Етрополските моторджии.

[black hole]

До: Етрополските моторджии.

Тодоре здравей.Ходи ми се скоро време до Етрополе.Ще си взема мотора
и ще карам там някъде.Ако е възможно да се видиме някъде и като пристигна да ти кажа планът който ми се върти в главата.Един или два
дена каране и после ще искам да влезна в Благова яма.Знам,че ти си шефа на района и искам да те известя предварително.Ако има желаещи от Мрак
е най-добре да сме заедно.Казвам ти го защото твърдо съм решил да влизам
в Благова.Мисля да правя и клип.Не искам да ми се разсърдиш когато видиш клипа,че не съм ти се обадил за влизането в Благова.Искам да си
направя хубава тренировка в дупката,зада си подобра формата.Каране на матор и дупка едновременно ще е супер.Познавам един твой близък приятел
но за това ако се видиме.Ти също ме познаваш.Виж този клип . До скоро.
http://www.youtube.com/watch?v=V4WhHzuoMF0

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Винаги си добре дошъл. И Жоро Витлиемов се кани да идва насам, може да се комбинираме. Обади ми се на 0878 722 550 да поговорим и за пропастта.

[black hole]

До: Етрополските моторджии.

Голямо мерси за разбирането.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Днес реших да скокна до билото да видя става ли за каране. Почти до билото всичко си беше супер, но накрая –нали е северно ,на места снега беше до 60 сантиметра.







Скъсах се от бутане. Първо свалих раницата, после каската и ръкавиците. Накрая събляках и якето-бах ти бутането . Пет-шест отсечки по около 20 метра... 20 м. по за около 10 минути.



А горе на билото друг свят- слънце и цветя



Тук през руско-турската война е бил щаба на руснаците.



По билото, с много препятствия ,но без спиране –на запад





Целта ми е Шиндарника / вр.Звездец /



Горе на върха вятъра направо ми отвя мислите



От онова връхче дойдох



Е, и това е една от причините да стана моторист. Да пална мотора, да ида на фичка му пайчина –на връх Стара планина, да се излегна в шумата до някоя бука и да мляскам дебела филия с масло и мед примижал срещу слънцето...



За минутка оставих филията без надзор и няколко мравки веднага сметнаха ,че ще правим кооперация с яденето. Те не знаят, че имат работа с моторист и закоравял пещерняк и от живота до смъртта ги дели една хапка разстояние.



Отбих се и до мястото за отдих на „Равни дел”







Тук в потока има една тръба ,от която и в летните суши тече вода. Наоколо е неприлично чисто, несвойствено за роден туристически обект.




След малко обаче загадката се изясни . Успокоих се. Боклука си беше тука- скрит в корубата на бука....

[black hole]

До: Етрополските моторджии.

Тодоре здравей.Добре че показа снега.И аз така си мислех,че ще има още
сняг по високото.Мисля да те посетя май,юни да е хладно и да няма сняг
.Тия пътеки по стара планина са приказка.До скоро.

[Жоро Йорданов]

До: Етрополските моторджии.

Тодоре здравей.Добре че показа снега.И аз така си мислех,че ще има още
сняг по високото.

Интересно какво ще кажеш за снега на Беклемето:


За подробности търси адаша

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Жестоко! По такъв сняг съм ходил само със снегоходки.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Рових, рових из форума ,но така и не намерих нещо за предстоящото традиционно събиране на Ябланица тази събота- 1 май.
От Етрополе ще тръгнат в 08.00 ч. няколко мотора с маршрут : х. Рудината- Ботевград- Врачеш- Ябланица.
Аз ще потегля малко по-рано-в 7.00 ч. по същия маршрут, за да стигна по-рано ,да покарам малко из района и после обратно та в 13.00 ч. да се включа в изяждането на едно печено агне на Зелин край Ботевград.
Който е свободен да пали към Ябланица. Там има бира, скара, екстреми и много мотористи от къде ли не.

[ulkataa]

До: Етрополските моторджии.

http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...=11518&page=12

[Жоро Витлиемоф]

До: Етрополските моторджии.

Винаги си добре дошъл. И Жоро Витлиемов се кани да идва насам, може да се комбинираме. Обади ми се на 0878 722 550 да поговорим и за пропастта.

Тошка, другата неделя жив умрял, съм на Етрополе с мотора. Предполагам, че ще съм сам, ама нали знаеш - И сам войнът е ..... сам . Или по друг начин казано - Който каквото си надроби ... сам пада в него .

[black hole]

До: Етрополските моторджии.

Тошка, другата неделя жив умрял, съм на Етрополе с мотора. Предполагам, че ще съм сам, ама нали знаеш - И сам войнът е ..... сам . Или по друг начин казано - Който каквото си надроби ... сам пада в него .

А не се знае Жоро.Получих още веднъж покана от Тодор по телефона
на събора в Ябланица.Много ми се иска и аз да дойда,защото усещам,
че Тодор ще предложи супер трасе.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Аз :
На 1 май трябва да се кара мотор ,дори само за това, че трябва да се ходи в Ябланица на събор.
Жената:
На 1май не се кара мотор ,защото родата се събира на печено агне в Ботевград.
Компромисът: Отивам на Ябланица с групата, в 12 ч. се връщам в Ботевград- изяждаме агнето и после пак си намирам летящата групичка.
Потегляме по-рано –в 7.30 ч. Нарцис. Фърки, Косьо и моя мотор.





Минахме балкана покрай х. Рудината . Тук към групата се присъединиха две АТВ-та и един моторист от Правец и ето ни на Зелин.




[IMG]http://forum.offroad-bulgaria.com/picture.php?albumid=1630&pictureid=32065[/IMG





Тук сме пред световно известното шуменско кафене „Хера” в центъра на Врачеш-нещо като сборен пункт.














По едно време имаше и задръстване по трасето














Имаше и помощ от приятел

















Имаше и втори опити










ХТ 225 Моторите са еднакви ,но Наро никога не пада ,защото знае ,че аз ще изпълня и неговата норма.



След оная шибана ,стръмна ,камениста и крива пряка пътека дето не можах да и запомня името, с по бутилка Кока кола сваляме адреналина . Ботевградските колеги са по- печени ,те направо започнаха с бира.
Малко снимки от събора
























Да бях сянка да падна в това деколте





Решихме да видим какви големи стръмнотии имало нагоре над тоя Тихов дол





Тук някъде Косьо спука гума и се върнахме на събора да я прави , а аз подпалих обратно към Ботевград да ям печено агне.
Докато ме нямаше те оправили гумата и си направили една чудесна разходка









И там на едно място Наро видял красиви цветя и извикал Косьо да ги снима ,та всички да им се порадват













Тия двамата: Косьо и Фърки знаете ли защо карат със Наро?



За да ги използва за фон когато се снима. Нали все пак е Нарцис?



Към 3 часа отново се включих в групата на път към Правец. И там видях ,че има по-луди и от нас



Точно на отбивката за Етрополе вляво има един склон дето го оглеждам от миналата година и все по-често си мислех , че вече съм надобрял да го пробвам. Оказа се че и Косьо имал същия мерак. Да се знае напонадобрял съм , качихме го без проблеми.



После карахме 200 метра по течението на правешката река ,ама по талвега а след като акустирахме, минахме покрай Правешкия манастир и по една еко пътеката стъпихме на един „път”- б’ахти пътя... голям кеф беше. Като стигнахме Етрополе Наро ни заведе на неговата пътека, ние и викаме екстрем ,ама се оказа ,че за другите не е толкова трудна.










само аз не качих последните 15 метра.

[Жоро Витлиемоф]

До: Етрополските моторджии.

Браво, Тошка, браво . Много се кефя на репортажите ти . За неделя готов ли си? Избери маршрутът с най-много забележителности и ако има повече открити била, ще е още по-хубаво. Абе сигурен съм, че няма да ни разочароваш .

[Жоро Витлиемоф]

До: Етрополските моторджии.

Тоше, мойте снимки съм ги пуснал в плевенската тема. Чакам да видя твоите и друго искам да заявя на всеслушание, без грам ирония.
Този Тошко, дето ни води в неделя, не е ония Тошко, който дойде да кара в Троян. Коренна разлика. Не знам как си си вдигнал нивото на каране толкова много, ама направо ме изкефи . БРАВО. А Наро ми напълни душата. Подушвам, че сме от една порода . Все по често поглеждахме там, където няма дири и там, където е по-стръмно и без да говорим, само с поглед се отклонявахме от пътя . И на него БРАВО.
Само един упрек имам към вас. Прекалено много използвате съществуващите пътища. Ще те запиша на едноседмичен курс при бай Петьо Джартов да ви научи как да си търсите нови пътеки.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Макар и със закъснение и аз да пусна нещо от злополучното ни каране в неделя.
От София пристигна Емо с подвижния си дом ,ремаркето с мотора и кучето бодигард.



От Плевен пък акостираха Жоро и Ренди .




Той дъждът си влеше още от сутринта, но местния поп ни каза ,че ще спре. И нали знам ,че шефа му ги разбира тия работи, а пък и те си общуват с него ежедневно ,та повярвахме и потеглихме.



В началото беше ДЪЖД , който спира само четири пъти през деня по за десетина минути. В тия проблясъци успявахме да извадим апаратите за някоя снимка.
Първо спиране на дъжда и първи снимачен цикъл





Той съвпадна, както правилно отбелязва Жоро в неговия репортаж , с неистовия глад на Ренди, който вече мислеше само за храна.
Жоро реши да го храни с екологично телешко, но първия път обърка телето с кравата




Но после се поправи



Ренди веднага награби храната, но за да не е стресирана /съобразно с европейските изисквания / реши да го успокои ,като изтанцуват един валс.




Телето обаче танцуваше с гръб към него ,тъй като явно не му хареса физиономията.



Ренди се ядоса и се опита да му прегризе врата пред отчаяния поглед на горката му майчица.....



В това време Жоро подготвяше репортаж за екологичния статус на близката река.



И пак заваля. Така до Равни дел . Няколко снимки на водата / край тая полянка има тръба в долчината от която винаги тече вода / , което днес въобще не ни впечатли.





От тук нататък по билото само дъжд и мъгла. Всеки кара близо до предния мотор за да не се разпръснем.Когато достигнахме скалите на Мара гидия мъглата за малко се отдръпна. Тогава всички погледнахме нагоре и видяхме ПРАТЕНИКА ОТ ВИТЛЕЕМ как разтвори ръце и божествената МУ светлина ни озари, даде ни надежда и ни посочи пътя..



Тая светлина стопли за малко премръзналите кокали на Ренди, който се оказа екипиран само с ризница на голо и червена фанелка, но пък ледено мократа фанелката много го отваряше..



Емо и Наро гледаха с надежда към Него





И Той слезе при верващите Му и ги поведе



Тук караме в мъгла






































На следващата снимка всички сме се изпозагубили в мъглата


































По едно време се намерихме със Жоро, минахме шибаната пътека и през клека над Стражата достигнахме хижа Кокалското.



Хижара, Миал, ни стопли и нахрани



а навън изгря едно слънце , да не повярва човек ,че 7 часа сме карали в дъжд и мъгла, но нали пък и от гадните моменти остават спомени.
Само дето нищо не видяха гостите от красотите на нашия балкан, а това всъщност беше и целта на това първо посещение .
А Ренди, той май няма да дойде повторно тук и срещу залащане.
Накрая, както винаги след каране, кафето е от мен. Грее слънце и сме седнали на сянка,каква ирония на съдбата....



Ако някога чуя по телевизията ,че идва световния потоп пак ще си ги поканя аз Жоро и Ренди, но вече не по пътища и била а по долища, дерета , пътеки и други такива голготи....