На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

[100U]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

[Своеобразна машина на времето - това е Чал]
Наистина с думи не става.
Просто времето е спряло и изведнъж нещо е отнело живота от това място.
Доста тежка за асимилиране картина.

[Evgeni Enduro]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Както снимах със затаен дъх в с. Чал, така изведнъж ми стана кофти и исках да се махна. Палим моторите и продължаваме. Малко след селото намерихме една хубава сенЧица и спряхме за дневната дажба кроасани.



Тези хубавици бяха навсякъде - шипоопашата сухоземна костенурка, в списъка на застрашените видове. Само по пътя имаше десетки излегнали се, в гората си представям какво е било. Дано популацията им да се стабилизира.

Тази е тийнейджър - на около 120 години






Тук отново отиваме в рая - поречието на р. Арда преди Маджарово. Кристалночиста вода, много риба, хубави вирове ... Като запален риболовец ми се щеше да хвърля мотора и да заклеча на брега ама се сетих, че нямам въдица, нито извара и се отказах













СТигаме до Маджарово и спираме на бензиностанцията. Наливаме гориво и тръгваме по хАсвалта.



Някога имах претенции, Че притежавам познания по биология, но явно имам пропуски. Не си спомнях в България да има лешояди.

Ето, Че има:



и обитават тези райони







Тук се опитах да снимам пилетата, които бяха с доста внушителни размери. Оказа се, Че не мога да ги зумна, защото обектива се е напълнил с пясък / пак на простотия ме избива, но се сетих за един случай, който съседът ми разказа - някога като дете взел една шепа пясък и хвърлил по тази Част на магарето, с което то се радвало на магарицата ... абе обектива все едно/ Та и то, както и аз не можахме да приберем обектива.



Красота, красота и пак красота











Това е язовир Ивайловград







На някой сигурно му се струва, Че това не е в България!? Напротив, това е нашата Родина



Стигаме и до Любимец.
Стоян води аз по него. По едно време спира пред едни развалини и запоЧва да се съблиЧа. ВИкам си: тоя при толкова красоти, тука в тая мизерия ли реши да поЧиваме?



оказва се, Че тези съборетини са Част от казармените спомени на 100ян

... и като се юрна по плаца, на 40 градуса жега с тези ботуши и ризница, да се "върне" малко в миналото си .... минаха сигурно 30 минути







Изплували са му със сигурност милион спомени свързани с хубави и не толкова хубави моменти, приятели и врагове и ... онази циганка-вълшебница там ... на портала, е-е-е-х-х-х-ххх!

Може би за 1658 път слагаме каските и раниците и се отправяме към Тополовград.

Това го снимах заради ретроманяците



Тоя Стоян ....! Дали гпс-а го обърка или акъла му беше в цигнката от казармените години, не знам, но изтървахме отбивката и се озовахме на магистралата. Имаше шанс да се върнем 10-15 метра и да намерим правилния път, но от някъде си се появи една патрулка и нямаше как да направим нарушение. ПоЧна се едно каране в противоположна посока, в аварийната лента, а край нас минаваха коли с 200. Ужасна работа. Караме и се пулим вдясно за да видим някоя пробойна в оградата



Ей тогава разбрах какво е да търсиш врата в поле ...

Минахме сигурно около 7-8 километра и преди едно деренце видяхме врата. Веднага се спуснахме през канавката с надеждата, Че ще е отклюЧена



Оказа се, Че само е привързана с тел и може да се премине отвъд, ма не в отвъдното



От тук насетне запоЧна едно борене в дълбоката оран, в търсене на път. По едно време се показа една жигулка и хората в нея ни казаха къде трябва да отидем. Бързо намерихме пътя





Това веЧе не знам къде е, но си спомням, Че Стоян взе голяма преднина в паданията. Това беше поредното наше премятане в един скрит в трева коловоз



Тук веЧе се измъкнахме и поехме към Тополовград





ВеЧе сме в града. Стою доволен позира с табелата



След като отново заредихме, тръгнахме по шосето към с. Срем, където беше хотелЧето, на брега на р. Тунджа. Стигнахме в хотела, рапортувах на ЧиЧко Фър и се засилих към банята.Бяхме изгладнели като вълци и поръчахме един куп храна, която се оказа, Че не можахме да изядем.

Това е последната снимка за деня. И за да не си помислите, Че сме пристрастени смукаЧи, ще ви кажа, че това в шишето е фанта, произведена в Триград , на която тази вечер и изтича годността и трабва да се употреби



п.с. Сега се усетих, че никой не си разрежда фантата с кола ....

Край и на ДЕН ПЕТИ

[Жоро Донечки]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Някога имах претенции, Че притежавам познания по биология, но явно имам пропуски. Не си спомнях в България да има лешояди.
Ето, Че има:

Ей го на с 2,6 метра размах на крилете. Във въздуха е много красива птица.
Снимката е на Сашо и правена миналата година точно над с.Чал

[Tpunep]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Гена чак сега видях темата, разминали сме се с един два дена като ние тръгнахме по-късно, до Пампорово сме били горе долу по един маршрут ама ние оттам хванахме към Хисаря и после обратно към София иначе първоначално идеята беше до Синеморец и после обратно по Стара планина и посъкратихме бая от маршрута.

[Evgeni Enduro]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

идеята беше до Синеморец и после обратно по Стара планина

Това са ми намеренията за следващата разходка.

Жалко, че не сме се засекли.

[chrichri]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

С голям кеф следих темата. Поздрави на Евгени за снимките и разказа. Съжалявам, че се разминахме за съвсем малко на Синеморец. Поздрави и успехи на следващото начинание!

[Светльо KLX]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

БРАВО Гена, БРАВО 100U завиждам ви благородно.

На мен ми се иска да премина по този маршрут надявам се,че ще осъществя тази моя мечта.
А пък това обратно да е по Стара планина е върхЪ на сладоледа.

[Evgeni Enduro]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

ДЕН ШЕСТИ - последен

с.Срем - к.к. Снеморец

Както всички изминали утрини, така и тази ставаме в 7.00. Аз се оправям набързо и докато чакам стоян да се натУтка, снимам наоколо





Това беше пазачът на моторите ни през нощта







Чарли - много добро и умно кученце.

С гръм и трясък се изнасяме в 7.30 от хотела. Няма време за закуска, последен ден - голямо напрежение.
Отправяме се към с. Срем да си купим нещо за хапване по път.
Спираме пред селското магазинЧе в Срем и пълним раницата със шоколадови изделия, както и вода.

Малката ни импровизирана масичка





Село Срем



От селото се насочваме към КПП Лесово за да заредим, защото следващата бензиностанция била в Граматиково. Междувременно се обаждаме и на познат от Граматиково да ни зареди в туба, че бензинджията работел до обяд в събота.



Няма да емигрираме, само ще заредим




почистване на челното стъкло



Зареждаме на Лесово и се отправяме към с.Вълча поляна.



Малко след селото 100ю за втори път спука гума. Пак започва разхвърлянето на раниците











След качването на каплата продължаваме към с. Странджа







На полянките от по-горните снимки видяхме наколко сърни



Преди село Странджа имаше големи площи, оградени с електропастири, а вътре освен коне имаше и някакви зверове, които бяха с доста впечатляващи размери. Това до колкото разбрах са някаква порода крави внесени от чужбина.
Не знам дали си личи от снимките, но направете сравнение с конете на заден план







Вече сме в село Странджа. Сядаме на площада да хапнем по някой кроасан. Докато ям, снимам наоколо.





Явно има завод за коли тук, щото тази марка и модел не ми бяха познати



От с. Странджа покрай кльона се отправяме към Долно Ябълково. Навсякъде е оградено с електопастири, но "вратите" на пътищата са отворени. Това много ни улесни, защото не спирахме на всяка да отваряме и затваряме.









Малко след Долно Ябълково спираме защото 1.00ч. наближава, а с Жоро Донечки се бяхме разбрали да се чуем. Въпреки лошия обхват се свързах и той ни каза, че тръгват от Лозенец към Петрова нива и срещата ни ще е там.

Тръгнахме по един прашен път към Евренозово.
Имаше един камион пред нас и докато го изпреварим изгълтахме по кило пепел







Малко след Евренозово спрях да се снимам пред долмена. Стоян отпраши напред към Звездец



Оказа се, че и в Звездец има бензиностанция, което много улеснява пътуването. Всеки мотор, който има резерв от гориво за около 160-170км. може да премине маршрута без да има опасност да изгасне за бензин.
От Звездец се спуснахме към Петрова нива за да се срещнем с Жоро и Тодор.

От срещата снимки нямам, защото ме беше срам да извадя апарата след като видях този на Жоро.

Заедно тръгнахме към Граматиково, водени от Тодор.

Жоро форсира Велека





Заредихме в Граматиково и по реката се спускаме към СИНЕМОРЕ-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Ц.


Близо е, много е близо. Усещам мириса на морето
















Като минахме под моста на Синеморец и разбрах, че оставят някакви си 300-400 метра до морето, пулсът ми се качи на 200. Адреналинът ме блъсна в главата, взех да си мисля - толкова планове, такава организация, толкова километри и напрежение, и накрая ... ФИНАЛ

Ето го ХОРА, ето го МОРЕТО!!!!!!



С мръсна газ се добрахме до прибоя. Такава радост и облекчение не бях изпитвал .... Неописуемо е

Веднага започнахме със снимките














Това бе щастливият край на нашето незабравимо второ приключение



P.S. Дори в момента пулсът ми е ускорен, много яКо

Ами в общи линии, това беше.

6 дни в 8 планини от 1840м до 0 м надморска височина,1300км незабравими приключения

ПОЗДРАВИ

[Evgeni Enduro]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

За безпроблемното осъществяване на тази наша мечта голям принос имат няколко човека, на които искам да БЛАГОДАРЯ!

Това са:

Жоро Донечки
Събин
Бойко 73
Вики Терзиева
Емо от Триград
Тодор
ЧиЧко Фър
Веско
и на последно място, НО не и по степен на важност - Стоян!

Всички ВИЕ имате принос към това пътуване

[Спас]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Браво пичове ГУеми сте

[100U]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

За безпроблемното осъществяване на тази наша мечта голям принос имат няколко човека, на които искам да БЛАГОДАРЯ!

Това са:

Жоро Донечки
Събин
Бойко 73
Вики Терзиева
Емо от Триград
Тодор
ЧиЧко Фър
Веско
и на последно място, НО не и по степен на важност - Стоян!

Всички ВИЕ имате принос към това пътуване

както се пише:
+1
........и естествено и на теб Евгени
Страхотен другар си и невероятно пресъздаде нашите шест дена.
Да си пожелаем да сме живи и здрави и ако мога така да се изразя....
"ако обичаш интервю" да сме "възможни" догодина.
Идеи сам знаеш има!!
И тук пътешествието свърши, но ................и тепърва предстои.
До скоро на всички!!

[ЗМЕЙ]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Благодаря ви, момчета - беше удоволствие да ви чета !

[Evgeni Enduro]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Сега се сетих, че имам и няколко снимки от чичкоФъровия апарат и за да завършим пътешествието до края е редно да пусна и последната снимка.


Няколко минутки преди потеглянето ни от Приморско за София обстановката беше следната - моторите на ремаркето, усмивките на лицето и трибагреника от беседката край Енина, с който бе даден и старта на първото майтапчийско ендуро състезание, на чичко Фър в ръцете.

[joro_c]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Браво.Прочетох го на един дъх.

[deian]

От: На разходка от вр. Ком до Синеморец през Рила, Родопи и …

Браво Гена! Страшен пътепис!!! Поздравления-ти си бил талант бе човек! Живи и здрави, до година заедно!