С мотор по Дивия Запад

[choko]

От: С мотор по Дивия Запад

Честита Коледа на всички колеги

[peshunov]

От: С мотор по Дивия Запад

Немога вече! Пращай ми покана и идвам! Голям мерак ми е да видя тези красоти на живо...

[ВладиЧ]

От: С мотор по Дивия Запад

Забележителна е Северна Америка... А през твоя поглед Сашо, е особено интересна и красива. Да караш мотор през тези красоти, по хубавите им пътища трябва да е голям кеф....
Сега разбирам, защо толкова малко пистарки се карат там. Да гониш скорост със задник навирен в небето, шлем залепен за резервоара и да не видиш нищо от пейзажа, около теб на такива места си е направо престъпление.

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Честита Коледа и на вас колеги!!

Благодаря най-искрено за хубавите отзиви. Ендурото е наистина подходящ мотор за пътуване из тези краища, а също така и за далечни разстояния, пък и много места могат да се видят само при слизане от асфалта. Радвам се много ако написаното от мен ви харесва.

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Брайс и аз фантазирахме дълго време какво ли би било ако се запътим на Изток и опознаем другата част на нашия щат... Там, където небето е огромно, и където прерията няма край. Досега само бях чувал за места като Язовирът Форт Пек, реката Мизури, и огромните пясъчни оформления на Изток...

Измолихме шефа да ни пусне в отпуск за седмица, и за наш късмет той склони. В общи линии той ни оставя да си развяваме байрака И така, поехме на Изток....

Ден 1--30 Юни

И двамата имахме идеи какво искаме да видим от това пътешествие. След като направихме списък с нашите желания, маршрутът се получи. Първият ден се отправихме към Augusta--не беше дълга дистанция, което беше добре дошло защото съвсем закъсняхме с тръгването.

На излизане от Мизула по Hwy 200--светло небе, зелени полета... Спокойствие:





Скоро минахме през прохода Rodgers Pass, където е измерена най-ниската температура някога в долните 48 щата:



След прохода--тази снимка като че ли подчертава наименованието на щата Монтана (Big Sky Country):



Стигнахе и в Augusta. Аз исках да спра до язовир, Willow Creek Reservoir, за да си опитам късмета с въдицата. Нищо не направих, вятърът беше ужасен и само счупих върха на въдицата... След около час Брайс ни поведе към къмпинг недалеко от защитена местност, Scapegoat Wilderness. В тези територии не се позволява каквато и да човешка дейност, освен преминаване без моторни средства. Може да се ловува дивеч или риба само със разрешение. Строене на пътища, дърводобив, миньорство и други човешки намеси е абсолютно забранено.

На път към гората:



Спрях да снимам, а те като ме видяха се затичаха към пътя. Като че ли искаха да поиграят:



Приближиха се съвсем наблизо за да ме огледат:

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Ден 1--30 Юни (продължение)

Потеглих нататък, Брайс вече не се виждаше:









Той беше спрял на кръстопът за да ме изчака. Горките животинки съвсем се стреснаха от нас, едва ли виждат някой да минава често:



В подножието на планината:



Скоро намерихме и къмпинга--платихме, опънахме палатките и стоплихме ядене. По това време вече беше тъмно. Луната озари небето:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 2--1 Юли

На другата сутрин:



Ето и къмпинга:



Самото езерце (Wood Lake), откъдето идва името на къмпинга, на другата страна на пътя:



На тръгване от къмпинга бяхме засечени от рейнджърката която караше камион на горското--абсолютно божествено същество, в гората!!! Видя ни, леко се усмихна, но не спря...

Ние решихме да продължим до края на пътя. Оттам нататък човек може да продължи само пеш, по знаменития Continental Divide Trail:





Дива роза:


Имаше една лелка която люлееше крака на ремаркето на пикап... Мисля че проверяваше пропуски. Като ме видя и възкликна: "Ей че хубав мотор!!!" Разменихме любезности и продължих. Брайс също спря, а тя: "Ей че хубав мотор!!!..." Като че ли и беше подготвеният поздрав

Обърнахме обратно към Augusta, за да намерим ядене и гориво:



Същото място където уплашихме телетата през предния ден:



Аз доста дълго чаках Брайс. Оказа се че си е разпилял багажа по пътя. Той беше нахвърлил всичко в едно пластмасово корито, закрепен отзад. Вибрациите отзад на БМВ-то не се отразиха добре на вързания нависоко багаж.

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 2--1 Юли (продължение)

Вече в Augusta, пред магазина:



Докато Брайс беше настървен на хот-доците, аз снимах наоколо:



Божественото същество (горската рейнджърка) направи един бавен тигел с камиона по главната улица. Май искаше да провери какво сме намислили. Ех, що не и поисках номера...

Тръгнахме към Chateau:



А там един ресторант имаше интересен покрив:



След Chateau кривнахме по черни пътища, като целта ни беше Форт Бентън.



Една антилопа ни гледаше озадачено:


Аз извадих бинокъла за да я видя отблизо, а след това го забравих на земята... Осъзнах липсата около 30 км по-късно. Беше гадно, но се върнах. Поне намерих бинокъла точно където го бях забравил на земята.

Наближихме Форт Бентън, и спряхме да се полюбуваме на река Мизури:





Информация за историческия Mullan Road--първият път прекосяващ Монтана, през Айдахо и чак до щата Вашингтон:





Хммм, не бих пътувал с влака който минава оттук



Цяла панорама на подковната извивка на Мизури пред Форт Бентън:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 2--1 Юли (продължение)

След Форт Бентън продължихме към път номер 191 (Hwy 191). Отказахме се от черни пътища заради пластмасовото корито отзад на БМВ-то.



Изоставена железница, като че ли времето тук е спряло...



Спряхме на разклона на 191 и 81--облаците бяха застрашаващи, но затова пък снимката излезе сполучлива:



Наближаваше краят на деня, и ние започнахме да търсим подслон. Спряхме до офисите на резервата Charles Russell надявайки се да се уредим с място за палатка, но не намерихме никой, освен един-единствен резидент:



Облаците наближаваха бързо, и настъпи време за паника. Тъкмо намерихме къмпинг и избрахме място. Докато опъвахме палатките, бурята затрещя с пълна сила. Брайс метна пластмасовото корито в палатката, за да не я отнесе вятъра Аз оставих мотора на произвола на природата, и се наврях в палатката с няколко бисквитки и шише уиски за вечеря.

Ето и какъв беше маршрутът за този ден:

https://www.google.com/maps?saddr=Au...sz=8&via=3&z=9

[TigerHunter]

От: С мотор по Дивия Запад

Еееех, адаш!
Завиждам ти най-благородно за всичката тази красота, която си успял да попиеш наживо и в снимките си.
Изтекоха ми очите.
Благодаря за всичко споделено и не преставяй да ни радваш с пътеписите си!
С пожелания за весели празници, здраве и много нови удоволствия с верния ти КЛР!

[коко келеша]

От: С мотор по Дивия Запад

Благодаря за споделеното, завиждам съвсем неблагородно. А как стои въпроса със зареждането с гориво? Бензиностанциите не са ли малко на рядко там?

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Еееех, адаш!
Завиждам ти най-благородно за всичката тази красота, която си успял да попиеш наживо и в снимките си.
Изтекоха ми очите.
Благодаря за всичко споделено и не преставяй да ни радваш с пътеписите си!
С пожелания за весели празници, здраве и много нови удоволствия с верния ти КЛР!

Благодаря колега--2012 действително беше година с много спомени. Докато студът е сковал всичко навън, ще разказвам

Моят КЛР е в склад за зимата, но за следващият сезон съм му купил нов заглушител, и по-удобна седалка.

Благодаря за споделеното, завиждам съвсем неблагородно. А как стои въпроса със зареждането с гориво? Бензиностанциите не са ли малко на рядко там?

Наличието на бензин действително може да се окаже проблем. Резервоарът на моя мотор е около 5,7 галона и при около 50/галон (4,7l/100km) ми дава 250 мили. Изминавам около 220 мили докато ударя резерва. BMW-то на Брайс (модел Xcountry) гори около 3,4l/100, затова пък има резервоар който събира само два галона. Затова търсихме гориво около всеки 120 мили. Той обикновено носи резервна туба, ама нещо не я виждам в снимките от това пътуване...

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 3--2 Юли

Бурната нощ отстъпи път на топло и слънчево утро. Разходка из къмпинга, след кафето ми разбира се:



Тук беше описан и конфликтът на племето Нез Пърс с Американската Армия. Минали са оттук на път за Канада, където на 40 мили от границата са били обсадени от Американси войски:



Тази карта показва маршрутът който са изминали докато са били преселвани, накрая в резерват в Оклахома:



Ето един кратък разказ за Вожд Джоузеф, водачът на народът Нез Пърс:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%...D0%B6%D0%B4%29

Река Мизури отблизо--по нея са идвали параходи чак от Сейнт Луис за да търгуват кожи:



Дойде моментът да потеглим по-нататък. Целта беше язовирът Форт Пек, но първо минахме през Малта където спряхме да обядваме.
Интересен мост:



Обядвахме, потеглихме отново, стигнахме и до язовира:



Форт Пек е бил, и още се смята за инженерен шедьовър, като е най-високият от общо 6 язовира по река Мизури.

Намерих видео, което описва строежа започнал през 1936:

http://www.youtube.com/watch?v=MQPA1hMdntc

Язовирът има и трагична история, защото по време на строежа стената е рухнала и много от работниците са загинали.

Пътят минаваше точно върху тази стена:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 3--2 Юли (продължение)

Ние бяхме спрели в туристическия център където взехме карти, и съвет къде да опънем палатки. Само дето до нашата дестинация имаше около 70-80 км, по черен път... Отново наближаваме водата:





Харесахме си и място за палатките. Имаше доста други хора, но какво да се прави, 4 Юли настъпваше:





Голямо удоволствие, на брега на язовира:





Залезът предложи удивляващ спектакъл, на който се насладих изцяло:



А от другата страна луната се издигаше над нас:



Скоро водата утихна съвсем--гледах как рибата скача. Нищо не улових, но не се и разочаровах:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 4--3 Юли

Следващото утро беше време за равносметка... Водата ни намаляваше. Брайс имаше система за филтриране на вода, но мътилката в язовира бързо я запушваше. Освен това и храната беше на привършване. Само 1-2 бутилки бира. Общо взето криза. Бяхме решили да останем още един ден, но трябваше да решим въпроса с водата. Аз исках да останем, и да намерим питейна вода, като може би попитаме другите посетители наоколо. Не ми се връщаше до асфалта (около 60км) ако наистина не се налагаше, но в крайна сметка решихме да караме до града (Glasgow), и да купим храна и вода. И бира!!!

На връщане навих газта, само исамо да стигна по-бързо до асфалта. Брайс изостана, а аз спрях да го изчакам:



След като напазарувахме и заредихме с гориво, решихме да отидем отново до туристическия център и да разгледаме музея:


Източната част на Монтана се слави също така и с намерени останки на динозаври. Тиранозавър посреща посетители още от входа:



Голяма част от музея е посветена на натуралната история в региона на Форт Пек: