От: Етрополските моторджии.
От 3 години карам мотор и в две от тях си мечтаех да го кача на Свищи плаз. Тоя път тръгнахме с Наро и Славчо. За бърза загрявка в началото на разходката избрахме чепатата пътека до м.“Дядо Благо”,която тръгва вдясно от каптажа над хотел “Еверест”. Стръмно, каменисто и коренисто... . Ливадата на „благовото” ,както винаги е обрасла с буйна папрат.
Едва открих „Благовата яма”- пропастна пещера с денивелация 153 м. –Една от трудните български пещери.
Нека да я знаят- за да не скочат някой път с моторите в нея,защото е коварно скрита в зеленината.
На Етрополския „Черни връх”
После навлязохме във вечните папратови полета...
С голямо подскачане по тясното каменисто било стигнахме до това място откъдето видяхме къде трябва да идем , но пътека”нанай си”. Шипка ,глог , трънки и павет отдоло каманак.
Половин час кършихме клони, местихме камъни, драхме си дрехите за някакви си 30 метра шибан трънак
После се устремихме към „Суа Равен” и натам към х. „Кокалското”
След колата и бирата право нагоре през стръмното с шибания клек и пътеки из него с 50 сантиметрови прагове.. та на вр. „Кордуня”
На горната снимка както забелязвате, Наро нещо търси-но за това после
Тръгваме по дългия около километър и половина път от Кордуна до Свищи плаз. Билото е тясно, осеяно с камъни.
Карането е малко, останалото е разбиване на топки.
Преминаваме първото седло и се снимаме горе на жалона. Наро пак го няма защото пак търси нещо...
Зад Славчо се виждат още две седловини по билото и още две каменни връхчета, които трябва да изкатерим преди да подгоним нагоре към заветната цел.
По пътя Наро пак се пусна да търси из треволяка
И като венец на упоритостта си намери една единствена боровинка, която изяде без да чупне по малко на другарчетата, „да се омърсим и ний” , както биха казали някъде по Българията.
Тук Славчо и Наро наближават жалона на второто връхче.
След третото седло и неговото връхче нагоре,спирането е нежелателно, защото тръгването е трудно.С яка газ стигнахме на връх „Свищи плаз”
Големи сме юнаци. Зад нас се вижда южния скат на върха по който ни казаха, че го качвали и девойки с велосипеди.
А ние като по умни го качихме откъм Етрополе- се по билото , по равното.
Спуснахме върха на изток и после завихме наляво ,за да се приберем през Ямна.
Опряхме обаче до заключен портал на ловното стопанство „Елен”. За щастие ключа беше закачен до катинара,така че преминахме безпроблемно и пак заключихме. Видяхме един елен ,а едно 50-60 килограмово прасе прелетя на три метра пред Нарцис,за малко да го вземе на таран..Излязохме от ловното стопанство както и влязохме.
От тук нататък понеже видяхме, че има още време до вечерната сватба на която щях да ходя решихме да покараме ей така- на където ни видят очите
Та още два часа , докато разбрахме, че май караме като слепоци, все из тръньето и рекохме „айде стига”.
Последна кола и бира в с. Ямна
И нашия балкан си го бива стига да има откачалки готови да се потят по славните хайдушки чукари.
От 3 години карам мотор и в две от тях си мечтаех да го кача на Свищи плаз. Тоя път тръгнахме с Наро и Славчо. За бърза загрявка в началото на разходката избрахме чепатата пътека до м.“Дядо Благо”,която тръгва вдясно от каптажа над хотел “Еверест”. Стръмно, каменисто и коренисто... . Ливадата на „благовото” ,както винаги е обрасла с буйна папрат.
Едва открих „Благовата яма”- пропастна пещера с денивелация 153 м. –Една от трудните български пещери.
Нека да я знаят- за да не скочат някой път с моторите в нея,защото е коварно скрита в зеленината.
На Етрополския „Черни връх”
После навлязохме във вечните папратови полета...
С голямо подскачане по тясното каменисто било стигнахме до това място откъдето видяхме къде трябва да идем , но пътека”нанай си”. Шипка ,глог , трънки и павет отдоло каманак.
Половин час кършихме клони, местихме камъни, драхме си дрехите за някакви си 30 метра шибан трънак
После се устремихме към „Суа Равен” и натам към х. „Кокалското”
След колата и бирата право нагоре през стръмното с шибания клек и пътеки из него с 50 сантиметрови прагове.. та на вр. „Кордуня”
На горната снимка както забелязвате, Наро нещо търси-но за това после
Тръгваме по дългия около километър и половина път от Кордуна до Свищи плаз. Билото е тясно, осеяно с камъни.
Карането е малко, останалото е разбиване на топки.
Преминаваме първото седло и се снимаме горе на жалона. Наро пак го няма защото пак търси нещо...
Зад Славчо се виждат още две седловини по билото и още две каменни връхчета, които трябва да изкатерим преди да подгоним нагоре към заветната цел.
По пътя Наро пак се пусна да търси из треволяка
И като венец на упоритостта си намери една единствена боровинка, която изяде без да чупне по малко на другарчетата, „да се омърсим и ний” , както биха казали някъде по Българията.
Тук Славчо и Наро наближават жалона на второто връхче.
След третото седло и неговото връхче нагоре,спирането е нежелателно, защото тръгването е трудно.С яка газ стигнахме на връх „Свищи плаз”
Големи сме юнаци. Зад нас се вижда южния скат на върха по който ни казаха, че го качвали и девойки с велосипеди.
А ние като по умни го качихме откъм Етрополе- се по билото , по равното.
Спуснахме върха на изток и после завихме наляво ,за да се приберем през Ямна.
Опряхме обаче до заключен портал на ловното стопанство „Елен”. За щастие ключа беше закачен до катинара,така че преминахме безпроблемно и пак заключихме. Видяхме един елен ,а едно 50-60 килограмово прасе прелетя на три метра пред Нарцис,за малко да го вземе на таран..Излязохме от ловното стопанство както и влязохме.
От тук нататък понеже видяхме, че има още време до вечерната сватба на която щях да ходя решихме да покараме ей така- на където ни видят очите
Та още два часа , докато разбрахме, че май караме като слепоци, все из тръньето и рекохме „айде стига”.
Последна кола и бира в с. Ямна
И нашия балкан си го бива стига да има откачалки готови да се потят по славните хайдушки чукари.
Коментар