Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 5-ти: Day 5 (195 km): Dolomiti Camping Village => Tonale Pass => Gavia Pass => Stelvio Pass => Ofenpass => Campsite Chapella



Сутринта станахме, оправихме палатките и оборудването и се разделихме с Емо- ние на Запад, а той на Югоизток. От тук нататък Емо може да добави малко повече информация за сревиза на Хонда сервизите в Италия, за Тренто и за Словенските Алпи. За съжаление няма да може да добави снимки, тъй като ми остави апарата му, с който вече се бях понаучил да снимам в движение.

Първият проход който минахме беше Tonale Pass, дали че все още бяхме в леко минорно настроение, тъй като туко що се бяхме разделили с Емо, но просто нещо Tonale Pass, не ни изкефи, чак толкова много, както ни го беше описал Балкански… може би просто беше и въпрос на нагласа. Пътя към Tonale Pass:


Някъде около най- високата точка на прохода, отбихме за да проведа няколко служебни телефонни разговора, тъй като някой/и доста настоятелно ми звънеше, докато катерихме негоре:






На снимката по- долу вече сме може би в Ponte di Legno, преди Gavia Pass и вече освен, че снимам в движение с една ръка, снимам и назад- въпреки, че модела не изглежда много впечатлен от моите способности


Вече катерихме нагоре към Gavia Pass и някъде по средата реално осъзнахме, че това е един съвсем различен проход от тези, които бяхме видели до сега.

Моят бивш Шеф, който е моторист, англичанин и в момента живее в Швейцария ни беше дал кратки съвети за нашето пътуване за частта в Алпите и ни беше леко поизплашил за двата двата прохода, които ни предстояха днес: Gavia Pass и Stelvio Pass. Gavia Pass е изключително тесен и доста стръмен проход, като в голяма част от прохода е почти невъзможно да се разминат два автомобила, пълно е със колоездачи, които го катерят може би цял ден, на серпентините стават и задръствания и може и да трябва да се изчаква и тъй като прохода е доста стръмен.

Бяхме предупредени, че трябва да имаме добра стабилност стъпвайки върху асфалта и в някои случай противно на логиката, ако трябва да се изчаква на серпентина е по- добре да стъпиш с вътрешен крак, тъй като ако се наклониш към външния крак, поради големия наклон и тежестта на мотора, може да бъдеш затиснат.

Бившият ми Шеф, ми каза още, че въпреки, че е на мотор от около 40 години (след няколко дни дори карахме заедно и наистина си го бива) и е минавал всички проходи в Алпите многократно, за първи път тази година е обърнал на Gavia, тъй като е бил с жена си, която е пищяла от уплаха, като проблема е бил, че е имало „някакви идиоти с кемпери”, въпреки че май прохода е забранен за кемпери, които са били предизвикали голямо задръстване. Тъй като реално никога не бяхме карали мотори заедно, бяхме предупредени още, че ако не ни хареса Gavia, по- добре да не правим Stelvio.

Т.е. подходихме с много респект към Gavia, но пък обратно на очакванията се изкефихме максимално- този проход е тотално различен от всички или поне от голяма част от останалите проходи и наистина си заслужава да се мине. В Гугъл има доста информация и снимки за него, като е определян за най- трудният проход от обиколката на Италия (Giro-то). Намерих едно стегнато клипче в YouTube, от което може да се добие представа за прохода… това че моториста е с ГС не съм го търсил умишлено… там просто всички карата такива

Ето ни и нас на върха- наистина доста различен проход, дано да имаме късмета да го минем още веднъж, този път по възможност от север на юг




Пуснахме Gavia, минахме през Bormiо и някак си леко гъзарско ни се стори, за да спираме да обядваме там и решихме, че е дошло времето да си направим пикник, на някоя отбивка по изкачването към Стелвио и да пробваме някоя от консервите със свинско, които си бяхме купили от България/Лидъл
Спряхме на много красиво място с полуразрушена сграда, напомняща на сцена от Втората Световна Война, а и наближаваше 13:00 и имахме уговорка с Емо да се чуем контролно, за да ни информира какви ги е свършил в Тренто:


Както вече писах по- горе, Емо трябваше да остане в Тренто, вече беше решил, че няма да ни гони, а след като му оправят мотора, ще се връща към България. Ние си изядохме Свинското от Лидъл и тръгнахме да качваме Селвио от към Bormio. Вече явно бях надобрял със снимането в движение, след като съм успял да направя снимки в движение, с една ръка, дори има и една назад и то изкачвайки Стелвио…. дори горе- долу има и композиция






На върха беше буквално пълна лудница- много „комерс” има в това символично място, едвам намерихме място къде да си оставим моторите- беше си един голям панаир:






На мен лично лудницата на върха не ми допадна много, направихме и прословутите снимки на фибите от към северната страна на Стелвио и си тръгнахме доста бързо. Аз лично останах много силно респектиран към двата прохода и още по- силно респектиран към хората, които ги минаваха с велосипед…. Тъй като имам и известно влечение към велосипедите, може пък един ден, ако имаме късмет да се пробвам да ги мина и с колело- там би било истинското изпитание


Тръгнахме да пускаме надолу и почти веднага се откри една доста удобна отбивка на една от фибите- спряхме веднага, беше прекрасна възможност да направим някоя и друга снимка на завиващите мотори, но успяхме да хванем само некакви БМВ-та и разни „дърти” Мерцедеси. С риск да се повторя, много ги карат въпросните GS-и тамошните мотористи, ще каже човек, че ги раздават от Зрънчо






Тук може би естествено някак си се отворя и една скоба за ГС-ите. Моя бивш Шеф (Питър) примерно има 4 мотора => Harley, Moto guzzi, GS 1200 и някакво ретро японско моторче. Та, ГС-а се е наложил като задължителен и надежден мотор за всеки, който има идея да прави всякакъв тип пътешествия….. другите мотори хранят душата сами по себе си, докато на ГС-а може разчиташ, че може да те закара и върне и можеш да си нахраниш душата от гледките, до които този мотор може да те заведе.

Отделно, тъй като все пак и той си е машина, пък било то и създадена от перфектните немски инженери, допълнителна осигуровка е т.н. „Break Down” застраховка, която ти осигурява спокойствие в случай на повреда, предполагам най- много в рамките на Европейския съюз.

Може би по тази причина и те одрусват с въпросната голяма сума за сервиз на БМВ-то на ХХ хил. км. Предполагам, че на моята Африка трудно биха направили подобна застраховка, при положение, че е на 20 години и си я поддържам сам в гаража

Та човека беше искренно учуден, че сме тръгнали на подобно пътуване без подобна застраховка, но не бях сигурен, че ще ме разбере, ако бях тръгнал да му обяснявам, че в България поне аз не се сещам да има подобни застраховки, реално си познавам мотора; мисля, че мога да разчитам на него и допълнително си нося разни инструменти с които мога да го разглобя на пътя почти изцяло + резервни гуми, щанги, ръчки и задължителните за Африките резервни реле за зареждане, бензинова помпа и тем подобни.

Извън лирическото отклонение, пуснахме Стелвио и се запътихме към Швейцария, но тъй като бяхме и физически и психически подготвени за ценовите нива, които ни очакват там, преди това си напазарувахме качествено от голям супермаркет от последния по- голям град в Италия, където цените бяха като в България или може би една идея по ниски и се насочихме през равнината към Швейцария.


На влизане в Швейцария заредихме на първата възможна бензиностанция, почти веднага след границата и като „гърмян заек” и впредвид плана, че щяхме да прекараме следващите 2+ дни в тази държава си купих сравнително добра пътна карта на страната в мащаб 1:300 хил…..малко скъпичка ми се видя- около 30 CHF, но я приех, като инвестиция срещу бъдещи неприятности. Не мога да цитирам суми, но горивото в Швейцария е по- евтино от Италия, като то май в Италия е най- скъпото за маршрута, по който минавахме.

Бяхме подготвени, че за магистралите в Швейцария трябва винтекта, която е годишна (няма по малка) и е около 40 CHF и тъй като нямахме намерение да даваме подобни пари за годишна винтека, която ще използваме само 2 дни, решихме, че просто няма да се качваме на магистралите. Бяхме предупредени още да бъдем внимателни за ограниченията, особено в населени места- глобите са много високи; има 10% гратис толеранс и след това за всеки километър над ограничението глобата беше десетки франка, т.е. при едно сравнително леко превишаване на скоростта при 50км/ч напримерно , може да бъде достигната 200-300-400 и нагоре франка глоба.

Минахме през Ofenpass, който в сравнение с Gavia и Stelvio ни се стори като изкачването на Цариградското шосе от Орлов мост към Плиска, на Zernez хванахме на Юг и след около час в Швейцария и някъде към 16:00 часа се озовахме в къмпинг Camping Chapella (N 46°37'57" E 10°0'49") => http://www.campingchapella.ch/
Бях проучил къмпинга, цените бяха поносими- платихме по 16 CHF на човек, включва мотор, човек, палатка и 2 топло изпечени хлебчета, които си поръчахме за закуска и щяхме да си вземем на следващата сутрин от рецепцията. Единственото, което не се бях сетил да погледна беше надморската височина на къмпинга- оказа се малко високо 1630 метра и през нощта ни беше “малко” студено като за средата на август. Къмпинга има две опции, т.е. две нива: Едното ниво е на нивото на рецепцията, а другото е доста по- надолу на брега на много красива рекичка. До долното ниво има път, като проблема е, че баните са на горното ниво, до което има около 100-ина стъпала


Разбира се избрахме долното ниво до реката, опънахме палатките и може би за първи път от началото на пътуването имахме време да се пошляем.
Мястото беше много красиво, като от приказка- планини, зеленина, река, тишина. Силно препоръчваме къмпинга с уговорката, че е малко високо. Късмета беше отново с нас, тъй като към 7-8 часа привечер заваля, а пък ние вече бяхме опънали палатките, бяхме се разходили, бяхме вечеряли и бяхме пили ледена бира, която изстудихме в ледената рекичка. След като заваля ни остана само да пием по едно уиски в палатките и да си легнем, рано- рано….. за утре бяхме планували доста стегната програма:








Тук може би е мястото да вмъкна и моя източник за информация за Швейцария. Цялата ми подготовка за Швейцария се осланяше основно на четене в сайта MySwitzerland.com и разбира се от съвети от мой колеги, Швейцарци:
http://www.myswitzerland.com/en/home.html
Сайта е много добър и би бил полезен на хора, които имат интереси в тази посока.

П.п.
Тъй като Новата Година наближава, използвам възможността да пожелая на Приятелите и Колегите от форума приятно и весело посрещане на Новата 2014-та година и Успешна и Щастлива Нова Година.

Аз ще се включа отново догодина

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Честита Нова Година!
Нова година- Нов късмет и използвайки намалението, че сме с Ново бебе вкъщи така се случи, че имах възможност да приключа старата година пишейки и да започна новата по абсолютно същия начин… В предвид и предстоящото писане на дипломна работа, което ми се очертава праз тази година, явно ми се очертава през 2014-та да бъда Писател

Ще се опитам да завърша пътеписа, възможно най- ударно, че последните години я карам малко на приливи и отливи и ако изпусна прилива, който ще се затвори след няколко дни, има съвсем реална опастност пътеписа да си остане незавършен, а съм все още около средата……

Ден 6-ти: Day 6 (385km): Campsite Chapella => Albula Pass => Julierpass => Saint Moritz => Bernina Pass => Splügen Pass => TCS Camping Disentis



Сутринта се събудихме сравнително рано, като една от причините беше, че си бяхме легнали рано, а другата причина беше, че в 7 часа сутринта на 14-ти август температурата беше 6 градуса, като може би към 4-5 часа сутринта е било още по- студено. Аз бях с летен спален чувал и няколко пъти през нощта се събуждах да си обличам каквито дрехи успях да намеря. Не съм и предполагал, че по това време на годината щеше да ни бъде толкова студено…..


Плана за деня отново беше свързан с едно стегнато каране и след като взехме топлите хлебчета, които бяхме поръчали и платили предишният ден, закусихме и през равнината тръгнахме да гоним Швейцарските проходи:


Пръви в списъка и доста близо до къмпинга беше Albula Pass (2315м), но както вече писах по- горе, разликата с Доломитите е огромна. Като височини Швейцарските проходи изглеждат впечатляващи, но като се вижда и от нашите снимки, реално се тръгва от много висока надморска височина, в случая около 1700м и цялата денивелация, не че е малка, но вече не изглежда и не се усеща толкова фрапантна. На захода за прохода изпреварихме група спортисти/ентусиасти, които се движеха негоре с нещо като ски на ролки, може би тренираха ски бягане през лятото?!?


Нагоре останахме само ние и в предвид по- малката денивелация, хубавият и сравнително широк път и липсата на растителност, някак си ни липсваха Доломитите. С няколкото снимки от изкачването към Albula Pass, оставям на Вас също да прецените разликата:






Горе на върха, беше доста студено и бързо, бързо се пуснахме към ниското, което в случая беше около 1600 – 1700 метра Дърветата се върнаха обратно на хоризонта, дори от движение с мотора, с една ръка успях да хвана и хеликоптер в действие- местеше едно голямо дърво напред- назад….




Бяхме се насочили към друг емблематичен Швейцарски проход- Julierpass, като пътя ни минаваше покрай сравнително малък язовир L. da Marmorera (1680м):


Оттам изкачването към Julierpass (2284), където се наблюдава същата закономерност- сравнително ниска денивелация на изкачване, липса на всякаква по- висока растителност и преобладаващи камъни:




Някак си неусетно слязохме към St. Moritz. В съзнанието ми St. Мoritz, винаги съм го свързвал с един от най- изваствите и може би най- скъпите ски курорти в Алпите, но се оказа още, че на височина от 1815м, може да се практикуват и водни спортове в езера образувани от все още топящите се снегове. Въпреки, че не съм запален по водните спортове, все още , мисля, че трудно бих влязъл в това езеро, пък било то и с неопрен , но пък беше много красиво и някак си много цветно:




На тревата се бореха и група кайт- сърфисти:


Бяхме попаднали на огромен къмпинг със страшно много каравани, но това което ни впечатли беше, че имаше и баня за кучета- малко снобарско ни се стори тогава:


Ето и една снимка от St. Moritz- правена е от мен в движение, та като гледам прогреса и с известна нотка на скромност, като че ли ставам все по- добър


Тук, явно респектиран от St. Moritz, направих и най- сериозната си навигационна грешка за пътуването. На практика не използвах ГПС-а за навигация, тъй като имах прекрасна карта и така вместо надясно, хванахме наляво подведен от табелите на St. Moritz.

Тук може да вмъкна и бележка №10, а именно, въпреки, че имах наистина много добра пътна карта, на практика не можех да я използвам пълноценно, тъй като чантата ми за резервоара, която също е много хубава Kappa, всъщност има много тесен „Мap Holder” или на български „отделение за карти” и трябавше постоянно да прегъвам и въртя картите, като някои от тях, въпреки че бяха чисто нови, се прокъсаха доста, а пък в случая просто не виждах цялата картинка и тотално сбърках посоката, което ни коства повече 100+ километра.
С две думи „Няма Угодия” , но със сигурност един от критериите за избор за следваща ми чанта за резервоар ще бъде да има по- широко отделение за карти

Движейки се в грешната посока, нещо което към този момент не осъзнавахме, минахме и през много красив гледчер, който туко що прочетох, че се казва => Morteratsch Glacier
http://en.wikipedia.org/wiki/Morteratsch_Glacier


Гонихме си някакви тебели за Bernina Pass, прохода също е хубав, но когато стигнахме там отворих картата и осъзнах, че бях объркал пътя:


Гледайки картата, вече бяхме напреднали толкова, че връщането ни обратно, изглеждаше почти същото като това да се спуснем към Италия и да направим алтернативен маршрут- избрахме варианта- надолу към Италия, осланяйки се на концепцията „винаги напред и никога назад”!
Слязохме в Италия и изведнъж се озовахме в пролом между две планини, вече беше много ниско, може би 300- 400м надморска височина, беше доста топло и имаше много сериозен трафик.

Опитахме се да извадим от дефекта, ефект и спряхме в първият Lidl в Италия да си напазаруваме провизии за вечерта в къмпинга в Швейцария, като цените на марки, като водата San Bernedito, Lavatzzaa, Маслини и пр. беше в пъти по- евтина от България, а останалите неща бяха само с проценти по- евтини. Вътре в магазина бяхме силно озадачени от мъже с костюми, които пазаруваха в огромни колички, като за преди края на света….. на паркинга после се оказа, че са зареждали 4* немски туристически автобус. Оказа, че сме ползвали 4* сървиз, като се има в предвид, че сме консумирали едни и същи храни и напитки


Продължавайки напред, стана доста ветровито- образуваше се някакво завихряне на въздуха, може би от това, че бяхме между две планини и се получаваше нещо като фуния:


Започнаха да излизат табели с дестинация Милано- около 100 км и Владо спря да ме попита дали не съм объркал пак нещо пътя ….. движехме се в правилната посока, почти бяхме стигнали до Lago Di Como и беше време за хващаме отново на север към Splugen Pass. Минахме покрай Lago Di Mezzola и се насочвахме обратно към върховете:




На изкачването нагоре малко се изгубихме един друг…. Настигнахме разни GT Голфове, които аз успях да изпреваря, но на Владо с едноцилидровата машина му липсва V образният ряз, а пък там, където е успял все пак да го изпревари точно е била табелата за прохода и е хванал към път без изход водещ към някакъв курорт. Спрях, чухме се, изчаках и поехме отново заедно нагоре, като междувременно направихме и поредният пикник с консерва с риба тон


На върха спряхме отново- Splugen Pass е много красив! Аз бих го сложил, ако не в тройката, то поне в петицата на най- хубавите проходи, които минахме през Алпите:




Вече бяхме отново в Швейцария, беше късният следобед, а ние имахме още доста път до плануваният за вечерта къмпинг, който бях намерил отново в MySwitzerland.com- TCS Camping Disentis. Ако се чудите защо трябваше да гоним до това място, причината беше, че на следващия ден рано сутринта имахме, вече уговорена среща с моят бивш Шеф (Питър), който щеше да бъде наш Гид за през деня…. Просто трябваше да стигнем до въпросния къмпинг и да се надяваме, че няма да ни очакват изненади там.

Пътя ни се покриваше с Магистрала, която де факто представлява поредица от тунели и мостове а ние, тъй като нямахме винтки, кротко си лъкатушехме под нея. Някъде по пътя заредихме, като трябваше да платим на една баба на бензиностанцията- жената ни шашна: започна ни на италиански, продължи на френски, след това на немски и накрая си говорихме на английски, като жената говореше перфектен английски- тези нация наистина са полиглоти.

В един момент се загубихме около магистралата и с голяма доза нежелание да не ни глобят се качихме за има няма 10-ина километра на нея и след това слязохме веднага на следващата отбивна. Наближавахме къмпинга, оставаха още около 60-70 километра и тогава видях на моята нова подробна Швейцарска карта, че има и алтернативен бял път, който изглеждаше и по- кратък като километри и преминаваше право през планината. След като вече бяхме минавали по подобен път през Албания, не виждахме причина да се изплашим да минем през бял път през Швейцария и …..уцелихме Бинго!- пътят беше изключително красив. Ето две снимки от пътя, като на първата, без да искам съм се само заснел в огледалото и на пръв поглед изглежда, че вече съм станал изключително добър и правя снимки в движение с две ръце…. но на практика бяхме спрели и подпрели моторите в мантинелата




Стигнахме успешно къмпинга по светло, като къмпинга се оказа много хубав и доста пълен, само дето отново беше на сравнително висока надморска височина- този път само 1050м, но май в тази част на Швейцария по- ниско трудно щяхме да намерим. Хапнахме 4* си хранителни придобивки, разтоварихме напълно багажите от моторите, тъй като беше планувано за първи и единствен път през това пътуване да спим два дни на едно и също място:

[panhead]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Страхотен пътепис, Чен! "Кучето" те приветства, продължавай! Искрено се забавлявам на историите ти с Владо.

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 7-ми: Day 7 (383km): TCS Camping Disentis => Oberalp Pass => Gotthardpass => Nufenen Pass => Grimselpass => Sustenpass => Furka Pass => Nufenen Pass => Lukmanierpass => TCS Camping Disentis



Беше 15-ти август/четвъртък, за Швейцарците по някакъв повод беше неработен ден, като повечето хора си бяха направили дълга почивка, взимайки си и петък като отпуска. Събудихме се сравнително рано, времето изглеждаше обещаващо, беше студено в 7:50 часа, беше 7,7 градуса, но някак си тази сутрин не ни беше чак толкова студено, като вчера:


Предстоеше ни един от най- вълнуващите дни, дори съвсем спокойно може да го оценя, като най- вълнуващият и хубав ден, който имахме през цялото пътуване…..хареса ни повече дори от предстоящото ни посещение на Гросглокнер. Маршурта за днес си го бях „откраднал” от същият уеб сайт „MySwitzerland.com” и включваше завъртането около голям група върхове в Алпите (около 3000 м.), които са заобиколени от красиви долини. Проходи са наистина неворятни: Gotthardpass, Nufenen Pass, Grimselpass, Sustenpass & Furka Pass.
Който има време му препоръчвам да прочете краткото описание от сайта, а дори сега виждам, че има и “Live Web камери”, от където можете да се види и актуална информация:
http://www.myswitzerland.com/en/inte...pass-ride.html




Оправянето ни беше много бързо- за първи път от нашето пътуване, щяхме да спим два дни на едно и също място- оставихме си почти всичкия багаж в палатките, не закусвахме, тъй като имахме уговорка да се срещнем с моя бивш Шеф (Питър), съвсем близо на билото на Oberalp Pass в 9:00 и да закусим заедно там. Питър живее на около 30-40 минути по магистралата от въпросното място и въпреки, че предишният ден се е прибрал късно през нощта от командировка в Унгария, беше така добър да бъде наш Гид за деня, като дори очакваше да пристигне на гости негов приятел от Англия, следобеда и беше изпратил жена си да ги посреща от летището- Голям Жест от негова страна!

Допълнително лично за мен, беше голямо облекчение и от навигационна гледна точка, тъй като за първи път нямаше да гледам ГПС-и, Карти, Табели и пр. и щях да се насладя на деня, следвайки мотора пред мен, който го кара Приятел, моторист от 40 години, който живее на 30 минути от въпросните проходи и ги е карал десетки пъти…. Уникално!….., а за наш късмет и деня беше Уникален…… късмета беше с нас през цялото пътуване и особено през този ден! По- долу е снимка от Oberalp Pass- подранихме малко за срещата, тъй като стигнахме до там за 10- 15 минути:




За съжаление, така бяхме улисани в пътуването, че така и не си направихме обща снимка с Питър, като тази по- долу е една от малкото, където се вижда той (в гръб) и мотора му- естествено ГС. На повечето последващи снимки, които съм правил в движение, също е в кадър пред мен…..


С нас, беше Приятел, Водач, Екскурзовод, денят беше прекрасен- какво повече можеше да се иска.
Закусихме на върха, като Питър плати сметката и се отправихме към старият Gotthard. Ако се чудите защо беше „стар”?- Причината е, че вече има построен и нов проход, като алтернатива, а „старият” такъв е все още павиран.Минахме през град Andermatt (1447м), като тези хора постоянно ни изумяваха с инфраструктурата, която бяха създали. В Andermatt си се движеше модерен бърз влак, преди това на Oberalp Pass (2044м) имаше зъбчата железница, магистралите им са изключително и само поредица от тунели и мостове и ако трябва да ги сравня с темата, която която е акуална в момента в България- магистрала Струма, то дефилето на Кресна, което се коментира постоянно, колко е сложно, си изглежда като детска игра….. абе Швейцарска им работа, но това е друга и дъъълга тема.




Ето го вече и изкачването по стария павиран Gotthard, като на третата снимка, ако не греша пътя минава под новия Gotthard






Следващата снимка е от L. Di Lucendro (2108м), някъде около върха, а на последващата снимка- горе в дясно може да се види и покритият път на нови Gotthard, който е направен предполагам, за да не бъде затрупван от снеговете зимата.




Голяма красота, уникално време…. добре, че се научих да снимам в движение




На Gotthard, Питър не спря на върха, пуснахме към Airolo и хванахме на запад към Nufenen pass. Карайки още по равното и преди изкачването за Nufenen pass, настигнахме полицай на мотор, карахме след него около 5 минути и Питър отби на първата възможно отбивка и ни каза…. „по- добре да изчакаме 15-ина минути…..това е последното място на Земята, където искам да карам след полицай”

Питър се извини, че не е спирал за да правим снимки, но програмата за деня е била много стегната, а и той ще може да бъде с нася някъде до около 16:00, тъй като към 17:00, трябваше да си е вкъщи за де си посрещни приятелите, които пристигат от Англия. Отговора ми беше:
- Питър, няма проблеми! Аз успях да направя доста снимки в движение
На което той ми върна:
-Is this safe?
Въпроса му ме накара малко да се замисля, може би наистина не беше много безопасно. Не му отговорих нищо, явно и той се замисли, че Българи, идващи през Албания, със 20 годишни мотори, може би по природа не сме от най- трезво мислещите хора. Все пак започнах да правя снимките в движение с едно на ум, но просто нямаше друг начин на хвана красивите моменти…..Тук сме вече на върха на Nufenen pass (2478м). Беше наистина невероятно красиво. Допълнително, беше и нещо като „Карнавал на Суетата”, тъй като както казах беше почивен ден, уникално време и всеки беше издавил да разходи, всякаква уникална техника, която притежаваше:






Според плана на Питър, днес Nufenen pass щяхме да го караме още веднъж но този път в обратната посока, т.е. от Запад на Изток, така че щяхме да имаме възможност да втори дубъл- Уникално!

Говорейки си с Питър, който използва всяка свободна минута, за да се разходи с мотора в близките Алпийски проходи, на практика не броеше само проходите, а много държеше да ги минава и в двете посоки, тъй като ги определяше, като съвсем различни пътища…… и най- вероятно беше прав, но ние бяхме на около 2000 км от вкъщи и просто не разполагахме с това време.

Насочихме се към Grimselpass (2165м) от Юг на Север, като пътя минаваше през красива долина, абе safe/ не-sefe, добре че снимах в движение, пък било то и със съпунерка










На върха мисля, че пак не спряхме, а и Питър си караше сериозно, много премерено но сравнително бързо, едвам го настигах с трафика по проходите, а пък Владо отзад от време на време го изръсвахме от огледалата, но явно Питър като видеше, че го няма връщаше малко газта и го изчаквахме да ни настигне.

Спряхме на една отбивка, за да снимаме язовир, който имаше странен цвят на водата. Питър пита, как кара като скорост… а пък аз на майтап му отговорих, че кара добре с оглед на това, че мога да карам с една ръка и да правя снимки….. шашнах го много…. добре, че бързо му казах, че се майтапя

Та за въпросните язовири- цвета на водата е такъв, тъй като топейки се снега поема от цвета на скалите и това е причината за странните цветове. Допълнително ни направи впечатление, че може би не видяхме ВЕЦ-ове на въпросните язовири? – На практика не са ги правили заради ВЕЦ-овете, а за да осигурят буфер при топящите се снегове срещу наводнения в ниското и да могат да изпускат контролирано водата. Швейцарците си имали 2 атомни централи и за малка държава, като тяхната, токът им би предостатъчен






Гледам ги отново на последната снимка трите мотора…… и дали, че си е мой, но някак си доста по- красива ми се струва Африката и от двете БВМ-та
Педантичните немски инженери, може би трябваше да хванат някои Италианци, да им оправят малко дизайна

Пуснахме Grimselpass и ако не греша в град Innertkirchen (625м), спряхме за да заредим гориво и да хапнем. Питър ни заведе до бензиностанция на самообслужване и каза, че тъй като днес е почивен ден е добра идея да заредим на нея, тъй като може след това да имаме проблеми с намирането на гориво.
Хапнахме в ресторантче, близо до главният път. Този път, преди да седнем уговорката ни беше, че условието е ние да платим сметката, след всичко което Питър правеше за нас през този ден, някак си беше прекалено и да ни храни…. Хапнахме скромно- по една супа/гулаш на човек, хляб, две соди и кола….общо сметката беше 50 CHF… не беше много евтино, но ден като този си заслужаваше

Тръгнахме отново на Изток и започнахме да качваме Susten Pass. Питър, който днес го играеше прекрасен наш Водач и Екскурзовод, спря на отбивка, където имахме най- добрата гледка към топящият се гледчер Steingletscher/ Swiss:Steigletscher/ English: Stone Glacier. За съжаление по- подробна инфорамиция, поне аз, успях да укрия в Уикипедия само на немски. Според данните в Уикипедия, Гледчера е бил с около 1 км по- дълъг през 1850година:
http://de.wikipedia.org/wiki/Steingletscher










Върхът завършва с тунел и Питър каза, че там няма нищо интересно за снимане и ще го минем транзит- гледчера е това, което си заслужава в този край. Малко по- нагоре от гледчера имаше и сериозна катастрофа на моторист- мисля, че беше със спортен мотор…. беше се ударил в скалата…. дано де е добре!


Пуснахме по- надолу, пътя стана по- равен и можешe да направя няколко снимки в движение, тъй като както споменах по- горе, бяхме участници в „Карнавал на Суетата”. Малко бързо ми идваха всички тези уникални машини и докато извадя, включа апарата и снимам и изпусках кадъра… все пак успях да хвана няколко:








Междуременно карахме вече в по- ниското отново към Andermatt, за да завършим кръга и бидейки учестници в този “Карнавал на суетата”, съм почти сигурен, че се разминахме с Бърни Екълстоун- собственика на F1, който беше с уникално червено Ферари, може би някъде от 70-те/ 80-те години. Естествено беше с млада мацка, Ферарито, беше кабрио и разминавйки се с него и гледайки го от по- високо почти бях сигурен, че не греша. След това с Владо коментирахме, че и на него му се е сторил като Бърни; на Питър, Ферарито не му беше направило впечатление

Минахме отново през Andermatt, но този път вместо на юг към Gottard, откъдето бяхме вече минавали, завихме на запад към Furkapass. Пътя беше сревнително тесен с дълги прави и последващи фиби, като в началото се натъкнахме на сериозно задръстване, което беше предизвикано от спускащ се автобус, който не можеше да завие на фибите, заради качващите се коли:


Беше много красиво, като на практика прекосявахме планината, която туко що бяхме обиколили:








Слязохме отново в ниското, където успяхме да видим и парен локомотив, като в кадър някак си отново е попаднало и някакво си BMW


Тук някъде осъзнах, че това беше и най- далечната ни точка от нашето пътуване и от тук насетне, започвахме връщането на обратно. Все пак усмивката ми се върна на лицето, тъй като все още бяхме участници в един перфектен ден и допълнително ни предстояха още много емоции.

Минахме отново през Nuffenpass, този път в обратната посока от Запад на Изток:


Стигнахме отново до Airolo, където този път продължихме на юг, за да не повтаряме пътя до къмпинга, по който дойдохме, а да се върнем по друг път. Движехме се под магистралата, тъй като нямахме винентки:


Крахме така около 40ина километра, където при град Biasca, където вече говореха на Италиански, се отделихме отново на север за към къмпинга, взехме си довиждане с Питър, той си хвана магистралата на обратно (имаш винетка- караш по магистрала), а ние продължихме.

Специални Благодарности към Питър, който въпреки всичко ни отдели цял ден и беше главната причина за най- хубавият ни ден от пътуването….. Готини хора са това мотористите: БЛАГОДАРИМ ТИ ПИТЪР!

От тук до къмпинга ни оставаха около 60 километра, но някак си ни беше вече празно, тъй като отново ни липсваше човек от групата, въпреки че този път беше планувано. Минахме през странно звучащите градчета Dongio и Dangio и през Lukmanierpass, пристигнахме в къмпинга. По пътя хванах още един хеликоптер, който както си беше във въздуха кацна за има няма няколко секунди, докато успея да извадя и включа апарата:






Разходихме се из къмпинга- беше много красив къмпинг и тъй като беше доста голям, дори хората бяха направили две сгради в двата края с бани и тоалетни- много добре организирана работа. Платихме къмпинга, връзваше се по 20 CHF/ човек/ вечер, т.е. малко над 30 лева, което си е поносима цена. Препоръчваме и този къмпинг, с единствената уговорка, че ресторанта им ни се стори малко скъп, но все пак бяхме в Швейцария, а пък и ние така и не инвестирахме почти нищо в Швейцарската икономика с изключение на бензина, който си беше на нормални цени, дори по- ниски от Италия.

Eто малко повече информация за къмпинга: TCS Camping Disentis **** (46 ˚ 41'48'' N ; 8 ˚ 51'11'' E).
http://www.tcs.ch/de/reisen-camping/...e/disentis.php
Сайта на къмпинга отново няма опция за английски, но пък можете да изберете Италиански или Френски , като най- долу в сайта има и галерия със снимки и видео.

Ето и две снимки от нас:

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 8-ми: Day 8 (470km): TCS Camping Disentis => Davos => Fluelapass => Ofenpass => Merano => Giovo Pass, St. Leonhard in Passeier => Campground Lindlerhof



Както завърших по- горе, от тук нататък пътуването ни беше вече в обратна посока, т.е. на Изток и този ден отново щеше да ни върне към т.н. препускане, където трябваше да караме стегнато, за да можем да отметнем километри.

Амбициозният ни план беше да стигнем отново да Баш Къмпинг Lindlerhof, в подножието на Гросглокнер, за да можем да се пробваме утре да го посетим и него. Днес бяхме планували да направим такова предвижване, което на идване направихме за 3 дни. Бяхме го коментирали и с Питър и имахме два варианта:
1-ви вариант, който ни препоръча Питър- той минава по на север, пътя е малко по- дълъг като киломтери, но по бръз- през Лихтенщайн и австрииска магистралата през Innsbruck
2-ри вариант, който ние бяхме обсъждали- по- южен, през Италия/Мerano- по кратък като километри, тъй като щяхме се движим почти хоризонтално, но пък по- бавен.

Избрахме варианта през Италия, основно тъй като включваше и доста интересни проходи, които ни бяха в ToDo листа, като Fluelapass, Giovo Pass, St. Leonhard…. и като цяло някак си всячески се опитвахме, ако можем да избягаме от магистралите.

Пътя за Chur и Davos, беше сравнително равнинен и приятен, като тук в спомените ми е останал момент, когато изпреварихме някакъв бус…. Аз го минах при прекъсната линия, а Владо една идея след мен, но вече при непрекъсната линия, но при добра видимост и липса на всякакво насрещно движение и пича от буса, свири след нас сигурно повече от минута…. имат и възпитателно (само)съзнание хората


Друго, което ми е останало в съзнанието, тъй като спряхме да заредим гориво, първо, защото влизахме в Италия, а там горивото беше по- скъпо и второ защото искахме да изчистим остатъка от Швейцарски франкове и монети, които имахме. Та спряхме на някаква бензиностанция, като туко що бяха свършили и всичките батерии на съпунерката с която снимах: 4 батерии, с които ми я даде Емо и 4 мой, които си носих от България. Реших да купя и батерии и се оказа, че 4 батерии струваха повече от горивото, което бях заредил- има няма- 15 CHF….. въртях се, гледах, пък ги купих…. Така, че следващите снимки са ми някак си по- скъпи и в пряк и преносен смисъл
Добре, че не пия кафе, тъй като Владо беше играл същото упражнение с кафе за 4-5 CHF…. въртял се, гледал, пък си купил.

И така, догато Владо си пиеше кафето, а аз си слагах новите батерии, смених и Швейцарската карта с Австрийска (1:400 хил), тъй като нямахме Италианска, а на тази карта имаше пътя, по който щяхме да се движим и продължихме към Fluelapass. Там се закачихме за много сериозно група мотори- сигурно бяха поне 10-15 и качихме прохода, като доста впечатляваща група:








След това минахме отново по Ofenpass, но този път от Запад на Изток (бяхме минавали по него на отиване) и при пускането надолу, един велосипедист направо ни скри шапката. Спуска се пред нас и върти яко педалите надолу и вече няколко завоя не можем да го настигнем. Даваме газ, спирачки на завоите, изпреварихме го някак си, но докато карахме зад него се движихме с 80км/ч- пича въобще не си поплюваше.

Видимо надъхани от това, как издухахме колоездача, караме вече по равното и пред нас на правата някакъв спортен Pontiac… влачи се едвам, едвам… първо го снимам….. и после го издухваме и него…. и тъкмо се изравняваме и виждам срещу нас стационарна камера….. за момент се замислям….. и в следващият момент с пълна газ продължаваме…. Камерата снимаше само отпред, пък ние там регистрационни номера нямахме…. дано да не греша. Дори сага като зумна снимката, се виждат и табелите „Achtung!”


Влязохме в Италия и вече можеше да се оглеждаме за някакво ядене и в заведенията. Спяхме в една крайпътна пицария и си поръчахме голяма семейна пица с голямо Пепси, за по около 5-6 евро на човек, оставихме и бакшиш и някак си отново се почувствахме хора

Следвайки ГПС-а, по някакъв странен за мен маршрут, но все пак прекосихме Merano- беше ужасно топло, което си беше обичайно за тази част от годината, но просто ние вече бяхме отвикнали и се насочихме към Giovo Pass и St. Leonhard in Passeier- отново бяхме в Доломитите, отново беше много красиво и зелено. Двата прохода са почти един след друг:






Съвсем на една ръка разстояние, беше и друг проход, който си бях набелязал от пътеписите на Илко и Балкански- Passo del Rombo, но той се падаше на север, докато ние пътувахме на Изток, вече беше сравнително късно, бяхме минали доста километри, пресичането на Merlano също ни забави и все още имахме да караме доста до къмпинга и за съжаление не можехме да си позволим да кривнем от оптималният маршрут.

Слязохме отново на път, който се виеше между две планини, през дефилето на река Rienza и попаднахме на много сериозен трафик- някак си бяхме изпуснали тази подробност, че беше петък, късният следобед. Трафика беше наистина много сериозен и нямаше да постигнем нищо, ако бяхме тръгнали да се борим с него и просто се пуснахме да се носим по течението, т.е. по трафика:




Влязохме в Австрия, където вече трафика беше намалял, напазарувахме провизии от един Billa магазин и след по- малко то час, вече бяхме отново Баш Къмпинг Lindlerhof. Питахме за дървените къщички, тъй като цената им беше подобна на цената за палатки, но нямаха свободни, хапнахме шницели и пихме по 1-2 бири, тъй като ресторанта щеше да затвори и опънахме палатките по тъмно и си легнахме приятно изморени.
Получи се и една леко рекламна, но пък интересна снимка- без да съм го търсил като ефект:


На следващият ден ни чакаше Гросглокнер…….

[Purple Elephant]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Много готино пътешествие, чакам още!!!

По-рано спомена за чантите Ortlieb които си видял на велосипедиста--те също се правят за мотори, дори предлагат и стойки за различни модели. Кофтито е че и цените са си "приключенски"... Виждал съм колеги които вместо куфари или чанти за багаж си карат с такива за велосипед, в пъти по-евтини от тези правени за мотори и със същия резултат.

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 9-ти: Day 9 (480km): Campground Lindlerhof => Franz Josef Hohe => Grosglockner Hochalpenstrabe => Laas => Road 111 => Ljubljana => Samobor, Croatia



Днес трябваше да бъде черешката на тортата, т.е. Гросглокнер. Толкова бяхме слушали и чели за това място, че някак си се беше превърнало в легенда. Станахме сутринта рано, късмета ни следваше през цялото пътуване и времето изглеждаше страхотно.
Вече бяхме към края на пътуването си и първоначалният план беше да спим още един ден на Баш Къмпнига и утре да направим тежкият преход от 1000+ километра до България. Сутринта към 8 часа, палатките бяха доста мокри от росата, въпреки, че не беше валяло. Утре ще трябваше да ги събираме мокри.

Може би тук е мястото да отворя една скоба и за къмпинг Lindlerhof. Наистина всичко беше точно както го е описал Балкански, но имаше и някакви странни решения, които доста ни забавляваха. В банята например, за да тръгна топлата вода, трябваше да пуснеш 1 евро/къпане. Подобни „касички” имаше и на най- различни уреди за забавление на децата- като тази количка по- долу: ако се вгледатe на предна дясна гума можете да я видите


Друга уникална концепция беше, че в тоалетните 24 часа свиреше напълно откачена, поне за нас, немска естрадна музика…. влизаш в тоалетната, чуваш музиката и никога няма и да си помислиш за Активия
Но както споменах, това бяха детайли, които вкарваха допълнителен колорит на това чудесно място.

Направихме по няколко сандвича с провизиите, които бяхме купили вчера от Billa и с празни мотори за втори път по време на това путуване тръгнахме към прохода:


Къмпинга се намира съвсем близо до началото на прохода и след има няма 15-ина минути, вече бяхме на бариерите- таксата за мотори е 23 евро, за коли 33 евро, като включва и стикер и посещение на музея…. а на мен дори ми дадоха 3 стикера- нещо бяха залепнали един за друг Пълна далавера


Бяхме едни от първите и решихме първо да се насочим към Гледчера, отбивката е път без изход и завършва с колоритното име Kaiser-Franz-Josef-Hutte, което е кръстено на името на Монархът, който е посетил това място 1856-та.

Няма да се спирам, много на самото място, тъй като едва ли ще мога да кажа нещо уникално, но ако някой има намерение да види гледчера е по- добре да побърза, тъй като той изчезва със доста бързи темпове. Гросклокнер, като най- високият връх в Австрия едва ли ще избяга, но за съжаление гледчера си отива….

Паркирахме на прочутият паркинг за мотори, оставихме се багажа в безплатните гардеробчета, като различното тук беше, че бяхме първи там горе- явно беше съвсем рано:


Решихме да слезем до гледчера- нали сме корави, слязохме пеша, което си е бая ходене. Направихме и няколко снимки на гледчера и само една на върхът- както споменахме върхът няма да избяга. Най- впечатляващи поне за мен бяха табелите, маркиращи къде до къде е бил гледчера през годините, което може да даде представа с каква скорост се топи:
















Както бяхме споменали по- горе, дори и хората го бяха и написали: „Пътеката е само за професионалисти” и ние като такива я качихме и на обратно


Минахме и през музея, като на всеки етаж са различни теми, като само една беше с някаква стойност за нас- отново БМВ-та:


Аз купих и разни сувенири, като магнити, тениски и пр. и връщайки се към моторите, на паркинга имаше и една доста добра Африка с регистрация от Чехия:


След това минахме през билото, където си направихме поредната снимка за спомен:


Минахме и през Bikers Point панорамата, като вече се бяхме появили и по- сериозни облаци:




Раздодохме се максимално и като за последно и в двете посоки на прохода- до северната бариера, после на обратно до южната и се прибрахме в къмпинга:




Беше някъде около 15:00 часа, палатките ни бяха изсъхнали „на барут” и решихме, че е по- добра идея да си тръгнем още днес на обратно и да си разделим пътя, който ни чакаше утре. Аз знаех един хотел, в гр. Samobor, веднага след влизането в Хърватска, през магистралата от Словения, от предишното ни пъуване из Балканите през 2010-та. Щяхме да го целим него, пък ако не успеехме да стигнем до там, щяхме да търсим нещо до където стигнем, или ако нямаше места в Загреб.

Тръгнахме на обратно, като много държах да минем през път №111, за който Илко така сладко разказваше в неговият пътепис, а ние изпуснахме на отиване, тъй като бяхме изостанали от графика.
Наистина пътя беше красив, но Илко имаше толкова позитивни впечатления тъй като неговото пътешествие започваше реално от там, като преди това е само магистрала. Докато на практика, нашето пътуване приключваше там и поне при мен, винаги като започна подобно завръщане на обратно, настроените е било и в случая също беше леко минорно, т.е. всичко е малко или много и въпрос на нагласа:


Тук трябва да отворя една скоба за тунела, който свързва Австрия със Словения. От Австрия към Словения се минаваше без проблеми, но на обратно имаше страхотно задръстване. Беше събота/следобед и имаше без да преувеличавам, чакаща колона от поне 10 километра в 3-4 ленти и то при положение, че нямаше никаква авария по пътя. Според мен това беше трафика, който ни мъчеше по Адриатическото Крайбрежие на Хърватска и Черна Гора…. Просто да се има едно на ум……

За Словения си купихме винтекта, минахме я транзит и пристигнахме в Samobor късно вечерта- някъде към 22:00 часа. Намерих хотела от първия път, беше леко променен в негативен аспект, но все още ставаше…. пък и ние бяхме доста изморени и нямахме кой- знае какъв избор.
Както беше отбелязал damon в неговия пътепис за Карпатите „Трябваше да се върнем на Балканите за да се наядем като хората”….. и то за има няма по 15- 20 лева на човек:

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 10-ти/последен: Day 10 (823km): Samobor, Croatia => Belgrade => Sofia



От тук нататък нищо интересно не ни чакаше до прибирането в България- само и единствено скучна магистрала. Приемахме го като данъка, който трябва да платим за това, което преживяхме по време на това пътуване.

Не че някога съм карал, но може би, ако си с мотор, като Hayabusa или GSXR, може и да има някакви емоции, но за нас си беше просто данък- прибрахме се успешно още по светло в България, като по магистралата направих само една снимка, която като че ли казва всичко:


Според мен тук е мястото за малко рекапитулация:

-Изминахме около 4803 км.
-Посетихме 7 държави.
-Африката харчеше между 5 - 5,5л./100км, а БМВ-то около 3,5л./100км.
-Не мен тотално всичко ми струва 1660лв. , на Владо около 1200лв. Разликата идва от по- малкият разход на гориво + някои сувенири + пътни карти и т.н., които аз си купувах.
-В подобна дестинация само по себе си няма нищо „адвентдчър”, но пък ние го направихме малко по- различно. В едно пътуване успяхме да хванем двете крайности в Европа – от Албания до Швейцария.
-Върнахме се заредени с положителни емоции и продължаваме да мечтаем…….
-Аз изживях това пътуването 3 пъти: при подготовката, при самото пътуване и сега при писането на пътеписа.

Не на последно място искам да Благодаря на хората, с които направихме това пътуване, а именно Емо, Владо и Питър; на Илко и Балкански, които на практика ни мотивираха за него, на Семейството ми, което доста сериозно го отнася покрай всичките ми хобита и на всички Колеги от форума и Приятели, които имаха сили да прочетат въпросното пътеписче.

Осъзнавам, че съм може би съм малко по- обстоятелствен от необходимото (брояча на Word-a, към момента е на повече от 14 хил. думи), но пък това си ми е характерна черта, която трудно мога да променя на 34 години и е логично да завърша с един цитат на Марк Твен, който в превод звучи нещо от сорта: „Ако имах повече време, щях да съм написал по- кратко писмо”.

To Be Continued…..

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Планове 2014-та:

И за да завърша максимално позитивно, макар и леко клиширано: Продължаваме да мечтаем.....

За тази година, ако имаме късмет и не ни мине котка път, един от обмисляните варианти е да се върнем отново там и отново с малко по- различен заход- през Италианската и Френската Ривиера, накратко:
Гърция- фери до Италия, Дженоа, Сан Ремо, Ница и поне един следобяд в Монако, Френските Алпи, Швейцарските Алпи, Автрииските Алпи, Словенските Алпи и обратно…. Пътя през Франция е известен като Grand Rroute des Alpes и започва от Menton.

Вече сме комуникирали и с Питър, ако има интерес да се включи в частта Франция- Швейцария.

Съвсем, съвсем грубо нещо подобно

[Mitko69]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Чудно пътуване и страхотен пътепис. А за снимките какво да ти кажа...ако това е снимано с една ръка, в движение, със сапунерка бих искал да видя нещо което си снимал с две ръце, стационарно, с няколко класа апарат над сапунката.
ЧНГ

[choko]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Страхотно,супер те си прекарали

[balkanski]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Браво, много яко!
За новия план - аз отново ще съм скептичен относно карането по всякакви ривиери и т.н. през август, ама вие си знаете

[ivied]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

още един път поздравления за пътеписа!
август е пренаселено в Европа, вкл. и Алпите - всеки тръгнал на някъде...
с отпуските е така...
сякаш септември-октомври или май-юни е времето за... турове в Европата.
като изключим, че всяко време си е баш-времето
август - може би Скандинавия...

[снайпер]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Поздравления за добрия пътепис.Браво.Много поздрави на Африката.

[stefans]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Браво, много вдъхновяващо, благодаря ! Съдейки по това, колко големи са мечтите Ви и Вие трябва да сте много големи. Поздрави!