До: Какво да избера Европеиско или Японско, 2Т или 4Т
Напоследък има много обсъждане, как на някой му е слаб 450 , на друг му е силен 125. Струва ми се, че просто всеки търси различно нещо в моторите (и това е понеже всичките сме си аматьори и целта ни не винаги е да стигнем първи, на всяка цена). Всеки е на различно ниво в карането си и е различен темперамент, с различна нагласа за спорта:
Едни търсят като дръпнат газта , мозъка им да изостава от ускорението и всичко им е слабо след 3 карания. Ако ще мъчения да има, ама дайте още мощност, че адреналина чезне. Голям крос им трябва, а на там драг рейсинга е техния спорт.
Втори търсят да изнасилват мотора, да пищи за милост под тях. Те предпочитат малки кубици, че не е лесна тая работа с голям мотор по пътеките или по трасето.
Трети искат да им е комфортно, да си разполагат с мощност и без да напъват себе си или машината да нямат проблеми да си ходят навсякъде. Трябва им еластичен мотор със спокоен нрав и повечко кубици.
Четвърти искат да цепят здраво, както си трябва, на писта или трасе с всичките техники и осъзнават , че там е така изведнъж да ръчкаш голям крос ...е ако не невъзможно, то е поне безкрайни тренировки... ей ме на.
Пети са "карачи" . Карат от години, ама не са хич претръпнали. На тях каквото и да им дадеш все ще го изтискат. Те си знаят какъв мотор искат, не защото е най-бърз или най-модерен, а защото усещат , че с него най-качествено ще се разцепят от кеф.
Има си и объркани хора- някой ги реже ужасно с по-голям мотор и те решават, че като си вземат още по-голям ще им разкажат играта. Или пък бате еди-кой-си има такъв, значи и на мен такъв ми требе. А то трябва вместо в машина да инвестират в тренировки.
Има заклети фенове , на еди коя си марка, или тип двигател, или кубици. Обикновено за тях сегашния им мотор е най-добрия и не разбират как другите карат различни от техните машини. Това е временно явление.
Новобранците -малките пък са страшни на видеоигрите и със скутер и им се струва, че им трябва поне среден клас мотор, че иначе ще го разцъкат за 2 месеца и ще трябва да го сменят. Е рядко става така. Просто си е страшно.
Има хора големи, на които изведнъж им е харесала идеята да карат мотор по горите и хабер си нямат. Питат тоя, четат там, ама какво да взема?... накрая взимат нещо на чувство или препоръка според възможностите си, пък неизбежно за втория път се ориентират и минават в някоя от останалите категории.
Има си съзтезатели. За тях няма марки. Има сполучлив модел, послушен, отговарящ, удобен, който да дава предимство в борбата с конкуренцията. Каквото трябва това - само да е пръв. Ако HYOSUNG направят 2010 най-добрия мотор- него, ако ще да трябва да се сменя двигателя на всяка тренировка.
Старите кучета са ги минали всичките тея неща и може преди са харесвали едно, после друго, а сега искат просто мотора да си върши работата, за която са го взели този сезон и му се наслаждават максимално до следващата идея или модел.
При всички обаче сметките излизат най-добре да си почнеш от малки кубици и постепенно да вървиш до където искаш, да пробваш различни марки и кубици на приятели, за да се ориентираш какво е следващото, с което ти се занимава, защото и желанията се сменят, а и всеки клас си има предназначение и очарование. Би било тъпо , само за да се докажеш (на себе си или на другите) да пропускаш стотици приятни часове. Стъпката назад е по-трудна, а и не можеш да се насладиш така на пропуснатото!
Напоследък има много обсъждане, как на някой му е слаб 450 , на друг му е силен 125. Струва ми се, че просто всеки търси различно нещо в моторите (и това е понеже всичките сме си аматьори и целта ни не винаги е да стигнем първи, на всяка цена). Всеки е на различно ниво в карането си и е различен темперамент, с различна нагласа за спорта:











При всички обаче сметките излизат най-добре да си почнеш от малки кубици и постепенно да вървиш до където искаш, да пробваш различни марки и кубици на приятели, за да се ориентираш какво е следващото, с което ти се занимава, защото и желанията се сменят, а и всеки клас си има предназначение и очарование. Би било тъпо , само за да се докажеш (на себе си или на другите) да пропускаш стотици приятни часове. Стъпката назад е по-трудна, а и не можеш да се насладиш така на пропуснатото!
Коментар