Tweet
От: Етрополските моторджии.
От 3 години карам мотор и в две от тях си мечтаех да го кача на Свищи плаз. Тоя път тръгнахме с Наро и Славчо. За бърза загрявка в началото на разходката избрахме чепатата пътека до м.“Дядо Благо”,която тръгва вдясно от каптажа над хотел “Еверест”. Стръмно, каменисто и коренисто... . Ливадата на „благовото” ,както винаги е обрасла с буйна папрат.
Едва открих „Благовата яма”- пропастна пещера с денивелация 153 м. –Една от трудните български пещери.
Нека да я знаят- за да не скочат някой път с моторите в нея,защото е коварно скрита в зеленината.
На Етрополския „Черни връх”
После навлязохме във вечните папратови полета...
С голямо подскачане по тясното каменисто било стигнахме до това място откъдето видяхме къде трябва да идем , но пътека”нанай си”. Шипка ,глог , трънки и павет отдоло каманак.
Половин час кършихме клони, местихме камъни, драхме си дрехите за някакви си 30 метра шибан трънак
После се устремихме към „Суа Равен” и натам към х. „Кокалското”
След колата и бирата право нагоре през стръмното с шибания клек и пътеки из него с 50 сантиметрови прагове.. та на вр. „Кордуня”
На горната снимка както забелязвате, Наро нещо търси-но за това после
Тръгваме по дългия около километър и половина път от Кордуна до Свищи плаз. Билото е тясно, осеяно с камъни.
Карането е малко, останалото е разбиване на топки.
Преминаваме първото седло и се снимаме горе на жалона. Наро пак го няма защото пак търси нещо...
Зад Славчо се виждат още две седловини по билото и още две каменни връхчета, които трябва да изкатерим преди да подгоним нагоре към заветната цел.
По пътя Наро пак се пусна да търси из треволяка
И като венец на упоритостта си намери една единствена боровинка, която изяде без да чупне по малко на другарчетата, „да се омърсим и ний” , както биха казали някъде по Българията.
Тук Славчо и Наро наближават жалона на второто връхче.
След третото седло и неговото връхче нагоре,спирането е нежелателно, защото тръгването е трудно.С яка газ стигнахме на връх „Свищи плаз”
Големи сме юнаци. Зад нас се вижда южния скат на върха по който ни казаха, че го качвали и девойки с велосипеди.
А ние като по умни го качихме откъм Етрополе- се по билото , по равното.
Спуснахме върха на изток и после завихме наляво ,за да се приберем през Ямна.
Опряхме обаче до заключен портал на ловното стопанство „Елен”. За щастие ключа беше закачен до катинара,така че преминахме безпроблемно и пак заключихме. Видяхме един елен ,а едно 50-60 килограмово прасе прелетя на три метра пред Нарцис,за малко да го вземе на таран..Излязохме от ловното стопанство както и влязохме.
От тук нататък понеже видяхме, че има още време до вечерната сватба на която щях да ходя решихме да покараме ей така- на където ни видят очите
Та още два часа , докато разбрахме, че май караме като слепоци, все из тръньето и рекохме „айде стига”.
Последна кола и бира в с. Ямна
И нашия балкан си го бива стига да има откачалки готови да се потят по славните хайдушки чукари.
От 3 години карам мотор и в две от тях си мечтаех да го кача на Свищи плаз. Тоя път тръгнахме с Наро и Славчо. За бърза загрявка в началото на разходката избрахме чепатата пътека до м.“Дядо Благо”,която тръгва вдясно от каптажа над хотел “Еверест”. Стръмно, каменисто и коренисто... . Ливадата на „благовото” ,както винаги е обрасла с буйна папрат.
Едва открих „Благовата яма”- пропастна пещера с денивелация 153 м. –Една от трудните български пещери.
Нека да я знаят- за да не скочат някой път с моторите в нея,защото е коварно скрита в зеленината.
На Етрополския „Черни връх”
После навлязохме във вечните папратови полета...
С голямо подскачане по тясното каменисто било стигнахме до това място откъдето видяхме къде трябва да идем , но пътека”нанай си”. Шипка ,глог , трънки и павет отдоло каманак.
Половин час кършихме клони, местихме камъни, драхме си дрехите за някакви си 30 метра шибан трънак
После се устремихме към „Суа Равен” и натам към х. „Кокалското”
След колата и бирата право нагоре през стръмното с шибания клек и пътеки из него с 50 сантиметрови прагове.. та на вр. „Кордуня”
На горната снимка както забелязвате, Наро нещо търси-но за това после
Тръгваме по дългия около километър и половина път от Кордуна до Свищи плаз. Билото е тясно, осеяно с камъни.
Карането е малко, останалото е разбиване на топки.
Преминаваме първото седло и се снимаме горе на жалона. Наро пак го няма защото пак търси нещо...
Зад Славчо се виждат още две седловини по билото и още две каменни връхчета, които трябва да изкатерим преди да подгоним нагоре към заветната цел.
По пътя Наро пак се пусна да търси из треволяка
И като венец на упоритостта си намери една единствена боровинка, която изяде без да чупне по малко на другарчетата, „да се омърсим и ний” , както биха казали някъде по Българията.
Тук Славчо и Наро наближават жалона на второто връхче.
След третото седло и неговото връхче нагоре,спирането е нежелателно, защото тръгването е трудно.С яка газ стигнахме на връх „Свищи плаз”
Големи сме юнаци. Зад нас се вижда южния скат на върха по който ни казаха, че го качвали и девойки с велосипеди.
А ние като по умни го качихме откъм Етрополе- се по билото , по равното.
Спуснахме върха на изток и после завихме наляво ,за да се приберем през Ямна.
Опряхме обаче до заключен портал на ловното стопанство „Елен”. За щастие ключа беше закачен до катинара,така че преминахме безпроблемно и пак заключихме. Видяхме един елен ,а едно 50-60 килограмово прасе прелетя на три метра пред Нарцис,за малко да го вземе на таран..Излязохме от ловното стопанство както и влязохме.
От тук нататък понеже видяхме, че има още време до вечерната сватба на която щях да ходя решихме да покараме ей така- на където ни видят очите
Та още два часа , докато разбрахме, че май караме като слепоци, все из тръньето и рекохме „айде стига”.
Последна кола и бира в с. Ямна
И нашия балкан си го бива стига да има откачалки готови да се потят по славните хайдушки чукари.
!...
Мнго добро каране сте си направили. Гледките са невероятни !!! Продължавайте все така 
и да си разработвам "новия"
.
някък и като замахах като регулировчик ма ЯКО на Владко щот се сетих как хубаво се е засилил сигурно!!!ма спря
Денди бил там и ни чакъл
?
.Трябваше лепенееее.
та тръгнахме баш на пряко....
НАДОЛУ
.
.
Коментар