От: Упс, грешка станала.
Ако не ме лъже паметта Щатите не бързаха да се бутат в арабските пролети, а Европа беше далеч от единодушна и единодействаща по въпроса. Французите например до последно се опитваха да запазят тунизиеца на власт. Конкретно за арабските пролети - Щатите тамън си бяха вързали гащите с всички държави в които стана патаклама, и имаха най-малко интерес владетелите им да се сменят, включително и в Либия. Ако в тези процеси е имало "западна" намеса и поощрение, по-скоро би идвала от конкретни европейски държави. Но за мен всичките си дойдоха от емирати, саудитци и подобни (китайците дали имат пръст не знам), а с тях Щатите поддържат огнено-ледена връзка и прости неща там няма.
За намесата - всички "велики сили", имат задължение да се намесят когато стане ясно че връщане назад няма, просто за да не са съвсем извън играта и за да запазят някакъв шанс за оползотворяване на иначе нежелана ситуация. Особено в този регион. Това са динамични процеси.
Ако не ме лъже паметта Щатите не бързаха да се бутат в арабските пролети, а Европа беше далеч от единодушна и единодействаща по въпроса. Французите например до последно се опитваха да запазят тунизиеца на власт. Конкретно за арабските пролети - Щатите тамън си бяха вързали гащите с всички държави в които стана патаклама, и имаха най-малко интерес владетелите им да се сменят, включително и в Либия. Ако в тези процеси е имало "западна" намеса и поощрение, по-скоро би идвала от конкретни европейски държави. Но за мен всичките си дойдоха от емирати, саудитци и подобни (китайците дали имат пръст не знам), а с тях Щатите поддържат огнено-ледена връзка и прости неща там няма.
За намесата - всички "велики сили", имат задължение да се намесят когато стане ясно че връщане назад няма, просто за да не са съвсем извън играта и за да запазят някакъв шанс за оползотворяване на иначе нежелана ситуация. Особено в този регион. Това са динамични процеси.
Коментар