Tweet
Re: От: Оффроуд около Петрич
Здравейте драги ми смехурковци... опа май обърках предаването
Здравейте драги съкооператори - тц и така не беше , тея сериали са ми взели ума ...
Ще опитам пак..
Здравейте приятели и съфорумници. Горните редове имаха за цел малко да ви развеселят - дано номера се е получил
И така днес, по принцип не трябваше да карам, но защо ще разберете по-късно в темата.
Станах сутринта и след като похапнах малко слязох в гаража да си оправям поразийте от неделното каране...
Оправих мотора и по-точно една част от гарда на кормилото, свалих ръчката на газта и я изчистих из основи, а също така и я завъртях леко към мен - резултата : много по-лесно се движи ръчката на газта в резултат на което мотора направо подивя...
И така оправих мотора и се качих, ноо нещо не ме свъртя и реших да изляза и да поразходя , и по-точно за пореден път да пробвам онази прословута за мен пътека, която 2 недели ми взима здравете и вече си мисля да я кръстя - ''Здравната пътека'' или '' Пътеката на здравето''
И така тръгнах изпълнен с готовност да се справя с тази пътека веднъж за винаги. Едновременно с това обаче , колкото повече се приближавах към пътеката толкова повече въпрови нахлуваха в главата ми...
Дали ще успея този път? Дали няма да претърпя поредния провал ? Дали няма да зацикля на същото място? Дали няма да ви разочаровам за пореден път ? Какво ще се случи ако отново не успея и ще означава ли това , че ще трябва да се откажа от тази пътека ?? И т.н и т.н
Стигнах до Тинкина поляна, пуснах си камерата, казах си молитвата и дадох пУна газ на горе. (има и клип , но още не може да се качи и ще го пусна по-късно). За мое очудване този път преминах през пътеката като на шега. Подминах местото, на което зациклях миналите пъти , но пред мен се изправи един праг с ръст г-д колкото моята височина. На право не исках да атакувам , защото нямам уменията и шанса да направя задно салто беше много голям. Разума надделя и реших да заобиколя от дясно.
Ето от тук напред трябваше да премина. На пръв поглед нищо особено, но отдолу е скала и има наклон надолу, в следствие на което мотора постоянно хлъзваше посока към дерето. Тук е момента да кажа , че ризницата е изключително добра. Веднъж паднах на лакат заедно с мотор и нищо нито по мен нито по ризницата. Веднъж почти се бях качил , но мотора хлъзна и тръгна надолу в следствие на което се забих с гръб в дървото , което се вижда на снимката - отново никакви поражения.
Може да видите каква поза е заел мотора, а ако се атакува направо е още по-зле. При поредния опит почти се бях качил , но мотора поднесе и падна - обърна се с гумите нагоре. При удара даде фира лопатката на левия гард на кормилото...
С много усилия обаче успях да се кача..
Горе се откри тази гледка... На заден план заснежения вр. Конгур..
Гледка към Петрич.
А за нежния пол , ето това прекрасно разцъфтяло дръвче
Отново поглед към Петрич, но от малко по-различен ъгъл..
А тук имаше малко позинг от страна на мотора и от моя разбира се ....
На фона на това , през което преминах нататък пътеката беше магистрала и много ама много приятна за каране..
Стигнах до това место , на което имаше много паднали дръвчета , на които спокойно може да се тренира преминаване на препядствие тип паднало дърво. Аз си избрах едно по-мъничко
понеже не ми е силата и потренирах малко - мисля ,че се справих добре. Е веднъж се изтърсих де , но като цяло му хванах чалъма.. Съжалявам за снимката, но я вадих от клип, понеже нямаше кой да ме снима..
Ето и нападалите дървета..
Пътеката приключва 200-300 метра по-нататък като излиза на черния път за заставата. Като цяло съм доволен покорих пътеката..
По принцип не трябваше, не ми се искаше да карам , защото вчера се сдобих с това... " Free Rider "
С това приключението ми завърши. Успях да покоря тази пътека и съм адски доволен . След малко почвам да качвам и клиповете. Дано ви е било интересно да четете поредния ''епизод'' от поредицата Оффроуд около Петрич.
Здравейте драги ми смехурковци... опа май обърках предаването
Здравейте драги съкооператори - тц и така не беше , тея сериали са ми взели ума ...
Ще опитам пак..
Здравейте приятели и съфорумници. Горните редове имаха за цел малко да ви развеселят - дано номера се е получил
И така днес, по принцип не трябваше да карам, но защо ще разберете по-късно в темата.
Станах сутринта и след като похапнах малко слязох в гаража да си оправям поразийте от неделното каране...
Оправих мотора и по-точно една част от гарда на кормилото, свалих ръчката на газта и я изчистих из основи, а също така и я завъртях леко към мен - резултата : много по-лесно се движи ръчката на газта в резултат на което мотора направо подивя...
И така оправих мотора и се качих, ноо нещо не ме свъртя и реших да изляза и да поразходя , и по-точно за пореден път да пробвам онази прословута за мен пътека, която 2 недели ми взима здравете и вече си мисля да я кръстя - ''Здравната пътека'' или '' Пътеката на здравето''
И така тръгнах изпълнен с готовност да се справя с тази пътека веднъж за винаги. Едновременно с това обаче , колкото повече се приближавах към пътеката толкова повече въпрови нахлуваха в главата ми...
Дали ще успея този път? Дали няма да претърпя поредния провал ? Дали няма да зацикля на същото място? Дали няма да ви разочаровам за пореден път ? Какво ще се случи ако отново не успея и ще означава ли това , че ще трябва да се откажа от тази пътека ?? И т.н и т.н
Стигнах до Тинкина поляна, пуснах си камерата, казах си молитвата и дадох пУна газ на горе. (има и клип , но още не може да се качи и ще го пусна по-късно). За мое очудване този път преминах през пътеката като на шега. Подминах местото, на което зациклях миналите пъти , но пред мен се изправи един праг с ръст г-д колкото моята височина. На право не исках да атакувам , защото нямам уменията и шанса да направя задно салто беше много голям. Разума надделя и реших да заобиколя от дясно.
Ето от тук напред трябваше да премина. На пръв поглед нищо особено, но отдолу е скала и има наклон надолу, в следствие на което мотора постоянно хлъзваше посока към дерето. Тук е момента да кажа , че ризницата е изключително добра. Веднъж паднах на лакат заедно с мотор и нищо нито по мен нито по ризницата. Веднъж почти се бях качил , но мотора хлъзна и тръгна надолу в следствие на което се забих с гръб в дървото , което се вижда на снимката - отново никакви поражения.
Може да видите каква поза е заел мотора, а ако се атакува направо е още по-зле. При поредния опит почти се бях качил , но мотора поднесе и падна - обърна се с гумите нагоре. При удара даде фира лопатката на левия гард на кормилото...
С много усилия обаче успях да се кача..
Горе се откри тази гледка... На заден план заснежения вр. Конгур..
Гледка към Петрич.
А за нежния пол , ето това прекрасно разцъфтяло дръвче
Отново поглед към Петрич, но от малко по-различен ъгъл..
А тук имаше малко позинг от страна на мотора и от моя разбира се ....
На фона на това , през което преминах нататък пътеката беше магистрала и много ама много приятна за каране..
Стигнах до това место , на което имаше много паднали дръвчета , на които спокойно може да се тренира преминаване на препядствие тип паднало дърво. Аз си избрах едно по-мъничко
понеже не ми е силата и потренирах малко - мисля ,че се справих добре. Е веднъж се изтърсих де , но като цяло му хванах чалъма.. Съжалявам за снимката, но я вадих от клип, понеже нямаше кой да ме снима..Ето и нападалите дървета..
Пътеката приключва 200-300 метра по-нататък като излиза на черния път за заставата. Като цяло съм доволен покорих пътеката..
По принцип не трябваше, не ми се искаше да карам , защото вчера се сдобих с това... " Free Rider "
С това приключението ми завърши. Успях да покоря тази пътека и съм адски доволен . След малко почвам да качвам и клиповете. Дано ви е било интересно да четете поредния ''епизод'' от поредицата Оффроуд около Петрич.
. Времето също бе благосклонно към мен и ми позволо да покарам. 
) и потеглих...
Коментар