Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

[Mitko69]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Супер, давай още.

[нихорлиев]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Уникално, с нетърпение очаквам още!

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Ден 3: Саранда – Вльора – шах и мат в поляната

Станахме рано, за да не губим деня. Приготвихме багажа и моторите и тъкмо да потеглим, Събин си изгори ръката на ауспуха. Плана рязко включи и търсене на аптека, която се оказа на съседната улица. Взехме мазила и лепенки, обработи си ръката и се заехме да търсим баничарница, защото всички искаха да опитат албанския бюрек. Докато се провирахме покрай колите и хората по главната крайбрежна уличка, съзряхме баничарница, но моят поглед бе пленен от кафене над водата Оставих народа да маа мазни баници, а аз се запътих към късо кафе, ледена кока-кола и морски изглед:



След около 20 минути членовете на групата дойдоха и най-невъзмутимо ми напълниха масата /и съседните две/ с хартии, баници айряни и каски! Трябваше спешно да си поръчам още едно кафе. И а да тръгнем, а да не – откарахме там един час. Тъкмо когато Тошко вече почти беше убедил всички, че е време да се изкъпе в морето, потеглихме.
Пътувахме по магистрала около час, след което тръгнахме по красив крайбрежен път с много завои. И тук-там в селата – магарета.





Изкачихме се в планината:











На върха седнахме да пием по кафе/бира и да се насладим на гледката, която в началото липсваше, защото имаше мъгла:










След почивката заслизахме към брега. Както си слизахме, взехме че слязохме окончателно и при вида на първия плаж с три шезлонга, Тошко просто вече не издържаше на напрежението трети ден да е до морето, а още да не се е метнал вътре. Постигнахме консесус за 15 минутна почивка, включваща скоростно плуване на някои, и изчакване от другите Аз бях в групата на първите. Точно за двеминутииполовина си намерих банския, намерих тоалетна, в която се преоблякох и се метнах във водата. Димо и Тошко вече бяха вътре. Плуване, киснене, скачане от кея, кеф.





Междувременно Гъби и Събин бяха открили вече кръчмата на плажа и доволно се черпеха с каламари и каркалеци, и бира, и спагети фрути ди маре, и миди, и изобщо забравиха, че са ни дали само 15 минути за плуване








Присъединихме се към тях и два часа ядохме и пихме, и се веселихме. Толкова от този плаж. В резюме : водата беше топла, бирата – студена, скаридите – големи и мустакати, и, не на последно място - там не толерират къпане по гол задник /не бях аз!/.

Малко плажна фото сесия:











Поехме към Вльора пак, но не стигнахме съвсем до нея, защото Димо, Яна и Тошко трябваше да тръгват за Македония и да се прибират към София на следващият ден. В едно крайпътно заведение уточнихме кой по какви маршрути продължава и се разделихме с тях.





Във Вльора минахме през Карфур и си купихме сървайвъл минимума - прошуто, ракия, бира и кисели краставички, че ако окъснеем някъде, да имаме вечеря Заредихме бензин и тръгнахме по трака на Гъби, който беше предвидил „лек офроуд с малко завойчета“. Да, да!



Лекият офроуд със завойчетата се оказа стар, обсипан с камъни Римски път, катерещ се по някакъв скалист огромен хълм, и заобиколен от пропасти, камъняк и треволяк. Това за мен беше истинско изпитание, защото не предполагах, че съществува в природата подобен вид динамично друсане, на което човек да може изобщо да бъде подложен, и да оцелее. Това беше някакъв ненормален резонанс, който, да ви кажа, още усещам понякога, като си легна вечер. То не беше друсане, тръгване, спиране, гледане в картите, пак друсане и така много много дълго време! Беше ме страх да не паднем, да не се метнем от накъде, да не се загубим, притеснявах се, че тежа отзад на мотора и го дебалансирам, притеснявах се, че преча на Събин да кара и изобщо много притеснения ми се насъбраха. Но реших, че място за мрънкане и истерии няма, защото така или иначе с това няма да подобря положението, и стоически си мълчах през цялото време и гък не казах. Тенкю, пийпъл!









И нещеш ли изведнъж пред нас се появи асфалт! ОМГ! Огромно щастие озари притеснената ми душа, направо чух тържествени камбани да бият някъде в главата ми и, да ви кажа, никога не съм се радвала на скапан междуселски път така, както сега

Вече мръкваше и се заехме да търсим място за нощуване. Попаднахме на два крайпътни мотела, ама много интересни – в единия работеше хотелската част, а ресторанта – не, в другия – обратното. Гасиму! Питахме за стаи в първия – имаше, и спокойно отидохме до съседния да похапнем.
Ама добре похапнахме, де – албански ракийки, гръцки салатки, спагети и куп вкуснотии се изсипаха на нашата маса от един пъргав сервитьор, казахме си „Наздраве!“ и тъкмо започнахме, когато до нас спряха два черни буса на някакви албански спец части. От бусовете заслизаха униформени с автомати. В този момент си помислих, че вероятно се намирам или в средата на бойно поле, или на възможно най, ама най-безопасното място в Албания, с всички тия нинджи с автомати наоколо! Нинджите не се притесниха от нашето присъствие и спокойно се заеха да почистват и разщракват пушкалата си на двора пред ресторанта, непосредствено до нас. Вече си мислех, че нищо и никой повече не може да ме учуди. Никога не си мислете така! Ни-ко-га! Винаги може още!
Към 22:00ч. приключихме с вечерята и морно тръгнахме към съседният мотел, за да се настаним, изкъпем и поспим. И се оказа, че вече няма свободни стаи. Много тъпо, но ние сме си виновни, защото не ги заехме напрактика, и ги бяха дали на други хора. Да им се чуди човек какви са тия други луди в средата на нищото, които ни взеха стаите изпод носовете! Нямаше накъде, яхнахме се обратно на моторите, карахме карахме и накрая на Събин му писна, отби в първия черен път, минахме през една горичка и стигнахме до чудна поляна. Тревичка, тъмнина и звездно небе. Чудно! Докато мъжете разпънат палатките, аз си отворих една биричка и полегнах на тревата да погледам звездите. Видях 3 падащи Ей ви снимка и на вас, че знам, че вече завиждате

[s_s1]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Последната снимка много ме кефи. Не пиша, че другите не са добри. Но последната е като от приказките и анимационните филмчета. Страхотен разказ! Много благодаря, от сутринта го чакам.Може ли да пуснете трак или линк към гугъл мапс.

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Последната снимка много ме кефи. Не пиша, че другите не са добри. Но последната е като от приказките и анимационните филмчета. Страхотен разказ! Много благодаря, от сутринта го чакам.Може ли да пуснете трак или линк към гугъл мапс.

Както написах още в първия пост - всички снимки, с изключение на по-размазанките, са дело на Събин. Иначе нямам трак - аз бях куфар, а куфарите нямат трак

[zzlatev]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Вили, връщаш ме в 2007, сигурно Събин ти е разправил за тогава. Как купихме бира в Дерми с него от една баба магазинерка, как пихме кафе в същия ресторант преди Вльора, как се освинихме в Дуръс( дето не сте ходили май)...... Голям кеф, чакам продължение.

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Вили, връщаш ме в 2007, сигурно Събин ти е разправил за тогава. Как купихме бира в Дерми с него от една баба магазинерка, как пихме кафе в същия ресторант преди Вльора, как се освинихме в Дуръс( дето не сте ходили май)...... Голям кеф, чакам продължение.

О, чакай чакай, следва продължение

[zzlatev]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Завидех жестоко . Чакай да отвърна на удара - пък ние тогава спахме на плажа в Дерми, на 20 метра от водата. Голямо къпане и плуване беше, питай Събин за плавника и свързаната с него историята.....

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Ден 4: От поляната – Дурас – Комани

Събудихме се рано, беше доста слънчево утро и в палатката беше горещо. Излязохме и видяхме, че Гъби вече пие кафе. Направихме и за нас /благодаря ти, Събине!/ и докато го пиехМЕ, събираХА палатките /благодаря ти, Събине!/



Отпрашихме към пътя и спряхме за закуска в някакво ресторантче. Там байчовците вече пиеха ракия. Оказа се, че собственикът не говори английски, нашият албански беше също на кофти ниво, и за това ползвахме за преводач сина му, който много добре се справяше. Там всички деца и млади хора явно говорят английски.

Кафе, домашно кисело мляко и газ по маршрута! Докато пътувахме, Събин ми каза да не се притеснявам, защото „такъв гаден път като римският вчера няма начин да има повече до края на пътешествието ни“. Супер, казвам си, идЯлно!



Пътувахме по приятни черни пътчета, през интересни селца, красива природа. И попаднахме на една кола затънала в някакво кално огромище. Хората бяха запушили пътя с колата си и нямаше как да минем. Обясниха, че чакат помощ. Дойде един човек с пикап и ги изтегли.
Събин и Гъби тръгнаха през калта с моторите, а аз реших, че ще я прегазя пеш. Надявах се бързо да притичам по горния кален слой, който ми се стори позасъхнал от слънцето, и да не се изкалям много много. И, както се досещате, на третата крачка пропаднах до прасците в кал. Тежка, при това. Излязох от другата страна на калищака и поочистих ботушите си с мокри кърпи, под укорителните погледи на Събин и Гълъбин. Не се правело с мокри кърпи, а с трева, да знаете, ако някой не знае, като мен.



Продължихме по пътя, който ставаше все по-крив и по-гаден, и по-стръмен, и накрая изчезна съвсем. Вариантите бяха два – или да слезем по един склон до реката и да минем оттам, или да продължим по билото. Решиха да слезем до реката. Ама то едни сипеи, едни поляни, камъни, ужас и безумие. Аз тръгнах пак на собствен пешеход, а двамата - с моторите . Слизах, слизах и тъкмо слязох, и се оказа, че от там път няма и ще трябва да се качваме обратно. 30 градуса жега, кожен мото-панталон, кожено мото-яке (нали, онова беличкото) и каска бяха моите спътници в обратното изкачване. Сърцето ми биеше в главата и реших да се поразсъблека, преди да съм припаднала. Бях вече на половината разстояние и се надявах, че се изкачвам накъдето трябва. Не търсех пътеки, а катерех право нагоре, за да не изгубя посоката и моторите. Абе професионална планинска коза се оказах в този ден. Изкачих се, де, не хвърлих топа там и продължихме по пътя по билото. За пътя какво да кажа – гаден черен път, но Събин съумяваше така да кара, че да не изпадна и да не изтерясам! Едновременно! На пътя видяхме една костенурка и понеже са ми слабост, спряхме да я преместим, за да не я сгази някой. Тук се роди и новото ни отборно име – Търтъл Рескю Тийм!









Продължихме, но изостанахме от Гълъбин и се движехме сами. Вече се спускахме към града, когато започнаха да се появяват разкаляни участъци. Тук регистрирах първото си „падане“ с мотор. Ние не паднахме много, де , само мотора:





Излязохме накрая на главен път и стигнахме до град Берат. Много красив град, но ние бяхме прекалено претрепани, за да снимаме.



На първото кръстовище имаше кафене, а на терасата видяхме Гъби - излегнат на стол и блажено пиещ бира. Пихме и ние по нещо, и отидохме до близката автомивка. Помолихме да ни измият с водоструйка от калта, в която прекарахме целия ден. Хората бяха много отзивчиви и ни поизкъпаха Продължихме към Дурас.

В Дурас, както се сещате, седнахме на готината кръчма на плажа, и познатото меню от морски дарове, тоя път с бяло вино.











Крайната ни цел беше къмпинг Комани, защото от там на следващият ден трябваше да хванем ферибот, с който да продължим през езерото Комани.

По пътя:





Следваше отвратителен за преминаване участък - изкачване с много завои, пропасти и мостове, който доста ни напрегна, т.к. вече беше тъмно и нищо не се виждаше наоколо. Достигнахме къмпинга късно вечерта. Стаите там са обособени под мост, като мостът служи за покрив, а отделно са направени стени и врати. Има бани, тоалетни и огромен двор, а също и ресторантче. Изкъпахме се, даже прахме и простирахме. Накрая си поръчахме по бира и хапване, като извадихме и прошутото, което вече не знам кой ден отлежаваше по чантите Така завърши този ден.

[zzlatev]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Още, още.... върна ме назаад с един страхотни спомени. И аз съм гледал от тоя насипен кей залеза, че и съм го снимал.

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Да, много е красиво там

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Да, много е красиво там

Навсякъде от вашата обиколка си е красиво!

[Vili4ka]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Нали? Мислех, че на мен само така ми се струва! Чакай да тръгнем за Сицилия! "СиЧилЯ, бейби!"

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

Нали? Мислех, че на мен само така ми се струва! Чакай да тръгнем за Сицилия! "СиЧилЯ, бейби!"

Най-вече спомена който ще ви остане за цял живот!Това са краси неща!

....Абе с тоя Mishael Bolton които съм си пуснал,взех да пиша като влюбена мома!

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Adventure, или иначе казано - 3500км за 9 дни

! Чакай да тръгнем за Сицилия! "СиЧилЯ, бейби!"

Еееее щом можете,а аз се радвам и подготвям да ударя една "голяма" обиколка с мотора!В събота да тръгна от Царево,Визица,Босна от там Елхово,Средец(Грудово) да видя разрушената казарма в която служех!После към Бургас,Долно Езерово и хапка пивка със семейството!И неделя обратно за Цървулево през Созопол!Изключително скромно и навярно тъпо звучащо за някой...ма това е,важното е че аз се кефя!Аре наздраве,и сори за спама!