Имахме някога държава и армия

[ikirov]

От: Имахме някога държава и армия

"Кастата е затворена група или съсловие от хора, изпълняващи специфични социални функции. Често свързана с принадлежност към отделна етническа или религиозна общност. ... Каста е хиндуистка форма на социална стратификация на обществото, специфичен израз на неравенствата. Кастите се характеризират със строг, вътрешно-групов произход на наследяване, със силен религиозен, ритуален статус, с ограничение в избора на професия, строго формализиране на личностните отношения между членовете на различните касти, диетичен режим на хранене, с привилегии и самоуправление. " Кольо, кое е глупости? Жителството се наследява, неблагонадеждните не са допускани до висше образование и скатани професии, ако се издървиш на партийната каста отиваш у Белене, диетичният ти режим е половин до два чАса чакане на опашка за хляб, в четвъртък носят салам Камчия и кучешка радост... Лично имам спомени от това, малко го закачих на живо. Един роднина се беше навил да ме осиновява, че да получа жителство, Не е ирония и не се бъзикам. В армията дето някои тука са се разплакали за нея - отношенията са робовладелски, макар и за 3 години. Разполагат с времето ти, труда ти, тялото ти и живота ти, напълно безвъзмездно. Да не вадя още цитати, че ще стане досадно. Нямаш думата над тялото и душата си, за справка пост №1, дето ги карали да се кълнат в Евангелието, че са отишли там доброволно.

[Кольо]

От: Имахме някога държава и армия

диетичният ти режим е половин до два чАса чакане на опашка за хляб, в четвъртък носят салам Камчия и кучешка радост...

Ами ето това са глупости.
Да не съм живял по онези времена-да вярвам на легендите...
Вярно, имаше опашки за хляб, но това не е защото го е нямало, просто организацията по снабдяването струваше толкова. А за саламите и месата изобщо да не отварям дума. Вярно-нямаше го това разнообразие като сега, но като количество си беше напълно достатъчно. И със сиренето и кашкавала така, и с рибата, и с пилешкото...
Ама като се започне с големите легенди колко з;е е било по комунизма, и наивния народ вярва, та вярва...И от мухата-слон.
То, че не бяха добри онезе времена-не бяха, но поне откъм хранителни продукти нямаше проблем.

Едно циганче казало на другото:
-Ооо, как ми се яде баница...
А другото го трясняло зад врата, и казва:
-Ай сиктир бе мангал, ти откъде знаеш какво е да ядеш баница, та ти се е дояло?..
-Аз не знам, ама на комшията брат'чеда има приятел, та той бил виждал как един българин яде баница, много било вкусно...

Та и твоята работа.

За това, че наборната казарма си беше тип робство-мога да се съглася.
Макар, че нямахме това усещане. Явно пропагандата си им беше добра на комунистите.

[icos]

От: Имахме някога държава и армия

Забавно е че т.нар. дедовщина се появява в армията след така любимата на някои тук дата 9 IX

Дедовщината е атрибут на мирновременната армия. Ибо е бая трудно да чанчиш другарчето, когато има нонстоп пушка на рамо, патрони в сумката и е претръпнало да трепе хора.

[turtey]

От: Имахме някога държава и армия

Глупости на търкалета!

Селяните се стремяхме към града защото градския живот е много по-лек от селския.
Имаше и "мода" в това да живееш в града, но до там.
Никакви касти и прочие. Или ако ги е имало-е било само в съзнанието на някого.

По темата:
Както сантаклаш каза-с днешния аршин не можем да измерим тогавашните разбирания за дълг, що е то служба и защо трябва да я има...
И да-клели са се да се подчиняват на царя, защото по презумпция царя е олицетворявал бащицата който се грижи за всичко в държавата. Та и благоденствието и благополучието на поданиците му са негова отговорност.
Но също така му е дълг и да опази страната при война. НЕГОВ дълг. И за да може да го изпълни-войската е длъжна да му се подчинява, с все повелите на военната дисциплина описани в онази книжка.

Но от днешна гледна точка тези неща са грешни. Нямало как да ме накарат да отида да се бия с врага. Море, има, има... Да не се стига до там.

Е що, един да кажем строител у градо пак бърка цимент седем дена в седмицата.
И т.н.
За сравнение физически - умствен труд изобщо не се обаждам

[Пенчо]

От: Имахме някога държава и армия

Ами ето това са глупости.
Да не съм живял по онези времена-да вярвам на легендите...
Вярно, имаше опашки за хляб, но това не е защото го е нямало, просто организацията по снабдяването струваше толкова. А за саламите и месата изобщо да не отварям дума. Вярно-нямаше го това разнообразие като сега, но като количество си беше напълно достатъчно. И със сиренето и кашкавала така, и с рибата, и с пилешкото...
Ама като се започне с големите легенди колко з;е е било по комунизма, и наивния народ вярва, та вярва...И от мухата-слон.
То, че не бяха добри онезе времена-не бяха, но поне откъм хранителни продукти нямаше проблем.



За това, че наборната казарма си беше тип робство-мога да се съглася.
Макар, че нямахме това усещане. Явно пропагандата си им беше добра на комунистите.

Глупости, ама друг път.

В прованса, може и да не сте разбрали, ама в София и големите градове си беше гладория.
Братчеди от Якоруда ни пращаха салам по пощата и месо по влака.
Щерката се роди 31.08.89 та много добре си спомням как ставах в 3.30 зимата за опашката за две кофички кисело мляко.
За пелени се наложи да цепим чаршафите от чеиза на булката.

Добре, че дедото и бабата са преживели войната, та в мазето имаше запаси от всичко дето е трайно, та и консерви някакви.
Щото нямаме никакви роднини на село, та така.

[ikirov]

От: Имахме някога държава и армия

Кольо, до 8-ми клас съм расъл на село, таман тогава ме хванаха промените. Съвсем лични впечатления, не четено по нета, както ме обвини. Една селска фурна, верно прекрасен хляб, като го дадат още горещ и до ден днешен ми липсва. Нареждаш се понякога до половин час преди да отвори фурната, щото ако свърши хляба преди тебе и чакаш да излезе следващото месене. Над 1 час съм висял само за хляб, иначе средно 15 до 30 минути. Месо се носеше 1 или 2 пъти седмично на магазина, рекорд на опашка ми е 3 чАса. Мечтаех си някакво портативно радио, да не издивявам съвсем. Хем дете съм бил, ръгал съм се да помагам на носачите дето разтоварват касетките, ама не всеки път огрява. Беше се повредила миялната машина и лимонадата съдържаше остатъци от предното съдържание, съотв. почти не съм пил безалкохолни. Помня имаше един период - дори бонбони нямаше. И не е да речеш съм расъл в някоя паланка в планината, ами в момента сме на 2 километра от град и общински център. Тогава беше село, ама пак център на селищна система. Явно си градско чадо, и сит на гладен не вярва. ....................................... От казармата впечатленията също са ми лични, да не ме изкараш пак зрител и читател. Ми роби си се чувствахме, не знам вас какво са ви правили. Не мога да повярвам, че са останали почитатели на тая простотия, които не са били на офицерска софра. Или на ГСМ, гесеемчик беше еквивалент на днешен митничар или КАТ-аджия. Особено като нямаше дори бензин.

[blackfirefly]

От: Имахме някога държава и армия

Зависи и кой по кои села е бил/живял. Пловдивско/Пазарджишко не бяха така. Там с труда си хората разполагаха и имаха от пиле мляко!

[turtey]

От: Имахме някога държава и армия

Зависи и кой по кои села е бил/живял. Пловдивско/Пазарджишко не бяха така. Там с труда си хората разполагаха и имаха от пиле мляко!

Я дефинирай това пилешко мляко - включва ли водка абсолют, рокфор, италиански зехтин, трюфели? Примерно.
Или конски салам?
За повече от два вида хляб да питам ли?

[Пенчо]

От: Имахме някога държава и армия

Зависи и кой по кои села е бил/живял. Пловдивско/Пазарджишко не бяха така. Там с труда си хората разполагаха и имаха от пиле мляко!

А тези дето нямат села - кучета ги яли?

[ikirov]

От: Имахме някога държава и армия

По нашия край също сме преживявали с труда си. Ни сме митничари, ни партийци. Дори насъщните капачки Омния бяха невероятен дефицит. Имаше дюкянчета за рециклирането им. Познавахме едни от Ракитово, там ги произвеждаха, и сме се снабдявали с връзки, за капачки. Икономика на концлагер! Как да не рониш сълзи за тридневни опашки за ТВ Велико Търново, пред 1001 стоки... Прави се списък и се кибичи буквално денонощно. Сестра ми е по-голяма и се редуваха с мъжа си за заветния кинескопен барутник, дето на 5-тата година си изгуби контраста. А в контекста на темата - имаше допустим процент смъртни случаи по големи учения. Роб не, ами по-зле, щото робът струва пари и господарят поне гледа да го запази жив.

[Пенчо]

От: Имахме някога държава и армия

Как да не рониш сълзи за тридневни опашки за ТВ Велико Търново, пред 1001 стоки... Прави се списък и се кибичи буквално денонощно. Сестра ми е по-голяма и се редуваха с мъжа си за заветния кинескопен барутник, дето на 5-тата година си изгуби контраста..

Късметлия! У софето опашките със списъците бяха по месец. С проверки на 6 часа.
За ' Мърла 05" седмица, за Мраз 160 - само с връзки.

[blackfirefly]

От: Имахме някога държава и армия

Я дефинирай това пилешко мляко - включва ли водка абсолют, рокфор, италиански зехтин, трюфели? Примерно.
Или конски салам?
За повече от два вида хляб да питам ли?

Включва целия асортимент на Кореком за алкохол, цигари, шоколади, HI-FI техника и т.н. според предпочитанията. А за храната имаше толкова, че хората правеха изпращания на войници и сватби по три дни на които се извървяваше цялото село. За Христо Милионерово, пардон Христо Милево да си чувал нещо!?! Примерно!

[Кольо]

От: Имахме някога държава и армия

Христо Милево си е друга България.
Аз съм живял до 12 годишен на село, после в града,ч е и нашите се бяха поддали на тази мода.
Обаче всяко лято, че и през другите сезони-всяка събота и неделя на село, и яко бач. И нашите така, а те ходеха и на работа. Че като има зор и след работа хдеха.

За липса на хранителни продукти не знам как е било по шопия, ама тук си имаше всичко, което тогавашната икономика даваше. Е, случва се да няма шпек примерно, ама на другия ден, или следващото зареждане пак си има. Или овче сирене(много се търсеше), или олио или захар.
Но е било временно, за ден-два, до седмица, и после си имаше.

За пертални и телевизори няма смисъл да говорим, то там всичко си е така както се писа.

Само да се изясним-някой да не си помисли, че съм привърженик на онези времена... Не съм, и не искам нищо от тогава да се връща. Е, не всичко, имаше си и добри неща, но бяха малко, та погледнато общо-не беше добре.
Обаче като се опитват да ме кръщават как нямало салам и хляб, едва ли не народае гладувал, айде моля ви се...

[MFr]

От: Имахме някога държава и армия

Кольо, до 8-ми клас съм расъл на село, таман тогава ме хванаха промените. Съвсем лични впечатления, не четено по нета, както ме обвини. Една селска фурна, верно прекрасен хляб, като го дадат още горещ и до ден днешен ми липсва. Нареждаш се понякога до половин час преди да отвори фурната, щото ако свърши хляба преди тебе и чакаш да излезе следващото месене. Над 1 час съм висял само за хляб, иначе средно 15 до 30 минути. Месо се носеше 1 или 2 пъти седмично на магазина, рекорд на опашка ми е 3 чАса. Мечтаех си някакво портативно радио, да не издивявам съвсем. Хем дете съм бил, ръгал съм се да помагам на носачите дето разтоварват касетките, ама не всеки път огрява. Беше се повредила миялната машина и лимонадата съдържаше остатъци от предното съдържание, съотв. почти не съм пил безалкохолни. Помня имаше един период - дори бонбони нямаше. И не е да речеш съм расъл в някоя паланка в планината, ами в момента сме на 2 километра от град и общински център. Тогава беше село, ама пак център на селищна система. Явно си градско чадо, и сит на гладен не вярва. ....................................... От казармата впечатленията също са ми лични, да не ме изкараш пак зрител и читател. Ми роби си се чувствахме, не знам вас какво са ви правили. Не мога да повярвам, че са останали почитатели на тая простотия, които не са били на офицерска софра. Или на ГСМ, гесеемчик беше еквивалент на днешен митничар или КАТ-аджия. Особено като нямаше дори бензин.

Абсолютно същите спомени имам от село на 35 км от София. В добавка, в сладкарницата докарваха два пъти седмично понички и още нещо и боза, или две от трите. Ако не си там половин-един час на опашка, ядеш дедовия. Майка ми и баща ми като идваха събота и неделя носеха по десетина кисели млека, защото в хладилника изкарваха по 4-5 дни, а тия от селския магазин бомбираха на втория. За качество и разнообразие изобщо и дума не може да става.
Колкото до казармата, аз влязох вишист и издържах на тъпотията към 3 месеца. Обаче за моя изненада имаше от малките някои, дето даже се кефеха. Та според мен беше до възраст и акъл, във всичките им аспекти. И имайки предвид, че все пак минаха двайсет години от тогава, в момента кефещите се ще са сигурно под 2%...

[blackfirefly]

От: Имахме някога държава и армия

...Обаче като се опитват да ме кръщават как нямало салам и хляб, едва ли не народае гладувал, айде моля ви се...

Таке де! И за онази зима с двете кофички кисело мляко... Което беше не повече от 2 месеца по сценария за криза. Някои изкарват нещата по-страшни и от Ленинградската блокада...