Отдавна се канех да опитам този път и все отлагах. Става въпрос за пътя от Спортното градче на Белмекен до курорта Трещеник над Якоруда. 30 км черен път из Рила преобладаващо на 1900 м нмв. Преди две седмици се престраших и потеглих. 

Пайсе Рила... Идвам. Малко преди язовир Белмекен.

Така се виждаше Пирин малко преди яз Белмекен дръпнат с вариото.

Ето го и язовир Белмекен сниман от южната стена.

Връх Белмекен и част от язовира.

Веднага след като подминете спортното градче излизате по черно. Тука вече съм на черният път.

Това е посоката.

Хей там е Джендем дере.

До тук изкачвах. Сега съм почти по равно и след няколко завоя ще започна спускане към дерето под Гурдеви скали.

А така се вижда Пирин малко след Джендем дере.

Джендем дере е под Гурдеви скали, които са горе в дясно на снимката.

Зад мен са Гурдеви скали.

Вече драпам към Ропалица.

Поглед напред. Върхът пред нас в далечината трябва да е Ортачал.

Поглед назад и в страни.

Дерето след Ропалица.

Вече това е посоката.

Остават ми само няколко километра до Нехтеница. Поглед напред.

Поглед назад. Там от където идвам.

А това е над главата ми. Връх Суха вапа от мусаленският дял на Рила.

Гледка в посока Мусала. Хижа Грънчар е зад това обрасло ръбче, но пътят на там е много лош. Става за мотокрос, или за много хард ендуро, а не за голямо туристическо ендуро, като моето БМВ, така че не рискувах да си строша мотора.

Нехтеница. От тука започва асфалтът, както и лошият черен път до хижа Грънчар. Тук завършва и черният път от Белмекен, който е с чакъл, камъни и макадам. Кал няма.
Тази чешма е с ледена и много вкусна вода. Не я пропускайте, ако минете от там! От тук до Трещеник е много добър асфалт, а от Трещеник до Якоруда вече е чисто нов асфалт.

Така се виждат Аврамови колиби малко под Трещеник.

Гара Аврамово.


Пайсе Рила... Идвам. Малко преди язовир Белмекен.

Така се виждаше Пирин малко преди яз Белмекен дръпнат с вариото.


Ето го и язовир Белмекен сниман от южната стена.

Връх Белмекен и част от язовира.

Веднага след като подминете спортното градче излизате по черно. Тука вече съм на черният път.

Това е посоката.


Хей там е Джендем дере.

До тук изкачвах. Сега съм почти по равно и след няколко завоя ще започна спускане към дерето под Гурдеви скали.

А така се вижда Пирин малко след Джендем дере.


Джендем дере е под Гурдеви скали, които са горе в дясно на снимката.

Зад мен са Гурдеви скали.

Вече драпам към Ропалица.

Поглед напред. Върхът пред нас в далечината трябва да е Ортачал.

Поглед назад и в страни.

Дерето след Ропалица.

Вече това е посоката.

Остават ми само няколко километра до Нехтеница. Поглед напред.

Поглед назад. Там от където идвам.

А това е над главата ми. Връх Суха вапа от мусаленският дял на Рила.

Гледка в посока Мусала. Хижа Грънчар е зад това обрасло ръбче, но пътят на там е много лош. Става за мотокрос, или за много хард ендуро, а не за голямо туристическо ендуро, като моето БМВ, така че не рискувах да си строша мотора.


Нехтеница. От тука започва асфалтът, както и лошият черен път до хижа Грънчар. Тук завършва и черният път от Белмекен, който е с чакъл, камъни и макадам. Кал няма.


Така се виждат Аврамови колиби малко под Трещеник.

Гара Аврамово.

Коментар