За и против GPS.

[Стария]

До: За и против GPS.

Е как ли сме се оправяли без това чудо едно времеиз цела Европа и СъюзаПа не сме се губили и се сме намирали адреситеПримерно город Чистопол республика Татарстан улица Огородной сад тръгваш и го намираш Какво толкова трудно в товаДруг пример Град Кунео на италофренската граница отиваш и намираш фирма еди коя сиКое му е трудното без ГПСа не знамМного е лошо да ти изстънее кожата и не дай Боже омекнат китките

[nikidd]

До: За и против GPS.

Е как ли сме се управяли без това чудо едно времеиз цела Европа и Съюза.

Е, не си прав. То и сега ще се "оправиш", ама за колко време? Ами ако бързаш? Ами ако някой е в беда и няма GPS да ти даде координати?

То като се замислиш едно време хората и без коли са се оправяли. Впрягаш коня и пак стигаш за където си тръгнал. Е, плюс минус 5-10 дена не ги броим

[Стефан]

До: За и против GPS.

Защото е безумие.
Ти стреляш ли в тъмното, където ти падне? И що не?
Казваш ли на някого, който не знаеш къде е "Напред!" А може да е сляп, да е на някой строеж, и там още да няма стълба. Но ти казваш Напред!
Е, умно е, не е безумно.
Първо опитай сам какво е навигацията, после на сляпо, а после приеми че презервативите не се късат. Аборта ще платиш, сега е евтин. А ако някой се утрепе? "Правителството на Съединените щати не носи отговорност ..." И затихващия глас на диктора. Муха без глава, и гпс навигатор за мене са синоними.
Опитай да кацнеш с това на сляпо. Опитай да стреляш. Опитай просто да караш кола в мъглата по шосето. Неуютно? А, не стаааваа? И що? Нали е супер.

[giorgio]

До: За и против GPS.

... Темата ми напомня дали са необходими миксерите...

Когато бях малък, мама възлагаше на мен, да разбивам белтъци за "целувки". Тогава това се правеше с т.н. "тел", който представлеваше множество огънати, стоманени телове Ф1.5-2, с дръжка. За разлика от сега, със съвременните миксери, разбиването на белтъците продължаваше с часове. "Откачаха" ми се китките на ръчичките, но пък много обичах "целувки", обичам ги и до ден днешен.

[Димо]

До: За и против GPS.

Преди два дни слизахме със сина ми (почти седем годишен) по източните склонове на Рила. След 8 дневен преход. Аз измислих маршрута. Носех две карти и ГПС. Тръгнахме по пътека съществуваща и на двете карти в посока северозападно от връх Балабаница и цел язовир Чаира. Пътеката беше лесна за ходене, но с много паднали дървета по нея, под които трябашве да пълзим или прескачаме-отдавна неизползвана. По план трябваше да кривнем по друга далеч по-малка пътека към язовира. Не я открихме. Очевидно беще обрасла до неузнаваемост. Продължихме напред. След липсата и на втората такава реших да променя плана и да мина на източния слон на Балабаница с нова цел – някакъв път съществуващ на картите и на ГПС-а и връзка с пътя Юндола-Белово – р. Яденица. Излязох на малка поляна, огледах се, отбелязах се на картата и “открих” пътечка в посока новата цел. Тръгнахме. След 15-20 мин. И последните следи на пътечка напълно изчезнаха. Нявлязохме дълбоко в изключително гъста гора. Прескачахме и пъзяхме през много и големи паднали дървета, както и през много деренца. Моята раница беше 20 кг., неговата- 2. Новите ни цели бяха да преодолеем следващите 2-3 метра. Работата много загрубя. Имах палатка, чували и всичко необходимо за да не ми пука, но ми пукаше. Там не беше възможно да се разпъне малаката ни палатка, височната на дърветата беше над 20 м. и единствените следи наоколо бяха от диви животни - всякакви. В един от пробивите в гората видях сечище, което отбелязах точно на ГПС-а и продължихме натам. По права линия – 1.8 км. Следващите 3 км. не искам да си ги спомням. Пълзяхме, катерихме, голяма част от пътя преминахме назад, където с раницата на гърба пробивах клоните а детето беше плътно пред мен за да не му се дере лицето и да пробие. Пусках въже за да го изтегля и т.н. Последните петстотин метра ги катерихме на четири крака по свлачище между огромни корени и камъни. Когато излязохме на черния път с издрани ръце и крака ни се ревеше. Малкия само успя да каже “Татко, не трябва да водиш Рада (малката ми дъщеря) тук”. Точката беше вярна – спасени сме, всичко е наред. Прехода продължи. Общо за деня – 23 км. Спахме отново в гората, но спокойни.
В този район на Рила на ГПС картата има само реки и изолинии, но от ГПС-а знаех къде съм и съответно, че никаква акция не може да ни помогне – освен въже от хеликоптер. Знаех обратния път до поляната назад. Знаех надморската височина и съотвено под или над точката се намираме. Знаех колко ми остава напред и съответно безсмислието да се върнем назад и т.н.
За мен ГПС-а от тук нататък е от животоспасяващите неща, наравно с огъня и светлината.

П.П.
Разбира се, че щях да измъкна сина си от там и без ГПС. Разбира се, че мога да карам до Пловдив и след него през нощта без фар! И какво от това ...

[Тропчо]

До: За и против GPS.

Като всяко помощно средство и ГПС-то изисква умение и култура на ползуване. Другото важно нещо е, да усетиш границата между удобството и зависимостта. Един приятел казваше, че с ГПС в колата, не ти трябва жена до тебе. "Ограничение на скоростта 50 км./ч.", "Внимание камера" "Пйу-пйу, пляк...". Обикновено му отнемам думата и хвърлям по едно око на картинката. При подходящи настройки, информацията е предостатъчна. Стефан е прав, че не знаеш кой- какво ще направи при команда "Завий наляво". Въпрос на моментно състояние, придобити навици, обстановка и т.н. Абе, в ръцете на каката от клипа и домакинския миксер може да е заплаха за човечеството, а презумпцията "...ми кво да правя, не съм виновна аз..." е присъща на болшинството от хората.

[Тодор (Zaarin)]

До: За и против GPS.

За мен ГПС-а от тук нататък е от животоспасяващите неща, наравно с огъня и светлината.

Мда. Докато на асвалта, че дори и по черните пътища, GPS-ът е просто едно удобство, пеша в гората е крайно необходим и всеки тръгващ без такъв, за мен си проси белята. Е, да. Преди време хората са се оправяли и без GPS, ама също така още по-преди това са се оправяли и без ножове, обувки, фенери и т.н. Обаче днес никой не си помисля да тръгне без тях... Подобни на тази история мога да разкажа доста. Включително и търсене на изгубил се непрогледна тъмнини човек. Условия при които всеки класически спасител би казал с пълно право "Ще го търсим на сутринта". С GPS-а обаче нямаш проблем да се запилиеш сред дърветата. По трака винаги можеш да се върнеш. За завършилите трагично спасителни акции, при които в лоши условия и непълна информация се е издирвал човек в радиус от няколко километра, вместо да продиктува едни координати и да го търсят в радиус от 5 метра, въобще не ми се говори.

Просто трябва да помним, че това е просто инструмент и като всеки такъв, трябва да можем да си служим с него. Например някои от наричащите GPS-а безумие носят пистолети. Това също е инструмент, който в ръцете на идиот, нямащ представа как се използва, е далеч по-опасен и за собственика си и за околните. Да, ама те самите са се научили и сега не твърдят, че е безумие.

П.П.: Гледайки само екрана GPS-а, не можеш да шофираш в гъста мъгла. Обаче спокойно можеш да ходиш пеша, стига да виждаш поне къде стъпваш. Изпробвано. Случвало ми се е 5-10 минути да се въртя в радиус от 20 метра около хижата, докато я намеря, просто защото GPS-а казва, че съм някъде около нея, без него спокойно бих я пропуснал и не знам никакъв друг метод за навигация, който би помогнал при буквално нулева видимост...

[IvanMarinov]

До: За и против GPS.

За мен вече след като е толкова достъпен ГПС-а е необходимост.

[К.Наков]

До: За и против GPS.

Няма да бъде зле, да бъде пусната и една анкета да се види колко са за и колко против.
Но да се отрича прогреса и развитието на технологиите....
Мога да си ходя и без GSMа, тъкмо няма да ме открива жената...ама го нося, щото понякога пропуккам и ползи.

[gr_kanev]

До: За и против GPS.

Навигация с камера :
http://www.youtube.com/watch?v=9ImHW...eature=related
http://www.youtube.com/watch?v=LpCrqPbNpL8

[ctef]

До: За и против GPS.

ГПСа е полезен колкото и Електронния калкулатор.
Но това не означава че трябва да загубим усета си да се ориентираме сами и без него,така както збелязвам напоследък,че много хора са забравили да смятат на ум,та дори и с лист и молив.

[giorgio]

До: За и против GPS.

Някога, през далечната 1997, или '96 година, се сдобих с първия си GPS - Garmin 8. Това устройство показваше координати, записваше трак и маркираше точки. Освен интересна играчка, помня два случая в които ми е свършило реална работа. Първият, пътувайки от Кърджали за Бургас, нощем, в много гъста мъгла, се "залепих" зад два TIR-а, които караха сравнително бързо. В един момент видях, че тракът, който си бях записал предния ден и сега беше зареден в моя Гармин, завива рязко на дясно. Ако не беше GPS-ът ми, щях да си изтърва отбивката и да продължа към Хасково... Втория случай беше, когато силен вятър отнесе колега парапланерист, на север от с. Тополица. За щастие, той разполагаше с GPS и радиостанция. Намерихме го сравнително бързо, малко преди да се стъмни, висящ на 4-5 метра от земята...
По-късно излезе новият Garmin 12, а още по-късно, малко след 2000-ната година се сдобих с първия си pocket и открих Oziexplorer...

Със Стефан отдавна си имаме закачка на тема, дали GPS-устройствата са полезни, или "трябва да се забранят със закон". Повод за поредния ни дебат беше и тази новина...

Ще предложа за коментар от Стефан, следната хипотетична ситуация:

Изпращат ни двамата на мисия. Ще ни спуснат с парашути в района, източно от с. Заберново (не случайно съм избрал Странджа, като еднообразна по релеф и трудна за ориентация планина). Ние трябва, по-най бързия начин, да се предвижим до параклиса Св.Троица (юг -югоизток от с.Визица). Стефан разполага с топографските карти на района, компас и каквото още си избере, от традиционните уреди за ориентиране. Аз, с телефона си, с вграден GPS, с инсталирано Ozi и калибрираните за това топо-карти на района.

Би трябвало да ни спуснат тук, долу-горе в центъра на тази карта:



Но поради неопитност на щурмана и силно, югоизточно течение в долните слоеве, сме се отзовали на 10-15 километра от предвиденото място, т.е. тук, в центъра на тази карта:



Дори и да си включа GPS-а, едва когато се приземя, докато си разкопчея парашута и го събера, уредът ще се е инициализирал и аз ще знам къде съм и на къде, и колко трябва да вървя, за да стигна до точката.

Стефане, колко време ще ти трябва, за да установиш къде си и на къде трябва да тръгнеш? Ами ако това е нощен скок? А ако има и гъста мъгла?

[Чавдар (V93)]

До: За и против GPS.

... колко време ще ти трябва, за да установиш къде си и на къде трябва да тръгнеш? Ами ако това е нощен скок? А ако има и гъста мъгла?

Подобен въпрос беше поставен преди доста време. Още чака отговор ...

Иначе GPS-ът е много полезен инструмент. Просто няма друг такъв, който да позволи на хора без специална подготовка да определят местоположението си с достатъчно голяма точност. Особено на непознат терен и особено в условия на влошена или нулева видимост.

Естествено, не трябва да се забравя фактът, че това все пак е само инструмент и не е добре да му се възлага да мисли и взима решения вместо нас. В противен случай е възможно да се получат неприятни изненади ...

Лично аз избягвам да използвам рутиране със зададени само начална и крайна точка, тъй като това дава много мегдан на машинката да проявява собствено творчество. Дори и маршрутът да е прегледан предварително на компютъра (примерно в Mapsource) това не е гаранция, че софтуерът на приемника няма да го изчисли по друг начин.

Затова предпочитам да карам по трак или, при липсата на такъв, по маршрут, по който предварително съм задал повечко контролни точки, така че маршрутът със сигурност да минава от там, откъдето аз искам.

[Тодор (Zaarin)]

До: За и против GPS.

Стефане, колко време ще ти трябва, за да установиш къде си и на къде трябва да тръгнеш? Ами ако това е нощен скок? А ако има и гъста мъгла?

Преди време даже бях предложил бас за нещо такова, но малко по-усложнено . Абсолютно реалистична ситуация. Пак някъде там или в която и да е гъста гора, в страни от често използваните пътища, сте се обърнали с джипка, водачът, който познава местноста е в безсъзнание, а вие сте със счупени крака(или просто пеша сам в гората си чупиш крака) и не може и да обикаляте кой знае колко в търсене на ориентири. Имате радиостанции и мобини телефони. Трябва да повикате помощ. Спешно защото водачът бере душа...

Просто няма друг такъв, който да позволи на хора без специална подготовка да определят местоположението си с достатъчно голяма точност.

И за човек със специална подготовка обикновено е по-лесно и бързо, а понякога и единствен начин.

[giorgio]

До: За и против GPS.

Ако Стефан успее да ме убеди, че в рамките на един час, през деня, при ясно време, ще си намери местоположението, без GPS, има от мен каса студена бира на Събора... в противен случай, си чакам кафенцето!