От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!
След последните коментари за това че няма кой да снима, а че групата си кара ще кажа в интерес на истината че не кара особено редовно или поне не съм разбрал.
Именно затова, а и с позволението на Ванката ще постна една зимна авантюра направена в един слънчев петък- 04.03.2011г.
Естественно започвам с загрявка по красотите над с.Джерман- през Дяволската пътека до Бандерата.
На ляво се спускаме лятото, както и аз сега в дъното на долината по една хитра пътека до вилите над Джерман, които се виждат ето тук
След това покрай Св. Петка се качих на отсещните баири и слязох да заредя на Е79. След кратко лутане по едни красиви и непознати пътеки над с.Крайни Дол реших най- после къде ми се ходи
А именно- там до където последния път с един приятел с четириколка стигнахме, но се отказахме поради непроходимост от моя а и от негова страна. Мястото се намира мако след тези поляни над с.Смочево.
Малко поточе и пак поляни
На зад е Смочево
На пред се вижда края на поляните, след което започва път като за джипка, в началото на който се пробвахме с въпросната четириколка последния път.
Пътя минава покрай един овчарник със стар живописен зид, където лятото обикновенно спираме за почивка.
Разбира се колкото по на високо се качвам, толкова по дълбоко става
По този усоен участък, сняг може да се види чак до пролетта, но тогава се качваме през Вангеловото за по- пряко.
Тук в интерес на истината доста се поузорих, даже мислех да се връщам, но след този участък нещата си дойдоха отново на място
И ето!!
Тук вече път няма. След още няколко лирични отклонения ще се пробвам по баира зад мен по клековете за които мога да кажа че и през лятото все някои приятели не могат да качат.
Те го Те
В дясно е мотора, на право е предстоящия баир, а в ниското излиза пътеката по която идвам.
Ето я и нея
Последни кадри и продължавам
Снимките ги правя със сапунерка и после ги правя на панормки.
Ето за какво говоря, макар и наклона да не си личи особено
След последните коментари за това че няма кой да снима, а че групата си кара ще кажа в интерес на истината че не кара особено редовно или поне не съм разбрал.
Именно затова, а и с позволението на Ванката ще постна една зимна авантюра направена в един слънчев петък- 04.03.2011г.
Естественно започвам с загрявка по красотите над с.Джерман- през Дяволската пътека до Бандерата.
На ляво се спускаме лятото, както и аз сега в дъното на долината по една хитра пътека до вилите над Джерман, които се виждат ето тук
След това покрай Св. Петка се качих на отсещните баири и слязох да заредя на Е79. След кратко лутане по едни красиви и непознати пътеки над с.Крайни Дол реших най- после къде ми се ходи
А именно- там до където последния път с един приятел с четириколка стигнахме, но се отказахме поради непроходимост от моя а и от негова страна. Мястото се намира мако след тези поляни над с.Смочево.
Малко поточе и пак поляни
На зад е Смочево
На пред се вижда края на поляните, след което започва път като за джипка, в началото на който се пробвахме с въпросната четириколка последния път.
Пътя минава покрай един овчарник със стар живописен зид, където лятото обикновенно спираме за почивка.
Разбира се колкото по на високо се качвам, толкова по дълбоко става
По този усоен участък, сняг може да се види чак до пролетта, но тогава се качваме през Вангеловото за по- пряко.
Тук в интерес на истината доста се поузорих, даже мислех да се връщам, но след този участък нещата си дойдоха отново на място
И ето!!
Тук вече път няма. След още няколко лирични отклонения ще се пробвам по баира зад мен по клековете за които мога да кажа че и през лятото все някои приятели не могат да качат.
Те го Те
В дясно е мотора, на право е предстоящия баир, а в ниското излиза пътеката по която идвам.
Ето я и нея
Последни кадри и продължавам
Снимките ги правя със сапунерка и после ги правя на панормки.
Ето за какво говоря, макар и наклона да не си личи особено
Коментар