Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

[Чичко Фър]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Браво Бат Ваньоооо и на цялата таифа!! Наистина оня ФЪРчащия Ангел небесен ти се е явил в най лихия момент , щото не мога да си представя как би се представил с твоя опит в гумаджииството ако онова лекото маторче затъваики бе спукало и гума??Малиййй???? А к'о ша рчеш?

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Браво Бат Ваньоооо и на цялата таифа!! Наистина оня ФЪРчащия Ангел небесен ти се е явил в най лихия момент , щото не мога да си представя как би се представил с твоя опит в гумаджииството ако онова лекото маторче затъваики бе спукало и гума??Малиййй???? А к'о ша рчеш?

Ми няма какво повече да добавя, ти си казал всичко....респект.
Сега ще ви пусна едни кадри заснети от Будин, тук аз съм си в нас и се възстановявам от мускулна треска.








Това каране е бойното кръщене на мотора на Гаргата....






Тук ясно се вижда, че мотора ми е попаднал на карач и най-после се е уморила Хондата, а не аз..


Вече са на билото, снегът тук не иска и да чуе, че е време за плаж вече.






Гаргата пробва дали Хъскито може да се кара и на сняг.










ПочиФка...


Найс А??


Полегнала е Тодора...


И Тодорчо...


Следва репортажа от Гергьовден, нали Гаргата е Георги та стана една тя такава, но затова после....

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

И така, дойде заветният ден 6-ти Май или иначе казано Гергьовден.
Нашият небезизвестен колега Гаргата се крие под това име и ми се оплака, че трябвало сега целият град да черпи.
Викам му аз, Гарга, направи като Джартата, дай да излезем и да си караме, пък те нека си чакат завалиите.
Той като чу тези две думи в моето изречение, каране и нечерпене веднага скокна на мотора, ето го даже и лепенка сме му сложили.


Първата почивка за по цигарка беше в началото на една нова за мен и Гаргата пътека.


Аз обаче нали не пуша заминах напред да видя има ли смисъл да тръгваме или да лягам и да чакам да се върнат.


Оказа се доста интересна и камениста, предницата започна да играе ламбада по камъните...


Един от малкото огряни от слънце участъци на пътеката, но за сметка на това "асфалтирани".


Вече сме на първата полянка, време е за втора почиФка...


Сейнт Джордж победоносец..


Пътечката продължаваше в ляво от задника на Гаргата...


Вече почти сме над дърветата, там гората спира да расте и отстъпва място на храсталака..


Това са селата в южното подножие на Рила


Ето го и Евгени, само на пУна газ кара това момче..


И Гаргамел също идва, но агале агале, като мен.


Така осеяни баирите с тоя камънак са истинско предизвикателство за окачването и задните части на ездача..


От тук е качванката, а върнеш газта, а си се върнал обратно чак долу. Спиране и тръгване няма.


Ей го долу Гаргата, пуши и си мисли, ами сега тия бунаци ако изгорят агнето...малииии, убих ги.


Гецата /Евгени/ показва откъде сме тръгнали и само с две цигари до къде сме стигнали, чак и на мен не ми се вярва.


Онези скали горе бяха заветната ни цел, после става по-полегато и се кара бързо.


Малка пауза и за фенките на темата, за вас мили дами...


И колкото и невероятно да ви се струва, вече съм на скалите...тук чак и на мен ми се припуши вече....


След малко и другите бяха вече тук.




Пушим си ние с Евгени и си говорим:
-Чинел, дали е готово вече агнето.
-Готово е Евгени, готово, хайде да се връщаме а?


Гаргата щом чу това веднага се намръщи, не искал да се връща и това си е....що ли??


Станахме ни е с Евгени, с твърдото намерени да се връщаме, вече ни обземаше страх,
че Будин и останалите от групата ще изядат агнето без нас.
Гаргата обаче твърдо посочи, че отиваме нагоре в планината и никакво връщане назад няма да има.


Това негово насочване ни докара при снега, беше валял нов и тракшъна взе да изчезва на места, стана фън голям.


Камъните станаха хлъзгави като на циганка .........фурната.


Страничният наклон спомагаше и той за бедстването.


Е затова не карам зад двутактов...


Сега май вече беше мой ред да го духам докато се стопи снега...


От всичко по малко, сняг, шума, клони, камъни и кал....супер мечта.


В клековете също имаше не една и две изненади.


А и на Гаргата гумата беше за мъгла, няма толкова изтъркана гума, освен ония кондом който се пере у Факултетео...


В очакване на именника...


Те го и него, иде та пушек се вдига


Стигнахме до втори базов лагер, сега спора беше дали тук ще бавикуваме или се връщаме при агнето???


Имахме всичко необходимо за да се скрием докато отмине Гергьовден...


Все пак с компромис стигнахме до решени, че ще покараме още малко нагоре и чак тогава се връщаме в Дупница.


Какво стана по нататък, къде ходихме, какво правихме и най-вече защо, ще разберете в следващият епизод.

[ЗМЕЙ]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Липсваше ми тази тема ...

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Липсваше ми тази тема ...

И ти на нас, надявам се всичко е ОК, след Делиормана....

Сега е време да продължа до там, докъдето ми стигнат силите...!
Тоест, ние с Евгени карахме насила, а Гаргата по желание, ами да,
над 30 човека го чакаха в Дупница при това гладни и жадни..


Най-после започнахме да се спускаме към равнината, все пак беше добър знак..


И въпреки Агнето, нещо все ни привличаше погледите нагоре, добре че има над 2 метра сняг, че ....




В ниското телефона доби обхват и се почна, няма спиране ви казвам, това да си именник понякога е доста досадно.


В търсене на някакъв комплекс на който никога не съм бил се набихме в тия акации не е за разказване....бодли по 5см.




Накрая на Гаргата му писна да спираме и си сложи хендсфрито...




Най-после намерихме и въпросният комплекс


Ето го, идея си няма как се казва, но не съм вярвал, че има такова нещо близо до Дупница.


Щом споменах на Гаргата, че отиваме там да ни черпи, той дръпна ръчната..


Тук сме мислено на морето










Наядохме се прилично, но все пак не прекалихме, вярвам знаете защо....
Проблема обаче се оказа, че ни се доспа и се наложи да полегнем на шарена сянка за да смелим храната по-добре.




После се понесохме по една друга камениста пътека с една едничка цел.
Да накараме храната да се слегне и да направи място за още.


За малко пак да забравя за фенките, та нали след яденето най-много обичаме моторите и после тях...




Прибрахме се, най-после Гаргата се зае с основните си задължения за деня...


Малииии, дано сте вечеряли вече....


Нещата са на професионално ниво, ползва се зехтин и лимон за салатата, няма да се излагаме я.


Чиниите са костен порцелан също...


Това беше, от тук нататък ръцете ми бяха вечно мазни и нямаше как да снимам повече....
по едно време съм си ги бил избърсал, но пък тогава погледа ми е бил много мазен и пак е нямало начин.
Оставям на вашата фантазия да си представите какво е станало по-нататък.
Ще ви дам жокер, карането за следващият ден не се състоя, никой не се яви на сборният пункт.

[Спас]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Хубави снимки, хубаво ягне, хубави хора :-)

[POISONN]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Много хубави цветя за фенките-все пак са в челната тройка....след яденето и моторите

[jork00]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Ходете и карайте в с. Бистрица по гората, има много хубави пътеки, знам от собствен опит.

[emo.com]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

За момента с лека ретроспекция ще отбележа, че купона с вакумираното ТТ на Дяково е напълно преодолим, но не и докато съм с него.
За припомняне-в случай че някой е забравил проблема беше свързан с лееко затъване в тинята на 2-а метра от сухата граница на приказния, пухкав, поднасящ наносен пясък на язовира.
Та ето с какво и как няма да има проблеми за нас с Гаргата, че дори и по вода- ето показвам
Поздрави на групата и до скоро

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Почти месец измина от последната ми публикация, за което моля да ме извините, но имах пусков обект и работихме 24/7.
Това обаче не означава, че групата е стояла и ме е чакала, напротив, карат и то всеки уйкенд, снимки също не липсват.
Имаме нов мотор в групата, имаме и двудневен преход Дупница-Банско с преспиване и препиване... и още нещо.

Е аз нямах шанса да съм част от този преход, но от този месец се надявам да си наваксам, при това в повече.
Та както вече споменах, реших тази събота да покарам и тръгнах сам, другите бяха заети и се включиха малко по-късно.
Колко съм чел форума, че сам човек е само за тоалетна, но аз се бях облекчил вече и реших да рискувам.
Бях готов да ухапя някой, ако не се кача на мотора и не се набия в някоя изродска пътека.

Сега ако позволите ще ви покажа обекта заради който не се бях качвал на мотор почти месец.
Поглед от покрива на ресторанта към басейна с минерална вода.


Поглед от басейна към заведението...


Изглед откъм улицата..


Но както вече сам се досещам, това вас малко ви интересува, тук си говорим за хард ендуро, нали?
Ами щом ще е хард, да започваме да разказваме по същество.

Само на 10мин от работилницата на Будин, се намира една пътека която досега винаги сме подминавали, защото ни е близо.
Та понеже аз тръгнах сам, реших да не се отдалечавам много, още повече, че и другите щяха да се включат по-късно.
Пък и не съм предполагал в какъв филм ще се вкарам само 10мин. по-късно....

Началото на пътеката не изглеждаше никак притеснително за чЛен на групата от Дупница.


Някой и друг камък правеха минаването рисковано за лостчетата на спирачката и скоростите.


Щом преминах този 50 метров участък и направих два S образни завоя, пред мен се показа ето това...
Викам си, па Я това го минавам на пУна гаЗ...и тръгнах, добре че беше сухо.


После следваше това, в дясно има пътека, но по нея няма начин после да се качиш на скалите които са като стълби.
Наложи се да карам най-вляво, започнах да се потя, е малко, но все пак две капчици се плъзнаха към седалката на мотора.


Не е нужно да споменава, че наклона никога не си личи, вие вече само го знаете от собствен опит.


Поглед отгоре


И след още около десетина капки пот, се озовах ТУК...почнах вече да се питам чак толкова ли ми се кара...


Това тук вече беше лесно, даваш газ, ставаш прав и си горе...


И когато вече стигнах до тук, без душа, дишайки тежко като баварска порно звезда разбрах, че вече не ми се кара, ама хич..


Ей това излизане го направих от 3-тият път, но вече бутайки мотора, няма никаква засилка и мотора искаше да се обърне, и да си тръгне..


Поредната порция магистрала, но открита от мен, а не от Бойко Борисов...


На това място подпрях мотора и започнах да се боря със себе си, дали да опитам да продължа, или да се върна...
90% от мен искаше да се върне, но 10% любопитство при това женско ме караше да продължа....


Нагоре нещата някак изглеждаха лесно, особено ако имаш сили и вода в раницата...
тръгнах само защото Будин ми се обади, че идва.


Естествено, обърках пътеката и се получи това...


На този завой вече нито имах сили, нито капка вода....почти 30мин съм лежал слушайки звука на мотора на Будин някъде долу.


След около половин часов релакс, се качих на мотора и изминах над 150 метра без да спирам, но тук пътеката свърши.
Оставих мотора и пеша потърсих пътеката, но нея вече я намаше, май съм я объркал някъде по-надолу..
Нищо, това повече ме зарадва отколкото отчая...легнах, полежах и съм задрямал, събудих се от втрисане, бях заспал потен.


Звъннах на Будин да не се мъчи защото аз се връщам, той каза добре, и неговата вода била свършила...
Малко снимки от спускането които не съм снимал на качване.


Ето го и него, това може би беше едно от най-равните места за почивка


Моят мотор нямаше как да застане така, нали не мога да включвам на скорост, та се наложи да полегне, пък и беше уморен повече.


Пак кадри на спускане, на качване даже и не съм спирал тук, след скалите това ни се струваше място за отдих...


От тук пих вода, тук легнахме да изчакаме Гаргата и Гецата..




Малко лирично отклонение, времето беше наше, ние с Будин бяхме приключили за деня, 5км за 2 часа, добре е нали..


Ето и един зелен скокльо, поздрав за фенките на темата, дали ще го откриете на снимката????


Тук е началото на пътеката, а това е за пишман ендуристи, не се ли справиш те отстрелват за да не се мъчиш..



Останалите кадри от странстванията на групата през изминалият месец ще пусна през седмицата, има много какво да се види.

[Чичко Фър]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Ейй Бат Ваньооо,влече ва касаплъка тоест каманака и тва сие!!
Готини снимки за кой ли път!!! С к'о ги праиш??

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Ейй Бат Ваньооо,влече ва касаплъка тоест каманака и тва сие!!
Готини снимки за кой ли път!!! С к'о ги праиш??

С това, но винаги снимам на ръчен режим, каквото се е получило, получило, другото се трие.

[spower]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Huskwarnata на Гаргата колко кубика е ? Много добри снимки на места като за фото-тапет

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Huskwarnata на Гаргата колко кубика е ? Много добри снимки на места като за фото-тапет

250 кубика е.

Сега обещаните кадри, но разбъркани...вие сами ще си ги подреждате хронологично...
В тази разходка участва мотора ми, но не и аз, затова не мога да коментирам.

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!