Tweet
“Go on an adventure!” - they said – “It’s going to be fun!”- they said …
Лятната ми ваканция винаги преминава по един и същи начин – лежа на плажа и блея в морето.
Тази година обаче ми предложиха нещо много различно – ADVENTURE! С мотори да обиколим Балканите. Речено – сторено!
Когато обсъждахме плана, респективно багажа, Събин каза, че понеже такова пътешествие ми е за първи път, мога да си взема всичко, каквото поискам. Ха-ха, голяма грешка!
За 7 планирани дни – 7 чифта от всичко, което би могло да ми потрябва, плюс 4 /словом: четири/ чифта обувки, душ-гел, шампоан, парфюм, репелент, тоалетни принадлежности, боне и ръкавици.
План : България – Гърция – Албания – Косово – Черна Гора – Хърватска – Босна – Сърбия – България
Старт : 18.06.2014
Ден 1: Тръгнахме от София с KTM Adventure 990. Идеята беше по пътя да се срещнем и продължим с Димо и Яна с BMW-то и Тошко, също с КТМ. Потеглихме към обяд към Гърция. Времето беше преобладаващо, и понеже не ни притесняваше с нищо, решихме да уважим скарата „При Митака” на пътя край Струмяни. От нашите спътници все още нямаше и следа, за това хапнахме по метър месце и продължихме. Не след дълго минахме границата и вече бяхме в Гърция. Решихме вместо да чакаме бандата в хотела, да се разходим в Серес. Голям кеф е да си махне човек кожените дрехи
Пийнахме кафе и се запътихме наобратно, към хотела. Идеята на Димо беше да спим в едно хотелче в с.Керкини край езерото Керкини. Езерото там е известно с това, че много и различни видове птици гнездят и се размножават от Март-Април до към Юли-Август. Много птици много нещо! Има построени специални наблюдателници, от които фотографите ги дебнат и заснемат. Собственикът на хотела ни разказа, че по реката от България идват множество боклуци в езерото, но сред тях има и дървени трупи, което за птиците било добре, понеже си строяли гнездата върху тях и гърците в онзи район са общо взето хепи от факта.
Така. Тръгнахме от Серес и отбихме към Керкини. Небето беше драматично-черно и яко контрастираше с цъфналите ярко жълти слънчогледи край пътя. Карайки по тясното пътче край езерото, ясно виждахме как над главите ни фуниеобразно се събират облаците, точно както във филмите за торнадо. Виждайки задаващият се дизастър, решихме, че това е много красив и интересен момент за снимане. И вместо да се стреснем и изнесем от там, се забавлявахме безумно:
На това място :
сметнахме, че е крайно време да си сложим дъждобраните. Тъкмо ги облякохме, и дойде Бурята! Качихме се на мотора, но едновременно ни заблъскаха ураган, дъжд и градушка. Лошото беше, че сме на тесен път, от двете страни на който имаше само вода. Езерото ни бе заобиколило и бурята ни хвана на възможно най-неподходящото място! Опитахме да продължим на ход, но се оказа невъзможно. Слезнахме от мотора. /така си мислех, в последствие се стана ясно, че така бързо ни е треснал ураганът, че Събин не е успял да слезе/. Събин с едната ръка държеше мотора, а с другата мен. Вятърът ме подмяташе като носна кърпа. Умирах от ужас да не захвърли мотора и Събин във водата. Стоях с глава към бурята под ъгъл 45 градуса и се държах, за да не излетя и аз към водата. На всеки 3 секунди силата на бурята ставаше х2. Ескалираше бурно и ние на практика не знаехме кога и дали ще спре. Впрегнахме всичките си сили да се задържим на тесния път и никой и нищо да не излети във водата. Градушката бясно тряскаше по каската ми и смътно чувах Събин как ми крещеше в комуникацията да си прикрия ръцете, за да не ми изпочупи пръстите. Беше нещо невиждано от мен до сега.. След известно време, не знам колко, вятърът понамаля. Събин извика да се качвам на мотора и се махнахме от това място. Двайсет метра по-надолу по пътя намерихме беседка и се „скрихме” там.
Изчакахме да поотмине бурята и яхнахме мотора. И ново двайсе – на единствения път към селото беше паднало огромно дърво, беше ударило една кола и пътят беше абсолютно блокиран.
Събраха се коли и от двете страни и докато се чудим какво да правим, дойде един байчо с един пикап. Изпсува три пъти на чист гръцки и си замина. На учуденият ми поглед, един опърпан младеж ми обясни на чист български, че байчото е отишъл за резачка и след минути ще реши проблема. Така и стана – дойде човекът с една моторна резачка, наряза ствола, мъжете дружно разчистиха пътя и продължихме цееееееели 300 метра – там беше хотела, до който се опитвахме да стигнем последния час Били сме толкова близо..
Посрещна ни един страхотен симпатяга. Оказа се моторист с Африка Туин, който веднага ни настани, показа ни място за мотора и беше много изненадан от разказа ни за бурята. Каза, че тя ни е хванала на възможно най-гадното място. Качихме се в стаята и направо не ми се вярваше, че премръзналите ми и мокри до коленете крачета усещат топла вода Изкъпахме се и тъкмо когато се насочихме към кръчмата, дойдоха и останалите – Димо, Яна и Тошко. Tе, вместо да си правят снимки, са решили да изчакат в една бензиностанция бурята да отмине. Браво на тях
Всички вече изкъпани, преоблечени и в прекрасно настроение, седнахме на вечеря. Вечеря? Мда – Bull! Какво? Bull – каза нашият домакин. Аз направих някаква първосигнална неконтролирана физиономия и си поръчах гръцка салата, ракия БЕЗ анасон и вода, обаче Събин реши да пробва ястието, което предлага заведението. В онзи район отглеждат някаква специална порода добичета, финансира ги Европейският съюз и най-много внимават да не се омеша работата с чужди крави
Манжата се оказа супер вкусна – крехко месце и домашни картофки мммммм! И така с ракийки и салатки и някакви странни манджи премина вечерта. Накрая удовлетворени и преяли, си легнахме.
П.С.1. Моля да извините евентуални географски неточности, които може би ще има в моя разказ
П.С.2. Всички снимки, с изключение на размазаните, са дело на Събин. Размазаните са мои.
Лятната ми ваканция винаги преминава по един и същи начин – лежа на плажа и блея в морето.
Тази година обаче ми предложиха нещо много различно – ADVENTURE! С мотори да обиколим Балканите. Речено – сторено!
Когато обсъждахме плана, респективно багажа, Събин каза, че понеже такова пътешествие ми е за първи път, мога да си взема всичко, каквото поискам. Ха-ха, голяма грешка!
За 7 планирани дни – 7 чифта от всичко, което би могло да ми потрябва, плюс 4 /словом: четири/ чифта обувки, душ-гел, шампоан, парфюм, репелент, тоалетни принадлежности, боне и ръкавици.
План : България – Гърция – Албания – Косово – Черна Гора – Хърватска – Босна – Сърбия – България
Старт : 18.06.2014
Ден 1: Тръгнахме от София с KTM Adventure 990. Идеята беше по пътя да се срещнем и продължим с Димо и Яна с BMW-то и Тошко, също с КТМ. Потеглихме към обяд към Гърция. Времето беше преобладаващо, и понеже не ни притесняваше с нищо, решихме да уважим скарата „При Митака” на пътя край Струмяни. От нашите спътници все още нямаше и следа, за това хапнахме по метър месце и продължихме. Не след дълго минахме границата и вече бяхме в Гърция. Решихме вместо да чакаме бандата в хотела, да се разходим в Серес. Голям кеф е да си махне човек кожените дрехи
Пийнахме кафе и се запътихме наобратно, към хотела. Идеята на Димо беше да спим в едно хотелче в с.Керкини край езерото Керкини. Езерото там е известно с това, че много и различни видове птици гнездят и се размножават от Март-Април до към Юли-Август. Много птици много нещо! Има построени специални наблюдателници, от които фотографите ги дебнат и заснемат. Собственикът на хотела ни разказа, че по реката от България идват множество боклуци в езерото, но сред тях има и дървени трупи, което за птиците било добре, понеже си строяли гнездата върху тях и гърците в онзи район са общо взето хепи от факта.
Така. Тръгнахме от Серес и отбихме към Керкини. Небето беше драматично-черно и яко контрастираше с цъфналите ярко жълти слънчогледи край пътя. Карайки по тясното пътче край езерото, ясно виждахме как над главите ни фуниеобразно се събират облаците, точно както във филмите за торнадо. Виждайки задаващият се дизастър, решихме, че това е много красив и интересен момент за снимане. И вместо да се стреснем и изнесем от там, се забавлявахме безумно:
На това място :
сметнахме, че е крайно време да си сложим дъждобраните. Тъкмо ги облякохме, и дойде Бурята! Качихме се на мотора, но едновременно ни заблъскаха ураган, дъжд и градушка. Лошото беше, че сме на тесен път, от двете страни на който имаше само вода. Езерото ни бе заобиколило и бурята ни хвана на възможно най-неподходящото място! Опитахме да продължим на ход, но се оказа невъзможно. Слезнахме от мотора. /така си мислех, в последствие се стана ясно, че така бързо ни е треснал ураганът, че Събин не е успял да слезе/. Събин с едната ръка държеше мотора, а с другата мен. Вятърът ме подмяташе като носна кърпа. Умирах от ужас да не захвърли мотора и Събин във водата. Стоях с глава към бурята под ъгъл 45 градуса и се държах, за да не излетя и аз към водата. На всеки 3 секунди силата на бурята ставаше х2. Ескалираше бурно и ние на практика не знаехме кога и дали ще спре. Впрегнахме всичките си сили да се задържим на тесния път и никой и нищо да не излети във водата. Градушката бясно тряскаше по каската ми и смътно чувах Събин как ми крещеше в комуникацията да си прикрия ръцете, за да не ми изпочупи пръстите. Беше нещо невиждано от мен до сега.. След известно време, не знам колко, вятърът понамаля. Събин извика да се качвам на мотора и се махнахме от това място. Двайсет метра по-надолу по пътя намерихме беседка и се „скрихме” там.
Изчакахме да поотмине бурята и яхнахме мотора. И ново двайсе – на единствения път към селото беше паднало огромно дърво, беше ударило една кола и пътят беше абсолютно блокиран.
Събраха се коли и от двете страни и докато се чудим какво да правим, дойде един байчо с един пикап. Изпсува три пъти на чист гръцки и си замина. На учуденият ми поглед, един опърпан младеж ми обясни на чист български, че байчото е отишъл за резачка и след минути ще реши проблема. Така и стана – дойде човекът с една моторна резачка, наряза ствола, мъжете дружно разчистиха пътя и продължихме цееееееели 300 метра – там беше хотела, до който се опитвахме да стигнем последния час
Били сме толкова близо..Посрещна ни един страхотен симпатяга. Оказа се моторист с Африка Туин, който веднага ни настани, показа ни място за мотора и беше много изненадан от разказа ни за бурята. Каза, че тя ни е хванала на възможно най-гадното място. Качихме се в стаята и направо не ми се вярваше, че премръзналите ми и мокри до коленете крачета усещат топла вода
Изкъпахме се и тъкмо когато се насочихме към кръчмата, дойдоха и останалите – Димо, Яна и Тошко. Tе, вместо да си правят снимки, са решили да изчакат в една бензиностанция бурята да отмине. Браво на тях Всички вече изкъпани, преоблечени и в прекрасно настроение, седнахме на вечеря. Вечеря? Мда – Bull! Какво? Bull – каза нашият домакин. Аз направих някаква първосигнална неконтролирана физиономия и си поръчах гръцка салата, ракия БЕЗ анасон и вода, обаче Събин реши да пробва ястието, което предлага заведението. В онзи район отглеждат някаква специална порода добичета, финансира ги Европейският съюз и най-много внимават да не се омеша работата с чужди крави
Манжата се оказа супер вкусна – крехко месце и домашни картофки мммммм! И така с ракийки и салатки и някакви странни манджи премина вечерта. Накрая удовлетворени и преяли, си легнахме.П.С.1. Моля да извините евентуални географски неточности, които може би ще има в моя разказ
П.С.2. Всички снимки, с изключение на размазаните, са дело на Събин. Размазаните са мои.
И защо си носиш 4 чифта обувки???
Коментар