До: Изводи от съвременните войни, видове армии, предимства и недостатъци
Груповото противоборството е присъщо на повечето животни със сложна социална структура. Дали ще са локални битки като при различните видове маймуни или ще са масови сражения като при мравките, пчелите и термитите е въпрос на мащаб, а не на принцип. Толкова по въпроса, че само човекът избивал себеподобните си...
Във всяка голяма социална група, неизменно се заформя антагонизъм на почина "ние - те" или "бият наш`те". Дали ще се колят немци с руснаци на фронта или агитките на Ливърпул и Манчестър из подлезите е проявление именно на този абстрактен стремеж - "ние" да сме най-отгоре, а за рамка се възприемат широки признаци - от национални и блокови граници, до разделителни мрежи по секторите на стадионите.
След двете най-големи войни в историята само в рамките на две поколения, големите бабити си направиха някои изводи и засега не смеят да се впуснат в пряк военен сбълсък ами си се дразнят по периферията - Корея, Виетнам, Афганистан, Ирак и т.н.
Ние, като водещ животнски вид, сме най-напред с материала и затова имаме най-ефикасните методи за изтребление. Обаче това далеч не е основното в едно общество, защото рано или късно всеки "венец на цивилизацията" запада икономически и социално и най-накрая военно. Като се почне от Елада, та през Рим и се стигне до СССР, като най-скорошен нагледен пример.
Лично аз не виждам нищо лошо в изследването на частните проявления. Все пак, както анализът, така и синтезът са методи за постигане на някакви заключения.
Груповото противоборството е присъщо на повечето животни със сложна социална структура. Дали ще са локални битки като при различните видове маймуни или ще са масови сражения като при мравките, пчелите и термитите е въпрос на мащаб, а не на принцип. Толкова по въпроса, че само човекът избивал себеподобните си...
Във всяка голяма социална група, неизменно се заформя антагонизъм на почина "ние - те" или "бият наш`те". Дали ще се колят немци с руснаци на фронта или агитките на Ливърпул и Манчестър из подлезите е проявление именно на този абстрактен стремеж - "ние" да сме най-отгоре, а за рамка се възприемат широки признаци - от национални и блокови граници, до разделителни мрежи по секторите на стадионите.
След двете най-големи войни в историята само в рамките на две поколения, големите бабити си направиха някои изводи и засега не смеят да се впуснат в пряк военен сбълсък ами си се дразнят по периферията - Корея, Виетнам, Афганистан, Ирак и т.н.
Ние, като водещ животнски вид, сме най-напред с материала и затова имаме най-ефикасните методи за изтребление. Обаче това далеч не е основното в едно общество, защото рано или късно всеки "венец на цивилизацията" запада икономически и социално и най-накрая военно. Като се почне от Елада, та през Рим и се стигне до СССР, като най-скорошен нагледен пример.
Лично аз не виждам нищо лошо в изследването на частните проявления. Все пак, както анализът, така и синтезът са методи за постигане на някакви заключения.
Къде е тогава разликата между "венеца на цивилизацията" и останалия животински свят? Единствено в мащабите на начините за унищожение ли???
Никакви претенции нямам относно качеството на "систематизацията" ми. Всъщност, основната ми цел беше да се опитам да провокирам участниците да се върнем към темата, защото ми е интересна. Както и да вкарам по-различна гледна точка.
.
Коментар