От: Доброволен резерв на армията
Ох-х-х, нашите стари им щукна идеята... ние новобранците да копаме за басейн. Били чули, че някъде (явно при вас) имало. Идеята беше ентусиазирано подкрепена от началството Накрая старшинката се смили над нас и викна някакъв багер от селото да го довърши. Тамън да почнем да му правим кофраж и т.н. дойдоха някакви от щаба: "Какво е това ?!?!!" Старшината спаси положението: "А-а-а-а, другарю подполковник, нек`ви простаци от ВиК-то, нали укрепваха дигите, та решили да копат за пръст тука, че била хубава. Аз късно ги фанАх, ама като извадих пищова и те избегаа. И ся нема пръст да го заровиме, те нали я отмъкнаа..." Та, басейнът се превърна в гьол, в който опитите да се завъди риба пропаднаха, но пък разкошни огромни жаби се пръкнаха вътре. Стреляхме ги с флоберката на ЗКПЧ-то и готвачът приготвяше "водни пъдпъдъци" - чудно мезенце за алкохола от "ятаците" от селото. Такива яки жабешки бутчета по-късно само веднъж съм ял - бяха екстремно скъп индонезийски внос.
Абе, определено си имаха нужда от нас. Пък и от другите "войски" - да им работи някой.
Нарушители (ама истински) имахте ли ? При нас - на съседната застава... Голяма паника беше, да ги видиш как им треперят на офицерЯта мартинките от страх, че им изгорЕ службицата, заминава заплатката... Изведнъж, докато трае обстановката им ставаш "колега", съотборник някакъв, разчитат на теб
Първоначално публикуван от сто
Преглед на мнение
Първоначално публикуван от сто
Преглед на мнение
Нарушители (ама истински) имахте ли ? При нас - на съседната застава... Голяма паника беше, да ги видиш как им треперят на офицерЯта мартинките от страх, че им изгорЕ службицата, заминава заплатката... Изведнъж, докато трае обстановката им ставаш "колега", съотборник някакъв, разчитат на теб
Коментар