Още през 2019 год малко се осеферих от многото промени в живота ми и веднага започнах да правя планове за пътувания. Започнах сериозни проучвания за Памир. Визи, разстояния, цени, особености. Даже маршрута бях уточнил. Все още карах големият мотор BMW R 1100 GS, който беше модел от 1998 год. Но нали знаете приказката: - Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си... Дойде Ковид кризата и китайският вирус и света се затвори.
През 2020 год светът започна да се отваря на разни места с разни ограничения, а на други места пък, още по-сериозно да се затваря... Изобщо, на кой, както му скимнеше на разните правителства и на чиновниците. Пътуването до Памир с мотоциклет от България, обаче беше невъзможно.
През лятото на 2020 год продадохме една вила в курорта Свети Константин в Родопите и първата ми работа беше да отделя 7000 лв от парите и да купя един по-нов, но по-малък мотор, а именно BMW G 650 GS Sertao модел от 2012 год. По-лек, по-нов, по-проходим и с доста по-нисък разход на гориво от големият.
И така дойде 2021 год. Положението започна леко да се отпуска. Появиха се и ваксини. Веднага още през април се ваксинирах. За Памир, обаче работата беше без промяна. Казахстан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан не даваха визи и не приемаха туристи. Започнах да проучвам Северен Кавказ. Там Дегестан, Ингушетия, Чечня, Северна Осетия и Кабардино България. Имаше много интересни места, пътища и превали, особено в Дегестан. За всичко това ми трябваше само руска виза, но Русия така и не се отвори за туристи... Останаха Грузия и Турция. За влизане в Турция нещата бяха ясни. Освен международният паспорт, искаха сертификат, че си ваксиниран, или PСR тест, ако не си ваксиниран. За Грузия беше малко по-омотано написано. Искаха PСR тест, или ваксинационен сертификат, плюс една QR регистрация в сайта на тяхното външно министерство. Направих си тази QR регистрация по интернет, дадоха ми някакъв 16- цифров номер (код) и готово.
Мотора си го подготвих, като смених маслото и въздушният филтър, долях, и заредих акумулатора, и смених накладките на задната спирачка, че бяха доста изтъняли. Отзад свалих оригиналният куфар на БМВ, който беше 30 литров и го замених с 48 литров куфар от Капа. Поръчах още два странични куфара от Капа с окачването им. Нагласих една чанта за резервоара на мотора и смених гумите. Мотора го купих с гуми на Мишлен Анаке 3, които са почти чисто шосейни. Някъде 90+10% асфалт + черно. Добри гуми, но много шосейни. Поръчах Континентал ТКС 70 Рокс 130х80х17 задна, а предна 90х90х21 Континентал ескейп, защото нямаше ТКС 70 рокс предна. Тези гуми се водят 70+30% асфалт + черно. Ще отворя една скоба и ще кажа, че тези модели гуми на Континентал се представиха перфектно по време на пътешествието. При смяната на гумите смених вътрешните стандартни гуми с по-дебели и по-тежък тип вътрешни гуми за мотокрос с идеята по-трудно да се пукат тези гуми.
Определих датата за началото на пътуването и си уредих отпускът. Аз съм пенсионер, но продължавам да работя. Когато преди време споделях плановете си имаше приятели, които искаха да тръгнем заедно, но в последстиве, както обикновенно става останах сам. Няколко дни преди тръгването, обаче ми се обади един стар приятел парапланерист, който кара и мотори - Ники Обрешков от Горна Оряховица и каза, че има желание да караме заедно из Турция. Ами добре. После щял да дойде с нас и един друг негов приятел Сашо с мотор BMW G 650 GS, но не модела Сертао, а стандартният. А Ники кара доста стара Хонда СВ 250. Уговорихме се как да се намерим в Турция и на 24-ти август рано сутринта тръгнах. Бях си взел дебитната карта с 1100 лева вътре, бях купил 1000 турски лири кеш, а имах и 400 евро. Предостатъчно средства според мен, за това, което бях замислил.
Към 10 часа на 24-ти август 2021 г вече бях в Турция.
Границата минах много бързо. Нямаше много коли и опашки, и на българската, и на турската граница. На турската граница ми провериха сертификата за ваксинацията, освен стандартните проверки и печати в паспорта, проверка на талона, и зелената карта от Гражданската отговорност. Това е.
Поех към Одрин. Нямах намерение да карам по магистрали и да минавам през Истанбул, за това поех по D 100 по край Одрин, към Хавса и после по Е 87, надолу на юг към Узункьопрю, Кешан и полуостров Галиполи. Пред Гелиболу спрях да снимам новият мост, който турците строят над Дарданелите. Щял да бъде един от най-големите в света.
Малко преди Ечеабат видях Хондата на Ники паркирана край пътя и се намерихме според уговорката. Беше вече някъде към 14-15 часа след обяд. Хапнахме по един сандвич в едно заведение точно до един мемориал с паметник за загиналите турци през офанзивата там след Първата световна война. После потеглихме към самият край на полуострова.
Малко след това стигнахме Килитбахир, което е малко село в най-тясната част на Дарданелите.
Зад кораба е Чанаккале.
Тук е построена през 1463 година крепост от Фатих Султан Мехмет замък-крепост наречена Килитбахир, което значи "шлюз на морето", за да отбранява тази най-тясна част на пролива.
Хондата на Ники пред крепостта Килитбахир.
Крепост Килитбахир.
Продължихме нататък към края на полуострова. Минахме едно село Алчитепе и накрая отбихме по един черен път край една висока ограда. Оказа се че това е мемориал гробище на френски войници от офанзивата през войната за Дарданелите. Поне 2-3000 гроба. Всичко беше оформено и поддържано много добре с кръстове и табелки с имената. На първият ред бяха колонелите (полковниците), а на по задните редове сержанти и накрая редници. В дъното имаше висок паметник мемориал.
На първият ред са колонелите.
Мемориалът в дъното.
В гората, около оградата на този мемориал разпънахме с Ники палатките за първият ни лагер от това пътешествие. Лагерът не съм снимал, но имам снимка на пейзажа, който се виждаше под гробището мемориал.
Гледката към Дарданелите.
Така приключи този ден. Аз минах, около 500 км от Величково, край Пазарджик до тук.
През 2020 год светът започна да се отваря на разни места с разни ограничения, а на други места пък, още по-сериозно да се затваря... Изобщо, на кой, както му скимнеше на разните правителства и на чиновниците. Пътуването до Памир с мотоциклет от България, обаче беше невъзможно.
През лятото на 2020 год продадохме една вила в курорта Свети Константин в Родопите и първата ми работа беше да отделя 7000 лв от парите и да купя един по-нов, но по-малък мотор, а именно BMW G 650 GS Sertao модел от 2012 год. По-лек, по-нов, по-проходим и с доста по-нисък разход на гориво от големият.
И така дойде 2021 год. Положението започна леко да се отпуска. Появиха се и ваксини. Веднага още през април се ваксинирах. За Памир, обаче работата беше без промяна. Казахстан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан не даваха визи и не приемаха туристи. Започнах да проучвам Северен Кавказ. Там Дегестан, Ингушетия, Чечня, Северна Осетия и Кабардино България. Имаше много интересни места, пътища и превали, особено в Дегестан. За всичко това ми трябваше само руска виза, но Русия така и не се отвори за туристи... Останаха Грузия и Турция. За влизане в Турция нещата бяха ясни. Освен международният паспорт, искаха сертификат, че си ваксиниран, или PСR тест, ако не си ваксиниран. За Грузия беше малко по-омотано написано. Искаха PСR тест, или ваксинационен сертификат, плюс една QR регистрация в сайта на тяхното външно министерство. Направих си тази QR регистрация по интернет, дадоха ми някакъв 16- цифров номер (код) и готово.
Мотора си го подготвих, като смених маслото и въздушният филтър, долях, и заредих акумулатора, и смених накладките на задната спирачка, че бяха доста изтъняли. Отзад свалих оригиналният куфар на БМВ, който беше 30 литров и го замених с 48 литров куфар от Капа. Поръчах още два странични куфара от Капа с окачването им. Нагласих една чанта за резервоара на мотора и смених гумите. Мотора го купих с гуми на Мишлен Анаке 3, които са почти чисто шосейни. Някъде 90+10% асфалт + черно. Добри гуми, но много шосейни. Поръчах Континентал ТКС 70 Рокс 130х80х17 задна, а предна 90х90х21 Континентал ескейп, защото нямаше ТКС 70 рокс предна. Тези гуми се водят 70+30% асфалт + черно. Ще отворя една скоба и ще кажа, че тези модели гуми на Континентал се представиха перфектно по време на пътешествието. При смяната на гумите смених вътрешните стандартни гуми с по-дебели и по-тежък тип вътрешни гуми за мотокрос с идеята по-трудно да се пукат тези гуми.
Определих датата за началото на пътуването и си уредих отпускът. Аз съм пенсионер, но продължавам да работя. Когато преди време споделях плановете си имаше приятели, които искаха да тръгнем заедно, но в последстиве, както обикновенно става останах сам. Няколко дни преди тръгването, обаче ми се обади един стар приятел парапланерист, който кара и мотори - Ники Обрешков от Горна Оряховица и каза, че има желание да караме заедно из Турция. Ами добре. После щял да дойде с нас и един друг негов приятел Сашо с мотор BMW G 650 GS, но не модела Сертао, а стандартният. А Ники кара доста стара Хонда СВ 250. Уговорихме се как да се намерим в Турция и на 24-ти август рано сутринта тръгнах. Бях си взел дебитната карта с 1100 лева вътре, бях купил 1000 турски лири кеш, а имах и 400 евро. Предостатъчно средства според мен, за това, което бях замислил.
Към 10 часа на 24-ти август 2021 г вече бях в Турция.
Границата минах много бързо. Нямаше много коли и опашки, и на българската, и на турската граница. На турската граница ми провериха сертификата за ваксинацията, освен стандартните проверки и печати в паспорта, проверка на талона, и зелената карта от Гражданската отговорност. Това е.
Поех към Одрин. Нямах намерение да карам по магистрали и да минавам през Истанбул, за това поех по D 100 по край Одрин, към Хавса и после по Е 87, надолу на юг към Узункьопрю, Кешан и полуостров Галиполи. Пред Гелиболу спрях да снимам новият мост, който турците строят над Дарданелите. Щял да бъде един от най-големите в света.
Малко преди Ечеабат видях Хондата на Ники паркирана край пътя и се намерихме според уговорката. Беше вече някъде към 14-15 часа след обяд. Хапнахме по един сандвич в едно заведение точно до един мемориал с паметник за загиналите турци през офанзивата там след Първата световна война. После потеглихме към самият край на полуострова.
Малко след това стигнахме Килитбахир, което е малко село в най-тясната част на Дарданелите.
Зад кораба е Чанаккале.
Тук е построена през 1463 година крепост от Фатих Султан Мехмет замък-крепост наречена Килитбахир, което значи "шлюз на морето", за да отбранява тази най-тясна част на пролива.
Хондата на Ники пред крепостта Килитбахир.
Крепост Килитбахир.
Продължихме нататък към края на полуострова. Минахме едно село Алчитепе и накрая отбихме по един черен път край една висока ограда. Оказа се че това е мемориал гробище на френски войници от офанзивата през войната за Дарданелите. Поне 2-3000 гроба. Всичко беше оформено и поддържано много добре с кръстове и табелки с имената. На първият ред бяха колонелите (полковниците), а на по задните редове сержанти и накрая редници. В дъното имаше висок паметник мемориал.
На първият ред са колонелите.
Мемориалът в дъното.
В гората, около оградата на този мемориал разпънахме с Ники палатките за първият ни лагер от това пътешествие. Лагерът не съм снимал, но имам снимка на пейзажа, който се виждаше под гробището мемориал.
Гледката към Дарданелите.
Така приключи този ден. Аз минах, около 500 км от Величково, край Пазарджик до тук.
Коментар