Tweet
Привет!
Опитах се да преведа една статия на Джим Хигинботъм - лектор на ФБР по въпроси свързани с употребата на КНО.
Лично на мен статията много ми хареса. Не знам до колко са приложими засегнатите в нея гледни точки за България но е хубаво да се прочете. Аз лично ви препоръчвам да прочетете оригинала т.к. допускам, че може да съм допуснал фактологически грешки при превода (за което се ивинявам предварително).
Оригиналния източник на статията е цък
Митът за „Централно попадение“ и приклюването на престрелката
От Джим Хигинботъм
Да преживееш престрелка не е това, което си мислите. Не оставяйте широко разпространената "мъдрост" да ви убие. Добре пласирано попадение в централната точка може и да не извади нападателя ви от престрелката. Много хора остават в боя след такова попадение и даже някои от тях излизат победители. Ако искате да победите в престрелката, трябва да сте сигурни, че ефективно ще отстраните опасността създавана от нападателя ви. Еднo, двe или няколко добре пласирани централни попадения може и да не успеят да направят това, което очаквате и да се научите да разпознавате това може да спаси живота ви.
В днешно време можете да откриете самоук експерт в самоотбраната под всеки камък и по двама зад всеки храст. Ако си имате любима теория относно това, което би свършило работа на улицата, може и да успеете да спечелите някой шампион, който да води курсове срещу заплащане за това умение. Но малко от експертите са били в престрелка и още по-малко са изучавали такива за да разберат как се случват в действителност нещата, когато куршумите летят на месо.
Има повече грешни разбирания от колкото мога да покрия в една статия но едно, което е от най-голяма значимост за мен, в по-голяма дори от кавгите в печатните и електронни медии за значението на калибъра е че ако уцелите лошия с „централно попадение“ с............(попълнете любима марка, модел и калибър на пистолета) използвайки..........(попълнете предпочитания вид и марка на патрона) супер-дупер трепач (отнася се за патрона) си гарантирате успех.
Изучавайки тази сфера от няколко десетилетия съм срещал много случаи при които куршумите не успяват да свършат това, което хората очакват от тях. Събрали са се достатъчно такива случаи за да си мисля, че вместо изключения, те се доближават по-скоро до „нормалното“. В повечето случаи „централното попадение“ не завършва престрелката. Погрешното възприятие може да ви убие. Има едно известно видео в кръговете на обучаващите в което магистрален патрул пласира 5 „централни попадения“ във въоръжен човек (Това не е мое предположение а е заявено от преките ръководители, дали интервю в пълната едночасова версия на видеото) със своя .357 калибров револвер с 4 инчова цев използвайки hollow point патрони. И петте попадения не са успели да свършат работа, уцеленият е успял да изстреля един куршум, който е улучил полицая в подмишницата. Куршумът е обиколил гръдния кош и е намерил сърцето. За съжаление полицаят е загинал на местопроизшествието а нападателя е жив и днес.
В курс, който водя под име „Ефективна стрелба“, започвам като прожектирам видео на което взел заложник човек е прострелян от полицията с .223 карабини и .40 калиброви пистолети. През цялата смущаваща сцена продължаваща около 10 секунди, лошият е уцелен многократно в торса и с карабинни и с пистолетни куршуми. Може да се види как си поставя не-стрелящата ръка на гърдите – очевидно е уцелен в дробовете. Въпреки това, успява да стреля бавно 3 пъти в заложника си. Жертвата му (жена) показва активност по време на сцената но по-късно умира от раните си. В този случаи и жертвата и нападателя са получили „централни попадения“ които не са имали моментален ефект.
Събрал съм потвърдени случаи при които хора уцелени с „централни попадения“ до 55 пъти с 9мм JHP патрон (обекта е бил уцелен 106 пъти от които 55 са определени от патолога като смъртоносни сами по себе си) преди да падне. По време на обучение във ФБР ни беше казано за банков обирджия , които е бил прострелян 65 пъти с 9мм, .223 и 00 съчми и е оцелял. Това не са редки случаи. Случва се сравнително често.
Ако попаднете в престрелка, вашият нападател може и да падне след изстрел в белия дроб а може и да не падне. Може да падне и след 2-3 изстрела в бъбреците, червата или далака а може и да не падне. Определено ще бъде в лошо състояние, най-вероятно няма да оцелее но какво ще успее да направи в следващите секунди но няколко минути няма гаранция заради това, че сте го уцелили с „централно попадение“. Статистически погледнато положението при сърцето и белия дроб не е по-различно. Имам трима студенти и други трима познати получили ранения в белия дроб в началото на престрелка. Студентите (участниците в курса) дойдоха при мен за да се научат как да не бъдат ранявани повече. Последния път като проверявах всички бяха все още живи а хората стреляли по тях все още мъртви. Всеки един от тях е успял да отговори ефективно на огъня след като е получил „централно попадение“ а един от тях казва, че е бил уцелен в А-зоната. Били са простреляни с .38 Спешъл (трима от тях), 9мм, .357 магнум и 8мм Маузер, така че, калибъра не е всичко. Един от тях е бил уцелен с 12,7мм Чиком. Беше ми съсед много години.
И така, какво може да се направи? Първо, осъзнайте, че един куршум, дори сравнително добре пласиран може и да не свърши работа, така че недейте да стоите и да се удивлявате на точността си или да чакате попадението да даде ефект. Може дори и две попадения да не свършат работа.
След години опити да схвана това и преглед на резултатите от стрелба по жива и дишаща мишена – без значение атакуващ човек или дивеч разпределям резултатите на 3 или 4 категории. (бел.пр. - преведено по смисъл). Те са:
1. Моментален колапс – става до 1-2 секунди след изстрела
2. Бърз колапс – става след 3-15 секунди след изстрела и е сравнително често срещан
3. Сериозен ефект – може да бъде смъртоносен изстрел но отнема 15 до 300 (ДА 300!) или дори повече секунди
4. Четвърта категория е неприемлива и пълен провал.
Последната категория няма да обсъждаме но тя се случва твърде често. Скоро я наблюдавахме във Вашингтон след „Централно попадение“ след изстрел на полицай а раненият се разхождаше наоколо на следващия ден.
Какво е „ефективна“ стрелба? За съжаление – тя изисква усилия. Тя също така е променлива според ситуацията. Например – крадец въоръжен с рязана двуцевка стоящ на 3 метра трябва да бъде повален „моментално!“. Ако не го доведете до моментален колапс някой може да загине....този някой може да се вие.
От друга страна, ако имате член на банда сеещ куршуми с не-прицелен огън във вашата посока от около 18-20-ина метра, работа може да свърши и попадение водещо до Бърз колапс.
Не мога да си представя случай при който да е желателно постигането на „Сериозен ефект“ но в някои моменти може да ви спечели време.
Какво е отношението на попаденията спрямо категориите? За да получие Моментален колапс, трябва да объркате веригите, които поддържат атаката на лошия. Това значи мозъка или гръбнака.
Главата не само, че е трудна за уцелване в реална ситуация - защото се движи много – но също така е трудна за пробиване за да стигне пистолетния куршум до където трябва за да бъде ефективен. При нормалните ситуации можем да отпишем главата и да я държим за резерва при много специфични обстоятелства.
Гръбнака също не е лесен за уцелване. Не е голям и за да бъде ефективно попадението, то трябва да бъде в горната 1/3 на гръбнака или на нивото на точката над гръдната кост. Мисля, че се пада около 11-ти прешлен. Но разбира се огромния проблем тук е че той е скрит зад останалата част на тялото. Ние сме добрите и не минаваме в гръб на хората за да ги стреляме. Поради тази причина точното местоположение може да бъде научено само след много тренировки по 3д мишени. Точката на прицелване на повърхността на тялото ще се сменя при всяка промяна на ъгъла, под който мишената е насочена към вас.
Долната част на гръбнака не върши много работа. Знам няколко човека простреляни в областта на таза и това не ги е пречупило както много теории предполагат. Не казвам, че не се случва но единствения случаи за който знам, че човек е зактовен с изстрел в таза с .357 Магнум, той е убил човека стрелял по него – съвсем спокойно можеш да стреляш и от легнало положение.
Изстрел или за предпочитане няколко изстрела в сърцето и големите артерии над него (не под!!!) може да доведе до Бърз колапс, но не винаги. Полицай Стейси Лим е била простреляна в сърцето то непосредствена близост с .357 Магнум и е все още жива, докато нападателя ѝ е все още мърътв. Точка за добрите момчета...или в този случай момичета!
И сега – какво води до Сериозния ефект? Попадение в белите дробове. Дори няколко попадения там. За съжаление обаче, попаденията в белите дробове водят до прекратяване на престрелката т.к. опонента решава да прекрати а не защото му се налага. Известният полковник Louis LeGarde е писал в неговата книга за огнестрелни рани, че 65% получили рана през дробовете от изстрел с карабина са оцелели само с преобладаващо лечение под формата на почивка на легло.
Ефективно упражняване и „Динамично противодействие“
Целта на упражненията, според някои е да се доведе ефективното и правилно стреляне до състояние на рефлекс, така че да не се налага да осмисляш тепърва какво ще правиш в случай на престрелка.
Повечето хора ще постигнат 50 до 60 % от резултатите си при една реална престрелка в сравнение с представянето си на стрелбището и това при положение, че се упражняват редовно. Ако ходят на стрелбището през месец представянето им ще се влоши много. Стрелбата и боравенето с оръжие са бързо губещи се умения. Има и хора, които без да знаят практикуват грешни техники. Поставям тези неща в класификацията „ да тренираш да бъдеш убит“ но и това е тема на друг разговор.
Да поговорим за основният отговор, който аз наричам „Динамично противодействие“. Ситуациите са различни и това не следва да се приема като универсално решение, но е такова, което би работило в 80% от случаите. Безсмислено е да се стои неподвижно срещу мишената освен ако не искате да поизлъскате основните си умения си за прецизна стрелба. Това е необходима част от обучението по стрелба, но ако ще практикувате за бой с огнестрелно оръжие, тогава се бийте!
Някои правила.
1. Не ходете на стрелбището без връхни дрехи – освен разбира се ако не носите оръжието си винаги открито
2. Не се упражнявайте никога да вадите оръжието си бързо докато стоите на едно място
Част от „Динамичното противодействие“ е да излезете в страни от линията на атака ( или в редки случаи при определени обстоятелства непред или назад) , да извадите оръжието с възмоно най-голямата пъргавина на която сте способни и да нападнете целта с точен и съкрушителен огън. Между другото, никога не считайте една престрелка за завършена защото сте премахнали една цел. Не практикувайте да сваляте оръжието твърде бързо след стрелбата. Прикачено е видео за да придобиете представа. Щеше ми се да има формула която да казва как да стоите и как да държите оръжието си но наистина такава няма. Ние не се занимаваме с това кой хват е по-добър от другия, това са неща, които сами трябва да откриете за себе си. Използвате това което е ефективно за вас а не за човек, изстрелващ 50 000 патрона на седмица преди състезание (това не е преувеличение). Състезателите ще ви подхвърлят съвети какво е добро за тях, но това може да не сработи за вас. Също така не съществува „един“ правилен пистолет. Вашите умения са много по-важни от това какво носите. Ние не говорим за „стопиращ ефект“ каквото и да значи това, а по-скоро за ефективност.
Не мога да открия емпирично изражение свързано с някакъв математически модел на стопиращия ефект или ефективността въпреки, че ги търся вече 44 години!
Като обобщение може да се каже, че виждам, че големите дупки са по-ефективни от малките но лесния отговор на това е че просто е необходимо да стреляте повече с малкия пистолет – „големия изстрел е малък изстрел, който се повтаря повече пъти“. Наистина, аз нося .45 но това е защото съм мързелив и искам да стрелям по-малко. Добър куршум в 9мм на правилното място (в гръбнака) ще свърши работа. Ако уцелите сърцето , 3-4 експандиращи 9мм куршума ще свършат работата на 1 .45 експандиращ или на 1 .45 fmj АКО (обърнете внимание на голямото АКО) успее да влезе. Това не е базирано на някаква формила , базирано е на това, което съм видял – по някога в реалния живот няма логика.
Упражняването на „Динамично противодействие“ предполага подхождане с отворено съзнание. Обстоятелствата около една реална престрелка са непредвидими и колкото повече непредвидимост включите в упражненията, толкова мозъкът ви ще бъде по-подготвен за евентуална престрелка. В реалния живот престрелката може да се случи в тъмното, в студено, дъждовно време и т.н.
Противника може да е анорексик ( много от лошите не са в цветущо здраве) или с наднормено тегло (ефективна проникваща сила и спиращ ефект на оръжието).
Има много фактори влияещи на обстоятелствата и повечето от тях не са под ваш контрол. Моя единствен съвет по този повод е един, който научих от старо куче : „стреляй докато мишената си промени формата или се попдали“
Промяна на формата – от вертикално на хоризонтално положение и изстрел от упор в гърдите може да подпали дрехите дори да не ползвате черен барут.
Казваме на войниците си да са готови да уцелят противника 3-7 пъти с 5.56 fmj летящ с 3000фпс. По някога това работи, но на мен са ми известни няколко случая при които не е сработило въпреки, че са били „ централно попадение“
С пистолет и експандиращи куршуми изхода е още по непредвидим, но през години на изучаване съм разработил обща формула обект на посочените по-горе обстоятелства
· 2-3 попадения с .45
· 4-6 с .40
· 5-8 с 9мм
Патроните за револвер не са непременно по-ефективни но аз бих практикувал с изстрелване на 3 в .38 или .357 най-вече защото искам да си оставя другите 3 за следваща заплаха. Не че следващите 3 няма да бъдат изстреляни ако мишената не промени формата си пред мушката ми. С .41, .44 или .45 Колт бих паднал до 2 бр. Още веднъж – те не са толкова по-ефективни от .45 Ауто но нямам излишни патрони за хабене. При всички положения искам съвсем основателно да стресирам онази част от вас която определя как стреляте а не с какво стреляте.
It is also more about the mindset and condition of the subject you are shooting which is not under your control.
Поемете контрола – купете си добри патрони и ги пласирайте там където вършат най-добра работа! Запомнете „ всеки който заслужава да бъде застрелян ведъж, заслужава да бъде застрелян и повече пъти“ (но моля спрете щом опасността е премахната, не одобряваме „изстрели за довършване“ )
Престрелките са грозни неща. Не ми харесва да говоря повече от нормалното за гледните точки „кървища“ и „червалъци“ свързани с защитата на живота. Но тук става въпрос за нашите животи. Като изследваме как се водят престрелките и най-вече как се печелят, можем да си дадем предимство ако някога ни се случи. Надявам се да съм покрил повечето точки, които съм научил и съм се научил да преподавам . Не е толкова лесно да се пише колкото е ако предавам информацията лице в лице, но бих могъл да постигна успех само ако имате желание да опитате.
Надявам се да сте харесали пътуването.
Продължавайте да полагате усиля!
Джим.
Опитах се да преведа една статия на Джим Хигинботъм - лектор на ФБР по въпроси свързани с употребата на КНО.
Лично на мен статията много ми хареса. Не знам до колко са приложими засегнатите в нея гледни точки за България но е хубаво да се прочете. Аз лично ви препоръчвам да прочетете оригинала т.к. допускам, че може да съм допуснал фактологически грешки при превода (за което се ивинявам предварително).
Оригиналния източник на статията е цък
Митът за „Централно попадение“ и приклюването на престрелката
От Джим Хигинботъм
Да преживееш престрелка не е това, което си мислите. Не оставяйте широко разпространената "мъдрост" да ви убие. Добре пласирано попадение в централната точка може и да не извади нападателя ви от престрелката. Много хора остават в боя след такова попадение и даже някои от тях излизат победители. Ако искате да победите в престрелката, трябва да сте сигурни, че ефективно ще отстраните опасността създавана от нападателя ви. Еднo, двe или няколко добре пласирани централни попадения може и да не успеят да направят това, което очаквате и да се научите да разпознавате това може да спаси живота ви.
В днешно време можете да откриете самоук експерт в самоотбраната под всеки камък и по двама зад всеки храст. Ако си имате любима теория относно това, което би свършило работа на улицата, може и да успеете да спечелите някой шампион, който да води курсове срещу заплащане за това умение. Но малко от експертите са били в престрелка и още по-малко са изучавали такива за да разберат как се случват в действителност нещата, когато куршумите летят на месо.
Има повече грешни разбирания от колкото мога да покрия в една статия но едно, което е от най-голяма значимост за мен, в по-голяма дори от кавгите в печатните и електронни медии за значението на калибъра е че ако уцелите лошия с „централно попадение“ с............(попълнете любима марка, модел и калибър на пистолета) използвайки..........(попълнете предпочитания вид и марка на патрона) супер-дупер трепач (отнася се за патрона) си гарантирате успех.
Изучавайки тази сфера от няколко десетилетия съм срещал много случаи при които куршумите не успяват да свършат това, което хората очакват от тях. Събрали са се достатъчно такива случаи за да си мисля, че вместо изключения, те се доближават по-скоро до „нормалното“. В повечето случаи „централното попадение“ не завършва престрелката. Погрешното възприятие може да ви убие. Има едно известно видео в кръговете на обучаващите в което магистрален патрул пласира 5 „централни попадения“ във въоръжен човек (Това не е мое предположение а е заявено от преките ръководители, дали интервю в пълната едночасова версия на видеото) със своя .357 калибров револвер с 4 инчова цев използвайки hollow point патрони. И петте попадения не са успели да свършат работа, уцеленият е успял да изстреля един куршум, който е улучил полицая в подмишницата. Куршумът е обиколил гръдния кош и е намерил сърцето. За съжаление полицаят е загинал на местопроизшествието а нападателя е жив и днес.
В курс, който водя под име „Ефективна стрелба“, започвам като прожектирам видео на което взел заложник човек е прострелян от полицията с .223 карабини и .40 калиброви пистолети. През цялата смущаваща сцена продължаваща около 10 секунди, лошият е уцелен многократно в торса и с карабинни и с пистолетни куршуми. Може да се види как си поставя не-стрелящата ръка на гърдите – очевидно е уцелен в дробовете. Въпреки това, успява да стреля бавно 3 пъти в заложника си. Жертвата му (жена) показва активност по време на сцената но по-късно умира от раните си. В този случаи и жертвата и нападателя са получили „централни попадения“ които не са имали моментален ефект.
Събрал съм потвърдени случаи при които хора уцелени с „централни попадения“ до 55 пъти с 9мм JHP патрон (обекта е бил уцелен 106 пъти от които 55 са определени от патолога като смъртоносни сами по себе си) преди да падне. По време на обучение във ФБР ни беше казано за банков обирджия , които е бил прострелян 65 пъти с 9мм, .223 и 00 съчми и е оцелял. Това не са редки случаи. Случва се сравнително често.
Ако попаднете в престрелка, вашият нападател може и да падне след изстрел в белия дроб а може и да не падне. Може да падне и след 2-3 изстрела в бъбреците, червата или далака а може и да не падне. Определено ще бъде в лошо състояние, най-вероятно няма да оцелее но какво ще успее да направи в следващите секунди но няколко минути няма гаранция заради това, че сте го уцелили с „централно попадение“. Статистически погледнато положението при сърцето и белия дроб не е по-различно. Имам трима студенти и други трима познати получили ранения в белия дроб в началото на престрелка. Студентите (участниците в курса) дойдоха при мен за да се научат как да не бъдат ранявани повече. Последния път като проверявах всички бяха все още живи а хората стреляли по тях все още мъртви. Всеки един от тях е успял да отговори ефективно на огъня след като е получил „централно попадение“ а един от тях казва, че е бил уцелен в А-зоната. Били са простреляни с .38 Спешъл (трима от тях), 9мм, .357 магнум и 8мм Маузер, така че, калибъра не е всичко. Един от тях е бил уцелен с 12,7мм Чиком. Беше ми съсед много години.
И така, какво може да се направи? Първо, осъзнайте, че един куршум, дори сравнително добре пласиран може и да не свърши работа, така че недейте да стоите и да се удивлявате на точността си или да чакате попадението да даде ефект. Може дори и две попадения да не свършат работа.
След години опити да схвана това и преглед на резултатите от стрелба по жива и дишаща мишена – без значение атакуващ човек или дивеч разпределям резултатите на 3 или 4 категории. (бел.пр. - преведено по смисъл). Те са:
1. Моментален колапс – става до 1-2 секунди след изстрела
2. Бърз колапс – става след 3-15 секунди след изстрела и е сравнително често срещан
3. Сериозен ефект – може да бъде смъртоносен изстрел но отнема 15 до 300 (ДА 300!) или дори повече секунди
4. Четвърта категория е неприемлива и пълен провал.
Последната категория няма да обсъждаме но тя се случва твърде често. Скоро я наблюдавахме във Вашингтон след „Централно попадение“ след изстрел на полицай а раненият се разхождаше наоколо на следващия ден.
Какво е „ефективна“ стрелба? За съжаление – тя изисква усилия. Тя също така е променлива според ситуацията. Например – крадец въоръжен с рязана двуцевка стоящ на 3 метра трябва да бъде повален „моментално!“. Ако не го доведете до моментален колапс някой може да загине....този някой може да се вие.
От друга страна, ако имате член на банда сеещ куршуми с не-прицелен огън във вашата посока от около 18-20-ина метра, работа може да свърши и попадение водещо до Бърз колапс.
Не мога да си представя случай при който да е желателно постигането на „Сериозен ефект“ но в някои моменти може да ви спечели време.
Какво е отношението на попаденията спрямо категориите? За да получие Моментален колапс, трябва да объркате веригите, които поддържат атаката на лошия. Това значи мозъка или гръбнака.
Главата не само, че е трудна за уцелване в реална ситуация - защото се движи много – но също така е трудна за пробиване за да стигне пистолетния куршум до където трябва за да бъде ефективен. При нормалните ситуации можем да отпишем главата и да я държим за резерва при много специфични обстоятелства.
Гръбнака също не е лесен за уцелване. Не е голям и за да бъде ефективно попадението, то трябва да бъде в горната 1/3 на гръбнака или на нивото на точката над гръдната кост. Мисля, че се пада около 11-ти прешлен. Но разбира се огромния проблем тук е че той е скрит зад останалата част на тялото. Ние сме добрите и не минаваме в гръб на хората за да ги стреляме. Поради тази причина точното местоположение може да бъде научено само след много тренировки по 3д мишени. Точката на прицелване на повърхността на тялото ще се сменя при всяка промяна на ъгъла, под който мишената е насочена към вас.
Долната част на гръбнака не върши много работа. Знам няколко човека простреляни в областта на таза и това не ги е пречупило както много теории предполагат. Не казвам, че не се случва но единствения случаи за който знам, че човек е зактовен с изстрел в таза с .357 Магнум, той е убил човека стрелял по него – съвсем спокойно можеш да стреляш и от легнало положение.
Изстрел или за предпочитане няколко изстрела в сърцето и големите артерии над него (не под!!!) може да доведе до Бърз колапс, но не винаги. Полицай Стейси Лим е била простреляна в сърцето то непосредствена близост с .357 Магнум и е все още жива, докато нападателя ѝ е все още мърътв. Точка за добрите момчета...или в този случай момичета!
И сега – какво води до Сериозния ефект? Попадение в белите дробове. Дори няколко попадения там. За съжаление обаче, попаденията в белите дробове водят до прекратяване на престрелката т.к. опонента решава да прекрати а не защото му се налага. Известният полковник Louis LeGarde е писал в неговата книга за огнестрелни рани, че 65% получили рана през дробовете от изстрел с карабина са оцелели само с преобладаващо лечение под формата на почивка на легло.
Ефективно упражняване и „Динамично противодействие“
Целта на упражненията, според някои е да се доведе ефективното и правилно стреляне до състояние на рефлекс, така че да не се налага да осмисляш тепърва какво ще правиш в случай на престрелка.
Повечето хора ще постигнат 50 до 60 % от резултатите си при една реална престрелка в сравнение с представянето си на стрелбището и това при положение, че се упражняват редовно. Ако ходят на стрелбището през месец представянето им ще се влоши много. Стрелбата и боравенето с оръжие са бързо губещи се умения. Има и хора, които без да знаят практикуват грешни техники. Поставям тези неща в класификацията „ да тренираш да бъдеш убит“ но и това е тема на друг разговор.
Да поговорим за основният отговор, който аз наричам „Динамично противодействие“. Ситуациите са различни и това не следва да се приема като универсално решение, но е такова, което би работило в 80% от случаите. Безсмислено е да се стои неподвижно срещу мишената освен ако не искате да поизлъскате основните си умения си за прецизна стрелба. Това е необходима част от обучението по стрелба, но ако ще практикувате за бой с огнестрелно оръжие, тогава се бийте!
Някои правила.
1. Не ходете на стрелбището без връхни дрехи – освен разбира се ако не носите оръжието си винаги открито
2. Не се упражнявайте никога да вадите оръжието си бързо докато стоите на едно място
Част от „Динамичното противодействие“ е да излезете в страни от линията на атака ( или в редки случаи при определени обстоятелства непред или назад) , да извадите оръжието с възмоно най-голямата пъргавина на която сте способни и да нападнете целта с точен и съкрушителен огън. Между другото, никога не считайте една престрелка за завършена защото сте премахнали една цел. Не практикувайте да сваляте оръжието твърде бързо след стрелбата. Прикачено е видео за да придобиете представа. Щеше ми се да има формула която да казва как да стоите и как да държите оръжието си но наистина такава няма. Ние не се занимаваме с това кой хват е по-добър от другия, това са неща, които сами трябва да откриете за себе си. Използвате това което е ефективно за вас а не за човек, изстрелващ 50 000 патрона на седмица преди състезание (това не е преувеличение). Състезателите ще ви подхвърлят съвети какво е добро за тях, но това може да не сработи за вас. Също така не съществува „един“ правилен пистолет. Вашите умения са много по-важни от това какво носите. Ние не говорим за „стопиращ ефект“ каквото и да значи това, а по-скоро за ефективност.
Не мога да открия емпирично изражение свързано с някакъв математически модел на стопиращия ефект или ефективността въпреки, че ги търся вече 44 години!
Като обобщение може да се каже, че виждам, че големите дупки са по-ефективни от малките но лесния отговор на това е че просто е необходимо да стреляте повече с малкия пистолет – „големия изстрел е малък изстрел, който се повтаря повече пъти“. Наистина, аз нося .45 но това е защото съм мързелив и искам да стрелям по-малко. Добър куршум в 9мм на правилното място (в гръбнака) ще свърши работа. Ако уцелите сърцето , 3-4 експандиращи 9мм куршума ще свършат работата на 1 .45 експандиращ или на 1 .45 fmj АКО (обърнете внимание на голямото АКО) успее да влезе. Това не е базирано на някаква формила , базирано е на това, което съм видял – по някога в реалния живот няма логика.
Упражняването на „Динамично противодействие“ предполага подхождане с отворено съзнание. Обстоятелствата около една реална престрелка са непредвидими и колкото повече непредвидимост включите в упражненията, толкова мозъкът ви ще бъде по-подготвен за евентуална престрелка. В реалния живот престрелката може да се случи в тъмното, в студено, дъждовно време и т.н.
Противника може да е анорексик ( много от лошите не са в цветущо здраве) или с наднормено тегло (ефективна проникваща сила и спиращ ефект на оръжието).
Има много фактори влияещи на обстоятелствата и повечето от тях не са под ваш контрол. Моя единствен съвет по този повод е един, който научих от старо куче : „стреляй докато мишената си промени формата или се попдали“
Промяна на формата – от вертикално на хоризонтално положение и изстрел от упор в гърдите може да подпали дрехите дори да не ползвате черен барут.
Казваме на войниците си да са готови да уцелят противника 3-7 пъти с 5.56 fmj летящ с 3000фпс. По някога това работи, но на мен са ми известни няколко случая при които не е сработило въпреки, че са били „ централно попадение“
С пистолет и експандиращи куршуми изхода е още по непредвидим, но през години на изучаване съм разработил обща формула обект на посочените по-горе обстоятелства
· 2-3 попадения с .45
· 4-6 с .40
· 5-8 с 9мм
Патроните за револвер не са непременно по-ефективни но аз бих практикувал с изстрелване на 3 в .38 или .357 най-вече защото искам да си оставя другите 3 за следваща заплаха. Не че следващите 3 няма да бъдат изстреляни ако мишената не промени формата си пред мушката ми. С .41, .44 или .45 Колт бих паднал до 2 бр. Още веднъж – те не са толкова по-ефективни от .45 Ауто но нямам излишни патрони за хабене. При всички положения искам съвсем основателно да стресирам онази част от вас която определя как стреляте а не с какво стреляте.
It is also more about the mindset and condition of the subject you are shooting which is not under your control.
Поемете контрола – купете си добри патрони и ги пласирайте там където вършат най-добра работа! Запомнете „ всеки който заслужава да бъде застрелян ведъж, заслужава да бъде застрелян и повече пъти“ (но моля спрете щом опасността е премахната, не одобряваме „изстрели за довършване“ )
Престрелките са грозни неща. Не ми харесва да говоря повече от нормалното за гледните точки „кървища“ и „червалъци“ свързани с защитата на живота. Но тук става въпрос за нашите животи. Като изследваме как се водят престрелките и най-вече как се печелят, можем да си дадем предимство ако някога ни се случи. Надявам се да съм покрил повечето точки, които съм научил и съм се научил да преподавам . Не е толкова лесно да се пише колкото е ако предавам информацията лице в лице, но бих могъл да постигна успех само ако имате желание да опитате.
Надявам се да сте харесали пътуването.
Продължавайте да полагате усиля!
Джим.
.
Коментар