Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

И така, отмина поредният летен уйкенд през Ноември..., ние естествено не успяхме да отидем на плаж, защото трябваше да се явяваме на поправителен.
За тези които следят дупнишката сага редовно си спомнят, че последната пътека в темата остана непокорена.
Това никак, ама никак не ни успокояваше и естествено нямаше да можем да се отдадем на дълъг зимен сън.
Събра се група от около седем-осем мотора, но само четирима тръгнахме на поправителен, другите решиха да поемат "пътят" към София.

Пристигнахме на пътеката и се заехме с фитнес упражнения тъй като терена го изискваше, и ината ни де.


Този S образен завой е вече S омразен на всички ни.


Това е втората половина от тройката завои...които са непосредствено един след друг, с дължина по-малко от един мотор.


След като разбрахме за един инцидент с колега, всички единодушно решихме, че ще бутаме и дърпаме моторите винаги със загасен двигател.
Никой не е застрахован от инцидент с веригата или спиците...никой, едно подхлъзване и пръстите са заминали.


Първият и най-труден участък беше преодолян, оставаха по спомени още 6 места за бутане.
Какво беше всеобщото учудване, че следващите две ги минахме без да бутаме..., освен Милен де, но той кара от дъжд на вятър.
И стигнахме до 5-тото критично място, там наклона не е много голям, но за сметка на това страничният е непреодолим.
На мен ръката ми две седмици не искаше да спадне точно от тези скали, пък и Бойко ми се беше скарал май.


Доволен е Будин, че успя да скочи и остави само мотора да полегне, следва фитнес.


А Миленчо се мъчеше само на десет метра по-надолу, мокрите скали искаха солидна засилка.


Строихме се да помагаме, но го накарахме да се върне и да даде пУна газ..


Засили се от поне 20 метра....и......


Мотора взе да го подмята също като мен, но за мой "късмет" мен няма кой да ме снима в точно същите пози.


Всички вече бяхме готови за гадните скали със страничния наклон и влажната шума, но пък до тук не бяхме спирали след S образния завой.
Което ще рече, че бяхме във форма и не ни беше излязла душата....дори и през клина отзад.


Мотора на Будин беше първи, на мен пак се падна най-трудната част...да снимам.


Ето една по-реална снимка на скалите...


Екшъна е не да буташ, а да се задържиш прав на хлъзгавите камъни...




Втори беше ХР-а на Милен...


Всеки е тарикат и пада наляво към брега, само аз се хвърлих миналия път на дясно...


Ето ви ситуацията от друг ъгъл....


Това е май най-показателното...но съм сигурен, че ако скалите са сухи няма да имаме проблем с качването.


Бях забравил за страничния наклон, даже и да буташ мотора пак искаше да слезе по него...


Много мъка беше, много мъка..как се справих с тия снимки само аз си знам...


После дойде ред на моя и на Гецата моторите, но ми беше заявено, че или бутам или ще ми го на...тат.
Аз естествено прецених ситуацията и реших, че ще бутам, затова от тук до следващият по сериозен каменен праг снимки няма....но тук ми се изпи соса ви казвам.
Сега отивам да си почина, че пускайки снимките тази умора се възроди отново у мен и се налага да полегна.

Довечера още, евентуално ако не ми е интересен поредният епизод на Стъклен дом.

[Pacharoza]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Умирам от кеф да видя хора на моят прост акъл. Браво Ванка готинисте.

[boiko73]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Супер. Пак е било голяма битка, ама тоя ваш инат край няма. Чакам да видя покоряването и обяснението как се слиза от там.

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Така, докъде бях стигнал, че винаги когато лъжа си забравям мисълта.
Аха, до каменния праг, по-точно до поредният каменен праг, тук миналият път бяхме свършили тока и водата на 99%.
Аз и Будин го скокнахме и се върнахме да изчакаме Милен, Гецата не го брояхме, той си излиташе навсякъде.


И този праг не е нищо особено ако имаш поне 3-4 метра за засилка, но тук трябва да спреш, да върнеш назад максимално и....пУна газ от раз.


Нещо такова....Гецата.


Миленчо също не ни разочарова, мина без да се замисля..


После какво ни чакаше, знаехме само Будин и аз. Затова накарахме Гецата да опита един шунт....ма не стана.


Би го около 5-6 пъти, прави салта с мотора и не, и не.


Всички чакахме развръзката, макар че шансовете ни клоняха към нула.




Това е едно от салтата, не можах да реагирам да го хавана как смени посоката във въздуха..


Опит н'ма си кой по ред.


И н'ам си кое по ред салто, мотора се извисяваше във въздуха и после на 180 градуса..все сочеше към кръчмата.




Викам им, Ицо Живота кое му пречи го маха. И ние се заехме да премахнем един камък който спъваше засилката.
Гецата пък бързаше и даваше наставления къде да положим асфалта.


На работа момчета, но по-бавно, че не ви хващам на фокус...


Тук и аз се хванах за камъка, че щяха да ми счупят апарата с него ...


Е те тоя камък ми взе и последните живителни сокове останали в мен.


ПочиФка.


Опит последен и се отказахме, пак се върнахме на старата и трудна пътека. Тук минаване нямаше.


Този отвесен каменен праг с мократа шума не ни даваше да минем, по-добре беше да го изоставим.
И без това не знаехме на къде ще ни отведе и какво да очакваме по-нататък.


На поредното препятствие на което миналият път всички се отказахме, сега излязохме без помощ.
Явно днес денят беше точно за такива гаври с машините и машинистите...


На Миленчо се наложи съвсем малко помощ, но само за позициониране, иначе изхвърча на тапа.


Всеки един праг беше на такова място, само един мотор и край със засилката.


Това е, както е казал Гаргата: "Което не става с газ, става с пУна газ."


Всички сме горе, от тук нататък изоставих якето със снимачната техника.
До този момент само го носех от праг на праг, време беше да се разхвърлям.
Жегата в този летен ноемврийски ден си каза своето.


Това ни чакаше от тук нататък. На Миленчо след около дватриста метра се наложи да се върне, терена стана още по-хард.
ХР-а колкото и добра машина да е за каране, не ставаше за носене....


От тук нагоре попадахме на всякакъв род препятствия, но се справяхме много по-бързо от колкото до тук.
Най-накрая намерихме и вода, напихме се доволно, напълнихме раниците и газ към нищото.
От водата нагоре все по-често ни се изпречваха паднали борове при това дебели и на високо, минаваше се кой как може, под и над тях.
По едно време излязохме на една полянка от която тръгваха 5 пътеки, ние естествено пробвахме и петте докато накрая не стигнахме до никъде.
Часът стана 15:20 а само от началото на пътеката до Дупница си е около час каране, време беше да се оттеглим за втори път, но вече доволни от постигнатото.
Догодина на лято ще излезем и на билото което сега сигурно е покрито със сняг.
Най-важното е, че хора от селото ни казаха коя от петте пътеки да хванем.
Това беше от нас, благодарим ви за вниманието и до скорошни срещи на Яхинсберг.

[ЕМО]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Крайно време е да си купите по една триалка...

[miki64]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Крайно време е да си купите по една триалка...

Еххх...ако можеше само с купуване, аз Блазусяк да се казвам вече.

[ЗМЕЙ]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Чинел, къде видя пътека на последната снимка Аз виждам гора върху непроходими чукари

Еххх...ако можеше само с купуване, аз Блазусяк да се казвам вече.

А, и ти ли си забелязал, че на тия мотори са им забравили седалките - нямам идея как ги карат

[Мони]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Аз си мисля,че на Чинела от жегата му се "привиждат" пътеки ...каква ти гора бе Змей?!....то само шума и камъняк....паи сееее

[boiko73]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Тя пътеката сега се прокарва, за да могат по нея да минават туристи. Ванка, сега цялата група ако стъпи на черен път ще умре от скука.

[Чичка]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

А, и ти ли си забелязал, че на тия мотори са им забравили седалките - нямам идея как ги карат

Не са им забравили седалката...оставили са място да я нарамиш, че по-лесно се носи

А за тая пътека май си трябва колело че поне по-леко се носи.

[emo.com]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

"Ама нема ядове бе братанче"
Добре че бях на работа тази събота и ми се е разминало това мазохистично преживяване.
Последния път ни отне цял прекрасен ден загубен в пот и пръхтене покрай моторите. Явно сегашния напредък на експедицията (поради факта, че ходенето е повече от карането) е продиктуван именно от това потене.
Надявам се следващия път, ако се прежаля да поема по тази "пътека" да бъде успешен в следствие на натрупания опит и проправените пътеки.

Относно мнението за бутането на моторите в покой, смятам че е правилно по принцип, но доста непрактично особено за моя.
Преди време разбрах за колега ендурист (мисля че от Бобошево ), който при подобни условия си е загубил пръст на ръката от дисковата спирачка докато носели някакъв мотор. Така че двигателя в покой е застраховка, но трябва да си се внимава доста по принцип.
В този ред на мисли, тази неделя излязохме група от 4-ри мотора да покараме, но след един нелеп инцидент и то с малка скорост (на първа) приключихме със щета- спукана капачка. Наколенките си стояли в гаража!?
Общо взето за мен е по- добре да има и такива терни, но с мярка. Екипировката и вниманието трябва да са на 100%. За предпочитане е да се кара с конкретна дестинация с леки лирични отклонения отколкото да се загуби цял ден в крайности по напълно непознати маршрути.

Надявам се идния уикенд да направи едно последно изключение за нас с едно последно каране, пък после... профилактика- масло, предница...

[izoidesi]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Сигурно е станало виното,ни вест,ни кост от дупничани.

[gargata]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Сигурно е станало виното,ни вест,ни кост от дупничани.

Вече свърши колега, чакаме второто.

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Момчета всички до един сте прави, на нас ни трябват колела, траялки, трябва ни и доктор, абе въобще откачена работа.
Точно поради по-горните коментари, тази събота решихме само да се повозим по черен път. Речено сторено.

Звъннаха ми и ме попитаха, дали ще "караме/носим" с Будин, или ще се возим всички.
Викам, ще се возим, сборен пункт в Сапрева баня, казаха ми за един отдавна изоставен черен път който стигал до билата на Рила.
Като го споменах това, всички ме изгледаха като прокажен, Рила и черен път е като Бойко Борисов и политиката....
Няма и никога не е имало такова нещо, всичко е въпрос на импровизация, така се случи и днес, но ние все още не знаехме..

Събрахме се.


На по цигарка, все пак момчетата идваха от Дупница, а това са 25км пътеки и пътища.


Началото винаги е най-трудно, при нас обаче се оказа обратното, но да не издавам тайни.


Ако всичките ни пътеки бяха такива, досега да сме клондайка на ендурото..


Пътеката или по-точно пътят минаваше покрай тази скала.


Това беше напред, мечта и половина.


Лирично отклонение.




Всичко вървеше по мед и "асфалт" докато не се озовахме ТУК...


Нашият баща и водач Будин слезе в дерето да види къде продължава "пътят"...


Сочеше към едно гнездо на орли и каза, тука требе хеликоптер.


Отзад чакаха с нетърпение да намерим "черния път"....


Видяхме че са ме подвели, не е възможно в Рила да има черен път, не и в нашия район.
Съвсем наблизо има една пътечка, кръстили сме я на ЗМЕЯ, така че решихме да се качим по нея до средата и от там да потърсим друг "път" за минаване и ние не знаехме на къде.
Това е любимият участък на всички гости... Змеюва пътека.


Колкото и да ме е срам, на мен също ми се наложи да се върна за втори опит, просто я подцених и не дадох всичко от себе си.


До тук никой не беше обезпокоен, то и нямаше за какво де.


Магистрала си е, даже е тест трасе и на фирмата представителка за България на GAS GAS.


Остана само тежката артилерия, Милен с ХР-а, проблем с паленето го забави, но той за разлика от мен излезе от раз.


Насочихме се към ....абе сами ще видите. Краси.


Гецата.


Байе, в Дупница всички Ямахи са 77номер.


Това беше нашата пътеводна светлина, но колко свети и къде...леле не ми се мисли.


Миленчо искаше да извади клапаните на ХР-а ...мноо газ раздаваше.




Будин пък докато заредя кадъра и вече беше еееее там горе.


Излязохме на полянката където освен страхотната гледка, ни очакваше и друга изненада.


На Боби му намалиха оборотите, иначе не можехме да го настигнем.


Та понеже от местното туристическо дружество следят нашите изяви и са видели, че от тук минаваме с много наши гости.
За справка назад в темата, та точно поради тази причина са започнали изграждане на луксозен 7 звезден хотел.
Няма да тормозим туристите я, и без това за догодина имаме толкова много резервации.


Решихме да проверим до къде е стигнал строежа.


Ето, уверете се сами.


Миленчо пръв се зае да тества конструкцията на покрива.


И ооооо чудеса, каква приятна изненада.


Изчезнаха за миг, и ние не разбрахме как стана, но май конците се оказа много слаби.


Честа да раздели суджука по братски, не по равно, се падна на водача на глутницата Будин.


Наздраве.


Резервации за нова година и коледа не приемаме, всичко е пълно вече.


Конете се припичаха на слънце докато ние тренирахме.


Лирично отклонение за фенките на темата.


Зад тия белите облаци е Витоша, по късно ще я видите.


Сега изтрийте слюнката от клавиатурата, сипете си по още едно и погледайте малко телевизия, от тия компютри ще ви заболят очите.

СЛЕДВА.

[mureto]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Иване, Уникален си