Обява

**Urko** · Днес, 14:14

Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение

Еще не вечер ®

Иран заплаши с унищожителни атаки, иска САЩ и Израел да се предадат

Га Доньо фърли кърпата и си посипе перчема с пепел, тогазе!

Бе, че иранците ще ядат бой и няма да победят е ясно, ама до вчера се присмивахме на втароя в мире на Путя, а сега первая в мире не мое oт месец един проток от няколко километра от камилари и козоепци да опази...
СъсипAха го тоa свет....

**Bogoljub Gagic** · Днес, 14:45

Urko коментира
Днес, 15:35
Това звучи стратегически разумно и приложимо. Да видим дали ще го направи или не му се впуска в авантюри.
Ама и джепането попривърши- Томахоуци йок, самолетоносача отиде да си ремонтира кенефа. Остава пехотата (както винаги) да свърши черната работа.

Просто с Тръмпутя, особено след изцепката му да отклони за иранската си авантюра вече платено от Е(г)С оръжие за Украйна и заканите му да спре всякаква помощ за същата Украйна ако евроГейците не му се притекат на помощ да Му отворят протока, вече никой не иска да си играе.

Чакат го "до две-три седмици", както сам каза, да се омете оттам и ще гледаме шоу как няколко "ЧВК" (но не Вагнер и не руски) ще отворят протока и ще си установят пУтарина ® за събиране на транзитни такси в своя и на "монархиите от Залива" полза.

**Urko** · Днес, 14:48

Ма са като се замисля тактически дали 30 км буферна зона по брега наситена с дронове би свършила теоретично работа? Нали персианците имат ракети дето хвъргат над 1000 км....

**Bogoljub Gagic** · Днес, 14:51

Време е Чичо Арап да си припомни славните свои предци, например бай ТАРИФ ибн Малик, дал името си на града и на... едноименната такса за преминаване

**ittso** · Днес, 15:09

Първоначално публикуван от Urko Преглед на мнение

Бе, че иранците ще ядат бой и няма да победят е ясно, ама до вчера се присмивахме на втароя в мире на Путя, а сега первая в мире не мое oт месец един проток от няколко километра от камилари и козоепци да опази...
СъсипAха го тоa свет....

Истината е, че откакто приехме еврото, всички се спекоха и започнаха да правят глупости...

**BENZBOSS** · Днес, 18:42

Израелците какво ги правим като ще си направят буфер до Литани,след като зачистиха Хисбула там и бият по поддръжниците на тия?

Пак ли ще им се сърдим или да чакаме да се оттеглят като 2005-2006 за да имало МИР? / Тая дума МИР като я напиша с големи букви и все за Руснаците се сещам,не знам защо ……../

Какво правим с всичките ОТКАЧЕНИ мюсулмани / с голяма буква е,чети буквално,че ми писва от интерпретации / ,тия ги изнасяме за Европа,че ще ги бият у тях или ги оставяме след всичкия тоя бой да си веят коня?

пу,много стана

**Bogoljub Gagic** · Днес, 19:47

Да си припомним:

Защо Саддам Хюсеин нападна Кувейт преди 28 (б.м. вече 36 ) години?

На 2 август 1990 г. иракската армия нахлува в страната. На 28 август Кувейт е обявен за 19-а провинция на Ирак. През лятото на 1990 г. в Близкия изток избухва тридневен въоръжен конфликт, който сериозно повлиява на бъдещето на този регион и на света. В центъра на събитията се оказа Кувейт – малка държава, богата на нефт.

За контрол над Кувейт се борят британци, османци и германци. Властта в Кувейт десетилетия наред лавира между различни външни сили, които се опитват да го подчинят.
Кувейт придобива независимостта си през 1961 г. И веднага след това я губи. Съседният на страната Ирак има свои възгледи за тази страна. Иракските политици смятат Кувейт за 19-а провинция на Ирак, незаконно откъсната от него.
Присъединяването на Кувейт към Ирак е предотвратено от Великобритания, която заплашва Багдад с въоръжено нападение. Тогавашните иракски власти предпочитат да не се води война.

През 1979 г. в Иран избухва Ислямската революция, която довежда на власт аятола Хомейни, яростен противник на САЩ и Съветския съюз.

САЩ търсят сила, която да изпратят срещу Иран.

Те се спират на Саддам Хюсеин, енергичния лидер на Ирак.

Иран поддържа действащите на територията на Ирак шиитски групировки, а Ирак предявява към Иран териториални претенции. На 22 септември 1980 г. иракската армия нахлува в Иран. САЩ помагат на С. Хюсеин с разузнавателна информация, дава му кредити и оръжия, включително и материали за създаването на химическо оръжие.
Ирано-иракската война продължава осем години и двете страни търпят големи материални загуби, много жертви и приключва с условия, които съществуват и преди нея.

Войната нанася огромни вреди на икономиката на Ирак и намаляване на жизненото равнище на иракчаните. Заради войната са взети големи кредити, което разклаща режима на Хюсеин. Той мъчително търси изход от кризата.
По времето на войната Кувейт се страхува от засилването на Иран и разширяване на влиянието му региона, затова отпуска на Ирак 15 милиарда кредити. В края на войната обаче отношенията между двете страни се обтягат.

Ирак обвинява Кувейт, че краде нефт от граничните иракски находища по технологии, получени от САЩ.
Ирак иска опрощаване на кредитите и компенсации от два и половина милиарда долара.

Иракският лидер добре знае, че Кувейт поддържа връзки със Щатите.

Защо Хюсеин се реши да нападне Кувейт?

На този въпрос историците още търсят отговор. Сериозни аналитици твърдят, че президентът на Ирак бил сигурен, че Вашингтон няма да реагира в една евентуална война срещу Кувейт.
На 25 юли 1990 г. Хюсеин се среща с американския посланик Ейприл Глесби, с която обсъждат „кувейтския“ въпрос и от нея той разбира, че Щатите желаят да подобрят отношенията си с Ирак и че конфликтът му с Кувейт не е работа на Америка.
Тези думи служат като сигнал за Хюсеин да започне активни действия.

Амбициите на иракския президент са много удобни за Щатите. Американските стратези смятат, че е необходимо Щатите да присъстват в този район, богат на нефт. Но разполагането на големи военни части може да предизвика недоволството на арабските страни. Друг е въпросът с военна намеса, с цел възстановяване на справедливостта и пресичане агресията на големия Ирак с мощна армия против своя малък и беззащитен съсед.

По времето на операцията „Пустинна буря“, когато Ирак е разбит от САЩ, които са начело на коалиционните сили и са можели да диктуват на Ирак волята си, те по някаква непонятна причина не искат свалянето на Саддам Хюсеин и още 12 години той стои на поста лидер на страната.
Вашингтонските политици, още от ирано-иракската война до смъртта му, умело използват Хюсеин за своите цели.

В края на юли с посредничеството на египетския президент Хосни Мубарак са организирани преговори между Ирак и Кувейт.
На 1 август 1990 г. те са окончателно провалени. Ирак настоява да му опростят дълга и изплатят компенсациите. Емирът на Кувейт шейх Джабер ал Ахмед ал Джабер ас Сабах заявява, че тези искания са неприемливи.

Към границите с Кувейт започват да се придвижват иракски части.
Сутринта на 2 август 1990 г. иракската телевизия обявява, че в Кувейт е извършена революция и „Временното правителство на свободен Кувейт“, състоящо се от 9 армейски офицери, се обърнало към Ирак за помощ в борбата с монархическия режим, който провежда антинародна политика и е потънал в корупция.

„Временното правителство“ действително съществува, но няма широка подкрепа. Силовата операция е извършена напълно от иракчаните.

Около 1,30 часа на 2 август иракски специални части десантират от вертолети в района на резиденцията на емира на Кувейт в Дасманския дворец и имат намерението да заловят държавния глава. Гвардията на емира отбива атаката и лидерът на Кувейт избягал в Саудитска Арабия.

В два часа през нощта започва пълномащабното нахлуване на 120-хилядна иракска армия в Кувейт. Авиацията бомбардира Ел Кувейт, на брега десантира иракската морска пехота.

Към пет часа сутринта основните иракски сили доближават Дасманския дворец. Боят за него продължава до вечерта и завършва с поражение на кувейтските сили. При завземането на двореца е убит братът на емира.

Съпротивата на различни кувейтски подразделения продължава до 4 август. 35-а танкова бригада в кувейтската армия повече от две денонощия сдържа голяма танкова групировка на противника в района на Ал Джахра. Независимо от това около вечерта на 4 август кувейтската армия е напълно разбита и страната преминава под контрола на иракските сили.

По времето на операцията загиват 295 иракчани; загубите за Кувейт са 4200 убити и около 12 хиляди взети в плен.

След няколко дни „Временното правителство на свободен Кувейт“ се обръща към Ирак с молба за присъединяване. На 28 август Кувейт официално е обявен за 19-а провинция на Ирак.

Но над Ирак се сгъстяват облаците. Съветът за сигурност на ООН иска незабавно извеждане на иракските сили от Кувейт. Против режима на Хюсеин са въведени икономически санкции. Вашингтон сформира международна коалиция и изпраща в района свои елитни части, за да накаже агресора.

Саддам Хюсеин, доволен от проведения блицкриг, продължава да е убеден, че всичко е само суета и демонстрация, защото г-жа Глеспи ясно казала, „че тази тема не е свързана с Америка“. Нима САЩ могат да лъжат?

https://www.classa.bg/%D1%81%D0%B2%D...B8%D0%BD%D0%B8

Обява

WW3 - Трета Световна Война

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата