Спомени на танкистите.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Още малко от мойте танкистки спомени:
През далечната 86-87г.мащабно строителство, на ГУЦ с.Победа. Полигони за стрелба,кормуване,тренажорни зали,гсм,тръскачки,мивки за танкове и тн.
Така, всичко беше в експлоатация.
Две години по-късно. Всички машини /танкове/ на 42-ри тп. Заминават с вагони за гр. Търговище, за МОДЕРНИЗАЦИЯ. През 90-та , всичките 33-ри танка на Полка бяха модернизирани.....
Голямото ВАЖНО... Това беше подготовката за продажбата.
В същност,беше наречено"дарение за Македония".

А дали изобщо отидоха там? Един Господ знае!

Отидоха. 100 танка Т 55 и 100 буксирни гаубици Д 20 . Както и голямо количество боеприпаси за тях . От наша страна беше дарение а германска транспортна бригада на бундесвера ги превози . С тях макетата удържаха голямата албанска офанзива а после решиха че вече не им трябват . Типично в македонски стил даже и едно благодаря нямаше от тяхна страна .

[davc]

От: Спомени на танкистите.

С тях макетата удържаха...

То май, точно тези събития бяха факторът, поради които решиха, че не им трябват.

[ORKA_71]

От: Спомени на танкистите.

Ми като знам кадроваците какви хрантутници и мързели са.. ми да пансион за девици са си вече поделенията... То има ли бойни поделения (в истинския им смисъл) изобщо вече ?!

Май има повече дефлорирани девици , които като се строят докладват разхода по следния начин:
7 кадрови войника в болнични по бременност;
7 бр. С гости от чевен бряг и 7 дена са негодни за занятия по ФП, ТП и ОП, защото като се напънат ще оставят червена диря, 3 войника в наряд, 3 войника почиват от наряд .
Аз и взвдния сме налице и аз отивам да боядисвам бордюри, да прекопавам градинки,
Взводния трябва да нсправи планове за занятие което няма да проведеби да почисти раздънкания калашник с който стреля хме онзи ден че сигур го хвана ръждата

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Т-72 "Урал" с куполен номер 1122 през 1984 година на стрелбището на Сливница.
Година по-рано аз служех на нея

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Абе човек, какви линкове пускаш? Това е от 2009 г. Я виж календара. МО си работи по програма и там си е действащо военно поделение с вече съвсем различни но актуални за нея специалности.

Дай нещо линк че аз нищо не мога да намеря . В Горна баня може и нещо да са направили през последните години но сливнишкия полигон е тотална разруха .

[derhunter]

От: Спомени на танкистите.

Е какъв линк да давам? Работи си поделението, е не е танково като време оно, но си го има. Полигона в Сливница е тотална разруха от много отдавна и реално се охранява само командната част, всичко друго е на самотек. там преди повече от 10 г. си бръмчахме на лов необезпокоявани от никой та дори и оффроуд си бръмчахме. То и при липса на танкове в района е безсмислено да се поддържа такъв полигон.

[komuso]

От: Спомени на танкистите.

Като разформироваха 9-та ТБр от МО имаха идея в нейните казарми да направят общежития за безквартирните войници,старшини и офицери от другите поделения около София ама нещата се отекоха и останаха само в сферата на добрите пожелания.Сега в Горна Баня има кадриран бригаден щаб-с две думи при евентуални проблеми на негова база се разгръща още една бригада(най-вероятно моторизирана а не танкова).

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Учебните кемафи на втори батальон в учебния парк на Сливница,някъде през 90-те.
И товарене на трайлер , пак на Сливница.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Като разформироваха 9-та ТБр от МО имаха идея в нейните казарми да направят общежития за безквартирните войници,старшини и офицери от другите поделения около София ама нещата се отекоха и останаха само в сферата на добрите пожелания.Сега в Горна Баня има кадриран бригаден щаб-с две думи при евентуални проблеми на негова база се разгръща още една бригада(най-вероятно моторизирана а не танкова).

А техниката за тая бригада от къде ? То вярно че горнобанската танкова държеше направлението ако ни нападнат сърбите и част от гръцкото направление а сега вероятността от там да дойде военна заплаха е абсолютно нулева . С византийците сме съюзници в НАТО и познавайки техния характер най вероятно ако накарат гръцките военни да работят те ще вдигнат стачка На сърбите военния потенциал в момента им е близък до нашия и предстои и те да влязат в ЕС и евентуално в НАТО . Остава една "велика" Македония

[komuso]

От: Спомени на танкистите.

Тогава(2005-2007 г.) техниката беше във Враца и Плевен,къде е сега-един Бог знае(и неговият пророк Б.Б )

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Скрите долове до Понор.
Няма набор ,който да е играл учение на Полигона и да не хвърлял танк в тези каменисти долища.
На Сливница през 90-те..

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Аха, имали сме с какво да отговорим... колегата Павлин е писал с какво! Близо 670 000 редовна войска и над три милиона запасняци (Турция). Дет се казва по еднъжка да плювнат и ще ни издавят!

Едва ли е точно до бройка но е достатъчно достоверно . Освен това бяхме членове на Варшавския договор . Не го познавам детайлно като материя но предполагам че и в него има член че при нападение на една държава членка другите също автоматично се считат за нападнати . По времето на студената война когато в ГДР имаше огромен контингент съветски войски едва ли някой щеше да рискува да пробва до колко им стиска на руснаците .
Българската народна армия през 1945 – 1990 г.

В тоталитарната система на Народна република България армията има изключително важна роля като гаранция за стабилността на режима. Още след Деветосептемврийския преврат Българската комунистическа партия полага специални усилия да постави под свой непосредствен контрол въоръжените сили, преименувани на Българска народна армия. Те са реорганизирани по съветски образец с прякото участие на съветски офицери, проборудвани са със съветско въоръжение и техника, ръководни позиции заемат съветски офицери от български произход, голяма част от командния състав преминава обучения в Съветския съюз, съветски преподаватели работят в български военни училища. През есента на 1949 година ръководството на БКП изпраща искане за изпращане на съветски офицер за началник на Генералния щаб, но получава отказ от съветското правителство.[11]
Армията е поставена под контрола на Военния отдел на ЦК на БКП и Политическото управление в структурата на самата армия, функционират и местни военни отдели на БКП. Още през 1949 година 63% от офицерите са членове на БКП, а други 7% – на комсомола. През 1948 година е въведено обръщението „другарю“ и петолъчки на кокардите, копчетата и пагоните, от 1949 година в армията открито действат организации на БКП, през 1951 година са въведени съветските военни звания, а през следващата година парадната униформа е променена по съветски модел. Към 1950 година във въоръжените сили има около 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на личния състав в духа на комунизма.[12]
На проведено през март 1950 година голямо съвещание на политическото ръководство на армията със съветско участие е констатирано, че състоянието ѝ е незадоволително и тя „не е напълно боеспосособна“. Оборудването е недостатъчно и нееднородно, дисциплината и подготовката са лоши, офицерският щат е незает на около 40 – 45%. Тези заключения стават повод за нова чистка на офицери и засилване на ролята на политическото ръководство в армията.[13]
Москва бързо предоставя на България танкове T-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. Тъй като страната е съветски съюзник, тя е част от Източния блок и се включва във Варшавския договор като един от неговите основатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници в резерв. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като Отбранителна линия „Крали Марко“, е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на Тодор Живков е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжия за Алжир,Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява най-малко 152 000 редовни войници. ВВС на България са получили общо над 220 изтребителя МиГ-21 между 1960 и1989, 44 хеликоптера Ми-24 и други модерни (за онова време) самолети като МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-29. Доставките на бронетанково въоръжение също са в големи количества – над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 800 БТР-60 и други.
Числеността на Българската народна армия варира в зависимост от промените в международното напрежение по време на Студената война. Така през 1950 година военната служба е установена на 2,5 години в сухопътните войски, 3 години в механизираните части и 4 години във флота и военновъздушните сили. През 1955 година е взето решение за намаляване на армията с 18 хиляди души и военната служба е намалена на 2 години в сухопътните войски и 3 години във флота и военновъздушните сили.[14]
Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 „Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса 9К79 „Точка“ (SS21) с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 „Волхов“ и С-75 Двина с обсег до 45 км, 30 мобилни установки С-125 „Печора“ с обсег до 12 / 32 км.
В състава на сухопътни войски: 3 зенитноракетни дивизиона от комплекс 2К11 Круг с обсег 50км, 20 мобилни комплекса 2К12 Куб с обсег до 24 км, 24 мобилни 9К33 Оса с обсег до 13 км, 20 мобилни комплекса 9К35 „СТРЕЛА-10СВ“ с обсег 5км.
ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета от които над 220 изтребителя. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десантна и водолазна част, батальон морска пехота. Мирновременният състав на армията към 1989 г. е над 153 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

[jordanov sv]

От: Спомени на танкистите.

http://www.blitz.bg/article/45086

Това четохте ли го? Някой участник в събитията ако има, да разказва как е било.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Ето тук линк с разказ ,доста цветущ и достоверен, от участник в учението.http://www.airgroup2000.com/forum/vi...7407&start=195
И кореспондентът нещо се е объркал ,танковия полк в Банско участва с Т-55.

[gali_km]

От: Спомени на танкистите.

Брей много интересна тема! Попрегледах оттук оттам и като че ли на много от случките съм бил и аз там. Служил съм в Плевен ротата на Спас каубоя. Годината мисля че беше 90. Бяхме първия набор с новобранци. После продължих в танкова бригада Айтос или каквото беше останало от нея.