Турция. Далечна и близка, позната и непозната от 2021 год.

[ВладиЧ]

Много добре го е заснел италианеца и да, изобщо не е безопасен тоя път но очевидно си струва. Не знам дали няма да е много мокър през юни, щото за тогава гледам да направя едно трипче.

Ако има дъжд, или черният участък на пътя D 915 е мокър никак не е добра идея да се минава през него. Тогава се кара през Узунгьол по асфалта и така без проблеми се заобикаля най-тежкият и опасен участък на D 915. Също, ако сте на голям мотор с много багаж и двама човека на мотора е много, много по-опасно преминаването през D 915, отколкото на сам човек и с по-лек мотор.

[Jimm]

Ами да, това ми отговаря на въпроса. Благодаряря!
През юни тоя всичкия сняг ще се топи. Най-добре ще е в средата на лятото.
Юни мога да извъртя по-ниските части и каквото съм набелязал в южните дялове на Турция

[Jimm]

p-pleven, благодаря, че се потруди за майското видео, доволно описателно е !

[p-pleven]

Добавям моя скромен принус, като с няколко думи и снимки ще разкажа една отбивка до едно село в периферията на Немрут от преди няколко дена
Та... Спрях в някакво село да си купя хляб и сред чакащите се оказа млад мъж, учител в село, което се намира в долина някъде в планината. От приказка на приказка, стана дума, че ме помои да отида до селото за да ме покаже на децата. Съгласих се, макар малко да обърквах графика. На другия ден поех към селото. Пътя водеше по едни планинки склонове, изкачвания, завои, тесен път, но в добро състояние. Имаше няколко селца. Там някъде по пътя видях и спрял автомобил, а до него хора. Като приближих видях три пенсионерчета, седнали в сянката, облечени в камуфлажи и калашници в ръка. Поздравихме се и отнимах. По едно време се сетих, че тия хора не случайно са там и си рекох, че на връщане ще помоля да се снимам с тях, но уви, не ги заварих... Както и да е. Пътя катери, става по-неприветив и шубраците повече... Докато не попаднах на този "портал" и направо ахнах от гледката, кято ми предложи долината. Рая! Последва спускане сред гигански скални отвеси и блокове, които някъде са падали по пътя и са разчиствани. Колосални скални маси! Тук-там по някой орел кацнал на скала на нивото на погледа. Изобщо - неописуемо и душата се освобождава от всичко ненужно.

Намерих училището. Учителя дойде. Дойдоха и децата. Имаше една класна стая с 8 чина. В стаята учеха заедно ученици от втори до четвърти клас, общо 10 деца. Децата... невинни, чисти същества, необременени от телефони и т.н. - просто се вижда веднага. Погледите им светят и гледат с интерес. Учителя ми разказа, че иска да ги научи на четири неща: математика, турски език, да са социални и още нещо, което не разбрах, но беше в насока изкуство...
Побъбрихме около час. Имах в багажа изостанали обикновени бонбони (навместо захар) и няколко пакетчета 3в1. Почерпих децата с бонбоните и им оставих останалите, а кафето - за учителя. А учителя имаше огромно желание д остана няколко дена. Предложи ми да живея в къшата му през тези дни.... За съжаление трябваше да тръгвам и обещх д се върна.

Като цяло, за първи път се срещам с кюрди. Вечерта нощувах на една бензиностанция и цяла вечер прекарах в тяхна компания. Горди, добродушни, гостоприемни хора. Нагостиха ме. Почерпих ги и аз с един пъпеш, който ми подариха около езерото Туз и возех с мен около 1000 км. Един човек ме покани сутринта на закуска и трябваше да правя избор дали да закуся с него или да хвана към училището.
Няма да забравя един мъж: Достолепен, буквално погледа му те прочита за няколко секунди. Жестове, маниери, отношение към другите - всичко показва и казва за човек, тежащ си на мястото. СЪщевременно уважаващ гостенина като мен...

Оставам името и мястото на селото за мен, но всеки може да открие такива.

[ВладиЧ]

Още през 2008 год, когато карах Хонда Африка Туин 750 из Турция, се запознах с гостоприемството на кюрдите. Ето едно откъсче от тогавашният ми пътепис.

"Щях да забравя да напиша, че сутринта, след като събрахме лагера и тръгнахме към Ерзурум, още преди да излезем на главният път спряхме на една чешма. До нея имаше къща, а човека излезе от вътре и веднага ни покани. Жена му пък, веднага сложи масата за закуска. Хляб, масло, мед, сирене, кашкавал и турски чай. Човека се оказа кюрд. Десет години работил в Германия, а сега бил фермер. Стояхме у тях, около час, ядохме и правихме мохабет. "Защо спите на палатка? - Вика. - Стаи има. Следващият път, когато дойдете непременно да се обадите". Подарих му едно джобно ножче за спомен. Любака, когато се връща сигурно ще му се обади."

[p-pleven]

Като каза за ножче...


Да, както сигурно си прочел, в Кемалие срещнах един българин, изселник от 30 години, сякаш ме чакаше на моста (пропуснах отбивката за "хубавия път" и ...). Та почвам с богатия речник да обяснявам, че съм "булгаристан", а той,а чист бъгарски: Ти българин ли си? Аз: Да. Човека: И аз съм българин. А аз: Че как няма да си българин, виж как хубаво говориш български!
Та... подарих му и аз джобно ножче, исках да му оставя нещо. Човека ме пита: имяш ли друг нож, да не те оставя без нож. Имах друг.
Не минах през тунелите на Кемалие. Не се чуствах във форма. Предния ден щях да падна два пъти на един насип, който водеше между две села: чакъл, около 2-3 метра над терена, ама незалят с битум. Та... малко ми дойде в повече и реших другия път да видя тунелите. Просто срещата с този българин, който никой не е забелязъл до сега - това ми е златен спомен от Кемалие....също и лепенката "Русенско варено" дето залепих на табелата

През всичките дни раздавах каквото имах: няколко бири, шоколади, бонбони, кафета... Ей така, хората да разберат, че и ние сме хора. Колко пъти са ме хранили и са ми разрешавали да нощувам едва ли не в дворовете им. Евала!

[Scrapheap]

В Турция съм срещал повече човещина от където и да било другаде.

[p-pleven]

И тук да го напиша...

Връщайки се от селото с училището, давах малко повечко газ, понеже наближаваше пладне, а битума по пътя щеше да почне да се размеква. Макар да не забелязах "опасни" за подхлъзване места,реших да поизпреваря жегата.
Но на едно място се отвори поредната страхотна гледка, този път към равнината. Полета до хоризонта, целите в квадрати от синурите на стотиците ниви. Та... спирам да снимам, а зад мен се появява някакъв бус от нищото. Буса спира, човека от буса сочи мотора с жест "чок гюзел". После се извърта, рови нещо зад седалката и вади и ми подава един хляб.
1-2 секунди не проумявам, че този човек просто иска да... какво... да даде хляб на непознат на пътя...




И още една случка. Предния ден се загубих из пътчетата и в дирене на моето село се забивам с пълна газ в някаква махаличка. Махаличката е точно това, което си представяте, като чуете "Факултето"... и аз се озовавам в нечий "двор", буквално пред входовете на 2-3 къщи, в място без изход.
И изкача едно дете, вижда непознат, извика нещо и от ъгъла се появиха 5-6 местни юнака, заобикалят ме.
Обяснявам, че съм българин, че търся едикоеси село (добре че го тагнах по-рано!)... Те ме гледат, после един тинейджър на английски рече "ляво, дясно, право"... Снимаха се с мен. Всички щастливи - къде са виждали такова чудо...
Аз паля и се измъквам с голямо облекчение.

Абе шоу!

[s_s1]

Благодаря за споделянето.
Турците са много гостоприемни. В големите градова интензивния начин на живот е убил гостоприемството /както и на много други места по света/, но в малките села хората са много добри, човечни и гостоприемни.

[p-pleven]

Ами то за това ако не е за локум и сладки, в голям град се не ходи. Гледам ги вчера моите шефки - плющят от една кутия с щарени локуми, прехласват се "колко било убаво" в Турция, мляскат и ... Абе пълно щастие! Такива са им ценостите: локума, сеира...

Инак кофти гостоприемство усетих единствено в селата около езеро Туз. Питах 2-3 пъти дали мога да опъна палатка някъде, без да преча - не дават. Не знам защо. Сигурно, щото имаше много от ония чергари, дето спят по полето с катуните. Един ходжа ми каза, че не може да ми гарантира спокойно място. А и оградите на къщите бяха някакви високи, с бодливи телове... начумерени хора...

[s_s1]

Може би защото през Туз гьол минава главния път и е много туристическо. Преди години като минах от там с кемпера вечерта на входовете на паркингите имаше заградителни пана с цел да не се нощува. Спряхме на банкета на пътя разходихме се огледахме магазинчетата, които вече затваряха и продължихме към Аксарай.

[p-pleven]

Спах на една бензиностанция на последния десен завой преди езерото, пред едно заведение. Разпънах палатката. Хорицата даже искаха да ме черпят ядене и пиене и т.н., ама отказах

Имало някакъв насипен път през езерото, излизал на фабриката за пакетиране на сол. Тръгнах да го диря... Няма оправия - мрежа от пътища. Попаднах на едни чаргари... еми средата на хилядолетието - някакъв такъв поминък, като изключим няколкото баничарки. Деца тичат по пишки, мръсни... гледат като дивачета... Явно има и такива.

[p-pleven]

Българските граждани ще могат да пътуват само с лична карта в Турция, съобщава турски сайт

Българските граждани ще могат да влизат в Турция без задгранични паспорти, а само с лични карти, съобщава турският информационен сайт "Дикен", позовавайки се на указ на президента Реджеп Тайип Ердоган, публикуван в днешния брой на турския държавен вестник.

Според решението българите ще могат да влизат в Турция с лична карта в случаите на транзитно преминаване или туристически посещения до 90 дни в рамките на 180 дни, гласи оповестеното решение.

Ердоган ефенди здраво пипа! Евала!

[ВладиЧ]

Бре, че новина... Ние с Миро на 11 август тръгваме към Грузия. И ще влезем в Турция само с лични карти?!?! Ще си носим и паспортите, разбира се, защото в Грузия не можем да влезем с лични карти.

[Esper]

Е, аз паспорта го мъкна дори в смърдяната европа за бекъп.
По същата причина както и 2 банкова карта. А сега вече - револют.
Както и 2 комплект ключове за коня.
Жалко, че няма копие на зелена карта - веднъж в Сърбия я платих още веднъж.

Не че съм толкова подреден - просто съм "отнесени от вихъра"

[p-pleven]

Да, паспорта е добър бекъп, докато на банковите кари има апп за телефона (и в телефона за навигация) и така се събират 2 физически и 4 електрически карти...
Личната карта има една досадно свойство да се чупи. Преди 3-4 месеца за Сърбия ми обърнаха внимание, че ЛК-то се е пукнало и питаха дали съм го лепил нещо. А шибаната история е такава (както се пее в песента): понеже държа талони, книжки и карти в кутия за визитки... и постоянното измъкване и вмъкване на нещо явно са повредили картата....



ааааа... че се сетих, да ви кажа; в турция имах една съмнителна случка с плащане на бензиностанция с карта... Нещо 2 пъти с 2 апарата ме цъкаха. Плащах с телефона, после не открих нередност, но се сетих, че потенциално е възможно да има и такава схема. Та след това ползвах само счупената и залепена с тиксо дебитна карта, която плаща само контактно с ПИН.

Също, че веднъж при плащане на такса на платен път, на един агент девойката от бутката май поизнагля и му поиска картата, че да маркира сумата в бутката. Естествено той отказа и девойчето си развали рахата и подаде апарата през дограмата на бутката....

Ако са ви в полза тия неща - имайте го на ум.

[ВладиЧ]

На такива "мъчни" места ще плащаме в кеш. Там за 20-30 лири с карта... Няма да се преуморим. И няма да карам из цяла Турция само с едно две картончета в джоба си без никакви пари. Такава глупост не бих направил Виж по бензиностанциите, големите хранителни магазини, ресторанти и евентуално хотелите с карта няма проблеми. Но има много места, където е изключено да плащаш с картончета.

[p-pleven]

Мого хора си мислят, че някой като плаща с карта задължително няма кеш. Е, оня ден един ме хокаше във фейса, що съм бил тръгнал по Балканите без кеш.
Ясно е защо - щото не може да си купиш симит от някой продавач на кръстовището, понеже той винаги казва "аби, карта проблем". Аналогично и на Балканите.

Виж, друг "проблем е" да си върнеш лирите след пътуване и после да обменяш с двойна загуба: хем курс купува те щави, хем обезценяването на лирата те удря в кръбначния кош....


Споко


П.П. сещам се и за случая в турско, дето платих с Евро, а те не знаеха и не бяха виждали евра... Та местния старейшин беше викнат да прецени и той отсече "Тамам!"

[Esper]

Един приятел (турчин) викаше "Ако на някое място не можеш да си платиш храната с карта е по-добре да го ядеш това".
Същото се отнасяло и за бензиностанциите.
Обаче той има предвид градове, разни туристически места, нахуйстрали.
Пък ние в по-голямата част няма да бъдем в такива.

И една конкретна молба: Някой ако може да услужи с някакво що-годе добро и ЕВТИНО PMR токи за следващият месец би било супер.
Евтино та и нещо да се случи с него после да купя на собственика друго.
Аз имам само едно а не ми се носи скъпо аматьорско радио по различни причини.
Подчертавам: PMR446 модел а не някой бау-мяу 15W китайски двубандер дето прави и хороскоп.

Моля само на лични за това към мен или Владича за да не цапаме тамата!

[ВладиЧ]

Колко ще загубиш от лирите, които са ти останали? По 1-2 стотинки на лира... Бюрата ги изкупуват по 10-11 стотинки лирата, а ги продават по 12 стотинки едната. И защо трябва да ти остават лири за България? Зареждаш бензин на границата, купуваш си плодове, кола, фанта, баклави и сладории от "Коска" за подаръци и готово. Няма лири кеш.

[p-pleven]

Купувам и боб от БИМ, че е арен, бързо увира и е вкусен. Само подсещам

Май лирата падна с 1 стинка за 10 дена

[Esper]

Един приятел (турчин) викаше "Ако на някое място не можеш да си платиш храната с карта е по-добре да го ядеш това".
...
И една конкретна молба: Някой ако може да услужи с някакво що-годе добро и ЕВТИНО PMR токи за следващият месец би било супер.
... да не цапаме тамата!

Done.

Приятел мина днес през смръдливата китайка на илиЯнци и ми е взел някакъв БауМяу с 16 канала за 20лв.
Това търсех, въпросният казус е решен!