Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Вили,толкова ми е горещо!А като чета пътеписа ти настръхвам и ми става студено!А честно казано това стана при човека с лилавите кецки!Трябва да има повече такива хора,евала!

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Готини бяха хората

[f500]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

...Еха...Благодаря за споделеното.Красиви картинки и приятно за четене.Чакаме продължението.Поздрави.....

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Ден 7: Релакс в Котор

Този ден решихме да почиваме и да разгледаме Котор. Седнахме да пийнем кафе на брега и да се порадваме на гледката, тъй като за никъде не бързахме:







След това се качихме на моторите, но този път по летни дрешки и сандали (кой ме пита за какво са ми обувките – ей за тва!), и отпрашихме към крепостта.

Между другото, като казах сандали – оказа се, че 7 дни на път не се отразяват благотворно на дамските крачета. Отделно мото-ботушите имат лошият навик да изтъркват лака от ноктите (мацки, да знаете!) И понеже не си бях взела И лак за нокти, моите крачоци изглеждаха така:



Гълъбин каза, че ако неговите били така, нямало да излезе от палатката!

Пред портите имаше огромен паркинг с най-различни мотори, скутери и колелета. Заключихме си каските и моторите и влязохме. Жегата вече едва се издържаше, но за щастие местните кръчмета имаха вентилатори, разпръскващи вода – супер, един душ, моля!



Ето малко снимки от мястото:







Този музикант свиреше много хубаво на една прозрачна китара. Гъби реши да си купи негов диск:

















Гъби се поразходи да снима, аз купих малко сувенири и гривнички, и седнахме в ресторантче на площада да хапнем. Много смешно ми стана, все едно бях на БГ Черноморието – има огромна табела с менюто, на която пише примерно „Риба от 3,20 евро“ и като седнеш се оказва, че цените на таблото са за 100гр, пък и тази от 3,20 я нямат Както и да е, ние не бяхме отишли там да преяждаме, но тези пинизи явно не са само наш патент.

Пийнахме ледена биричка, хапнахме и продължихме нашата разходка.





Тук е мястото да спомена, че когато съм на почивка, аз имам две любими неща, и те са : 1.Водички (море, океан, река и изобщо всякакъв гьол, който можете да си представите) и 2.Готини барове покрай водичките! И имам вграден радар за тези двете – пускате ме в напълно непознат район и инстинктивно някак ги намирам, без да знам на къде вървя, просто все до тях стигам. Събин отлично знае тези мои специфики и хитро ме пусна да вървя пред тях, без да ми се пречка и да указва посоки. Около 4 минути и половина по-късно бях вече тук:



с тези:



на това:



Барът беше много готин, но абсолютно празен. Сервитьорът каза, че все още не е започнал сезона и са отворили само преди няколко дни. Музиката беше много свежарска и приятна и решихме да поостанем и помързелуваме. Е, след втория коктейл и малко потанцувахме, но беше весело. И много горещо.

С Гъби направихме картел под мотото „Да се изкъпем в морето СЕГА!“, но тъй като нямахме бански, се наложи първо да се върнем до къмпинга под мотото „Да се изкъпем по-добре след малко!“



След като се бухнах във водата, останах малко изненадана от ниската й температура. За това се върнах на плиткото, защото там беше по-топличка. Но се освежихме добре



Следва къпане в банята, където няма снимки (предполагам), и после дойде време за следобедно кафе. Гъби каза, че според него по-скоро е време за следобеден сън и се отправи към палатката си, като се разбрахме да се видим направо на вечеря. Ние със Събин пък тръгнахме на пешеходна крайбрежна обиколка, поразходихме се добре, пийнахме кафенце и се фотографисахме ъгейн, за да не забравим никога този прекрасен, весел и усмихнат ден!



Привечер, вече доволно гладни, се върнахме в познатият ни от предната вечер ресторант. Там вече бяха и повечето от останалите обитатели на нашият къмпинг. Имаше двойка възрастни белгийци (ако не греша), които обикаляха Европа с бус. Таванът на буса беше преустроен така, че да може вътре човек да стои изправен, имаха си оборудване и всичко, както в кемпер. Предполагам без тоалетна, де, но забравих да питам. На съседната маса имаше друга компания пътешественици, но беше доста шумно и не успяхме да поговорим с тях за съжаление. Готиното на тези пътувания, освен всичко останало, е и това, че постоянно срещаш нови хора и всеки един от тях има какво да ти разкаже – много е интересно, много!

Късно вечерта се върнахме на малкото плажче пред къмпинга и седнахме на шезлонгите на бира, приказки и съзерцаване на нощното море.

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Ден 8: Котор, Черна Гора – Дубровник, Хърватия - Сараево, Босна – някакво село, пак Босна

Ранното ставане стана традиция в нашите редици. Днес пак така. Този път набързо събрахме и даже не пихме кафе, т.к. имахме много километри да минем и бързахме да хванем по-рано ферибот до отсрещния бряг.



Фериботът беше след няколко завоя. Качихме се с бодра стъпка и бутилирано капучино в ръка!



Преминахме набързо водичката и газ към Дубровник. Заваля.









Стигнахме до крепостта и оставихме моторите на обособения паркинг. Продължи да вали, но малко по-късно махнахме дъждобраните, защото беше ужасно задушно. Ето малко снимки от Дубровник:













Тъй като доста валеше и не ни се разхождаше много много, решихме да пием по кафе. И да хапнем по едно тирамису. И да пийнем по още едно кафе. И дойде един оркестър – специален някакъв, с едни червени униформи (Гъби май ги снима), и започнаха да свирят на площада, та съвсем не ни се ставаше.

Знаете ли какво има най-много в Дубровник – ужасно високи хора! Ама наистина много много високи! Всеки втори беше над 220! Тези имат ли национален баскетболен отбор, не знам, но би трябвало.

Стана време да тръгваме – “Довиждане, Дубровник!“



Влязохме в Босна. На границата пак ми се радваха на името, а покрай нас минаваха лилави камиони, на които с бяло пишеше Violeta. Може пък да бях и сладолед, не знам.

Била съм в Босна и преди. Впечатленията ми от там бяха супер положителни – добри хора, приятна природа, вкусна храна.

Дълго след границата минавахме през абсолютно пуста земя – полянки, тревички, хълмчета, но никакви хора и населени места и никакви обработваеми площи. Чудехме се защо, докато не стигнахме до това:



Ето защо ..



В този момент разбрахме, че две неща за нас не съществуват в тази държава – пишкане извън пътя и разпъване на палатка в поляните.

Продължихме към Мостер. Малко преди града видяхме табели „Внимание, хлъзгав участък!“. Както всеки нормален човек, така и ние не го отразихме особено, докато не стъпихме на нещо, наподобяващо лигава ледена пързалка, където нито можеш да даваш газ, нито да спираш, нито да завиваш! Много кофти асвалт, не виждан от нас до сега! Имаше една кола, метнала се в канавката .. Минахме на косъм, нямахме инцидент, но беше наистина абсурдно. Притеснихме се и за Гълъбин, да не се наиграе там и да пострада, но нямаше как да го предупредим. Ужасна работа.

Стигнахме в Мостер. Спряхме да изчакаме Гъби и попаднахме на това:





Тези, които и да бяха (не успяхме да ги видим), са избрали интересно превозно средство за пътешествието си

Докато чакаме Гъби, решихме да се пощракаме:











Не след дълго и Гъби дойде и се отправихме към старият град и по-точно Старият мост. Още с наближаване към моста, един човек ни се размаха с ръце и указа да следваме втори, с колело. Събин каза, че ги знае тези и това е честа практита – да ти покажат, уж, пътя, водейки те с колело, и после да ти искат пари за щяло и нещяло. Вече бяхме нащрек. Онзи ни упъти към едно кафе, пред което каза, че можем да спрем и нататък да продължим пеша, защото е забранено за МПС. Пазариха се за пари и май се стигна до 5 евро на мотор.

Оставихме моторите и тръгнахме през малките улички на старият град към моста.







В този момент апарата на Гъби нещо заяде и двамата със Събин се върнаха до моторите за друг апарат или карта, не помня, а аз останах на уличката да разгледам, да купя някой сувенир и да ги изчакам. Купих аз каквото купих, и продължих към моста, но от моите хора нямаше и следа. Реших да се върна и да ги потърся при моторите. Отидох там и попаднах на грандиозен скандал. Този с колелото се караше със Събин, защото не сме платили предварително. Крещеше, показваше средни пръсти и всички опити да му бъде обяснено, че напред пари никой никъде не дава, особено за съмнителни услуги, както предлаганите от него, завършваха с псувни. Много ни дреме – качихме се на моторите и се махнахме от там. Минавайки покрай магазин за плетива на една кука, жените от магазина любезно ни разрешиха да си оставим моторите пред тях. Дадохме им по 2 евро, които те отказваха дълго, но накрая приеха. Втори път тръгнахме към моста.









Разгледахме го и седнахме да хапнем в една приятна кръчма над реката, и да изчакаме да поспре поредния за деня дъжд.





След обяда дойде време да се разделим – Гъби продължаваше към Плитвичките езера, а ние трябваше да поемаме към България.

Продължихме към Сараево. Пътищата не бяха лоши, но не спираше да вали. Няма снимки, защото толкова бяхме накиснати и оклюмали, че на никой не му се снимаше. Минахме през Сараево набързо, направихме едно кръгче с мотора на старият град и продължихме нататък, за да отхвърляме километри, защото така или иначе нямахме повече цели и крайни точки. Карахме дълго и решихме, че е време да потърсим място за нощуване.

Лошото в Босна е, че макар навсякъде, дори извън градовете, да е пълно с ресторанти, мотели и хотели няма никакви. Видяхме в GPS-а някакъв мотел сравнително близо до нашето местоположение, но когато стигнахме там, се оказа отдавна затворен. Вече се стъмваше, ние бяхме мокри и изморени, и продължавахме да караме по маршрута и да се надяваме да видим място за спане. Накрая, някъде в нищото, видяхме едно мотелче. Аз слязох и попитах има ли стаи – има, колко пари – 31 (?!) евро. Супер. Тъкмо вкарахме мотора в гаража и бяхме сигурни, че денят за нас е свършил, на балкона излезе една озверяла мамаша и взе да крещи с пълно гърло! От цялата тирада, която изнесе на някакъв селски сръбско-незнамсикъфси диалект, успях да разбера само „Аз казала ли съм ти?“ И край. Останах с впечатление, че тая или мрази мотористи, или мрази българи. Мъжът ни каза, че не можем да останем да нощуваме там ... Идеше ми да го цапардосам! Писна ми, честно, от всички тия босненски киселяци и скапаният им дъжд, който ни валя цял ден, и тъпия асвалт, дето щяхме да се прибием, и ония психопат с колелото, и тая луда леля, дето ни изгони! А не бях с такива впечатления от Босна, наистина. Със Събин стигнахме до извода, че както тук в районите към Благоевград, Петрич и т.н., сещате се, хората са по-особени, така да се каже (моля колегите от онзи край да не се обиждат), така явно и в Босна сме попаднали в техния т.нар. „Благоевградски“ район

Все тая. Мъжът ни упъти към някакво поредно нещо, дето нито го знаехме къде е, нито ни беше по маршрута, нито знаехме има ли го. Тръгнахме си от лудата и в съседното село наистина имаше мотел. В който нямаше места. Няма такъв емотикон тука. Ма си го представете. Отвън видях три мотора, а вътре в ресторанта седяха някакви момчета и едно момиче – явно те бяха с моторите. Като видяха, че съм пред разреваване, попитаха (на английски) какъв е проблема. Обясних, че и ние сме с мотор, че няма къде да нощуваме и че тук собственикът току що ми е казал, че няма стаи. Момчетата веднага предложиха на чорбаджията да се съберат в една стая, а той да даде другата на нас. Но този, типичен босненец от благоевградски произход, отказа. Прати ни в къща през улицата, където живееше брат му. Поне това разбрах. Тръгнахме натам, бибитнахме пред къщата, някой ни погледна през джама и се скри. Тогава онзи нещо изкрещя през улицата и на вратата на къщата се появи една леля. Аз успях само да кажа „Пансион?“ и тя ме покани вътре! УРА! „Елате да видите стаята!“ ми вика лелята. Викам си на акъла „Мила лельо, ако ще и в мазето да е – взимаме я!“ Стаята беше на третия етаж във фамилна къща – приятна бедно обзаведена нормална селска стая. Имаше и баня на етажа, но казаха, че топла вода ще има след 30тина минути, т.к. сега пуска нашият бойлер. Събухме мокрите чорапи, натъпкахме ботушите с хартии от лелята, и се отправихме към селската кръчма-бар-дискотека. Хапнахме пица и пийнахме бира, настанени на маса пред вътрешния цветен фонтан. Вътре, в кръчмата! Ей го:



След това се прибрахме – добрата леля ни беше оставила отключена входната врата, взехме по един горещ душ, и припаднахме. Егати деня! Скъсаха ми нервите тия, честно! Нямах търпение да вляза в Сърбия!

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Ден 9: Босна – Сърбия – България

Това е последният и най-скучен ден от нашето пътешествие. Тъй като бяхме прекалено далеч и имахме за минаване около 570км, този ден за нас бе предимно каране по бързи пътища и никакво подмотване за снимки и разглеждане.

Сутринта набързо събрахме багажа, нахлузихме мокрите ботуши, платихме на добрата леля 20 евро за нощувката, и отпътувахме. В съседното село спряхме да пием кафе и да се поразсъним. Тази Босна ни взе акъла. Но нищо, още малко и сме в Сърбия.

Потеглихме от кафето. Занизаха се завои, тунели, камиони, пак завои, пак тунели и така.





В един от тунелите пред нас имаше ТИР. Даде ни десен мигач да го изпреварим. И ние го изпреварихме. 200м по-нататък ни спряха полицаи. Казаха, че има камери и са видели как неправилно сме изпреварили ТИР в тунел. Камери! Егати! Взеха ни документите, взеха и документите на мотора. Единият полицай каза, че трябва да отидем до някакво село, там в пощата да си платим глобата, да му занесем бележката и тогава щял да ни ги върне. Тук се намеси Събин с известната фраза „Чакай, брАто!” И с всички сили започна да му обяснява, че няма нужда да ни прибира документите, че сме си тръгнали към къщи, да ни пусне и т.н. И този само се усмихваше и мълчеше. Обаче Събин не спираше : „Дай, брАто, да измислиме нещо!”. Полицаят кимна с дяволита усмивка и каза „Не може тука, има много хора!” и посочи мен и колегата си. Притесни се да не сме предатели! Тогава Събин отиде до колата, след малко се върна с документите и продължихме. Това ни беше изпроводяк по Босненски. Типично.





От там минахме границата и влязохме в Сърбия. Решихме, че ще караме колкото можем и след това ще спрем за обяд.

След около 2 часа спряхме на крайпътно ресторантче, в което ни чакаха ведрите сърби, усмихнати до ушите, ледена бира Йелен и топли вкусни плескавици! Ей за това си мечтаех цял ден вчера – слънчево време, гостоприемно и нормално отношение и вкусна храна!



Тук беше краят на нашето пътешествие, тъй като останалото е само магистрала. Спряхме на ОМВ преди границата да изхарчим сръбските пари, като ги превърнем в бензин. Това беше грешка, т.к. бензинът беше по-скъп, отколкото в България. Минахме границата и вече си бяхме у дома.

На входа на София минахме край любимият ни мото-кемп Route 80 и решихме, че там подобаващо ще завършим нашият Adventure.



На кратко – 9 дни, 7 държави, 3500км и много много емоции.

Няколко неща искам да кажа за финал на този разказ:

Благодаря на Гълъбин, че предложи този трип, направи маршрут и покани и нас!

Благодаря на Димо, Яна и Тошко, че ни правиха компания и ни създадоха невероятни емоции с присъствието си!

Благодаря на Събин за всичко, което преживях последните 9 дни!

Благодаря на всички вас, че ме изчетохте!

Това пътешествие свърши, но предстоят много други

“Go on an adventure!” – they said – “It’s going to be fun!” – they said.

And it was!

[aldr]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Благодаря , за интересния разказ , а това за Благоевград все едно не съм го чул ...аз съм от Ямбол

[СПИДИ]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Благодаря!

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Благодаря , за интересния разказ , а това за Благоевград все едно не съм го чул ...аз съм от Ямбол

Ех, че не носите на майтап!

[zzlatev]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Вили, подучиха ме да питам, това, дето Събин е сложил на мястото на резервоара за бензин на мотора, бидон за кисели краставички ли е? И какво си е драскал там отстрани, пропорцията за саламурата ли( вижда се на една снимка?)

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Злати, те бидоните са всъщност два - единия за ракия, другия за туршия!

[s_s1]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

БЛАГОДАРЯ!
Чудесен разказ!

[Alexr]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Много хубави снимки и разказ! Благодаря!

[Slick]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Чуден пътепис - още веднъж! Много ми хареса. А На Котор съм се цамбурил във залива в 12 посред нощ! Ей така на пук на лекия страх и несигурност - в черната като мастило вода влязох да поплувам - да видя дали ще ми стане нещо. Беше забавно. Тези на брега се бяха сериозно притеснили, защото май се бяп позабавил.

А мистър Бин не се дава - нито на джунгли разни, нито на разбеснели се босненки.

[мишоци]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Браво! Уххххххх, немога да им се нагледам на тия пържоли от последните снимки !