Tweet
До: Разходки в Пирин планина
През с.Горна Сушица - с.Долени - Пиляфа - х.Каменица - Попина Лъка
Днеска тръгнах да търся път от с. Горна Сушица нагоре в планината. Идеята беше да намеря пряк път, който да излезе от селото към познатия ми път, подсичащ Пирин между с. Цалим и с. Кърланово.
До с. Горна Сушица води тесен и разбит асфалтов път от с. Ласкарево:
Пътя се вие през хълмовете покрай интересни дерета, по които сега, докато се топят снеговете в планината, тече вода, но през лятото по-често са сухи.
Навремето Гойко Митич беше харесал околностите на с. Горна Сушица и идваше да снима филмите си с индианска тематика в този район!
Ето го и самото село:
В голямата бяла сграда на преден план, навремето се помещаваше смесения магазин на селото. Като ученик се хващах през лятото да работя като товарач към Търговия на едро, и сме идвали тука да зареждаме магазина с хляб. Първото ми идване до това село се уцели по времето когато бате Гойко снимаше някакъв филм и крайните къщи а най-вече магазина, бяха опаковани с декори - нещо като фототапети! Опулих се от изненада защото от 100 - 200 метра къщите изглеждаха като тези от филмите за Дивия запад! Чак като приближихме повече разбрах че това са декори. Шофьора на камиона, с който возехме хляба, не пропусна да ме измайтапи, че какъвто съм гол до кръста, бос, почернял и рошав, току виж ме снимали в някоя масовка като индианец
.
Ето ги и конете, само индианците липстват:
По тия пасища също са препускали "индианци" и "каубои":
Доколкото знам, един от филмите сниман тук е "Синовете на Великата мечка"
От Горна Сушица нагоре в планината така и не открих път и затова заобиколих през с. Долени и от там излезнах на познатия ми път към с. Цалим.
На това място пред мене през пътя притича едър сръндак. Затова спрях веднага, за да се опитам да го снимам надолу в гората, ама не успях - беше изчезнал вече.
Почти на същото място, при предишната ми разходка по този път, пред мене притича голямо животно, което оприличих на кошута! Беше по-едро от сръндака, с по-голяма, издължена глава и без рога. А днешния сръндак си имаше и красиви рога! Иначе по нашия край, нормално няма елени и кошути, освен да е прескочила някоя от някъде.
Поточетата пресичащи пътя бяха доста по-пълноводни в сравнение с летните месеци, заради все още топящия се сняг по високото!
Ето го и второто поточе! А тоя дето е осрал така пейзажа, заслужава да му я наденат тая гума на вратъ и да го накарат да я мъкне до най-близкото населено място! Вадят си хляба в гората - добре (макар че не е добре), ама защо трябва да си зарязват боклуците така?! То не беше само гумата, ако трябваше да снимам и всичките туби от масло, нямаше да ми стигне паметта на фотоапарата!!! А при предишните ми преминавания пиех вода от това поточе.
Третото поточе:
Тука сгазих змия! Беше се изопнала във водата и се разхлаждаше навярно. Видях я в последния момент, когато предната гума вече я настъпваше по опашката. Съвсем забравих че съм с ботуши и безуспешно се опитах да направя челна стойка на кормилото за да си отдалеча краката от мятащата се под мотора змия. За малко да се пребия! А змията си замина сърдита нанякъде!
Пътя към Пиляфа пак пропуснах да го снимам. Тука вече съм на Пиляфа и се наслаждавам на гледката.
През този сезон боровете отделят прашец! Като подухнеше вятър такава пушилка се вдигаше, че в първия момент помислих че нещо гори между боровете!
Е тука щах да се къпя, ама нейсе, размина ми се за малко!
Уж ми се видя че не е дълбоко, обаче точно по средата водата беше издълбала тесен и дълбок улей! Като хлопна предната гума вътре ми се уби скороста и трябваше да се подпра с краката. Обаче се оказа че не стигам до дъното, нито пък до брега, с крак! Та се наложи, с риск да се подхлъзна на камъните, да дам рязко газ, за да се измъкна на отсрещния бряг, преди да загубя баланс и да падна настрани!
Поредното поточе, преди х. Каменица. Отсрещния бряг беше обрасъл с някакви жълти цветя, та спрях да поснимам.
И мравуняк имаше:
Ето я Меча поляна! Още малко остава до х.Каменица!
След като си починах известно време на х. Каменица, слезнах към местността Попина Лъка по един пряк път през Меча поляна. Пътя беше доста зле на места (много валчести камъни беше оголила течащата вода) та не ми беше до снимки!
Последното интересно нещо, което ми се случи този ден, бе че след като изкочих от един завой, внезапно се отзовах пред една скална яребица (Кеклик) и малките и! И друг път съм попадал на такива птици и обикновенно майката започва да тича куцайки и влачейки крило, пред мотора, за да ме заблуди че е ранена и е лесна плячка, та да имат време малките да се скрият! Този път обаче, толкова внезапно изкочих, че птицата се сащиса и литна веднага, зарязвайки малките! Пиленцата също се разхвърчаха и повечето бързо кацнаха и се загубиха в тревата, обаче едно кацна на един клон, та успях да го снимам:
Това беше от днеска! Я то вече станало утре!
През с.Горна Сушица - с.Долени - Пиляфа - х.Каменица - Попина Лъка
Днеска тръгнах да търся път от с. Горна Сушица нагоре в планината. Идеята беше да намеря пряк път, който да излезе от селото към познатия ми път, подсичащ Пирин между с. Цалим и с. Кърланово.
До с. Горна Сушица води тесен и разбит асфалтов път от с. Ласкарево:
Пътя се вие през хълмовете покрай интересни дерета, по които сега, докато се топят снеговете в планината, тече вода, но през лятото по-често са сухи.
Навремето Гойко Митич беше харесал околностите на с. Горна Сушица и идваше да снима филмите си с индианска тематика в този район!
Ето го и самото село:
В голямата бяла сграда на преден план, навремето се помещаваше смесения магазин на селото. Като ученик се хващах през лятото да работя като товарач към Търговия на едро, и сме идвали тука да зареждаме магазина с хляб. Първото ми идване до това село се уцели по времето когато бате Гойко снимаше някакъв филм и крайните къщи а най-вече магазина, бяха опаковани с декори - нещо като фототапети! Опулих се от изненада защото от 100 - 200 метра къщите изглеждаха като тези от филмите за Дивия запад! Чак като приближихме повече разбрах че това са декори. Шофьора на камиона, с който возехме хляба, не пропусна да ме измайтапи, че какъвто съм гол до кръста, бос, почернял и рошав, току виж ме снимали в някоя масовка като индианец
.Ето ги и конете, само индианците липстват:
По тия пасища също са препускали "индианци" и "каубои":
Доколкото знам, един от филмите сниман тук е "Синовете на Великата мечка"
От Горна Сушица нагоре в планината така и не открих път и затова заобиколих през с. Долени и от там излезнах на познатия ми път към с. Цалим.
На това място пред мене през пътя притича едър сръндак. Затова спрях веднага, за да се опитам да го снимам надолу в гората, ама не успях - беше изчезнал вече.
Почти на същото място, при предишната ми разходка по този път, пред мене притича голямо животно, което оприличих на кошута! Беше по-едро от сръндака, с по-голяма, издължена глава и без рога. А днешния сръндак си имаше и красиви рога! Иначе по нашия край, нормално няма елени и кошути, освен да е прескочила някоя от някъде.
Поточетата пресичащи пътя бяха доста по-пълноводни в сравнение с летните месеци, заради все още топящия се сняг по високото!
Ето го и второто поточе! А тоя дето е осрал така пейзажа, заслужава да му я наденат тая гума на вратъ и да го накарат да я мъкне до най-близкото населено място! Вадят си хляба в гората - добре (макар че не е добре), ама защо трябва да си зарязват боклуците така?! То не беше само гумата, ако трябваше да снимам и всичките туби от масло, нямаше да ми стигне паметта на фотоапарата!!! А при предишните ми преминавания пиех вода от това поточе.
Третото поточе:
Тука сгазих змия! Беше се изопнала във водата и се разхлаждаше навярно. Видях я в последния момент, когато предната гума вече я настъпваше по опашката. Съвсем забравих че съм с ботуши и безуспешно се опитах да направя челна стойка на кормилото за да си отдалеча краката от мятащата се под мотора змия. За малко да се пребия! А змията си замина сърдита нанякъде!
Пътя към Пиляфа пак пропуснах да го снимам. Тука вече съм на Пиляфа и се наслаждавам на гледката.
През този сезон боровете отделят прашец! Като подухнеше вятър такава пушилка се вдигаше, че в първия момент помислих че нещо гори между боровете!
Е тука щах да се къпя, ама нейсе, размина ми се за малко!
Уж ми се видя че не е дълбоко, обаче точно по средата водата беше издълбала тесен и дълбок улей! Като хлопна предната гума вътре ми се уби скороста и трябваше да се подпра с краката. Обаче се оказа че не стигам до дъното, нито пък до брега, с крак! Та се наложи, с риск да се подхлъзна на камъните, да дам рязко газ, за да се измъкна на отсрещния бряг, преди да загубя баланс и да падна настрани!
Поредното поточе, преди х. Каменица. Отсрещния бряг беше обрасъл с някакви жълти цветя, та спрях да поснимам.
И мравуняк имаше:
Ето я Меча поляна! Още малко остава до х.Каменица!
След като си починах известно време на х. Каменица, слезнах към местността Попина Лъка по един пряк път през Меча поляна. Пътя беше доста зле на места (много валчести камъни беше оголила течащата вода) та не ми беше до снимки!
Последното интересно нещо, което ми се случи този ден, бе че след като изкочих от един завой, внезапно се отзовах пред една скална яребица (Кеклик) и малките и! И друг път съм попадал на такива птици и обикновенно майката започва да тича куцайки и влачейки крило, пред мотора, за да ме заблуди че е ранена и е лесна плячка, та да имат време малките да се скрият! Този път обаче, толкова внезапно изкочих, че птицата се сащиса и литна веднага, зарязвайки малките! Пиленцата също се разхвърчаха и повечето бързо кацнаха и се загубиха в тревата, обаче едно кацна на един клон, та успях да го снимам:
Това беше от днеска! Я то вече станало утре!
) да се разходим из тези места този месец, ама дали ще се получи? Дано.
!
Коментар