Разходка до Пиляфа
Днеска висях пред компютъра докъм 14:00 часъ, докато най-накрая ми писна и реших да си направя една кратка разходка до местност в Пирин планина наречена Пиляфа. Доста от разходките ми из Пирин минават през тази местност, така че пътя до там ми е добре известен, а и е голям кеф да се кара по този маршрут когато е сухо!
В началото на маршрута Сандански - Пиляфа може да се тръгне по няколко различни пътя! Този път избрах да тръгна от бившата Татова резиденция - сега хотел! Поех по бетонираното пътче започващо от входа на резиденцията и бързо стигнах до отбивката, която ми трябваше. В началото е стръмничка:

обаче след като се изкачи тази стръмнина става равно и пътя е хубав та човек докато си кара може и да си разглежда околностите без да се притеснява че ще се тресне някъде! Видно е че баири за обикаляне има доста тука:

В далечината Пирин беше забулен в облаци, а в ниското, където бях аз беше слънчево и топло:


Тука също има стръмничък участък от пътя! Пък и е коварен, защото встрани от пътя има също такива вади, както по средата! Хванат ли ти предната гума, не я пускат:

Преминах и през две селца, Цалим и Бождово мисля че се казваха, и стигнах до едно разклонение на пътя. Наляво е известният ми път за Пиляфа, а на дясно води един много интересен път, който стига до с.Кърланово (между Мелник и с.Рожен). Сетих се че десния път има една отбивка по-нататъка, която предполагах че също стига до Пиляфа, и отдавна планувах да я изследвам! Реших че сега е момента да проуча нов път и тръгнах на дясно!
Пътя, в началото, се вие нагоре по дерето на едно поточе. От едната страна се възвишават високи скали, а от другата зее пропаст:


Стигнах до отбивката, която исках да изследвам, и тръгнах по нея на ляво. Пътчето беше доста изровено от дъждовете но си личеше че се ползва - имаше следи от джипове!
Тука стигнах до едно интересно дере, обаче възможностите на мотора ми не ми позволяваха да го изследвам, за съжаление!

Пътя, общо взето беше сух, но на места имаше и изненади:

Колкото по нагоре се изкачвах, толкова повече пътя заприличваше на пътека! Беше обрасъл с храсти, дръвчета и едни особенно гадни треволяци, които бяха толкова високи, че стърчаха над главата ми, а като се блъснех в тях се разлетяваше някакъв пух, който влизаше в носа и ушите ми! Абе много неприятна работа, сигурно и въздушния ми филтър е пълен с пух!


Ей това е гадната трева, дето пускаше пуха:

Ето го и първото препятствие по пътя (щях да пиша "сериозно препятствие", ама не беше сериозно, щото като се опитах да мина отгоре с мотора, дървото се строши и минах безпрепятствено - 300 кила сме заедно, еей, голяма сила
)!

Срещу следващото препятствие, обаче, килограмите не можеха да ми помогнат! Затова се проврях отдолу (мотора и той се провря ... някак си)!

Напред постепенно взе да просветлява! Рекох си : Бреех види му се края вече!

Ама не би! Още едно дърво се мъдреше пред мене! На всичкото отгоре местенцето беше стръмно и от лявата страна на пътя имаше изровена вада а също и големи камъни във вадата:

Реших, преди да пробвам да премина през дървото с мотора, да разузная напред пеша. Затова оставих мотора преди дървото и тръгнах напред пеш, с надеждата че след завоя пред мене ще се покаже най-после Пиляфа! Еее, показа се верно Пиляфа, ама през две дерета отсреща
:

Бях излезнал на някакво бивше сечище, където пътя свършваше! Обиколих цялото сечище пеша, обаче никъде не намерих продължение на пътя!

Гръмка псувня от уста ми се отрони и тъжно тръгнах надолу към мотора. Когато отидох при мотора, там пък друга беда ме сполетя! Докато се опитвах да го обърна за да тръгна в обратна посока, успях да го обърна, само че с гумите нагоре
! Успях и да си спукам единия предпазител на кормилото (добре че не си купих от ония от 70 лв.)
! Само дето не успях тоя път да си сецна кръста, докато вдигах мотора
! Явно вече съм станал специалист по вдигане на тежък мотор на терсене место! Та тука, мисля, му е мястото да обясня как се справям сам с почти 200 килограмов ТУЧ, когато реши да навири гумите нагоре по някое нанагорнище! Та значи:
1. Обръщам се с гръб към мотора откъм седалката!
2. Клякам и хващам мотора зад гърба си, като с дясната ръка го хващам за дръжката на багажника, а с лявата за резервоара!
3. Започвам да се изправям заедно с мотора като си подпъхвам задника под него!
4. През цялото време докато вдигам ТУЧА, произнасям вълшебни заклинания започващи с " Мамата ....." (много помагат да знаете)!
След като се върнах назад почти 10 км. до разклонението, където първоначално завих на дясно, сега вече тръгнах по познатия ми и многократно минаван от мене път за Пиляфа. Този път, между другото, позволява бързичко каране даже и за мене (когато е сух)! На няколко места има хубави скокчета, подходящи даже и за моя мотор! Бях прекалено зает да се кефя, та затова снимки не правих докато не стигнах най-после Пиляфа:

Ей там отсреща на голото (в десния край на снимката) бях преди:

Пиляфите, всъщност са два голи върха, които много странно стърчат сред околните, обрасли с гори, върхове! Народните приказки разказват че това всъщност били ци...те на планината
! Та аз ако не се изкача най-отгоре на ци...та, защо съм бил толкоз път до тука! Тъкмо щастливо се изкачих, и на самия връх предницата ми внезапно пропадна някъде - замалко да захапя плексигласа отпред! Предницата от засилката успя да премине през дупката, ама задната гума заседна вътре:

Е кой па тука на самия връх намери да изкопа дупка, та и да сложи вътре камъни и дърве та да е още по-гадно, като се треснеш
! Ейй калпав народ, да видиш ти!

Ей тоя път мислех че излиза отсреща на сечището, където попаднах в задънена улица! Ама някой път и него ще го изследвам!

Хубави гледки се разкриват от тука, само към Сандански не можах да снимам, защото точно там беше слънцето!

Ей под тия скали, в дерето, върви пътя от Сандански към местността Попина лъка. А в далечината, забулен в облаци е вр. Синаница, ние местните го наричаме Разцепения връх!

Това е долината на р. Струма, а по наляво, извън кадър, е гр.Сандански:

По отсрещното било минава любимия ми маршрут за разходки с мотора! Пътя тръгва от с. Плоски! А от това голото място по средата на снимката, се разкрива чудна гледка насам, към Пиляфа:

Скалите над пътя за Попина лъка:

вр. Синаница (Разцепения връх):

Ей го на "покорителя на върхове", като ще взема да го изтъркалям от тука надолу, та където се спре
!

От Пиляфа продължих към курортната местност Туричка черква. На там пътя върви почти по равно и е хубав.


На няколко места пътя се пресича от поточета! През зимата става яка пързалка на тия поточета, като замръзнат!


Пуу най-после стигнах до чешма! Вече почти умирах от жажда!

От тука нататъка повече не снимах. Минах през курортната местност Туричка черква, после и през Попина лъка, и по асвалтовия път се прибрах в Сандански!
Днеска висях пред компютъра докъм 14:00 часъ, докато най-накрая ми писна и реших да си направя една кратка разходка до местност в Пирин планина наречена Пиляфа. Доста от разходките ми из Пирин минават през тази местност, така че пътя до там ми е добре известен, а и е голям кеф да се кара по този маршрут когато е сухо!
В началото на маршрута Сандански - Пиляфа може да се тръгне по няколко различни пътя! Този път избрах да тръгна от бившата Татова резиденция - сега хотел! Поех по бетонираното пътче започващо от входа на резиденцията и бързо стигнах до отбивката, която ми трябваше. В началото е стръмничка:
обаче след като се изкачи тази стръмнина става равно и пътя е хубав та човек докато си кара може и да си разглежда околностите без да се притеснява че ще се тресне някъде! Видно е че баири за обикаляне има доста тука:
В далечината Пирин беше забулен в облаци, а в ниското, където бях аз беше слънчево и топло:
Тука също има стръмничък участък от пътя! Пък и е коварен, защото встрани от пътя има също такива вади, както по средата! Хванат ли ти предната гума, не я пускат:
Преминах и през две селца, Цалим и Бождово мисля че се казваха, и стигнах до едно разклонение на пътя. Наляво е известният ми път за Пиляфа, а на дясно води един много интересен път, който стига до с.Кърланово (между Мелник и с.Рожен). Сетих се че десния път има една отбивка по-нататъка, която предполагах че също стига до Пиляфа, и отдавна планувах да я изследвам! Реших че сега е момента да проуча нов път и тръгнах на дясно!
Пътя, в началото, се вие нагоре по дерето на едно поточе. От едната страна се възвишават високи скали, а от другата зее пропаст:
Стигнах до отбивката, която исках да изследвам, и тръгнах по нея на ляво. Пътчето беше доста изровено от дъждовете но си личеше че се ползва - имаше следи от джипове!
Тука стигнах до едно интересно дере, обаче възможностите на мотора ми не ми позволяваха да го изследвам, за съжаление!
Пътя, общо взето беше сух, но на места имаше и изненади:
Колкото по нагоре се изкачвах, толкова повече пътя заприличваше на пътека! Беше обрасъл с храсти, дръвчета и едни особенно гадни треволяци, които бяха толкова високи, че стърчаха над главата ми, а като се блъснех в тях се разлетяваше някакъв пух, който влизаше в носа и ушите ми! Абе много неприятна работа, сигурно и въздушния ми филтър е пълен с пух!
Ей това е гадната трева, дето пускаше пуха:
Ето го и първото препятствие по пътя (щях да пиша "сериозно препятствие", ама не беше сериозно, щото като се опитах да мина отгоре с мотора, дървото се строши и минах безпрепятствено - 300 кила сме заедно, еей, голяма сила

Срещу следващото препятствие, обаче, килограмите не можеха да ми помогнат! Затова се проврях отдолу (мотора и той се провря ... някак си)!
Напред постепенно взе да просветлява! Рекох си : Бреех види му се края вече!
Ама не би! Още едно дърво се мъдреше пред мене! На всичкото отгоре местенцето беше стръмно и от лявата страна на пътя имаше изровена вада а също и големи камъни във вадата:
Реших, преди да пробвам да премина през дървото с мотора, да разузная напред пеша. Затова оставих мотора преди дървото и тръгнах напред пеш, с надеждата че след завоя пред мене ще се покаже най-после Пиляфа! Еее, показа се верно Пиляфа, ама през две дерета отсреща

Бях излезнал на някакво бивше сечище, където пътя свършваше! Обиколих цялото сечище пеша, обаче никъде не намерих продължение на пътя!
Гръмка псувня от уста ми се отрони и тъжно тръгнах надолу към мотора. Когато отидох при мотора, там пък друга беда ме сполетя! Докато се опитвах да го обърна за да тръгна в обратна посока, успях да го обърна, само че с гумите нагоре



1. Обръщам се с гръб към мотора откъм седалката!
2. Клякам и хващам мотора зад гърба си, като с дясната ръка го хващам за дръжката на багажника, а с лявата за резервоара!
3. Започвам да се изправям заедно с мотора като си подпъхвам задника под него!
4. През цялото време докато вдигам ТУЧА, произнасям вълшебни заклинания започващи с " Мамата ....." (много помагат да знаете)!
След като се върнах назад почти 10 км. до разклонението, където първоначално завих на дясно, сега вече тръгнах по познатия ми и многократно минаван от мене път за Пиляфа. Този път, между другото, позволява бързичко каране даже и за мене (когато е сух)! На няколко места има хубави скокчета, подходящи даже и за моя мотор! Бях прекалено зает да се кефя, та затова снимки не правих докато не стигнах най-после Пиляфа:
Ей там отсреща на голото (в десния край на снимката) бях преди:
Пиляфите, всъщност са два голи върха, които много странно стърчат сред околните, обрасли с гори, върхове! Народните приказки разказват че това всъщност били ци...те на планината

Е кой па тука на самия връх намери да изкопа дупка, та и да сложи вътре камъни и дърве та да е още по-гадно, като се треснеш

Ей тоя път мислех че излиза отсреща на сечището, където попаднах в задънена улица! Ама някой път и него ще го изследвам!
Хубави гледки се разкриват от тука, само към Сандански не можах да снимам, защото точно там беше слънцето!
Ей под тия скали, в дерето, върви пътя от Сандански към местността Попина лъка. А в далечината, забулен в облаци е вр. Синаница, ние местните го наричаме Разцепения връх!
Това е долината на р. Струма, а по наляво, извън кадър, е гр.Сандански:
По отсрещното било минава любимия ми маршрут за разходки с мотора! Пътя тръгва от с. Плоски! А от това голото място по средата на снимката, се разкрива чудна гледка насам, към Пиляфа:
Скалите над пътя за Попина лъка:
вр. Синаница (Разцепения връх):
Ей го на "покорителя на върхове", като ще взема да го изтъркалям от тука надолу, та където се спре

От Пиляфа продължих към курортната местност Туричка черква. На там пътя върви почти по равно и е хубав.
На няколко места пътя се пресича от поточета! През зимата става яка пързалка на тия поточета, като замръзнат!
Пуу най-после стигнах до чешма! Вече почти умирах от жажда!
От тука нататъка повече не снимах. Минах през курортната местност Туричка черква, после и през Попина лъка, и по асвалтовия път се прибрах в Сандански!
Коментар