Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

[asobgbg]

Здравейте,
Въпреки, че винаги времето е проблем, се чувствам някак си длъжен да направя един опит за разказ в картинки за пътуването, което направихме до Алпите тази година. Длъжен- тъй като подобни разкази реално ни запалиха за нашето пътуване и най- show must go on
Основните хора, които ни „запалиха” за пътуването са Илко и Балкански, посредством тяхните пътеписи и след като не успях да се включа в организацията на Илко през 2011-та, която той реално осъществи през 2012-та, все пак успяхме да я реализираме през 2013-та
След като в края на 2011-та продадох Трансалпа, реално останах „безмоторен” (цитата е на Go6o), тъй като на „стари години” наред със семейството и работата, се захванах да се боря и с магистратура и осъзнавах, че трябва да се лиша от нещо за да се фокусирам върху друго. Реалността обаче бе друга и доста бързо осъзнах, че мислите ми витаеха повече към моторите, отколкото към ученето и в интерес на ученето трябваше пак да стана „моторен” съвсем скоро след това се сдобих с Африката (набор ’94). Винаги съм имал голям респект Хонда и по- специално към Африката. Купих/Разголобих/Ремонтирах и след като инвентирах обща сума, колкото поне за едно BMW 1150, вече се чувствах уверен, че можем да чертаем и планове за пътуване.
Първата ми идея беше за Турция- нещо от рода на обиколка на Черно Море, но с оглед на последните събития в тази посока, решихме рязко да сменим дестинацията и да се насочим на Запад…. пътуването не е толкова „адвентчър”, но все пак има и подобни елементи, когато се прави с 20 годишни мотори и сревнително ограничен бюджет.
Следваща стъпка беше да сформираме група- Аз за разлика от Балкански, не бих тръгнал да пътувам самичък- не че имам някакъв страх, но просто би ми било много скучно. Хората, които се оформихме, като група бяме Аз, Емо Герчев (и той е силен форумен Лъв- бяхме пътували заедно в Западните Балкани през 2010-та) и Владо (мой приятел с когото ползваме общ гараж).
За база имахме записките на Илко, направихме конспект на най- интересните според мен точки от пътеписите от Балкански и Илко, направихме и примерен план по дни, за частта в Швейцария използвахме и помощ от Приятел и бивш мой Шеф, фиксирахме датите и отпуските и бяхме готови. Подготовката за пътуването си беше доста сериозна стъпка и лично аз изживявах „де жа ву” по време на пътуването, въпреки че никога не бях посещавал повечето от местата, но вече бях чел толкова много за тях. С Емо решихме на направим маршрута малко по- интересен, като избегнем магистралната част и на отиване минем през Македония/Албания/Черна Гора/Хърватска/Словения а на връщане през Унгария/Австрия, като след среща с Балкански решихме все пак да си запазим магистралата на връщана- за отиването не успя да ни убеди, което все пак може би беше известна грешка, но пък имаше доста емоции, които остават трайно в съзнанието
Ето и краен вариант на маршрута, който на 99% следваше този, който бяхме планирали:


Ден първи: Day 1 (750km): Sofia => Kyustendil => Skopje => Tetovo => Gostivar => Debar => Peshkopi => Selishte => Burrel => Shkodra => Bar => Budva => Kotor


От София тръгнахме на 9-ти Август 2013 (петък) и тъй като Емо е от Варна, той пристигна в Четвъртък, спахме в къщата на жената в с. Голяма Раковица и в петък рано сутринта някъде към 4:30 тръгнахме от там. Срещана ни с Емо беше в с.Голяма Раковица, като тръгвайки за там в късният след обяд след около 5км градско каране с Африката в София осъзнах, че може би съм объркал тотално концепцията. Аз тръгнах с три куфара, мотора се оказа доста широк и почти не можеше да се промъква между колите. По път спрях и купих непромокаем мото сак, докато чаках Емо направих калъфка от стар билборд от винил за чувала и шалтето, ревизирах багажа и премахнах страничните куфари- впоследствие в офроуда в Албания и по задръстванията по Адриатичестоко крайбрежие това се оказа много добро решение:


Ето я вече и групата рано сутринта на бензиностанция в Радомир. От ляво на дясно: Моята Африка, БМВ 650CS (в момента се продава) и Африката на Емо:


Македония беше планувана и я минахме някак си транзит със съвсем кратко объркване в Гостивар. За протокола качвам една снимка от Национален Парк Маврово и Мавровското езеро:


Влязохме в Албания около обяд, нея също я бяхме планували някак си транзит, но уцелихме греда. Реално се оказа, че не си бяхме свършили добре домашното и бяхме изтеглили късата клечка, от Дебър към Бурел има два пътя, като Гугъл карти ги дава еднакви и въпреки, че се бях консултирал и с Фори- човек, който е с уникални познания за тази част от Балканите и когото бяхме ходили двамата в Албания през 2010-та. Ние минахме по северния път през Пешкопи и Селище, който се оказа около 50 км офроуд планински проход и ни коства около 5-6 часа. Та от тук бележка, която си взех №1: Винаги с едно на ум за Албания и Гугъл Карти за Албания, ГПС-а не може да ти помогне много (или поне с моята карта), трудно е да се ориентираш по табели, рядко може да попаднеш на някой който говори Английски. Ние имахме една карта на целите западни Балкани, която Емо беше купил през 2010 от църква в Котор в мащаб 1:1,25 милиона…. Релано се получи адвентчъра, който липсваше в идеята за Алпите. Африките, като доказали се машини, които без да са най- оптимални, на практика могат да се справят с почти всякакви пътища, като най- тежко се отрази на БМВ-то, като допълнително и водача му няма офроуд опит, но и те го издрапаха някак си:


















Впоследствие се оказа, че по този път минава маршрутка всеки ден, камиона с дървата от снимката по- горе, най- вероятно беше с DOТ на гумите, равен на годината му на произвоството, въпреки огромната езикова бариера, хората са изключително дружелюбни и с голямо желание да помогнат и съдействат, къщурката от снимката по- горе е местната кръчма от малко селце в нищото, през което преминахме, дадоха ни шише със ледена(замразена вода), а на бара беше опъната хавлиена кърпа на Manchester United . Не на последно място беше уникално красиво и както си мислихме, че пътя е лош, в един момент ни подгони едно голямо овчарско куче (на мен ми се стори като малко мече) и в следващият момент летяхме със 60-70 км/ч на трета. Според мен, ако човек е с по- лек мотор или поне по- малко натоварен, дори може и да почне да търси подобни пътища.
След като стигнахме Бурел след въпросните 5-6 часа офроуд, пътя да Милот е много красив, но за съжаление нямахме време да спираме, тъй като трябваше да стигнем до Котор, тъй като бях запазил квартира там без право на отказване и вече се движихме с въпросните 5-6 часа закъснение. От тук се взех и бележка №2: Тъй като път срок няма, още повече когато става дума за път, който е непознат, може би не много добра идея да имаш направена предварителна резервация някъде…. След това се качихме на главният път за Шкодер, по който вече бях минавал и единственото ни спиране беше за гориво, където преживяхме може би най- веселата ни случка от нашето пътуване: млад албанец, който работеше на бензиностанцията, според мен явно напушен, прокарваше пръсти през овчата кожа, с която Емо си беше ъпгрейднъл седалката и блееше досущ като овца …..повтори това упражнение 10ина пъти и въобще не се притесняваше, че Емо откача отстрани, че така се бъзикат с него. Ако се бях сетил да направя видео на тази сценка, сигурно щях да имам уникален рейтинг в YouTube. Емо, Приятелю, нищо лично, но все още като се сетя и ме заболява корема от смях. Само ще допълня, че най- вероятно овчата кожа на седалката е голям кеф (не съм я пробвал още), и дори точно днес участвах на търг в EBay за произведена специално за мотор такава и честно казано бях изненадан от интереса, като дори бях надцакан:


Последва леко лутане докато намерим пътя за Черна Гора преди Шкодер, на границата с Черна Гора имаше доволно трафик, който успяхме да предредим, вече се стъмваше, а трябваше да стигнем до Котор. Впоследствие вече мога да добавя и бележка №3, че веднага след това поръчах на колежка от Албания да ми купи възможно най- добрата пътна карта на Албания, тъй като държавата си заслужава и лично аз бих се върнал отново там, но за разлика от този път бих искал да се ориентирам по нещо по- различно от слънцето или звездите
В Черна Гора минахме през Бар и Будва, беше петък вечер, някъде към 9-10 вечерта и задръстването беше от табела до табела. Тук вече изпитвах огромно удоволетворение, че оставих куфарите вкъщи, ако бях с тях, сигурно още се въртя още там. В задръстването, успяхме да се загубим качествено с Емо в Будва- на едно голямо кръстовище с полицай, ние минахме той остана и след това е хванал в друга посока обърквайки ни с някакви други мотористи- чухме се по телефона и след като не успяхме да се открием около половин час се разбрахме да се чакаме в Котор. В Котор пристигнахме някъде към 11:00, като на мен ми отне още около 1 час да намеря хората с квартирата, която бях запазил и след около 18 часа на мотора и пълно изтощение бяхме в леглата.

П.п.
Тъй като това ми е първи пътепис/разказ със снимки, и туко що го започвам, ще се радвам, ако ми дадете съвети, ако трябва да коригирам по някакъв начин стила на писане- според мен има прекалено много текст, но пък без него ще останат постни снимки?!?!

[agyulev]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Идеален е пътеписа. Чакам продължението. Можеш ли да напишеш какви са цените на горивата, пътните такси и квартирите в Албания?
Абонирам се за темата !

[Veni1]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Давай, давай - на многото текст много снимки са му майката..

И текст давай повече, и снимки тоже!

[снайпер]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Браво Асенчо,много се радвам че мотора те слуша и си доволен.Чакам целия пътеписУспех.

[egerchev]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

ДАВАЙ-и на мен взе да ми харесва, все едно не съм бил там. Дано да се сети да снимаш как в Бормио едни достолепни хора МНОГО ИСКАХА да се снимат с мен и мотора (естествено с кожата или май заради нея) и точно тогава се почувствах абориген. А в Албания бях толкова скапан, че май ми беше все едно дали ми се смее който и да е , дали е напушен , важното беше да караме . като цяло се получи доста весело . А за кучето .....то беше гвоздеят на програмата според мен и аз като каращ най-отзад имам най-пълни и безпристрастни наблюдения.
Ако може ще допълвам. Дано да се получи весело. Значи на оня офроуд , който започна почти веднага след влизането ни в Албания от Дебър(Македония), Асен като най- подготвен и ориентиращ се, караше отпред, Владо помежду заради това , че е с шосеен мотор, а и най- слаб(мисля , че е под 50к.с. F 650 CS), а аз като човек живеещ с илюзията, че не мога да се загубя след като виждам тия пред мен, карах последен. На моменти се сменяхме с Асен, там където беше ясно , че няма как да се изгубя(изобщо - приказка). В Албания не се минава през повечето населени места , а покрай тях и те почти не се виждат. Затова и много хора се изненадват когато от нищото изкачат разни хора и то по много.Та по средата на едно такова нищо (около 35-6 градуса без никаква сянка) , Асен е дръпнал доста напред за да не ни пуши и изобщо не го виждам по завоите, Аз карам зад Владо, ама гледам да не изостана много , че с уникалната ми способност да се губя- едно У-образно да има , както няма и табели и филмът е готов. Караме с огромната скорост между 15 и 30 км/ч, като даже карах без яке, че щях да получа топлинен удар. Не правете така , че при евентуално падане.....game over. Изведнъж сякаш изпод земята изниква пред Владо една огромна планина с раззината паст и лаейки и бягайки бързо започва да се изравнява с владовия мотор. Той кара все едно не вижда кучето и не прави никакви опити да го срита , защото има реална опасност в този черен път да не го срита , а да си изпусне мотора(според мен с куче на пътя това е правилната тактика, пробвал съм и в Бг , защото то след като минеш покрай или през охранявания от него периметър и със сигурност ще спре да те гони. Та какво се е случвало с Асен не знам , но виждам как кучето гони Владо на около 30-40м. пред мен . Започвам да мисля , тъй както съм без яке по фланелка с къс ръкав само и натоварен като испански галеон след курс до Мексико, ако това нещо (мисля , че беше от оная турската порода дето е даже по- голяма от каракачанка, забравих и името) събори Владо и ако трябва да спирам да му помагам, и мен нищо хубаво не ме чака. Започвам да мисля , че имам една туристическа много хубава брадвичка, с която това куче вече няма да е куче, но тя се намирана дъното на топкасата ми и докато я извадя, не знам дали кучето ще е куче , но аз със сигурност ще съм надробен от него като парцали на дарак. И се успокоявам: СЕГА ЩЕ МУ СВЪРШИ ПЕРИМЕТЪРА ИЛИ ЩЕ СЕ ИЗМОРИ, ЗАЩОТО СЪС СИГУРНОСТ Е ГОНИЛО АСЕН, И ЩЕ СПРЕ. Ама това сега сигурно продължи около километър и повече. Добре , че Владо удържа геройски да кара с раззината кучешка муцуна до крака му, а и не се подхлъзна и не изтърва мотора с тия шосейни 17 цолови гуми дето никак, ама никак не бяха за това място. И така кучето си лае, керванът си върви, а на мен много ми се искаше да го снимам , ама нямаше как. След около километър накрая на охранявания периметър кучето се обръща и се прехвърля върху мен, ама ме гони не повече от 30-40 м и вече беше изморено, а и територията му беше свършила. Май само на мен ми беше весело, ама то като не е зора на твоя гъз. Сериозно ---добре , че минахме без поражения(за разлика от по- нататъшните дни ) . Асене извинявай , че ти развалих хубавото начало, ако колегите кажат , няма да се намесвам изобщо, още повече , че и не можах да направя маршрута на 100%( и то за такава глупост, ама както и да е).

[ivied]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Повече такива теми!!! Браво!

[Purple Elephant]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

С удоволствие изчетох пътеписа и разгледах снимките, та и още ведъж ще го направя!!!

Имам съвсем малка молба--ако може да рaзделиш дълъг текст в няколко параграфа.

Също така бих се радвам да науча продробности за влизането в Македония--такси и т.н. че хич не ми е ясно...

Чакам продължение!!

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

@ Александър:

“Можеш ли да напишеш какви са цените на горивата, пътните такси и квартирите в Албания?”

Не съм сигурен, че мога да отговоря коректно, тъй като Албания я минахме малко транзит – направихме 2 зареждания и си бяхме купили Албанска валута от България. Дори второто зареждане, това с блеещият албанец, го направихме без да ни е необходимо с идеята да изчистим парите, които ни бяха останали. Това което мога да отговоря от личен опит е от предишното ни пътуване с Фори, което бяхме правили в Албания през есента на 2010-та е, че отново на пътя Тирана- Шкодер на зареждане на бензиностанция ни обявиха много дървен курс, ако трябваше да плащаме в Евро. Добре, че Фори е „гърмян заек” и ги изненадахме с наличие на местна валута, която си бяхме обменили от България и платихме точно колкото пишеше на колонката.
Спомням си, че в България се оказа много трудно намирането на Албанска валута. По препоръка отново на Фори, аз ползвам едно много точно чейндж бюро на пресечката на ул. Солунска и Гладстон (Никар 2005) имат всякакви валути и след пътуването изкупуват останалите хартиени банкноти на същият курс, който са ги продали, което е много добра опция хем да имаш местна валута, хем да не губиш пари….. да дори и те нямаха Албанска валута и добре че Емо намери такава, много трудно някъде от Варна.
Не съм спал в Албания, за да мога да коментирам квартирите; пътни такси не сме плащали- мисля че няма, а горивото не помня колко струваше, но не ми направи впечатление да беше по- скъпо от България…..
Това което според мен е важно за Албания е, човек да има хубава пътна карта, тъй ние подходихме малко лековато и Гугъл Карти доста ни подведе. Казвам лековато, тъй като аз имам колежка Албанка и можеше да се консултирам с нея или пък да я помоля да ми вземе хубава местна карта- което направих и впоследствие…. Проверих я веднага и там наистина въпросната отсечка беше дадена като черен път, а само няколко десетки километра по на юг има чудесен ново асфалтиран път, който щеше да ни спести въпросното приключение. Аз вече бях пътувал от Охридското Езеро през Тирана до Шкодер и знаех какво да очаквам в тази част, но на Гугъл карти пътя през който минахме беше маркиран като първокласен път, т.е. ако някой пътува в този район да има едно на ум. Допълнително, дори колежката ми от Албания впоследствие ми каза, че за Албания все още няма коректна карта ГПС карта, табелите са кът, Английски е много трудно да намериш някой да говори и ни остана да се ориентираме по слънцето.
По стечение на обстоятелствата въпросното ни предишно пътуване с Фори през 2010-та пак беше белязано от 5-6 часов офроуд за 50 километра преход- този път от Шкодер към Черна Гора/Плавското езеро- тогава направихме няколко пъти от 0 до 2000м надморска височина при доста опасен (впредвид необезопасен път) и едро каменист път, но пък и тогава беше фън, въпреки че този ден ще го запомня като най- продължителното ми каране на мотора за 1 ден- бяха повече от 20 часа

@Емо
Ще се радвам да допълваш- така разказа ще стана още по пъстър

@ Снайпер/Валери
Африката си е Африка Въпреки, че както ще видите в последващите дни- на запад много ги карат тези БМВ-та… ще си помисли човек, че ги раздават от Зрънчо Наистина концепцията на големите ГС-и е уникална и се е доказала във времето от Втората Световна Война до днес: боксер, въздушно охлаждане, кардан, нисък център на тежестта и т.н. и т.н. Въпреки, че след въпросното пътуване, явно силно повлиян от многото ГС-и и допълнително моят бивш шеф, който е базиран в Швейцария ми подхвърли мухата, че може би ще си продава неговия ГС 1200/2007/ на 100 хил. км., купен чисто нов за около 5 хил. евро в един момент се бях леко замислил, но вече отново отрезвях и се наслаждавам на Африката.
Все още като цяло сме доста далече от стандарта на Европейците, включително и за моторите. Само за справка за въпросното БМВ за стандартното му обслужване на 75 хил. км в БМВ дилър в Швейцария, му е струвало около 4000 CHF (включва и гумите)… предполагам, че има намерение да го продава тъй като може би наближава обслужването на 120 хил. км. примерно

@ Purple Elephant
И на мен не ми харесва много текст на едно място: ще се опитам да го разделям или със снимки или с параграфи.
Относно Македония: нищо нестандартно: пътищата стават, има много какво да се види, но по- скоро трябва човек да го направи в отделно пътуване, имат такси само за магистралите, но тези такси направо побъркват мотористите или поне мен. Тъкмо засилиш на магистралата и на всяка отбивка има събиране на такса, т.е. спираш мотора, сваляш ръкавиците, търсиш портфейла, от портфейла търсиш македонските динари и като питаш колко и го обърнеш в левове се оказва че дължиш 1 лев или дори по- малко и така през има няма 5 минути.
В случай ние минахме Македония транзит, но през същото пътуване през 2010-те, за което писах по- горе ходихме пак на „тъгадък”до Охридското Езеро, използвахме по-“засукани” пътища и също е много красиво…. за съжаление не мага да добавя почти никакви снимки от Македония, просто защото не съм снимал.

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден втори: Day 2 (256km): Kotor => Dubrovnik => Ploce => Camping on the seaside somewhere in Croatia



След доста изморителното каране през първият ден се наспахме добре, станахме по- късно и въпреки, че ние с Емо бяхме били в Котор през 2010, все мястото наистина си заслужава и тъй като Владо беше в Котор за първи път, решихме на комбинираме разходката в Котор със сутрешното кафе в стария град.Черна Гора и в частност Котор е наистина много красива дестинация, сравнително близка до България и трябва да се има в предвид:
Вечерта пристигнахме много късно, бяхме много изморени, но на сутринта се оказа, че апартамента, който бях запазим през Booking беше наистина с гледка към морето


Оставихме моторите в центъра, направихме една бърза разходка и едно бързо кафе и тръгнахме към Хърватска, тъй като първоначалният ни план беше да доста на Север в Хърватска на къмпинг SELCE , тъй като там имахме задочна среща с друг мой колега от Словения, който има каравана на въпросният къмпинг и ми го беше препоръчал като място.
Плана ни беше да следваме пътя покрай морето, което впоследствие се оказа, че е много силно надценена опция и впредвид факта, че бяхме си запланували и посещение на Дубровник, реално се оказа тотално неизпълнима програма. Ето и няколко снимки от Котор:




Ще използвам и една снимка от Go6o от предишното ни посещение в Котор през 2010-та, тъй като тогава идвахме от Цетине, слизането към Котор е наистина настръхващо и снимката наистина показва велечието от Котор:


Насочихме се към границата с Хърватска, която на първо четене изглеждаше близко, но се оказа, че на нея има километрична опашка за преминаване. Бяхме в разгара на сезона 10 август/събота и допълнително Хърватска туко що беше станала членка на Евро съюза и автоматично това ставаше външна граница и преминаването си беше приключение. Според мен ако не бяхме с мотори минаването би ни коствало около 3 часа, ние естествено се провряхме криво ляво между колите и гледайки един поляк с мотор с 3 куфара, как чака наравно с колите отново си спомних с усмивка за страничните куфари, които разкарах в последният момент.
Ако тук трябва да сложа нова бележка №4: Освен ако идеята не е плаж и море, може би Август месец не е правилният период за посещение на Адриатика: Препълнено е от хора, трафика е много натоварен, горещината е убийствена и тотално се губи удоволствието. Допълнително, според мен, това отново трябва да бъде съвсем отделна дестинация, а не като нас- с една обиколка всичко…. Просто се пропускат много моменти. Аз бих я направил може би месец май…
Стигнахме до Дубровник, беше някъде около обяд, вече ми се изчерпват прилагателните, но наистина уникално място:


Запознахме се с един Англичанин, който прави Адриатическото крайбрежие от цялата Хърватска и Черна Гора, (като въобще не си и помисля за Албания) с велосипед, като това, което ме впечатли му бяха дисагите- много компактни изглеждаха и бяха водонепромукаемни. Бидейки още под влияние на мойте странични куфари, изведнъж реших, че може би това е по- добрата концепция и за мото туризъм. Та този Европеец беше достигнал и до друга добра концепция- след много години на къмпинги, вече е станал „чаршаф турист”- не носи цялото къмпинг оборудване, което за велосипед си е решаващо, не опъва палатки, чували, шалтета и пр…:


Разсълбякахме екипа и го оставихме по моторите, беше много топло и нямахме сили да го мъкнем с нас, все пак вече бяхме и в Европейския Съюз Тръгнахме да обикаляме и може би тук е мястото за бележка №5, като нещата се оставят по моторите, освен да бъдат откраднати, може времето рязко да се развали и като се върнете всичко да бъде тотално мокро- яке, панталон, ботуши и пр. Разглеждайки Дубровник дори си купихме билети за разходка/обиколка с малко корабче, но докато го чакаме да дойде, времето се промени буквално за секунди, Владо тръгна да спасява багажа който бяхме окичили по моторите да се суши от варенето в собствен сос, а ние с Емо тръгнахме да гоним бягащите от бурята мацки, за да ни върнат парите за билетите…. Ето и една снимка на приближаващата буря:


Изсипа се страшна буря, хвърчаха маси, чаши и пр., ние с Емо успяхме да се скатаем в едно заведение, където хапнахме тортички и ползвахме безплатния интернет- оказа се сладкарница, а пък Владо е стигнал до под един мост на паркинга. След около 1 час бурята премина и направихме един бърз тур на мокрия вече Дубровник.


Качването на крепостната стена е плетено, пък и нямахме много време- кафето в Котор, границата и дъжда в Дубровник ни бяха забавили достатъчно. Дъжда беше поспрял, дрехите ни бяха прилично изпрани, но докато се обличаме заваля отново. Скрихме се под същият мост, под който беше стоял Владо преди това и дружно решихме, че няма смисъл в този дъжда да гоним и километраж.
Седейки под моста и през интренета на телефона, влязох в Booking и запазих някаква евтина квартира в селце на 15км от Дубровник в посока към Черна Гора. Облякохме се и тръгнахме на обратно в дъжда с идеята де се сушим в квартирата:


За наша изненада се оказа, че във въпросният хостел няма никакви места, просто за забавили да си актуализират информацията в Booking. За компенсация и за де стоплим ни черпиха по една съвсем малка ракия, пък междувременно и дъжда беше спрял и решихме, че няма смисъл да правим проблеми, часът беше към 4 и беше по- добре да отметнем малко километри на север. Тръгнахме по пътя покрай морето и след около 100+ километра се ориентирахме към къмпинг, който намерихме чрез табелите от пътя:


За спомен от Дубровник си купих гората блузка на Harley Davidson, сега само остава да си купя и такъв мотор…. въпреки, че все още се чувствам твърде млад за него или може би не съм помъдрял достатъчно……пък преди това трябва и ГС да пробвам, за да не ми се налага да си смазвам веригата като на смимката по- горе……..
Успяхме да пробваме и морето, като за моя изненада и в предвид факта, че беше 10-и август ми се стори ужасно студено, отделно че беше и каменисто…. абе добре, че бяхме само за малко
Вечеряхме в пицарията на къмпинга и обмисляйки следващият ден, решихме, че след като крайнта ни дестинация беше Алпите, беше време да отметнем и малко километри…. Днес бяхме минали само 250 км, и бяхме на разстояние от Алпите, почти колкото от България. Задружно решихме да се пробваме да стигнем на следващия ден до Алпите, а това можеше да стане само по магистралата. Реално магистралата, която спестихме през Сърбия и Хърватска, сега трябваше да си я наваксаме с другата магистрала на Хърватска и Италия.
Тук може би е мястото да вмъкна и бележка №6: Внимавайте с интернет трафика в Роуминг. Аз го знаех, но в предвид обстоятелствата не очаквах, че за едно запазване през Booking и няколко проверявания на прогнозата на времето, ще достигна 80% от лимита за трафик на данни или в цифри, към 70 лева

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 3-ти: Day 3 (731km): Croatia/Camping => Senj => Rijeka => Trieste => Udine => Tolmezzo => Plocken Pass => Oberdrauburg => Campground Lindlerhof


От този ден почти нямаме снимки, тъй като както съм писал по- горе бяхме решили да отмятаме километри- целта беше да стигнем до Алпите, а все още бяхме твърде далеч. Карахме с доста стегнато темпо с кратки почивки през 200 – 250км за гориво и освежаващи напитки.

След като вече бяхме осъзнали, че няма да направим маршрута покрай морето, решихме да превключим към така скучното за мотори като нашите магистрално каране. На първата възможна отбивка се насочихме към Хърватската магистрала Север- Юг. Тук късмета ни насочи през чисто нов тунел „Sveti Ilija Tunnel”, който е с дължина 4,3км, строежа на който е продължил 3 години и бил отворен пред 3 седмици. Минава под планината „Biokovo” и свързва магистралата с южното крайбрежие. Таксата за мотори е 12 куни (около 4 лева), като Владо нещо се замота на плащането, което е в края на тунела и по някакъв начин мина гратис- пуснаха го да не прави задръстване

Последва скучната магистрала север- юг посока Загреб, покрай Сплит, Задар и излязохме на отбивката за Senj, тъй като бяхме минавали по този път през 2010-та и спускането към морето е много красиво. Пък и вече бях сменил картата на Емо от Цървата в Котор в мащаб 1:1,25 милиона с такава на целите Алпи, вклюваща и Хърватска, която бях поръчал от ЕBay в мащаб 1:800 хил. голям ъпгрейд => Бележка № 7- карти с подобен мащаб просто не стават, добре че вече ГПС-а захапа и помагаше.

Това с което ще запомним въпросната магистрала е, че беше изключително ветровита. Аз лично на по- продължително и ветровито място не съм карал, като най- вероятно си е ветровито през цялата година, съдейки по вятърните турбини наоколо. Магистралата е платена, като останалата пътна мрежа е безплатна, на магистралата карахме със 105- 110, основно заради едно цилиндровото BMW и “върхът на удоволствието, което можеш да изпиташ, седйки върху вибратора”- цитата е от Владо Другият бисер, който извади Владо е, как може да бъде постигнат безкрайният мъжки оргазъм с въпросният мотор- просто трябва да се нахлузи един маркуч от ръкохватката към „Тура” и да се качиш на магистралата

Качвам и няколко снимки от пускането към Senj, но са от пътуването ни от 2010-та, просто тогава карахме доста стегнато и не сме спирали освен за гориво:


И една снимка от архива на Иво Марков отново от 2010-та, тъй като въпросното кратко пътуване около Хърватското крайбрежие реално ни беше надъхало да направим подобен леко нестандартен заход към Алпите:


След Риека, влязохме за около 50км в Словения, където отново карахме въпросните 50км без винетка- този път имахме огромно желание да си купим, но на границата нямаше, спряхме и в две бензиностанции по пътя, където също не продаваха. Не направихме никаква далавера, тъй като така и така на връщане си купихме такава.

Влязохме в Италия, където карахме по магистралата до Palmanova. Не бях карал в Италия от 2007-ма и бях забравил за техните магистрали- много ленти и във всичките ленти много движение, като най- крайните две представляват една стена от камиони…….поне за мен подобна гледка е показателна за Икономиката на една държава. На Palmanova отбихме на север към Udine, от кам към Tolmezzo и вече виждахме Алпите- КЕФ!

Вече беше късният следобед и пътя ни минаваше през Plocken Pass- след цял ден каране по скучните магистрали, беше голямо удоволствие да се завъртим по този алпийски проход- стархотен асфалт, завои и както се въртим по фибите нагоре и се раздаваме почти на макс, изведнъж от нищото в самата фиба ни изпреварват двама пича със супер мото мотори, които повече така и не видяхме. Предполагам, че е уникален кеф, да се въртиш по подобни пътища със супер мото и без багаж, но и дума не можеше да става да им завиждаме благородно, тъй като и ние бяхме достигнали състояние на „Nirvana”, “Пърсиг”, “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
Eто и две няколко снимки от върхът на прохода – вече бяхме в Алпите




Минахме през Lienz и пристигнахме в Баш Къмпнига на Балкански в подножието на Гросглокнер- бяхме успели дори да поизтъркаме ръбовете на гумите на влизането в Алпите:


Настанихме се в малка дървена къщичка, тъй като цената и беше много близка до цената за 3 палатки, пък и прогнозата за времето беше колеблива и дори успяхме да хванем и кухнята и да пробваме така хвалените от Балкански шницели:


На вечерята гарнирана с няколко бири, начертахме плановете да следващият ден, като както ни беше посъветвал Балкански, ако времето беше добро, щяхме да тръгнем към Гросглокнер, а ако времето беше колебливо, беше по- добре да го пропуснем тъй като има голяма вероятност да не видим нищо горе, там наистина има какво да се види и да продължим на Запад, както беше плана и на връщане да минем отново през Баш Къмпинга, с надеждата да имаме втори шанс за Гросглокнер.

Ето и линк към сайта на къмпинга, като повече информация може да бъде намерена в пътеписите на Балгански, ние само можем да потвърдим положителното впечатление и също да го препоръчаме- точното място за всеки който е тръгнал към Гросглокнер
http://www.lindlerhof.at/en/

[asobgbg]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Ден 4-ти: Day 4 (330 km): Campground Lindlerhof => Cortina d'Ampezzo => Giau Pass => Pordoi Pass => Karerpass => Bolzano => Mendelpass => Dolomiti Camping Village



Сутринта направихме един бърза обиколка из къмпинга- беше сравнително хладно, леко мрачно и тъй като къмпинга е разположен на около 1000м надморска височина между два хълма, слънцето скоро нямаше никакъв шанс да изгрее. Закусихме някакви вафли, които Емо беше донесъл и чай:




По- горната снимка на Владо, Емо, натоварената Африка и овчата кожа е направена след като изиграхме отново сценката с напушения албанец, който прокарва пръсти през "златното руно" и блее в несвяст. Емо, Приятелю, извинявам се още веднъж, но просто тази сценка ще остане завинаги в съзнанието ми….. може би затова на снимката Владо е толкова ухилен, а Ти така сериозен. На заден план се вижда и къщичката в която спахме.

Поговорихме със собствениците на къмпинга, които провериха и прогнозата за времето и казаха, че е по- добре да не ходим на Гросглокнер днес, тъй като има голяма вероятност времето да не е хубаво и да не можем да видим нищо горе и така решихме задружно, че ще продължим по плана на запад и ще си оставим Гросклокнер за края на пътуването с надеждата, че ще уцелим по- хубаво време.

Насочихме се към Италия/Доломитите и след като на Toblach/Dobbiaco хванахме на юг, тръгнахме към световно известния ски курорт Cortina d'Ampezzo. По пътя минахме през много красива долина Hohlensteintal/ Val di Landro и пред нас се откри малко, но много красиво езеро Durrensee/ L. di Landro:


Тук вече не издържах на всичките красоти, които пропускаме да снимаме, спряхме и реших, че трябва да намеря начин да снимам и в движение. Моята единствена камера, беше тази на телефона, като почти всички снимки по- горе са правени с телефона, но просто нямаше как да снимам с него и в движение. Емо беше си купил и носеше една сапунерка с ударо и водоустойчив корпус, с който снимаше и след като кратка дискусия я взех аз и с връзка за ключове и малко изолирбанд я пригодихме да ми виси на врата, докато карам и да започнах да се уча да правя снимки в движение, само с лявата ръка:




Това ми е следващата бележка №8, за подобно пътуване си трябва и хубав фотоапарат, осигурен с добри батерии, който за мотористи, трябва да бъде удобен за работа с една ръка и с ръкавици. Камерите на телефоните, колкото и да се добри са по- скоро сериозен компромис. След като се върнахме, след доста сериозно търсене на оптимален варинт, спрямо мойте нужди и на търг в ЕBay, вече си купих за прилична сума Sony Nex 5N втора употреба, но в състояние неразличимо от нов. Апарата е хибриден модел с две обектива- палачинка 16мм и 18-55, като наличието му отново ме връща към хобито и кръжоците ми по фотография от училище, само дето техниката се е развила доста и сега поне няма да се налага да прекарвам по цял ден в тъмната стаичка за да проявявам снимки

Преди Cortina d'Ampezzo спярхме отново и си купих карта на Доломитите в мащаб 1:200 000 и изведнъж прогледнахме Спряхме в центъра, и знаейки къде бяхме планували крайната си точка за деня, си избрахме възможно най- къдравите пътища през Доломитите. Първи беше Giau Pass, уникален проход, асфалт, природа, зеленина, завои, дори успях да обърша и степенката в асфалта, което в предвид факта, че бях с Африка си е може би малко критично и малко ме изненада и стресна:








Насочихме се към Pordoi Pass- отново уникален проход и път, като там някъде по пътя спряхме да обядваме и ядохме страхотен гулаш и ябълков щрудел за прилични цени и разглеждайки вече новата ми подробна карта си набелязахме страхотна опция за евентуално следващо пътуване- планината Sella/Piz Boe e заобиколена отвсякъде със страхотни къдрави проходи, един от които е Pordoi Pass, а останалите са Passo Sella, Passo Gardena & Passo Campolongo. Според мен си заслужава да се направи пълна обиколко около това място. На Гугъл карти би изглеждало нещо подобно:
http://goo.gl/maps/9laLw

Ние отново нямахме времето да го направим в това пътуване и през Karerpass и Passo Nigra трябваше да прекосим Bolzano и да поемем към Тemu и другият къмпинг от разказите на Балкански "Camping Presanella". За съжаление нямаме снимки от въпросните проходи преди Bolzano- на проходите е невъзможно да се снима в движение (или поне за мен все още не беше), а пък и отново бяхме достигнали състоянието на Нирвана и Дзен, за да спираме и да правим снимки.

ГПС-а ни преведе успешно през Bolzano и започнахме да катерим Mendel pass- отново стархотен път:




Тук може би трябва да отворя нова скоба за различните Алпи и в частност Доломитите, като може би най- хубавата, поне за мен, част от Алпите. Изпреварвайки малко събитията, трябва да отбележа, че в Доломитите е изключително красиво, зелено, проходите са невероятно къдрави и със страхотен асфалт и не на последно място, въпреки че не са толкова високи както Швейцарските или Австрийските проходи, реално са по- дълги, тъй като започват от доста по- ниска надморска височина. Не че Австрийските и Швейцарските Алпи си нямат и своя чар, но те започват от доста по- висока надморска височина и самите проходи са основно каменисти и липсва растителност, докато Доломитите са основно зелени, много зелени- което е много зареждащо….

След пускането от Mendel pass, Емо алармира, че има някакъв шум, идващ от към предният пиньон, който прогресивно започвал да се усилва и въпреки, че отново гонихме някакъв си наш план с крайна точка къмпинга, който ни беше препоръчал Балкански, трябваше да спрем за да погледнем какво се случва с Африката. Свалихме лоста за скоростите и капачката на предния пиньон и ……. положението не беше много добро- пиньона се вадеше свободно, тъй като на планката, която го фиксира към оста и се бяха изяли по някаква причина шлиците и вече го играеше като шайба, а не като фиктасатор:


Тъп проблем, но пък от друга страна изглеждаше доста неприятен и евентуално опасен- тъй като, ако блокираше по някакъв начин веригата можеше да доведе и до евентуално падане. Почистихме, затворихме и тъй като вече беше късния следобед, решихме да се пробваме да се движим с по- бавна скорост до някой къмпинг, където да се установим за вечерта, да разглобим по- обстойно мотора, евентуално да попитаме и за съвети от приятели или дори тук във форума и пр.

За съжаление, след още 10-ина километра, Емо каза, че положението със шума се влошава и трябваше да действаме на място на пътя. Отбихме отстрани и разглобихме отново, охлабихме задната гума и извадихме пиньона. След кратко обсъждане, кой какво има като подръчни материали на мотора, решихме да го ремонтираме малко по български- с тел и клещи и доста импровизирано стигнахме до това решение:




Може би било по- добре, ако имахме стоманена тел, вместо медна, но нямахме нещо по подходящо към момента. Оставихме металният предпазител, като махнахме пластмасовата капачка, за да имаме по- бърз поглед какво се случва и тъй като денят вече беше към края си се насочихме към възможно най- близкия къмпинг по пътя. Нямахме идея къде има къмпинг, но твърдо спирахме на първото възможно място.

Тук може би трябва да отворя още една скоба, че докато работихме по мотора, може би около час, на сравнително главен път, по който се движиха доста автомобили, никой не спря да ни предложи помощ. Не че нещо можеше да ни помогнат, но почти съм сигурен, че в България, все някой ще се отзове…

Първият възможен къмпинг се оказа „Dolomiti Camping Village” (http://www.campingdolomiti.com/en/Summer/Camping), в подножието на Madona di Campiglio. Цената беше добра, но на мен лично не ми хареса особенно- беше много близко до пътя и беше доста шумно, пък и вечерта в пицарията на къмпинга, ядохме такива сурови и хрупкащи спагети, че още ми става гадно, като се сетя. После ни казаха, че в Италия така се правили спагетите- съвсем леко се кипвали и се сервирали „хрупкави”….. в сравнение с гулаша, който ядохме на обяд си беше няколко нива по- надолу…

Както и да е, ние бяхме там само за една вечер и трябваше да решим как да сервизираме Африката. Моето мнение беше, че с въпросната тел, Емо можеше да продължи по пътя, като аз имам колеги в Швейцария, на където се бяхме запътили и междувременно можеше да им се обадя да поръчат въпросната част и там на място за има няма 5 минути просто да я сменим. Емо, който реално караше мотора, каза че и с телта положението не е съвсем розово и все още има шумове от към пиньона и в предвид маршрута, който ни предстоеше, а именно най- сериозните проходи в Алпите- Gavia Pass & Stelvio Pass не искаше да рискува с подобно състояние на мотора. Емо се обадни на негов приятел, който работи в Италия и той ни консултира, че най- близкият сервиз на Хонда, беше не много далеч от нас, а именно на около 100-ина километра в Тренто. Обсъдихме няколко варианта, като Емо реши да ходи директно с мотора в Тренто и да остане там, докато му оправят мотора… варианта да имаха подобна част в наличност беше минимална, а допълнително и слайдера на веригата, който е върху шарнира беше скъсан и беше за смяна.

Като цяло все още нямам логично обяснение по каква причина, се е износила въпросната фиксираща пластина. За мен обяснението беше някакво напрежение и/или липса на съосие или пък това, че слайдера беше прокъсан е насочвал веригата навън… честно казано все още нямам логично обяснение.

Аз бях по- скоро за справяне с проблема като група, но Емо се насочи към вариант да тръгне сам с бавно темпо към Тренто, да говори с хората от сервиза, ние да си продължим по пътя, като държим връзка по телефона и след това да решим къде да се срещнем…. Гледайки картата, ние нямаше да избягаме много, тъй като щяхме да се движим доста зигзагообразно и в рамките на 1 ден, Емо можеше да ни хване отново… Така сутринта Ние с Владо поехме на Запад към Швейцария, а Емо на Югоизток към сервиза на Хонда в Тренто. Тук е мястото да сложа и последната снимка с Емо в пълният му блясък на „натоварен като испански галеон след курс до Мексико”, тъй като както впоследствие са оказа повече не се засякохме на това пътуване:


В Хонда/Тренто естествено нямаха въпросните части в наличност = доставка 1 ден + още половин ден за работа и изоставайки с ден и половина и олеквайки с парите за ремонта, плюс нощувка в Best Western в Трeнто и впредвид престоящата му обиколка на България с негови приятели от Литва след една седмица, Емо взе решение да тръгне на обратно, а не да се срещнем отново някъде из Швейцария.

Емо, за нас беше поредното удоволствие да пътуване заедно, липсваше ни по- нататък през маршрута, както и коментирахме, ние имахме и финанси за да компенсираме екстра разходите и да можем да завършим пътуването, както го бяхме започнали „Заедно”, но все пак уважаваме решението ти и дано да се съберем скоро за ново приключение

Тук трябва да маркирам и поредната бележка №9: при подобни пътувания, никога няма как да бъдеш на 100% сигурен в техниката, но ако човек има дори и минимални съмнения в някой детайл преди да тръгне, най- добре е да бъде сервизиран преди тръгването. В случая Емо не е имал идея за фиксатора, но пък е знаел, че слайдера е скъсан и е за смяна и въпреки, че проблема може и да не е дошъл от него, може би ако е бил тръгнал да го сменява е щял да види и отстрани и проблема с фиксатора.

Този месец отново поразглобих Африката, като в предвид обстоятелствата погледнах моя фисатор- изглеждаше ми съвсем наред, но за всеки случай мисля да си поръчам един и да си го сложа в кутията с инструментите за път, ей така да пази от уроки. Може би също така за напред когато сменявам преден пиньон, ще сменявам и въпросния фиксатор- не е нещо, което ще ме разори, но пък явно е нещо, което може да ти развали настроението при пътешествие…

[egerchev]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Хехехе, няма лошо, че се получи така. Така се събира опит, каквото и да се случи не ти пука ( според мен това трябва да е и философията на мототуризма).Това с мотоасистънса и швейцарските пенсионери го могат, ама нека тия пенсионери да го ползват в Сибир примерно или в централна Африка. И на мен ми хареса и за винаги ще запомня пропътуваните километри заедно. Яд ме е само , че ядох все едно (по моя вина разбира се ) огризки от пържола, а не самата нея- Гросглокнер и швейцарските Алпи останаха за по-късен етап, но пък ако нямаше проблеми нямаше да е интересно. Искам да благодаря на Владо и Асен за помощта . Не , че нямаше да направя същото и сам, но едно е да си афектиран и ядосан, съвсем друго, да си от страни и когато имаш познанията и не ти пука , че се цапаш, правиш нещата много по- бързо и точно.
За въпросната шайба: От Италия се прибрах безпроблемно,(към 1700 км до Варна), след една седмица направихме още около 3000 км с литовците из България и Халкидики, а след това имам още към 2500 км (ходих на яз. Калин и дето съм се мотал насам-натам)- значи повече от 7 000 км и на шайбата и няма нищо. Най- странното е , че все чувам метален звук отпред( а може и да съм си го втълпил и да ми е станало фобия) . Прибрах се през Словения( Алпите около Крань са много красиви), а и си бях нарекъл , че ще мина от там и минах .В Хърватска , където спах на един хотел, станах в 5 часа сутринта да си свалям капачката зад скоростния лост , за да се убедя , че и новата шайба си е на мястото. Слайдърът не може да е причина-той само пази веригата да не се трие в металната вилка, на която стои задната гума. Фори, почти без слайдър кара доста повече километри и нищо му няма на мотора. А за опитът ми с агнешката кожа след вече толкова километри с нея- само , ще кажа , че при следващото ни пътуване из България и Гърция след седмица, литовците я взеха и не искаха да ми я връщат. Може да е грозно, но е СУПЕР удобно, не запарва(между вълната има въздух), и когато сляза, задните ми части се усещат все едно не съм карал.. Пътуването се получи добре (поне аз го усещам така)- имаше от всичко. Асен покрай притесненията за моята шайба и заради това , че къмпингът му се е сторил шумен и не е могъл да спи пропусна сутринта такива гледки на италиански бюстове , че ....... Къмпингът беше покрай река и бе специализиран за рафтинг. Беше пълен с италиански ДЕВОЙКИ(от северна Италия, че тия от южна не изглеждат така, виждал съм ги ), които сутринта започнаха да се оборудват и ....фантазиите са си ваши...хехехехе.
Асене продължавай , мисля , че добре се получава пътеписа. Надявам се през 2014 да го повторим в по- уширен вариант! Мисля, че с времето ,което разполагаме нямаше как да се получи замисъла и или трябваха повече дни да караме по Адриатика и после из Алпите (значи поне 20 колкото ние нямахме), или да се правят отделни пътувания. НО, МАГИСТРАЛАТА СИ Е СКУЧНА И КАКВОТО И ДА ПРАВИШ, АКО ИСКАШ ДА МИНЕШ ТИЯ 1000 КМ БЪРЗО, НЯМА КАК ДА Я ПРЕСКОЧИШ. Чакам с нетърпение продължението, защото със сигурност съм пропуснал много хубави гледки и емоции. А за промишлената зона на Тренто....просто си е промишлена зона и трябва да имаш голямо въображение да я включиш в пътепис за алпийски пейзажи и да е интересно на четящите.
ЧНГ 2014 И МНОГО ВЪЛНУВАЩИ И ЗАПОМНЯЩИ СЕ КИЛОМЕТРИ НА ЧЕТЯЩИТЕ!

[Mitko69]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Благодаря!

[I.Stoyanov]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Продължавай, така хубаво разказваш, че на моменти забравям за снимките .
- направо ми стана жално за "Емо",такава сравнително тъпа повреда да провали мечтаното пътуване на човека, но нищо имало е причина - сега ще неще пак трябва да посети маршрута ...

Весело посрещане на ноата годин и нека през 2014 да осъществите още мноОго пътувания по СВЕТА

[balkanski]

От: Мото Алпи 2013: 4800км от Албания до Швейцария

Насочихме се към Pordoi Pass- отново уникален проход и път, като там някъде по пътя спряхме да обядваме и ядохме страхотен гулаш и ябълков щрудел за прилични цени и разглеждайки вече новата ми подробна карта си набелязахме страхотна опция за евентуално следващо пътуване- планината Sella/Piz Boe e заобиколена отвсякъде със страхотни къдрави проходи, един от които е Pordoi Pass, а останалите са Passo Sella, Passo Gardena & Passo Campolongo. Според мен си заслужава да се направи пълна обиколко около това място. На Гугъл карти би изглеждало нещо подобно:
http://goo.gl/maps/9laLw

На 100% си заслужава, лятото си отделих един ден специално за тази обиколка и въпреки, че на моменти беше облачно, се изкефих максимално.
Живот и здраве, догодина пак Passo Campolongo, Passo Gardena и Passo Sella са невероятни, има страховити гледки.
Пътеписът върви супер, жалко, че сте се разделили с адаша, ама поне не е имало сакатлъци, пак добре.
Чакам с нетърпение продължението в Швейцария, че не съм бил толкова на запад като вас.