От: София-Кейп Таун
Здравейте,
Ох....мноооооого е ЖЕГА бре хора.
Започвам от Асуан и пътуването с така нареченият ферибот-полулека форма на мазохизъм,продължила 18 часа.Изглежда уцелихме едно от най-натовареното време през годината.Места за кабините нямаше,трябвало да се прави резервация предварително и за това единствено на палубата.Опитахме се с Бойко да "изгяволеем"-настанихме се в ресторанта(климатик) и вечеряхме продължително.Естествено при нас се настаниха холандците(TLC 60)-семейство и поляци(Nissan Patrol)-семейство,както и двама канадци с две Africa Twin.Да де ама в един момент бяхме помолени да освободим масата,тъй като имало и други,които искали да вечерят.На палубата беше пълно с бухчи,чанти,куфари и налягали хора ..... в крайна сметка намерихме едно място,на което се редувахме.....Бойко седи и дреме половин час,аз пуша,после обратното ....и така до сутринта.Пристигнахме около обяд във Wadi Halfa и се настанихме в хотел,който спокойно може да бъде окачесвен като обор,но това беше най-доброто и то струва 7 SDP(1 USD= 2,60 SDP).За разлика от хотела,ресторанта,който намерихме(най-добрия в селото) беше с превъзходна кухня и комбинация от няколко основни и напитки не надвишава 15 паунда-судански.Едва в четвъртък вечер -18.06 разтоварихме моторите(при все,че баржата пристигна в сряда) и митницата я минахме в 20,30ч.,с помоща на агент.Новината е ,че досега съществуващата връзка между Вади Халфа и Донгола се караше през пустинята по "черен път",то сега вече е асфалт,отново през пустинята,както и връзките между Донгола и Карима,Карима и Атбара вече са асфалтирани.Вчера беше най-тежкия ден за каране,490 км,от които 260км.,карахме при температура 45 градуса на сянка,а на всичкото отгоре в пустинята имаше и лека форма на гибла.....добре похапнахме пясък!!!Има много снимки,които ще публикуваме малко по-късно.
Поздрави,
Здравейте,
Ох....мноооооого е ЖЕГА бре хора.
Започвам от Асуан и пътуването с така нареченият ферибот-полулека форма на мазохизъм,продължила 18 часа.Изглежда уцелихме едно от най-натовареното време през годината.Места за кабините нямаше,трябвало да се прави резервация предварително и за това единствено на палубата.Опитахме се с Бойко да "изгяволеем"-настанихме се в ресторанта(климатик) и вечеряхме продължително.Естествено при нас се настаниха холандците(TLC 60)-семейство и поляци(Nissan Patrol)-семейство,както и двама канадци с две Africa Twin.Да де ама в един момент бяхме помолени да освободим масата,тъй като имало и други,които искали да вечерят.На палубата беше пълно с бухчи,чанти,куфари и налягали хора ..... в крайна сметка намерихме едно място,на което се редувахме.....Бойко седи и дреме половин час,аз пуша,после обратното ....и така до сутринта.Пристигнахме около обяд във Wadi Halfa и се настанихме в хотел,който спокойно може да бъде окачесвен като обор,но това беше най-доброто и то струва 7 SDP(1 USD= 2,60 SDP).За разлика от хотела,ресторанта,който намерихме(най-добрия в селото) беше с превъзходна кухня и комбинация от няколко основни и напитки не надвишава 15 паунда-судански.Едва в четвъртък вечер -18.06 разтоварихме моторите(при все,че баржата пристигна в сряда) и митницата я минахме в 20,30ч.,с помоща на агент.Новината е ,че досега съществуващата връзка между Вади Халфа и Донгола се караше през пустинята по "черен път",то сега вече е асфалт,отново през пустинята,както и връзките между Донгола и Карима,Карима и Атбара вече са асфалтирани.Вчера беше най-тежкия ден за каране,490 км,от които 260км.,карахме при температура 45 градуса на сянка,а на всичкото отгоре в пустинята имаше и лека форма на гибла.....добре похапнахме пясък!!!Има много снимки,които ще публикуваме малко по-късно.
Поздрави,
Коментар