БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

[BENZBOSS]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Личен опит. Моята хубостница близо година тренира. Суперлативи от треньори всякакви. Ама дойде време за среща с противник.
И до там. Просто отказа да удря другите деца. Дори не пожела да го обсъдим като вариант.
От там в басейна. Да ходи да удря стената.

А при мен точно обратното се получи вчера - взима следващия по ред пояс,слагат всичките по каска,ръкавици и предпазители......сега тате да внимаваш,както сме говорили,спокойно и с мисъл,това не е брат ти да се млатите като майка ви я няма........и все едно му казах Ходи го наритай из килима........по едно време ми стана неудобно чак,а то детето идва потно,сваля каската и сияе Видя ли как му завъртях цял кръг из килима,крак не можа да вдигне.......агресивен, целия на майка си се е метнал значи
Не му е първа година обаче,четвърта завъртя,време било за уроци по салтаи съвсем ще я закъсам,прелитащи нинджи из нас,че и бамбукови пръчки нещо влачи,УЖАС ти казвам

[faster]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Това е добре че са пръчки ,а не мечове,че моя се вълнува от самураи и нинджи,мина през катите и някой колан.Добре че е миролюбив до някъде и много уравновесен за 5то класник,не че не се въдворява ред в класа ,но с респект и уважение,щото съм го виждал само аз като свие устни и вледени физиономията.Учиме се в добро,за пореден път гледах с него "Последният самурай",филм който казва и казва и учи много за БИ и бойната философия.За таекундото колегата Стас беше прав преди години ,корупция и връзки на ниво,аз не повярвах.Треньора много свестен и много добър боец.,но не ме разубеди да го спра,фабрика за пари.Радвам се за преориентирането.

[BENZBOSS]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

На 8 годинки още мечове не им дават,но гледам големите тренират с едни пластмасови,а и сърпове има

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Японците гледат на нещата от живота доста по-различно от нас. Кой е по-прав, те които са приели някави техни смъртопричинителни по същноста си умения за искуство ( Икебана произлиза от първичната нужда да ядеш салата...), тяхно си традиционно и уважавано или другите хора по света и у нас, които се чудим това за бой ли е или за нещо друго. Така е господа колеги и съфорумци, нещо което си ги кефи хората, през 60-те години стана голям бизнес. Мулинационален.
И има за всички, който му се бие да се бие, на който му се танцува да танцува. Важното е да си ENJOY.
А споровете имат и възпитателна цел, както и опознавателна.
На мен ми харесва всеки път, като отварям страниците на тази тема. Има някой, който се дразни? Нека. И това ще мине...

[radikyokushin]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Японците гледат на нещата от живота доста по-различно от нас. Кой е по-прав, те които са приели някави техни смъртопричинителни по същноста си умения за искуство ( Икебана произлиза от първичната нужда да ядеш салата...), тяхно си традиционно и уважавано или другите хора по света и у нас, които се чудим това за бой ли е или за нещо друго. Така е господа колеги и съфорумци, нещо което си ги кефи хората, през 60-те години стана голям бизнес. Мулинационален.
И има за всички, който му се бие да се бие, на който му се танцува да танцува. Важното е да си ENJOY.
А споровете имат и възпитателна цел, както и опознавателна.
На мен ми харесва всеки път, като отварям страниците на тази тема. Има някой, който се дразни? Нека. И това ще мине...

За да помогна на Пламен в това, което се опитва да обясни (за пореден път в тази тема), ще цитирам един мой пост, някъде доста напред, в началото на темата, в който се бях опитал да обясня неразбирането у повечето западняци на думата "изкуство", когато се използва за традиционните източни такива.
Прочетете го внимателно и може би ще успеете да си отговорите на някои въпроси в тази насока

... искам да кажа нещо по темата за бойните изкуства, което е много важно, според мен. Когато говорим за бойни изкуства, калиграфия, икебана..., първо трябва много ясно да осъзнаем факта, че хората, които са ги измислили и развили, с първата глътка въздух от своя живот влизат в едно "училище за света", което е коренно различно от нашето.
Разликите във възгледите, философията и въобще обяснението на живота и действителността, в която живеем, са толкова различни от нашите, че е напълно невъзможно с няколко думи да бъдат обяснени (съмнявам се дори, че въобще могат да бъдат обяснени с думи). Затова много често възникват недоразумения, когато говорим за традиционните източни изкуства. Всичките тези дейности, които ние днес познаваме като изкуства са изключително мощни и добри методи за достигане на състояние на медитация. Но медитацията не е онова мистично понятие, за което повечето от представителите на западните общества само са чували, а нещо много простичко - достигане на състояние, при което напълно се отдаваш на това, което правиш. И именно боят (във всичките му разновидности и форми) е един от най добрите начини за това.
И тук идеята е гениално проста - тренирайки достатъчно дълго лесното и бързо достигане на състояние на пълно себеотдаване в това, което вършиш - започваш да го правиш и при съвсем простичките и иначе прозаични неща от ежедневието, стремейки се да ги направиш съвършени и превръщайки ги в изкуство.
Тука е разковничето!!!

Накрая само ще допълня - разбира се, че всеки спорт (дори не само бойните) е изкуство. Просто ние на запад нямаме този светоглед, затова правим разлика. Затова за нас "изкуство" са само строго определени неща, които не включват спорта. Ние влагаме съвсем друг смисъл в думата "изкуство". Въобще западната култура много отдавна сама се е вкарала в един жесток капан на интелектуалността, от което произтичат и голяма част от проблемите ни - постоянната липса на удовлетвореност, неспособността да се радваме на "малките" неща от ежедневието и да се чувстваме истински щастливи, дори и да не можем да имаме всичко, което искаме.
Да ремонтираш джипа си, също е изкуство (прочетете "Дзен и изкуството да се подържа мотоциклет").
Въобще всяка дейност може да бъде изкуство. Но... (едно ГОЛЯМО "но"), за да се превърне тя в такова, основна заслуга има субектът, даже по-точно е да се каже липсата на субект или най-точно - пълното сливане между обект и субект. Нещо, което при битка става почти от само себе си.

Стана много дълго и не знам колко разбрано, щото от много думи никога няма особена полза.
Сещам се за една дзен поговорка - "В мига, в който човек заговори за нещо, загубва целта"

[radikyokushin]

От: Re: От: Re: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Сори за спама, ама не виждам смисъл да отварям цяла нова тема само за един въпрос. Та... Започнахме да мислим спортове за малката фурия, щото очевидно има много енергия за изразходване. Със сигурност искам един от спортовете да е БИ. Поради ред причини съм се спрял на бразилско джу джицу. И собствено въпросите - прекалено рано ли е да я давам на БИ (момиченце, 3.5 годинки)? Съответно - има ли някаква причина (за която не съм се сетил), поради която БЖЖ не е подходящ стил за малко момиче?

Мисля,че е рано за малката,но не пречи да пробвате зависи си от детето. ...Успех.

Рано е. Твърде рано. Детето докато тръгне на училище трябва да играе. Друг е въпроса, ако дотогава има възможност да гледа, да речем баща си.

6-7 години, да,но на 3 в зала ....,всеки си знае!?

Пак да се цитирам

Няма минимална, както няма и пределна възраст, на която човек може за пръв път да влезе в залата и да започне да се занимава с бойни изкуства.
Видял съм го и съм се убедил в това!
Тия мушмуроци тука, са бегла илюстрация на това, за което говоря:
[ATTACH=CONFIG]533670[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]533669[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]533668[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]533671[/ATTACH]

Със жълтите колани са си "връзвали гащите" още на 3-4 годишна възраст. И повярвайте ми (лично съм го видял) - точно там, където те тренират никой не им ги е дал даром! Защитили са си ги с КРЪВ и ПОТ, точно както аз да кажем, моя първи дан на 28 годишна възраст.
Разбира се в никакъв случай не искам да бъда разбран криво, че всички трениращи Киокушин в Япония са влезли за пръв път в дожото на 3 години! Има всякакви примери - виждал съм дедка на 89 години, с бял колан, но трябва да ви кажа, че точно този ми "скри шапката", като след близо един час сейза, от седнало положение скочи на крака и застана фудо дачи без да трепне, докато на мен ми трябваше една минута, само да се изправя и после сигурно още десет за да се убедя, че това от кръста надолу са мойте крака, а не на някой друг

[Самодържец]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Абе май всичките велики майстори са се изявявали в битки. Аз нещо не разбирам - какво против единоборствата, при все, че всичките бойни изкуства са възникнали на тая основа? Повечето тук пишещи, в темата, сме практикували или практикуваме и сега. Пламен беше споменал за изживяването си в Япония, та там битки нямаше ли? Няма такъв филм като бойно изкуство изключващо някакъв вид битка, или аз поне не се сещам. Ето и Стас е добре запознат с таекуондото, та нима част от заниманията не е именно битката?
Или просто не можем да си изясним едни на други вижданията, или се застъпва накаква теза, че бойните изкуства са едно към едно с рисуването.

[radikyokushin]

От: Re: От: Re: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Абе май всичките велики майстори са се изявявали в битки. Аз нещо не разбирам - какво против единоборствата, при все, че всичките бойни изкуства са възникнали на тая основа? Повечето тук пишещи, в темата, сме практикували или практикуваме и сега. Пламен беше споменал за изживяването си в Япония, та там битки нямаше ли? Няма такъв филм като бойно изкуство изключващо някакъв вид битка, или аз поне не се сещам. Ето и Стас е добре запознат с таекуондото, та нима част от заниманията не е именно битката?
Или просто не можем да си изясним едни на други вижданията, или се застъпва накаква теза, че бойните изкуства са едно към едно с рисуването.

Така де, така...

...достигане на състояние, при което напълно се отдаваш на това, което правиш. И именно боят (във всичките му разновидности и форми) е един от най-добрите начини за това.

...както и рисуването, всъщност.

Та в тоя смисъл са си едно към едно.

[Самодържец]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Е и аз това казвам. И не виждам защо самбист, джудист или пък например кикбоксьор да не могат да се развиват в другите аспекти. Или пък защо чрез практикуването на мма да не може да се достига до такова състояние на духа и пълно себеотдаване. Също както и се чудех на ироничното отношение например към китайските и корейски бойни изкуства. Интересувал съм се от мнения на доказани майстори, които са практикували и/или изучавали и различни от техните изкуства или ако щете бойни спортове ги наречете, и не си спомням да ми е направило впечатление да осмиват или иронизират някое дгуго БИ или спорт.

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Офф, имаше битки, но те не бяха с цел да се определи най-добрия, а всеки да извади от себе си най-доброто и да се подобри.
Зор си беше!
Въобще постигане на победа в съсътезание означава ограничение. Те си го казват.
Казуаки Курихара е един от младите (към 40) учители ( JKA HQ INSTRUCTОR). Та той е девет пъти шампион по ката и също толкова пъти се е добирал до стъбичката на победителите по кумите. Там правилника е ипон шобу, демек до една точка. Най просто това е як удар с крак или ръка към главата, но със 100% контрол на дистанцията. Нокаутите са нежелани, но чести.
Та коментирахме с него за кумите и ката на състезание. Знаете ли какво каза?
Кумите е лесно, може по-слаб играч да бие по-силния защото има правилник!
Ката е проблем, също много конкуренция, но си сам и те наблюдават всички. И най-малкото колебание или грешка се наказва! Не можеш да удряш науж, не ства да шикалкавиш.
Не се противопоставям на боя и битката. Състезателните правилници не бива да изграждат мирогледа относно как стават нещата.

[radikyokushin]

От: Re: От: Re: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Е и аз това казвам. И не виждам защо самбист, джудист или пък например кикбоксьор да не могат да се развиват в другите аспекти. Или пък защо чрез практикуването на мма да не може да се достига до такова състояние на духа и пълно себеотдаване. Също както и се чудех на ироничното отношение например към китайските и корейски бойни изкуства. Интересувал съм се от мнения на доказани майстори, които са практикували и/или изучавали и различни от техните изкуства или ако щете бойни спортове ги наречете, и не си спомням да ми е направило впечатление да осмиват или иронизират някое дгуго БИ или спорт.

Естествено, че може -

- разбира се, че всеки спорт (дори не само бойните) е изкуство.
Да ремонтираш джипа си, също е изкуство (прочетете "Дзен и изкуството да се подържа мотоциклет").
Въобще всяка дейност може да бъде изкуство. Но... (едно ГОЛЯМО "но"), за да се превърне тя в такова, основна заслуга има субектът, даже по-точно е да се каже липсата на субект или най-точно - пълното сливане между обект и субект. Нещо, което при битка става почти от само себе си.

[Самодържец]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Офф, имаше битки, но те не бяха с цел да се определи най-добрия, а всеки да извади от себе си най-доброто и да се

Ами естествено, не сте били на състезание, а на семинар ли лагер-школа ли да го наречем. В мма битката в състезанието те кара да търсиш и извадиш най-доброто от себе си. А правилника е именно за да покажеш майсторство и дух, а не да бъде обикновена касапница. М/у другото няма съвършен правилник, но при всички видове има приети някакви правила. Дори и при войните има нещо, което се приема за правило или някакъв морал, граница която да не се прекрачва. Та в тоя смисъл ограниченията не са лошо нещо, напротив майсторство е да надделееш в условия на ограничения. А истински свободен можеш да бъдеш в мислите и душата си, също там и да разиграваш и изживяваш своите битки.

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Да предположим, че си прав. Значи, че само състезателите по нещо си са по правилния метод.
Ами май-не се връзва с идеята за подобрението на уменията. Още повече, че има много примери, как не успяваш да се излекуваш след спортни травми. Твърдо не.
Състезанията насърчават егото. Желанието за показност. И напразна демонстрация на умение. Нали беше за да спсява живота. А ето виж как сам състезателе се навира доброволно между шамарите.
Трябва не ти да побеждаваш, а да не позволяваш ти да си победен. От каквото и да е.
И едни размисли на Мусаши, когато е бил над 70-годишна възраст:

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ
Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията.
Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ”хранител на традицията”. По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самураи се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поражението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъда безупречен бе въпрос на чест за мен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото щях да разбера, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка.
Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, воинът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ”Земя”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах ”Вода”.
Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ”Огън”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ”Вятър”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и използването на душата в стратегията аз нарекох ”Празнота” в своята школа.
Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновени, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникът винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне воина в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси .
Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него.
След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода.
Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше различно оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда”
Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях:
Първи беше НЕЗНАНЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когато реших, че съм се преборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя, скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието”, но врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”незнанието” и ”знанието ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат. Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а решиш, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”знанието” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата, към които преди това се бях стремил. Така аз се преборих и победих този противник.
Вървях по пътя на стратегията и очаквах да срещна следващия си противник и когато това стана, отначало не можах да разбера това.
Когато бях на служба при господаря Матсудайра, аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и коване. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча.
Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по-скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих въобще да ме докосне. Господаря, от начина, по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателство. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч (бокен) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да водя живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал.
Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч ( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещениците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си.
Една вечер излязох от гостилницата, в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура, свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданост. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин, около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общоприетия смисъл, защото във всеки един момент, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно САМОСЪЖАЛЕНИЕТО, ОТЧАЯНИЕТО и БЕЗИДЕЙНОСТТА са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко, с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния човек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никога не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува .
Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ”гърди в гърди” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечах, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сека. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сека и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е моя война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ”СЛАБОСТ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ”МЪРЗЕЛ”. Ето, дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги те атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание.
Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и… враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех… бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега.
Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията, с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял.
Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках… чаках, времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време, през което бях стоял, последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи, аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше… ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живота, проумях, че начинът да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка, това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураю, прочете за битките, които аз, един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал, ако съм могъл да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживения ми живот и легендата, която имах щастието да преживея.
Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней (1644).
Миямото Мусаши

[том]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Или пък защо чрез практикуването на мма да не може да се достига до такова състояние на духа и пълно себеотдаване.

Може разбирасе ,за доста от звездите в това зрелище може да се каже,че са достигнали това състояние на духа,за разлика от младежите,които им подражават,но прескочат повечето стъпала, като компенсират с фитнес,зоб и татуси

[dinko]

От: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?

Като стана въпрос за Мусаши, сигурно всички сме чували за тази случка (по А.А.Долин, "Кемпо"), която в някаква степен илюстрира кое би трябвало да се нарича бойно изкуство:

Веднъж Мусаши Миямото странствал из централна Япония. Като забелязал в далечината самурай със среден ръст и здраво телосложение, той го определил по осанката като голям майстор на будо. Когато се приближил още повече и оценил "духовното му съдържание" (кокю), Мусаши решил, че насреща му не може да идва никой друг, освен знаменития майстор на меча Джубей Ягю, глава на прославената школа Ягю Шинкаге-рю. Пътниците се изравнили и мълчаливо си разменили поглед, но след няколко крачки двамата едновременно се обърнали и непознатия запитал:
- Простете, уважаеми, но не сте ли вие Мусаши Миямото?
- Да - отговорил Мусаши, - а Вие, разбира се, сте Джубей Ягю?
След като разменили кратки приветствия, двамата се насочили към една близка кръчма и си поръчали чаша чай. Пили бавно, като от време на време си разменяли по някой поглед. След това помолили да им донесат комплект Го и започнали игра. Всеки имал свой стил на игра, но никой не успял да вземе превес. Без да кажат дума, те се съгласили с равния резултат, станали, поклонили се един на друг и всеки поел по пътя си. Двамата без нито една дума или жест се убедили в равенството на силите си, в пълния ментален паритет.