Отдавна се канех да опитам този път и все отлагах. Става въпрос за пътя от Спортното градче на Белмекен до курорта Трещеник над Якоруда. 30 км черен път из Рила преобладаващо на 1900 м нмв. Преди две седмици се престраших и потеглих.
Пайсе Рила... Идвам. Малко преди язовир Белмекен.
Така се виждаше Пирин малко преди яз Белмекен дръпнат с вариото.
Ето го и язовир Белмекен сниман от южната стена.
Връх Белмекен и част от язовира.
Веднага след като подминете спортното градче излизате по черно. Тука вече съм на черният път.
Това е посоката.
Хей там е Джендем дере.
До тук изкачвах. Сега съм почти по равно и след няколко завоя ще започна спускане към дерето под Гурдеви скали.
А така се вижда Пирин малко след Джендем дере.
Джендем дере е под Гурдеви скали, които са горе в дясно на снимката.
Зад мен са Гурдеви скали.
Вече драпам към Ропалица.
Поглед напред. Върхът пред нас в далечината трябва да е Ортачал.
Поглед назад и в страни.
Дерето след Ропалица.
Вече това е посоката.
Остават ми само няколко километра до Нехтеница. Поглед напред.
Поглед назад. Там от където идвам.
А това е над главата ми. Връх Суха вапа от мусаленският дял на Рила.
Гледка в посока Мусала. Хижа Грънчар е зад това обрасло ръбче, но пътят на там е много лош. Става за мотокрос, или за много хард ендуро, а не за голямо туристическо ендуро, като моето БМВ, така че не рискувах да си строша мотора.
Нехтеница. От тука започва асфалтът, както и лошият черен път до хижа Грънчар. Тук завършва и черният път от Белмекен, който е с чакъл, камъни и макадам. Кал няма. Тази чешма е с ледена и много вкусна вода. Не я пропускайте, ако минете от там! От тук до Трещеник е много добър асфалт, а от Трещеник до Якоруда вече е чисто нов асфалт.
Така се виждат Аврамови колиби малко под Трещеник.
Гара Аврамово.
Пайсе Рила... Идвам. Малко преди язовир Белмекен.
Така се виждаше Пирин малко преди яз Белмекен дръпнат с вариото.
Ето го и язовир Белмекен сниман от южната стена.
Връх Белмекен и част от язовира.
Веднага след като подминете спортното градче излизате по черно. Тука вече съм на черният път.
Това е посоката.
Хей там е Джендем дере.
До тук изкачвах. Сега съм почти по равно и след няколко завоя ще започна спускане към дерето под Гурдеви скали.
А така се вижда Пирин малко след Джендем дере.
Джендем дере е под Гурдеви скали, които са горе в дясно на снимката.
Зад мен са Гурдеви скали.
Вече драпам към Ропалица.
Поглед напред. Върхът пред нас в далечината трябва да е Ортачал.
Поглед назад и в страни.
Дерето след Ропалица.
Вече това е посоката.
Остават ми само няколко километра до Нехтеница. Поглед напред.
Поглед назад. Там от където идвам.
А това е над главата ми. Връх Суха вапа от мусаленският дял на Рила.
Гледка в посока Мусала. Хижа Грънчар е зад това обрасло ръбче, но пътят на там е много лош. Става за мотокрос, или за много хард ендуро, а не за голямо туристическо ендуро, като моето БМВ, така че не рискувах да си строша мотора.
Нехтеница. От тука започва асфалтът, както и лошият черен път до хижа Грънчар. Тук завършва и черният път от Белмекен, който е с чакъл, камъни и макадам. Кал няма. Тази чешма е с ледена и много вкусна вода. Не я пропускайте, ако минете от там! От тук до Трещеник е много добър асфалт, а от Трещеник до Якоруда вече е чисто нов асфалт.
Така се виждат Аврамови колиби малко под Трещеник.
Гара Аврамово.
Коментар