До: Дупница ЕКСТРИЙМ
Да не си помислите, че не сме карали та затова ще ви пусна някоя и друга снимка, но този път в резюме.
Получихме покана от мой много добър приятел да го навестим в село Яребковица, Верила планина.
Та поканата се състоеше в дегустиране на забранени субстанции в суджука и шишетата..
Единственото нещо което помрачаваше поканата беше, че Гаргата нямаше да е с нас.
Маршрута беше да минем над селата Бистрица, Ресилово, Овчарци и от там по равното до Верила.
По пътя се натъкнахме на това буйно поточе добре, че беше то та да снимам.
При мисълта какво ни чакаше на масата никой не искаше да спира и да позира...
Но ние като едни истински джентълмени решихме да минем през моста, нямаше кални да идем на гости я.
А сега обратно за другия, аз пък бях зает с отразяване на събитието.
Бях нагазил до под кръста във водата заради тая снимка, чак ми изстинаха...
После следвахме девиза на групата "ПУНА ГАЗ"..до тук.
Камината гореше с пълна сила и аз като един истински експерт прецених, че докато стане жарта за печене
ние може да изядем по една ракия и да изпием по една салата.
Речено сторено...тук някаква нинджа нападна Краси в гръб, искаше да му вземе салатата.
През това време домакина Данчо поръсваше сланинката с шарена сол...
Тука вече се бЕх понаял и се сетих за вас и рекох я да щракна пак.
Тук Будин ми се заканва:
Само да си казал или показал на Гаргата къде сме били и какво сме яли, главата ти режа.
Ми в резюме това беше, наядохме се, напихме се доволно и си тръгнамее.
Но какво се случи по пътя, защо и как ще разберете по-късно или в най-добрия случай утре...
Сега отивам да си извадя от якето сланинката която си скрих, сипвам си едно вино и забравям , че ви има.
Да не си помислите, че не сме карали та затова ще ви пусна някоя и друга снимка, но този път в резюме.
Получихме покана от мой много добър приятел да го навестим в село Яребковица, Верила планина.
Та поканата се състоеше в дегустиране на забранени субстанции в суджука и шишетата..
Единственото нещо което помрачаваше поканата беше, че Гаргата нямаше да е с нас.
Маршрута беше да минем над селата Бистрица, Ресилово, Овчарци и от там по равното до Верила.
По пътя се натъкнахме на това буйно поточе добре, че беше то та да снимам.
При мисълта какво ни чакаше на масата никой не искаше да спира и да позира...
Но ние като едни истински джентълмени решихме да минем през моста, нямаше кални да идем на гости я.
А сега обратно за другия, аз пък бях зает с отразяване на събитието.
Бях нагазил до под кръста във водата заради тая снимка, чак ми изстинаха...
После следвахме девиза на групата "ПУНА ГАЗ"..до тук.
Камината гореше с пълна сила и аз като един истински експерт прецених, че докато стане жарта за печене
ние може да изядем по една ракия и да изпием по една салата.
Речено сторено...тук някаква нинджа нападна Краси в гръб, искаше да му вземе салатата.
През това време домакина Данчо поръсваше сланинката с шарена сол...
Тука вече се бЕх понаял и се сетих за вас и рекох я да щракна пак.
Тук Будин ми се заканва:
Само да си казал или показал на Гаргата къде сме били и какво сме яли, главата ти режа.
Ми в резюме това беше, наядохме се, напихме се доволно и си тръгнамее.
Но какво се случи по пътя, защо и как ще разберете по-късно или в най-добрия случай утре...
Сега отивам да си извадя от якето сланинката която си скрих, сипвам си едно вино и забравям , че ви има.
Коментар