Tweet
Ами пак сядам да пиша докато други карат 
ама кой каквото може най-добре това прави
Чудех се откъде да започна и се сетих за една от божите заповеди и реших, ами от истината и това си е.
Та помолих кака Ива да ми запише на диск всичко от форума филми и клипове пускано до сега и го занесох в Дупница при моите приятели.
Та след като изгледали това онова вчера ме посрещат и викат ама това ли било фасулска работа а аз веднага им викам ама вие карате само черно е да де ама ние не искаме да чупиме моторите ама заради тебе аиде днес да ти покажеме това онова. Е показаха ми и не само това онова ами и почти ме отказаха от ендурото но .... я малко снимки пък
Тук пред това манастирче над Дупница беше началото на
Дупница
Ами дотук мотора ми беше гаснал поне 10 пъти що ли
Будин ни нахоква да сме тръгвали а на мен хич не ми се искаше,
най-обичам почивките от ендурото
Тръгваме НО НЕ ЗАДЪЛГО
И точно след 300-400метра CHINELA загуби равновесие на пътеката и
Ами да изхвърчах в дерето и то паднах на глава слава богу затова ми няма нищо но се спрях чак след около 25-30 метра а мотора се превъртя през кормило абе на 360градуса и спря а аз отдолу си викам добре, че спря там и тамън ще тръгвам да се качвам и мотора тръгна пак
Едвам го спрях а и течеше бензин не мога да бръкна да го спра ужас.
Та стоях си така там без сигнал на телефона и чаках да се върнат ако се сетят, че и аз съм с тях и да донесат въжето и ето о небеса Гаргата се връща за мен колко мило
Там където е Гаргата трябваше да изкараме мотора, тука трябва да призная опита на старите ендураджии да си взимат 250ки
Лежи там самотен и чака дружина ......
Гаргата захожда за опит да го изкара на ХОД
резултат 0
Но след като ни се ... майката за 20 мин. го изкарахме не и без точните команди на Гаргата, Благодаря му
А през това време Боби и Будин си почиват за наша сметка
То и така беше оправилно иначе ако бяха слезли нямаше да могат да се качат после пеша наклона беше ....
Урааа при тях сме
А аз само питах колко има още до върха а те не се бой малко е, малко малко ама на мен ми се изхаби акумолатора от палене и минах на манивела що ли а те си караха все едно сме на магистрала.
От тука до горе не съм снимал щото нямах сили даже да дишам, добре, че Будин се връща един два пъти да ми придържа мотора и да ми го изкара или избута ужас.
Най интересното не съм снимал ама за първи път трябваше да крача и карам едновременно щото клони или борчета ми хващаха краката и нямаше мърдане, на дрги места пътеката беше дълбока по 40-45см и колената ми бяха под брадичката абе не може да се опише с думи.
Та ето ни на върха или малко под него.
Боби
Тука беше студ и вятър абе не е за разправяне, добре, че доидоха ZORRO и коникът без глава да ни навестят
ZORRO или Гаргата по нашенски
Пак той
Нашият водач и БАЩА Будин
Горе на върха до пътеката някой беше изкопал една дупка дълбока 2м. и широка колкото за 4 човека и то в тоя камънак и пущинак, така и не можахме да разберем за какво им е било
Напред и надолу по пътеката, бяхме умрели от жажда защото аз съм водоноската ама при падането съм изгубил и двете шишета вода
Тук Будин ни учи на география, виждат се села и един град Рила.
Водаааааа
Естествено, право е на водача да отпие пръв.
И Гаргите пият вода
И аз най после ама ми паднаха 3 зъба от студената вода
В Дупница Ямахите са на почит.
Край на мъките ми тръгваме си по черно щото се стъмва
Тука ползвам фара на моя мотор за светкавица
Ама и обектива на телефона се бил зацапал не само аз, вечерта установих, че от падането имах кал и шума на такива места
От тук нататък не съм снимал по две причини:
Първо нямаше какво кой знае и
второ беше се стъмнило вече
А Гаргата понеже няма фар се беше трансформирал в СОВА и газ до Дупница ето това е 4 часа и половина само 40км. от който накрая 10 бяха черно и ги минахме за норматив. Та никога повече няма да подценявам тези момчета даже ми разправяха как като малки са минавали отам с разни творения като ИЖ и тем подобни.
Много добри ендураджии има в БГ май.
Благодаря ви ако сте имали трпение до края.
ама кой каквото може най-добре това прави Чудех се откъде да започна и се сетих за една от божите заповеди и реших, ами от истината и това си е.Та помолих кака Ива да ми запише на диск всичко от форума филми и клипове пускано до сега и го занесох в Дупница при моите приятели.
Та след като изгледали това онова вчера ме посрещат и викат ама това ли било фасулска работа а аз веднага им викам ама вие карате само черно е да де ама ние не искаме да чупиме моторите ама заради тебе аиде днес да ти покажеме това онова. Е показаха ми и не само това онова ами и почти ме отказаха от ендурото но .... я малко снимки пък
Тук пред това манастирче над Дупница беше началото на
Дупница
Ами дотук мотора ми беше гаснал поне 10 пъти що ли
Будин ни нахоква да сме тръгвали а на мен хич не ми се искаше,
най-обичам почивките от ендурото
Тръгваме НО НЕ ЗАДЪЛГО
И точно след 300-400метра CHINELA загуби равновесие на пътеката и
Ами да изхвърчах в дерето и то паднах на глава слава богу затова ми няма нищо но се спрях чак след около 25-30 метра а мотора се превъртя през кормило абе на 360градуса и спря а аз отдолу си викам добре, че спря там и тамън ще тръгвам да се качвам и мотора тръгна пак
Едвам го спрях а и течеше бензин не мога да бръкна да го спра ужас.
Та стоях си така там без сигнал на телефона и чаках да се върнат ако се сетят, че и аз съм с тях и да донесат въжето и ето о небеса Гаргата се връща за мен колко мило
Там където е Гаргата трябваше да изкараме мотора, тука трябва да призная опита на старите ендураджии да си взимат 250ки
Лежи там самотен и чака дружина ......
Гаргата захожда за опит да го изкара на ХОД
резултат 0Но след като ни се ... майката за 20 мин. го изкарахме не и без точните команди на Гаргата, Благодаря му
А през това време Боби и Будин си почиват за наша сметка
То и така беше оправилно иначе ако бяха слезли нямаше да могат да се качат после пеша наклона беше ....
Урааа при тях сме
А аз само питах колко има още до върха а те не се бой малко е, малко малко ама на мен ми се изхаби акумолатора от палене и минах на манивела що ли
а те си караха все едно сме на магистрала.От тука до горе не съм снимал щото нямах сили даже да дишам, добре, че Будин се връща един два пъти да ми придържа мотора и да ми го изкара или избута ужас.
Най интересното не съм снимал ама за първи път трябваше да крача и карам едновременно щото клони или борчета ми хващаха краката и нямаше мърдане, на дрги места пътеката беше дълбока по 40-45см и колената ми бяха под брадичката абе не може да се опише с думи.
Та ето ни на върха или малко под него.
Боби
Тука беше студ и вятър абе не е за разправяне, добре, че доидоха ZORRO и коникът без глава да ни навестят
ZORRO или Гаргата по нашенски
Пак той
Нашият водач и БАЩА
БудинГоре на върха до пътеката някой беше изкопал една дупка дълбока 2м. и широка колкото за 4 човека и то в тоя камънак и пущинак, така и не можахме да разберем за какво им е било
Напред и надолу по пътеката, бяхме умрели от жажда защото аз съм водоноската ама при падането съм изгубил и двете шишета вода
Тук Будин ни учи на география, виждат се села и един град Рила.
Водаааааа
Естествено, право е на водача да отпие пръв.
И Гаргите пият вода
И аз най после ама ми паднаха 3 зъба от студената вода
В Дупница Ямахите са на почит.
Край на мъките ми тръгваме си по черно щото се стъмва
Тука ползвам фара на моя мотор за светкавица
Ама и обектива на телефона се бил зацапал не само аз, вечерта установих, че от падането имах кал и шума на такива места
От тук нататък не съм снимал по две причини:
Първо нямаше какво кой знае и
второ беше се стъмнило вече
А Гаргата понеже няма фар се беше трансформирал в СОВА и газ до Дупница ето това е 4 часа и половина само 40км. от който накрая 10 бяха черно и ги минахме за норматив. Та никога повече няма да подценявам тези момчета даже ми разправяха как като малки са минавали отам с разни творения като ИЖ и тем подобни.
Много добри ендураджии има в БГ май.
Благодаря ви ако сте имали трпение до края.
Коментар