиците, на развода ни направи луди , пълна програма -проверка на оръжието , команда "газ",лъснати обувки , якички , а бе цирк....

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

На Студена беше единственния караул на който в помещението имаше телевизор. Ловехме сръбската телевизия. Веднъж засякохме филм с Лепа Брена ( Сок от сливи ) . А тогава тя беше млада и хубава , и народа издиве.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

При нас боба беше основно ястие боб чорба ; боб яхния ; боб с нещо като месо ; боб със зеле ; боб домати ; боб с каквото още се сетиш . Години след като се уволних не можех да погледна боб Баси ние във ВВС направо сме били аристокрация . Нашето поделение нямаше арест и трябваше да ни пращат в гарнизонния в Граф Игнатиево и там летище само се спеше и се пиеше та ротния един ден вика да не съм луд да ви пращам на почивка и да се чудя как да закърпя бойния разчет и така никой не получаваше арест колкото и да се стараеше .

Ай,блаженните!Моята глава твърде не задържаше космена покривка.Поради честите неспоразумения с командният състав дните прекарани в кауша надхвърляха значително отпуските с полагаемата барабар!А отпуски имах,поради причина на това,че фъргах добре с прилежащите на танка оружия!
Старшият обичаше да дума:"Е-ей,Ристе(Христев),мамата му д***а,и като спиш си в издънка!ЗКПЧ-ето пък току плювваше някоя остра дума връз мене и казваше,че ако стане война щял да изпраздни оружието си отгоре ми още преди да напуснем поделението!На тоз последния веднъж му обърнах вниманието по заобиколяющ начин ,че твърде не е употреблявал зрението си да чете и омраза зверска питаеше към мене!Случи се по негово нареждане чини ми се,дето давах в разстояние на повече от месец през ден наряд!
Набора се уволни на 9-ти октомврий,а аз на следващий ден!Командващият батальона ме помилва,инак бях вече зачислен на храна и трябваше да остана там в разстояние на няколко още седмици!
А пък боба беше едно от твърде малкото хубави неща дето имах да ми се случат.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

На Студена беше единственния караул на който в помещението имаше телевизор. Ловехме сръбската телевизия. Веднъж засякохме филм с Лепа Брена ( Сок от сливи ) . А тогава тя беше млада и хубава , и народа издиве.

Може и да съм в ошибка,ама чини ми се като да беше Весна Змиянац в туй кино ,а не Лепа Брена.
Имаше сцена сдна такава дето бяха отмахнали една от задните гуми на един камион и в джантата бяха прекарали каиш дето въртеше циркуляр за рязане на дърве.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Ай,блаженните!Моята глава твърде не задържаше космена покривка.Поради честите неспоразумения с командният състав дните прекарани в кауша надхвърляха значително отпуските с полагаемата барабар!А отпуски имах,поради причина на това,че фъргах добре с прилежащите на танка оружия!
Старшият обичаше да дума:"Е-ей,Ристе(Христев),мамата му д***а,и като спиш си в издънка!ЗКПЧ-ето пък току плювваше някоя остра дума връз мене и казваше,че ако стане война щял да изпраздни оружието си отгоре ми още преди да напуснем поделението!На тоз последния веднъж му обърнах вниманието по заобиколяющ начин ,че твърде не е употреблявал зрението си да чете и омраза зверска питаеше към мене!Случи се по негово нареждане чини ми се,дето давах в разстояние на повече от месец през ден наряд!
Набора се уволни на 9-ти октомврий,а аз на следващий ден!Командващият батальона ме помилва,инак бях вече зачислен на храна и трябваше да остана там в разстояние на няколко още седмици!
А пък боба беше едно от твърде малкото хубави неща дето имах да ми се случат.

Аз като влязох таман министъра беше забранил тая дивотия остригването 0 номер като форма на неуставно наказание . Стрижеха само при влизане заради въшките ама и това беше излишно през лето хиляда деветстотин осемдесет и осмо . Бай Добри беше казал че ако такова нещо стигне до неговите уши ще остриже целия команден състав заедно с генерала . Нашия командир не че го притесняваше това имаше три косъма под фуражката ама пак не смееше То боба не че е лошо нещо ама като за обяд е боб чорба и боб яхния а за вечеря боб с месо и това поне 2 пъти (по някога и повече) в седмицата нещо множко ми идваше и предпочитах да си отворя някоя консервица . Най лошото беше като готвеха едно 20 годишно месо от някакви резерви замразено но - 40 градуса коч от 1968 година е нема такава гадост . Миризмата се усещаше от далече и въобще не ходехме в стола или прескачахме презоградска или взимахме нещо от артелната .

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Друг един случай си спомням...
На сезонна експлоатация беше,когато един от водачите на колене върху "ЗИП"-а, с глава вметната в люкът,боядисваше тръбичките на въздушната пускова система и според позата която беше приел задните му части сочеха твърде открито небесата.До десният му крак стои кутийка със синя боя дето употреблява да си топи от време на време тънката четка.
Приближава го друг един водач именуем Желязков и като го вижда в това му състояние решава да уважи областта около нецензурсното му отверстие със средният пръст на дясната си ръка!
Ръгва го там зверски с подобающото възклицание,онзи се стряска от посегателството и обръщайки се ритва кутийката спомената по-горе, съдържанието ѝ се плисва връз образа на тоз атакуващият,променяйки го до степен твърде силна.
След съответните викове и ръкодвижения касающи най-паче майката и други близки роднини на атакувания,захваща де се мие с керосин.Усешност имаше дотолкоз,че образа му лъсна както преди ,но остана една тънка линия в областта на основата на миглите,от което мязаше на Васко педераса след като возприе името "Азис"!
В разстояние на дълго време го именувахме Лили Иванова,според прякора на една развалена жена,твърде известна в градчето.

Комическа беше обстановката,не знам дали успях да ви я представя доволно добре.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Тая работа с пръста редовно се случаваше на шофьорите на ЗиЛ и Урал . Поради естеството на конструкцията на тез люти машини за да отремонтираш нещо по двигателя трябва да стъпиш на бронята разкрачен стоеж и да заемеш съответната поза със стърчащи задни части и се кръстиш някой да не мине зад теб . Другия редовен номер беше да те издебнат докато ремонтираш нещо и някой да натисне педалчето на тромбите . Те бяха закачени на капака на зила . Аз като ВАРЕМаджия редовно се оказвах в тая неприятна поза и предвидливо напъхвах един парцал в тромбите . Имаше и още една гавра която измислиха нашите македонци . Едни тромби на маркуч за помпане на гуми се закачаха на отрязан щуцер от пожарогасител СО2 . Закачат маркуча на някой от пожарогасителите в спалното занасят тромбите под кревата на някой който спи и отвъртат крана . 50 атмосфери със страшна сила хукват по маркуча към тромбите и от тях се понася рев като от стадо разярени бикове спящия скача и не знае на кой свят е и къде се намира . Аз им бях казал че ако ми направят тоя номер вадя калашника от оръжейната и им таковам мамата а те ми вярваха напълно . Един ден решават да спретнат тоя номер на един който спи по обяд ама не видяли че и аз съм се прибрал по никое време в ранни зори от командировка и също спя . Тромбите бяха на поне 15 метра от мен ама усещането пак е много неприятно . Скачам аз от кревата сънен разсънен и на бързо си нахлузвам кубинките . Тука имаше една гяволия като си събуеш кубинките връзваш връзката хлабаво на първите кукички и прибираш хубаво връзките зад езика а отгоре разпъваш партенката и я натискаш навътре да влезе поне половината . Така при тревога не губиш време скачаш направо в тях . Мотаеш партенките и връзваш връзките докато дигаш въздух вече в парка. Хуквам да ги гоня с бойния вик за мамата двама ускориха много рязко ама третия успях да го спъна на мозайката в коридора и хубаво го наритах късмета му беше че кубинките ми не бяха вързани хубаво и се въртяха навсякъде . След тая случка когато решеха да направят тоя номер на някой първо се уверяваха че съм на поне километър от спалното .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

това със средния пръст ,при нас го няма ,не е прието и в гражданския живот.
Традиция ,точно 100 дена преди министр на отбрана /по мое време беше Язов / издаде приказ за уволнение ,уволняемите бръснаха главата .Въпреки че няма уволнени в деня на издаването на приказа .Аз извадих късмета ,че новия командир на батальона ценеше хора ,та направихме с колегата на акорд ,една битова стая ,и ни пусна в къщи преди 9-й май .
КАто си спомням ,момчета ,нищо няма да крадете ,ако нещо се появи в битова стая /а трабваха кабели ,ютии,врата със брава и т.нт. / то е намерено на пътя с бележка до него : за битова стая 2-й батальон

[p-pleven]

От: Спомени на танкистите.

Пожарогасителите се ползваха и да се изстудява и лимонада през лятото и/или да "запалиш" за*ника на някой, дето се е надупил...

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

това със средния пръст ,при нас го няма ,не е прието и в гражданския живот.
Традиция ,точно 100 дена преди министр на отбрана /по мое време беше Язов / издаде приказ за уволнение ,уволняемите бръснаха главата .Въпреки че няма уволнени в деня на издаването на приказа .Аз извадих късмета ,че новия командир на батальона ценеше хора ,та направихме с колегата на акорд ,една битова стая ,и ни пусна в къщи преди 9-й май .
КАто си спомням ,момчета ,нищо няма да крадете ,ако нещо се появи в битова стая /а трабваха кабели ,ютии,врата със брава и т.нт. / то е намерено на пътя с бележка до него : за битова стая 2-й батальон

При нас им викахме ППС политическа просветна стая . Обзавеждаше се със стандартния за времето партиен дизайн талашитена ламперия над нея портретите на знайни и незнайни партнийни функционери на БКП и КПСС и задължително малки гипсови бюстове на Ленин и Димитров . Имаше малък президиум и срещу него се редяха 5 - 6 реда стандартните армейски столове железни с дървени табли . Ако нямаш късмет поне два пъти в седмицата по един час ротния ЗКПЧ ни "ковеше" идеологически . Понеже нямаше какво толкова да ни каже обикновено четеше някой том от тезисите на др Тодор Живков което водеше до почти моментално заспиване на цялата аудитория. По мое време дойде демокрацията и една от първите заповеди на министъра беше да закрие политическото управление и тия офицери станаха от ЗКПЧ ЗКВР (заместник командир по възпитателната работа) и първата им работа беше да свалят и приберат за по добри времена портретите и бюстовете имам чувството че тайно ходеха по 3 пъти на ден да им се молят В ъгъла имаше един цветен телевизор Електрон който беше свързан с едно видео в кабинета на голямото ЗКПЧ и от където обикновено ни пускаха учебно пропагандни филми . Събота и в извън работно време си пускахме и касети които всеки носеше от където намери . Най се ценеше немското порно тогава се бъзикахме че дядо Благоев се изчервява на снимката и портрета става цветен Като почнаха събитията за да не знаем какво става по площадите в София като почнеха новините ЗКПЧто тичаше в подстанцията и гасеше тока на цялото поделение . Това естествено не водеше до нищо освен че аварийно се запускаха няколко големи дизелови генератора и това водеше до прекъсване на куп връзки . Когато командира усети кой прави тия дивотии бая стружки одяла от тия некадърници .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

НАшето меню нямаше или почти нямаше боб ,повече напъвахме на картофите .в края на зима те бяха вече черни и със сладникав вкус .Никакви млечни продукти !!! 20 гр масло на закуска и това е ,след 87 година добавиха 20 и за вечеря .промените след 87 година в столовата бяха доста сериозни ,отначлао се хранехме по 10 човека на масата ,какво са ни сложили ,това го делим .После минахме на самообслужване ,и ако не си се наял ,може да се наредиш още веднъж ,лично аз вече бях 2 година и го нямаше този апетит Въпреки че в началото на 88 година всички се отказахме от вечеря ,пак се уволних 80 кила

[p-pleven]

От: Спомени на танкистите.

При нас им викахме ППС политическа просветна стая . Обзавеждаше се със стандартния за времето партиен дизайн талашитена ламперия над нея портретите на знайни и незнайни партнийни функционери на БКП и КПСС и задължително малки гипсови бюстове на Ленин и Димитров . Имаше малък президиум и срещу него се редяха 5 - 6 реда стандартните армейски столове железни с дървени табли . Ако нямаш късмет поне два пъти в седмицата по един час ротния ЗКПЧ ни "ковеше" идеологически . По мое време дойде демокрацията и една от първите заповеди на министъра беше да закрие политическото управление и тия офицери станаха от ЗКПЧ ЗКВР (заместник командир по възпитателната работа) и първата им работа беше да свалят и приберат за по добри времена портретите и бюстовете имам чувството че тайно ходеха по 3 пъти на ден да им се молят В ъгъла имаше един цветен телевизор Електрон който беше свързан с едно видео в кабинета на голямото ЗКПЧ и от където обикновено ни пускаха учебно пропагандни филми . Събота и в извън работно време си пускахме и касети които всеки носеше от където намери . Най се ценеше немското порно тогава се бъзикахме че дядо Благоев се изчервява на снимката и портрета става цветен Като почнаха събитията за да не знаем какво става по площадите в София като почнеха новините ЗКПЧто тичаше в подстанцията и гасеше тока на цялото поделение . Това естествено не водеше до нищо освен че аварийно се запускаха няколко големи дизелови генератора и това водеше до прекъсване на куп връзки . Когато командира усети кой прави тия дивотии бая стружки одяла от тия некадърници .

Пред въпросните стаи обикновено кибичеше дневалния, понеже стаите бяха на централно място. Във въпросните стаи нерядко имаше и витрини, в които слагаха агитационни матряли. Установихме, че именно тези витрини са най-удобното и сигурно място да си крием в тях алкохол и цивилни дрехи. Пиенето нерядко го слагахме в някоя купа от гилза или зад някоя грамота или почетен флаг. Цивилките - под някоя поставка, вътре в стъкления похлупах на шкафа-витрина.
При всички случаи витрините не се заключваха но нищо не се е губило...

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Пиене при нас нямаше ,ама вообще ,местните не си правиха дори самогон ,по това време Горбачев въведе сух режим и водката я даваха по две бутилки на месец ня човек ,ТОЧКА .А местните не правиха ракия ,чтото си бяха наркомани , Ханкайски район гъмжеше от най качествена марихуана ,още по това време много от момчета направиха пари продавайки на дилъри в черни БМВ-та този продукт ,някои от тях си прибраха в къщи като наркомани.
Един ден ,работейки в парка ,чуваме : СТРОЙ СЕ .Никога до сега не беше се случвало .Дори не знаехме къде точно да се подредим ,и какво виждаме ,носят на носилка един войник ,който се гръчеше и правеше някави странни движения с ръцете и с краката ,беше ужасна гледка.Така командира показа ,какво е наркотик .
Не че нямаше и смъртни случаи по друг повод .В соседно подразделение на един рожден ден момчета се почерпиха я с антифриз ,я с ПОЖа ,от 8 човека оцеля само рожденика /бил трезвеник ,но пак ''почерпи'' приятели /.
Имахме и един обесен ,посегна на едно момиче от селото ,и завря ,естествено го пратиха в арест ,спешно пристигна негова рода .След пристигането им /бяха от Узбекистан/ той бе намерен обесен в ареста ,явно някой му помогна .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

А за стая която писах ,писах за битови нужди ,да си изгладиш ,и тем подобни . В стая за воено политическа подготовка обикновено нямах ме работа .Спомням си едно момче ,което се върна от дисциплинарния батальон ,често рисуваше плакати там ,знаеше наизуст всичко който е казал или написал Ленин за армията .Пишеше лозунги много интересно не че само отзад напред ,но и с главата на буквите надолу .Телевизора ни стоеше в спалното ,имахме и урутката за плочи .Командира все се базикаше :я пусни воено патриотическа песен на Пугачева : Белая панама http://www.youtube.com/watch?v=fgNqiEnIR04

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

В хода на спомените.... Изнасяне на 19 МСП на предни позиции - къде Марикостиново. "Колегата" - фазан е от Дамяница, при което естествено се стига до мисълта "някак" да се напълни една туба с вино. Естествено е туба от стандартната комплектовка на танка - тази на която пише "Вода".... Обаче на предишното обслужване някой палавник перкал надписите по тубите наред- преди явно е пишело "Масло".... Резултата туба червено вино със силен привкус на машинно масло. Пие се... с отвращение. А иначе бутилките с "пуклица" се криеха по "класическият" способ- в ствола на оръдието при затворен клин. Най-спокойно на учения се пиеше при "релейките" или изобщо в някоя от свързочните "фургони" - дигаш заземяването и при поява на не ориентиран индивид СОТ-а задейства безотказно- който го е пробвал знае.