Етрополските моторджии.

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Тук няма много каране, но пък има леварда до безобилие...

http://youtu.be/tXKkAwTivLo

[SLAVIGRUP]

От: Етрополските моторджии.

Тошко е нашата гордост

[ДАКАТА]

От: Етрополските моторджии.

Добро начало браво

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Още едно каране по Етрополските пътечки

Писна ми все да трябва да се уча на нови неща в тоя интернет. Мисля, че в следващия репортаж вече няма да давам линк ,а ще успея да пусна направо екран.

[asenzdravkov]

От: Етрополските моторджии.

Добро преходче

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Опа,а,а.. Някой добър човек ми е направил клипа вместо от линк да се отваря направо от екран. Много благодаря! На мен ми даваше съобщение ,че клипа не може да се отвори ,защото дублира вече качен клип в you tube / а това се получи, когато ю тубето ми отказа клипа първия път защото бил по-голям от 1 Gb , а го прие след като използвах програмата за разширено качване втория път/
Интересно ми е как се е решил тоя проблем ?

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Етрополските моторджии.

Интересно ми е как се е решил тоя проблем ?

С "Chinela" Тошеее, само с него се решават тея проблеми.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Етрополските моторджии.

Привет на всички.Днес празнично се събрахме и решихме да посетим една средновековна църква в околностите на с.Осиковица.Никой от нас не беше ходил,
посоката я знаехме горе долу,но за по гадно Наро отново реши да минем по някъква пътека за "загрявка" която бил видял мотаейки се предишните дни.

Не след дълго се навряхме в едно дере от което излязохме с бутане
при което на Влади мотора нещо се измори.

А и не само той...

Викнахме му доктор оказа се че веригата протъркала малко кабелите и така...

Тук докато чакахме Тодор да се присъедини някои си и полегнаха даже

И ето го и Тодор и подължаваме вече по плана.

Тук Тодор проверява Някъква беседката на която попаднахме по път, дали става за пикник

А тази чешма се казвала ракетата, що ли.

И накрая крайната цел.

По една снимка за албума.

И тук се разделихме Аз и Влади се прибрахме.....по уважителни причини,а другите продължиха в неизвестна и за тях посока....

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Браво Ванка. Добре,че ти изкара снимки от съботното каране, да ни представиш пред света .Аз обещавам друг път да не си забравям фотоапарата.
Абе аз свалих таралежките и качих ендурските гуми за да ми е по-лесно да спазвам двумесечния си обет да не кръстосвам с мотора из горите и да свърша нещо полезно у дома, за семейството , родината и европейския съюз. И какво направих – между две карания с гладки гуми -едно филмче и то пак с мотори. Пробвах разни техники от слайд шоуто и миксирането.Дано на някого му се хареса...

[Naro]

От: Етрополските моторджии.

Ekcтра е

[Жоро Витлиемоф]

От: Етрополските моторджии.

Ekcтра е

Тоя Наро, да ли не е ония Наро Добре дошъл !!!!

Тоше клипа е велик. МНого му се радвам. Евала за хвърленият труд.

Сега се стягай, че имаме уговорка !!!

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

В събота нашата групичка отново се събра за едно леко тренировъчно каране из етрополските околности. Само дето Наро предложи като начало да минем по едно ново открито от него безпътечие и да се качим на „Лешавия камик” над града. Не’ам думи щото съм с асфалтаджийски гуми. Отгоре листата са сухи- отдоло влажна пръст.

Това е емблематично място за Етрополе. Всяка година от тук започват световно известните в нашия край неделни януарски празници. „Лешавия камик” е първата неделя. Огньове, шишове свинско ,ракия и вино. Ето го мястото и единствените мотори ,които някога са се качвали тук.










По средата на слизането към Вранащица преди една ливада момчетата се заиграха да качват една не толкова стръмна,колкото хлъзгава пътечка и след няколко опита успяха да я изровят до твърда почва.





От тук надоло се пързалях по 20 метра с изключен двигател, като изобщо не знаех как аджиба ще спирам с търкаляне ли, в дърво ли или ще увисвам на някой клон ,много не ми беше до снимки....

В долния край излезе един хубав улей дето нормален моторист няма да го пропусне. Стръмен и хлъзгав.













Като слязохме доло решихме да атакуваме билото на планината на север., като се качим по новата пътечка ,която открихме при предишното каране.

По пътя обаче минахме една рекичка ,да си измием гумите






По новата пътечка ,която открихме при предишното каране тоя път се скъсах да бутам. На едни 3 метра по средата на трасето се мъчъх 20 минути,докато се върна Наро та ме спаси. Няма въздух няма плюнка.. ‘бах ти мазните плочи, а на сухо предния път нямаше проблеми.....
Все пак издрасках до билото..






На слизане на едно място Наро спря,запленен от една каменна урва. На това аз му викам любов от пръв поглед.
Един човек спря при нас и рече , че тука човек не може да мине,тук ,вика, само вода тече. Ма като ви гледам акъля ....мое и да минете...





От тук слязохме в с.Лопян, в горния му край свихме наляво през един железен мост и като хванахме едни пътеки.. майко мила.
Да ме извиняват колегите от Ботевград ама тяхното Танкинското от тук ми изглеждаше като невинна детска заигравка пред тая горда Лопянска пътека - едно стръмно безкрайно стълбище от безразборно нахвърляни камъни.
Тук си дадох клетва, че мотора няма да го изкарам от гаража и един метър докато не му туря таралежките.
По едно време излязохме на една равна човешка отсечка спряхме за почивка




Тука двама са на земята ,ама единия се е скъсал да бута и няма сили да се усмихва- моя милост




Равната пътечка се оказа само 100 метра и пак по кривото стълбище. Където е сухо –няма проблеми , но където има кал върху скалите .....Подскачах ,бутах,бутах и накрая легнах да умирам. Пак Наро се върна та изкарахме мотора.

Е там беше края на теглото ама аз се довлякох пеша.



Абе забелязах аз, че Наро не ми помага безплатно. Дойде ,избутаме мотора от проблемния участък и той бръмне и се довози до групичката, а аз си тътрузя уморените ботуши пеша...




А тия се скъсват от смях



18.00 часа е излизаме на ливада, чуваме кучета, минаваме край къща, обор и с газ подсичаме в долния краи едно торище. Летя прав –да не ме хлъзне мотора и да нацапам лайната.Влади мина през дупката в оградата и малко по-вляво –много стръмен слог, но го качи и взе,че спря. За мен остана да се пробвам вдясно. Направих едно задно кълбе и се приземих на мотора на Слави и за малко да го срина в торището. Добре,че Ямахата е умно животинче и не ме последва.
Тук намерихме човек, бай Русин.Живеят си с бабата сами далеко в планината и много му се приказваше.Ако закъсате, вика има къде да спите,а и ракийца ще се намери да почерпя.И ни показа кой връх да гоним за към м. „Лескова вода” над с.Брусен.
Да ама пътеката я нямаше. През някакви гори успяхме да пробием до селото и от тук нататък по вече познатите ни преки горски междуселски пътеки по тъмно се добрахме до Етрополе.

[kosiqn]

От: Етрополските моторджии.

Добре сте си покарали.

[Георги Гущеров - / HannibaL /]

От: Етрополските моторджии.

Браво и от мене много добро каране сте си спретнали