Моето мнение е, че на събора трябва да има полицейско присъствие, ама не формално. Трябва книжки да се взимат /,ако изобщо имат/. Не може на кило и канче да се качи някой в порутена жигула /с откачени задни спирачки, та да пали гумите/ да си представи, че е в тренажьор и да кара, меко казано безрасъдно и безотговорно в тълпата.
Пет години поред гледам такива престъпни действия и за това от няколко години наблюдавам събора зад монитора.
Всяка година има по някой дефектирал, без значение кой е виновен и защо!?
Имаше ли линейки горе?Аз получих обаждане с въпрос дали доктора / deian / е на събора, защото познат паднал лошо и се натрошил. Един такъв инцидент е достатъчен да ми обърне представите за мОТОСЪБОР.
МОЕ ЛИЧНО мнение!
Аз също съм на това мнение. С тая разлика че ходя всяка гогина за по един два часа,и като започнат пиянските простащини си тръгвам.
Има още нещо /Чинела го загатна по-горе/ върху което пияните "герои" не е зле да помислят /ако успеят/. От опит знам ,че99% от тях са здравно НЕосигурени /че защо ли да се осигурява-той на мотора си не плаща застраховките камо ли на себе си/. Преди да почнат да се правят на мъже трябва да знаят-при евент инцидент и операция после болницата дава една хубава сметка на неосигурените и тогава парите от мотора може да не стигнат... И както много от вас писаха по-горе "на който не му харесва - в случая болницата-да не ходи там!"... Нека иде на чакръкчия или на врачка! Без поздрави!
Момчета, инцидента миналата година стана в деня преди събора в Ябланица.
Миналата година бях като багаж, тази, за мое щастие, успях да се включа въпреки мижавия си опит. Паднах няколко пъти, през цялото време ме беше страх именно от това, че е като "на война" в гората, но останах приятно изненадана от отношението на повечето хора по пътя.
Джиповете спираха и ни правеха път. Мотористите, които ни изпреварваха спазваха дистанция. Даже няколко спряха след първото ми падане, за да проверят дали съм добре и дали моторчето ми ще е в състояние да продължи.
Единственото лошо впечатление, което имам от тази година е от една маслено синя жигула. Но не беше кой-знае каква болка за умиране. Пуснахме го да мине напред и да си чупи главата. При толкова много хора няма как да няма някой състезател.
Лично за мен позитивите от прехода са доста повече от негативите. За самия събор - не мога да кажа нищо. Даже тази година май ми се стори една идея по-културно от миналата година. Радвам се, че взех участи в мероприятието. Догодина, живот и здраве - пак.
Остави коментар: