До: За и против GPS.
GPSът е неоспоримо удобство. Помага, но ги мразя.
Аз лично предпочитам хартиените карти. Някакси изпитвам удоволствие да се ориентирам по карта и по обстановка. ГПСто ми отнема това удоволствие. Особено като пътувам по шосе в България постоянно наблюдавам от страни релефа и понеже знам всички планини и равнини на хартия ми е доста интересно да ги наблюдавам в реална обстановка. Гледам картата, гледам релефа, географските посоки и това ме изпълва с някаква енергия и удовлетворение.
Да пътувам като "кон с капаци"(както някои, кито следват само навигацията без да обръщат внимание на реалното) немога.
Дори и да ползвам ГПС на шосе ще се старая да го сведа до минимум.
Но на шосето е глезотия!
В големият и непознат град за адреси е неоспорим помощник.
Най-големите предимства обаче на ГПСто безспорно са в планината!
Там всяко отклонение от маркирани туристически маршрути може да се окаже опасно за живота!
С мотори и джипове не се следват маркирани маршрути. Кара се където око види. В големите обширни и пусти планини това е сериозен риск. Там времето се променя за минутки. Много бързо може да се попадне в "капан". Видимостта спада само до някакви еденици метри, а ти си на средата на нищото, далеч от цивилизацията, не знаеш пред теб дали има скална пропаст от стотици метри или някой висок хребет. Мобилните телефони нямат пълно покритие. Бурите са жестоки.
Тогава най-добрият помощник е GPSът. Просто следваш трака и напредваш в правилна посока.
Другото предимство е не дай си Боже при инцидент в непознатата планина.
Просто си даваш координатите и хората ще дойдат.
Щото ако нямаш ГПС и си се потрошил в някое незнайно дере, до като те намерят, лисиците и гаргите са те изяли.
Та това е.
С него лошо, без него още по-лошо.
п.п. А тея разсеяните, като онази рускиня по-горе във клипчето, са си разсеяни и отнесени по природа, не им е виновен GPSът.
GPSът е неоспоримо удобство. Помага, но ги мразя.
Аз лично предпочитам хартиените карти. Някакси изпитвам удоволствие да се ориентирам по карта и по обстановка. ГПСто ми отнема това удоволствие. Особено като пътувам по шосе в България постоянно наблюдавам от страни релефа и понеже знам всички планини и равнини на хартия ми е доста интересно да ги наблюдавам в реална обстановка. Гледам картата, гледам релефа, географските посоки и това ме изпълва с някаква енергия и удовлетворение.
Да пътувам като "кон с капаци"(както някои, кито следват само навигацията без да обръщат внимание на реалното) немога.
Дори и да ползвам ГПС на шосе ще се старая да го сведа до минимум.
Но на шосето е глезотия!
В големият и непознат град за адреси е неоспорим помощник.
Най-големите предимства обаче на ГПСто безспорно са в планината!
Там всяко отклонение от маркирани туристически маршрути може да се окаже опасно за живота!
С мотори и джипове не се следват маркирани маршрути. Кара се където око види. В големите обширни и пусти планини това е сериозен риск. Там времето се променя за минутки. Много бързо може да се попадне в "капан". Видимостта спада само до някакви еденици метри, а ти си на средата на нищото, далеч от цивилизацията, не знаеш пред теб дали има скална пропаст от стотици метри или някой висок хребет. Мобилните телефони нямат пълно покритие. Бурите са жестоки.
Тогава най-добрият помощник е GPSът. Просто следваш трака и напредваш в правилна посока.
Другото предимство е не дай си Боже при инцидент в непознатата планина.
Просто си даваш координатите и хората ще дойдат.
Щото ако нямаш ГПС и си се потрошил в някое незнайно дере, до като те намерят, лисиците и гаргите са те изяли.
Та това е.
С него лошо, без него още по-лошо.
п.п. А тея разсеяните, като онази рускиня по-горе във клипчето, са си разсеяни и отнесени по природа, не им е виновен GPSът.

... За да направи второто, просто трябва да му го обясним добре
Коментар