Казармата!

[turtey]

От: Казармата!

Ок. Твое право е да те е страх от турците колкото си искаш.

[komuso]

От: Казармата!

Не е баш така,турците след 2000 г и те много поделения от 1-ва армия кадраха,а и не цялата армия е на границата с България-2-ри корпус отговаря за отбраната на проливите,а 3-ти е "придворен" Истамбулски,срещу нас е само 5-ти корпус който също го орязяха-от 3 бригади и 2 полка сега останаха само 1-ва бронетанкова бригада в Бабаески,54-та механизирана-Одрин,65-та механизирана-Люлебургас и 105-и артилерийски полк-Чорлу.Те даже нямат постоянен флот на Черно море.Тук имат само пункт за базиране-в Ирегли,а Северният им флот се базира в Гьолджук/Измитският залив/.
Противно на общото мнение турците въобще не са идиоти,и ако през 80-те се бяха решили на такава авантюра сега може би щеше да е останал само вилает Анкара.СССР/Русия отдавна има мераци да контролира проливите и не би изпуснала една такава възможност през 80-те.А в създалата се дандания,и Сирия и Гърция че и Иран нямаше да пропуснат да си вземат парче от баницата.За това пък можеше да има Анадолска и Османска ССР

[turtey]

От: Казармата!

Пропуснал си кюрдите

[коко келеша]

От: Казармата!

Ок. Твое право е да те е страх от турците колкото си искаш.

Ми не, мое право е (на теория) да искам наличие на очевадни доказателства, че притесненията ми са неоснователни. Такива за съжаление няма. Твоите приказки за ВОЛ (Вечна Обич и Любов) не се броят.

[turtey]

От: Казармата!

Никва либов. Прагматизъм и исторически примери.
За сравнение може да видиш как седят отношенията ни със шумадийците

[Vlado_Ts]

От: Казармата!

....
Противно на общото мнение турците въобще не са идиоти,и ако през 80-те се бяха решили на такава авантюра ...

На каква авантюра ?

[komuso]

От: Казармата!

Да се опитват да се намесят по време на Възродителният процес.

[Тропчо]

От: Казармата!

Много обичам, когато някой извади патриотичната карта и земе да се тюхка за играта, дето играем в момента. Та-а-а-а, с ръката дето имаме, как предлагате да играем? Да поддържаме боеспособна армия, технически обезпечена, с кадрова + наборна служба и т.н. заради не съвсем ясната вероятност световната палачинка да се обърне и да имаме какво да противопоставим, на неясно кого, ама на когото и да било? Супер. Кой ще го финансира това начинание? Дори белот не се играе така. Ако имаш карти, отсрещният играе за теб, ако нямаш- ти играеш за него. Може да псуваш и да хвърляш голи девятки, ама играеш за него, оттам и за себе си.

[davc]

От: Казармата!

Много пъти сме го дъвкали... ...Нашите ВВС бяха най модерните на балканския полуостров...

Ми верно много пъти си го казвал, но това - многото казване - съвсем не го прави истина.

Още по накратко, с Турция повече време сме съюзници отколкото не.
Дори в реални бойни действия.

Всъщност, винаги. Тогава, когато се дърляхме (ние им се дърляхме) - фактически нямахме суверенитет и се дърляхме за чужди интереси. Много далечни от собствените ни.

Ъхъм, само дето, както е казал старият мъдрец - Всичко тече и всичко се променя.

Вярно е. Също така може да се допълни, че променянето винаги е в посока - най-естественото русло на течението. Което и наблюдаваме постоянно след разни случайни и предизвикани флуктоации.

[ЕМО]

От: Казармата!

Ми верно много пъти си го казвал, но това - многото казване - съвсем не го прави истина...

Ако заменим "модерни" с "боеспособни", по-добре ли ще ти звучи?

[Bogoljub Gagic]

От: Казармата!

„Нам нужни са ни храбреци-
задават се барутни жътви!
Поне станете, Вие, мъртъвци,
защото живите са мъртви…"

[davc]

От: Казармата!

Ако заменим "модерни" с "боеспособни", по-добре ли ще ти звучи?

Ми аз не съм особено музикален, та няма толкова значение как ще ми звучало - обаче пак ще е толкова невярно.

[Ivan Terziev]

От: Казармата!

По принцип такъв като тебе, когато и да го баннеш, все ще е късно. Докато за пореден път точеше ред сълзи, ред сополи да се оплакваш какви кански страдания си преживял при няколкомесечната си "служба" в една разпадаща се армия, беше просто досаден - поредната страница от оплаквателната книга със самосъжалителни хленчове на Терзиев. Ама нещо започна да настъпваш мачето по опашката и да храчиш върху цяло съсловие, за което в най-добрия случай имаш безкрайно бегла представа. Та, както се пееше в една песен на Висоцки "Ты, Зин, на грубость нарываешься ..."


Като "офицерско чадо" (и не само) ще ти кажа, че редиш глупости, което за теб не е новост, ама всяка граница си има търпение ...


Как изглеждаха нещата при един строеви офицер - мотострелковак (иначе казано - кашик)? Завършил си с отличие военно училище, послужил си някоя година с отлични атестации, завършил си даже и военна академия с много добри резултати. Понеже не си връзкарче и не ти иде отвътре да се усукваш около началството и да му миеш краката (по действителен случай), пращат те да пазиш Родината като командир на батальон в боен полк в, да речем, Долно Уйно.
След 3-4 години те засилват към единия връх на Бермудския триъгълник, след още толкова - към другия и т.н.


Според мълвата взимаш "една шапка пари", в което на пръв поглед изглежда като да има истина, НО има и едни дребни подробности.


Работиш на ненормиран работен ден, на разположение си 24/7/365. Могат да те привикат по всяко време на денонощието, без оглед на това дали е делник или празник. В един момент сирените в блоковете започват да бръждят и ти хвърчиш. Ама били ти дошли на гости роднини отдалеч и току-що си седнал на масата, ама жена ти била бременна в 9-я месец, ама дете било болно ... Няма хън-мън, събираш си "бойната готовност", търчиш в казармата и от там - на занятие. Понякога може да те няма със седмици, като немалка част от времето прекарваш на полето. Ма жега било, ма кал, ма студ ... Ти си там с 18-19-годишните. Не че на тях им е по-леко, ама, както се казваше "Службата е 2 години. На к*р да те въртят, пак ще ги изкараш." Пък ти оставаш и си там със следващите, и по-следващите ....


Работиш с хора - свят шарен. И умни свестни момчета, и пълни дебили, че като капак на всичко и съответен % ивантерзиевци (ама вредни за това не ти плащат ). Носиш отговорност за всички тях, както и за всичките им простотии, като в някои случаи шамарите, които ТИ отнасяш заради ТЕХНИТЕ простотии биват доста сериозни (хвърчащи звезди, "несесер"-и и т.п.) и имат в т.ч. и преки финансови последствия.


Освен ако не си хептен младо ленче - ергенче, обикновено имаш семейство. Като те засилят от големия град към Долно Уйно, от там - в Горно и т.н. от гарнизон на гарнизон по разни села и градчета, жена ти трябва, ще - не ще, да тръгне с тебе. Ако не тръгне - може и семейството да не го бъде. Като тръгне, освен културния шок да се озове от, примерно, София или друг голям град в едно село, където единствената асфалтирана улица е шосето Бургас - Малко Търново и няма и помен от "екстрите" на големия град, налице е друг проблем с пряко негативен финансов ефект. Напускайки постоянното местожителство жена ти автоматично остава без работа и семейството е на минус една заплата. Защото в Долно Уйно и подобни работни места за жени практически няма или са безкрайно недостатъчни за наличното търсене. Дори и ветровете на службата да те отвеят някъде, където има някаква работа, то най-често тя е точно някаква и жената няма възможност да избира. Дали ще лепи полиетиленови пликове, или ще сглобява химикалки, дали ще е нещо друго - поне някаква работа е, от която да влиза по някой лев. Ама и това не е за дълго. Щото в един момент се стига до някакви съкращения и жените на офицерите са сред първите, които изхвърчат. Едно, че не са местни, и второ нали "те, военните, взимат по една шапка пари". И да няма съкращения, след година - две тебе те засилват към следващия гарнизон и жена ти пак остава без работа.

Освен дето семейството трябва да се оправя само с една заплата, която не е чак толкова висока, та да осигури финансово благоденствие, ами и жената губи трудов стаж (примерно - 11 години), което в един момент я довежда до проблеми с пенсионирането и мизерно ниска пенсия.

Обаче ивантерзиевци зяят с големите усти и не се вълнуват от "дребни" подробности. Били пълнели гуши "шапкарите". А бе, аланкоолу, какво можеше да открадне едни строеви офицер?!? Пушката на Иванчо-войника или някой сандък патрони? Също така не можеше, за разлика от много други професии, в работно време да "чука частно" за сметка на държавното предприятие/организация.

Ведомствени жилища им били давали. Ами даваха бе! Даваха им ... срещу заплащане на съответен наем. Ей ти ги "луксозни" ведомствени жилища, в които живееха офицери. Кат гледам - всякак са станали лични на "мазни фуражки" ...

По-нагоре из темата дадох пример. Строеви офицер с 40-на години служба, в т.ч. накрая и в МНО, смогна за една панелка и една Лада и то с цената на много лишения. Като панелката си беше купена по съвсем пазарни цени и се изплащаше дълго време.
При това в един момент имаше една много интересна "привилегия", като за "шапкари". Представи си, че ти, "мазния шапкар", вече полковник, комуто ивантерзиевци диво завиждат, след дълги години чакане и събиране на пари си закупил и изплащаш заем за собствено жилище в София. Но държавата те е пратила да "пазиш Родината" в Триъгълника на смъртта, където неизбежно си настанен във ведомствено жилище, за което си плащаш съответния наем. Същата тази държава установява, че не разполага с достатъчно ведомствени жилища в София и др. големи градове, където да настанява служещи там офицери. При което следва заповед - който е настанен под наем някъде по села и паланки, а има собствено жилище в София или голям град, се задължава да предостави жилището си за настаняване на безквартирни офицери. Като размерът на наема и кой да бъде наемател се определят служебно. Т.е. ти си задължен да допуснеш в собственото си (не ведомствено) жилище някой, когото ти изпратят. И когато ти или членове от семейството дойдете в града - търсите хотел или се тъпчете при роднини, въпреки че притежавате собствено жилище.
Теоретично имаш право да откажеш. Практически - последствието от отказ е шут отзад с "вълчи билет".

Привилегии та привилегии ... И накрая всеки смотаняк смята, че е в положение да ти храчи отгоре, та белким си вдигне самочувствието ...

Ще го цитирам цялото, понеже темата расте като гъба, и остана бая назад от снощи.
Гледам си подкарал с бановете към колегите, и ще ти кажа, че са ти дали да управляваш нещо от което не разбираш. Аз затуй не бях на място в казармата, щото ей тъй като тебе ме учеха, че животът е праволинеен и твърдо черно-бял. Нито ти завиждам на каквото и да е както твърдиш (опазил Господ), нито се оплаквам като тебе горе. Оправям се таман 5 пъти по-добре от редови шапкар. Това на свободен и конкурентен пазар, а не зад бодлива тел и със затворническа йерархия.
Историята ще ви съди някой ден, че няма кой сега.
Та за мене конкретно - туй че плюя по системата ( не по тебе, баща ти или колегите му) - това е защото насила ме приобщиха към нея, макар и временно. Аз намерих начин да се скрия от тая простотия, ама останалите аверчета вътре не успяха. България има нужда от армия, и още как. Докато комшиите си купуват нова техника - наще военни си правят живота ад, един на друг както хубаво си го описал. Вицът за българския казан в Ада не е случаен. Не знаех, че дори на личните ви жилища посягат! Господ ме опазил, понеже един роднина почти успя да ме навие да ставам офицер.
Както и да е, военни на военни си го правите това.
Ивантерзиевците в строя ви късат нервите не по тяхно желание, ами по ваше. Вие сте влезли в армията съвсем доброволно, ивантерзиевците сте ги завлекли за краката, и после броят дните и часовете до края на това. Нещо като присъда в затвор. Още си пазя войнишкото календарче!
И както е тръгнало скоро хептен няма да има нужда от военни, щото тука ще е нещо друго, под управление на някой, дето не гони михаля по трънаците. Ами купува ракети дето летят през няколко държави.

Аз как да напиша нещо хубаво за периода ми в зелени дрехи, след като ти самия ги подлагаш на такава унищожителна критика?

[Bogoljub Gagic]

От: Казармата!

Бидейки категоричен противник на наборната служба, някъде преди три години се хванах, че съжалявам за отмяната ѝ
Синът ми заяви, че "бяга от къщи, напуска, повече не може да живее с нас" и т.н. Хм... да бягаш от къщи едно време се състоеше в това да излезнеш някъде на палатка из гори и полянки, но-о-о-о-о, не би. Взе си момчето: спален чувал, челници-мелници и т.н., но-о-о-о и лаптоп, таблет, ключовете от единия "Jeep" и... ключовете от фалиралия семеен ресторант и се пренесе да живее там
Сега, нейсе, миряса, работи в ХУландЯ, както вече писах и се разправя с някакви татуирани до ушите поляци, чийто неразбираем за него говор възпроизвежда така: "Бенджешь курва пшистько курва да курва йебем ти курва пшибам я-я-я-я!!!" И "мъдро" споделя: "Абе тука имаме един пенсиониран офицер от някакви тропически холандски части, служил там по Суринам и Индонезия, като го гледам как добре се оправя с всякаква пасмина, си мисля, че е хубаво да има все пак някаква казарма!"

[FiveFinger]

От: Казармата!

Гагич, все си мисля,че има една планина, две реки и 100дк земя разлика между нашата и коя да е наборна армия. Нашата си беше чиста загуба на време, хем че и аз я закачих 9 месеца.
Терзиев, пропускаш факта,че има бая народ (включително и тук), който като чуе тато, наборна армия и т.н соц глупости , първта дума която и изниква е - келепир!
Затова ревът, да се върне, армия и тем подобни глупости.