Tweet
От: Етрополските моторджии.
Събота 26.11.2011 г. Танги гледа детето в къщи, но пък Влади изкара мотора. Намерихме новата пътечка ,която Иван бе открил миналата седмица и влязохме в гората. На всеки 10 метра имаше пътечкоподобни пространства между дърветата. 4-5 пъти се връщахме надоло за да избръмчим нагоре по някой нов улей за кеф на душата.
После карахме до „Горно Кадиишко” и решихме да си покараме из гората ,без път и без пътеки.
Като си начесахме крастата подкарахме към меката на златотърсачите - подземните рудници в м. Каменица, дето ги копали от древни времена, после ги открили геолозите на римската империя и добивали яко материал за солиди и ауреуси...
Та e работено там чак до 1968 година, когато добива бил закрит и галериите затрупани. И единствен бай Тодор цял живот с това се занимава , да копае ,отсява, промива с риск за живота си . Вечно безпаричен ,окъсан, пиян ,но винаги изкарва достатъчно златинки за да поддържа тоя си стандарт на живот.
През лятото тази пътека не се вижда.
Ето един от обектите на бай Тодор
Тук отгоре има и импровизирано жилище ,за да е по-близо до работата
В съседство е другия отвор ,в който преди години падна една циганка и ние пещерняците от пещерен клуб „Мрак” Етрополе смогнахме да я извадим жива ,пък тя след 10 минути взе, че умря.
Заведох Влади и до един кумин, който скоро ще изследвам. Така му хареса да слуша тракането на падащите надоло камъни, че май ще го правя пещерняк.
И накрая още една заигравка
Тук на Влади му се повреди лостчето на скоростите и приключваме с карането
Събота 26.11.2011 г. Танги гледа детето в къщи, но пък Влади изкара мотора. Намерихме новата пътечка ,която Иван бе открил миналата седмица и влязохме в гората. На всеки 10 метра имаше пътечкоподобни пространства между дърветата. 4-5 пъти се връщахме надоло за да избръмчим нагоре по някой нов улей за кеф на душата.
После карахме до „Горно Кадиишко” и решихме да си покараме из гората ,без път и без пътеки.
Като си начесахме крастата подкарахме към меката на златотърсачите - подземните рудници в м. Каменица, дето ги копали от древни времена, после ги открили геолозите на римската империя и добивали яко материал за солиди и ауреуси...
Та e работено там чак до 1968 година, когато добива бил закрит и галериите затрупани. И единствен бай Тодор цял живот с това се занимава , да копае ,отсява, промива с риск за живота си . Вечно безпаричен ,окъсан, пиян ,но винаги изкарва достатъчно златинки за да поддържа тоя си стандарт на живот.
През лятото тази пътека не се вижда.
Ето един от обектите на бай Тодор
Тук отгоре има и импровизирано жилище ,за да е по-близо до работата
В съседство е другия отвор ,в който преди години падна една циганка и ние пещерняците от пещерен клуб „Мрак” Етрополе смогнахме да я извадим жива ,пък тя след 10 минути взе, че умря.
Заведох Влади и до един кумин, който скоро ще изследвам. Така му хареса да слуша тракането на падащите надоло камъни, че май ще го правя пещерняк.
И накрая още една заигравка
Тук на Влади му се повреди лостчето на скоростите и приключваме с карането
....а карането ти в стил Оле Eйнар Бьорндален по пътеките направо ти става запазена марка и ме кефи много
.
) та още ме е яд че провалих ходенето до най голямата пещера в района, която както се оказа дори и старите хора не я знаят!
.
. 
...
другият вариянт които обсъдихме на място (в кръга на шегата май) беше да продължим и ако видим зор да маркираме с ГПСа мястото да зарязваме моторите и на другият ден с резачки коне и т.н. да си ги прибираме
уви и днес не успяхме!
!
,е човешки щети няма това е радостното,иначе си намествахме кормилата ту на ляво ту на дясно
Браво на вас. Вие май пред нищо не се спирате 
. Много ви се кефя на разходките и на желанието, с което правите всяка една следваща разходка. Продължавайте все така и занапред 
Коментар