България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

[Тануцо]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Аз нямам какво да кажа.
Страхотен пътепис, невероятни места, чудни снимки....
Много благодаря за споделената емоция

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

И така, все още сме 04.05.2009г. След като минахме в Турция от гр.Килис водени от карти и GPS продължихме в посока гр.Адана. Така около 16.00 часа стигнахме гр.Hassa. Тук отново водени от GPS – а и една хартиена карта завихме към планината. Пътя стана тесен, но с добра настилка. Спряхме човек и питахме това ли е пътя към Dortyol. Той каза, че е това, няма друг пряк път, но горе в планината имало река и свлачище и няма да можем да минем. Помислихме малко и си викаме щом е това пътя да потегляме. Така продължихме нагоре по адски остри завои, като вече настилката беше станала ситен чакъл, идеален за пързаляне. Спирахме да си правим и снимки.



Така изкачихме планината, като се оказа, че катерим доста голяма надморска височина, която за съжаление пропуснах да си запиша. Беше много красиво.




Продължихме по „пътя” и стигнахме нещо като село, но без никакви жители. Минахме през него и продължихме, като мислихме, че вече ще се спускаме. Ей в този момент започна най-интересното. Пътя просто изчезна и стана само като за каруца. Решихме да продължим за да видим какво е надолу. Започна и спускане, при което аз лично помислих, че слизаме от планината.








Да ама пътя ставаше все по-лош, с кал, огромни камъни, като между тях и дребни . Понеже спускането беше стръмно, решихме че продължаваме, защото няма как да се върнем.





И продължихме, защото все пак нали сме членове на OFFRoad-Bulgaria.com. Карахме по нещо, на което аз му викам козя пътека и в същото време с доста завои. Пътя ставаше все по каменист, тъй като започна едно изкачване за пореден път. При последващото слизане дойде и първата рекичка "Но проблем"



Общо взето след това препятствие напуснахме и последните къщи на селото и влязохме в невероятно красивата гора, на която поради ред причини не можахме да се полюбуваме подобаващо.





Ето и снимка, на която ясно се вижда как GPS-а ни води по пътя.



И пак поредните завои, спускане, изкачване











а град никъде не се виждаше



Започвахме леко да се попретесняваме и изнервяме, защото и времето напредваше, а не ни се оставаше по тъмно в гората.




Продължихме към поредните завои







Нещата още загрубяха след като ни се изпречи на пътя първата по-дълбока река. Дъното беше с много хлъзгави камъни и решихме да избутаме ръчно моторите.







Естествено бяхме доволни, че дотук никой не падна да се потроши



След преминаването на реката поехме отново да се изкачваме и слизаме по пътя, където настилката ставаше все по-невероятна



а на места реката просто си течеше по него



Така стигнахме следващата рекичка, доста по -буйна, но пък тактиката вече беше ясна.





Така преминахме общо осем реки коя от коя по дълбоки и буйни. Карахме по този трошляк, всички изнервени, притеснени, а вече почти беше тъмно. И тогава о чудо - първа табела за някво село



След още три завоя излязохме на онази настилка от дребен чакъл, за която писах че се пързаля, но сега ми се струваше най-здравата. Покарахме така още километър и точно когато стана много тъмно стъпихме на асфалт. Както каза Даката идеше ми да сляза от мотора и да го целуна. Така слязохме в този град Dortyol. Намерихме хотел край главния път, настанихме се и слязохме на вечеря, където вече се забавлявахме с това, което ни се беше случило. Километрите за този ден бяха общо 389км. А километрите които минахме в планината по този трошляк бяха 39км, но времето беше много от около 16.00 часа до 19.30 часа. Аз лично по такъв път никога не бях карал и твърдя, че е много неприятно с такъв мотор, багаж и с втори човек. Изненада ме обаче справянето на Даката с неговото Сузуки Бандит - мотор още по-неподходящ за планината. Маршрута е прекрасен да се мине с едно леко 450 кубиково ендуро за да може човек да се наслади на всичко което го заобикаля, защото иначе планината беше много красива.
Имаме и две малки клипчета, но нямам представа как мога да ги покажа тук. Така завърши този ден изпълнен с много смесени чувства, но хубавото е, че освен трудностите всичко останало беше от онова "гуууд" и всички бяхме живи и здрави.
Всъщност за повечето тук във форума това може да се стори един лек маршрут, но за аматьор като мен си беше изпитание.


И това не е всичко, но трябва да направя кратка пауза, след което продължавам с останалите дни от пътуването, които също имаха какво да ни предложат.

[Nik Nikolov]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Супер !
Занчи все пак съдбатa Ви е готвила изпитание, потривайки ехидничко с ръце .
Ама сте го продолели.

Добре дошли в отбора " ЗАГУБЕНИ ПО GPS " !
Друго си е да се загубиш по GPS,- друго като обикновен простаk .

Много интересно. Очакваме с нетърпение продължението.

[giorgio]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

От как Бойко е отворил темата, почти по цял ден, че и нощ, чета и препрочитам...
Чудя се, защо останалите участници в това приключение, не се включват със свои снимки и впечатления... Би било интересно и останалите да споделят с нас.

П.П.

Имаме и две малки клипчета, но нямам представа как мога да ги покажа тук.

Бойко, клипчета ги качи в ftp-то, а тук, в темата, просто дай линк към тях.

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Отпочинали с приятни болки в мускулите се събудихме на 05.05.2009г. Тук преди тръгване заявих, че ще карам по път, на който от едната страна ми е морето, а от другата планина и никакъв друг. Пред хотела ни дадоха един маркуч и поизмихме малко моторите. Поехме към гр.Адана за да се спуснем след това по цялото крайбрежие на Средиземно море. До Адана беше магистрала, а след това слязохме вече на крайбрежният път. Страшна красота. Така карахме и се любувахме на гледките и морето и си стана време за обяд. Случайно минавайки край едно пътно заведение окото ми грабва огромен фризер с агнешко месо. Веднага спирачки и отиваме на обяд. Тук менюто ни изненада с опцията да си поръчаме 1кг. месо, което на място да ни изпекат. Речено сторено, като само Даката искаше пиле, а Мария не яде месо. Та искам да кажа, че с Митето и Вики добре похапнахме.













Напълнихме "резервоарите" и поехме отново на път. Посоката беше Анталия. И Освен силните ветрове през целия ден имаше отново страхотни гледки. На места пътя беше в ремонт на участъци от около 1км, но това вече нямаше как да ни уплаши и притесни.











Започнаха да се появяват черни облаци, при което решихме да спрем на едно кафе да изчакаме. И изчакахме един дъжд. Продължихме по пътя и там се изсипа страшен дъжд, който не спря чак до курорта Алания. Тук намерихме хотел и решихме да пренощуваме. Хотела се казва "Santana" /N36 29.167' E032 05.866'/, като нощувката е 60 лири на човек, но е ALL Inclusive. Получихме СМС от Петър и Деси, които ни казаха, че се прибират към България и пропускат Турция. За деня изминахме 520км. и всичките ни дрехи мокри.
Утрото на 06.05.2009г. ни посрещна с приятно слънце. Закусихме и се настанихме да пием кафе до басейна, където почнахме да мислим къде да ходим.



Така решихме да увеличим маршрута, карайки само по крайбрежието и да нощуваме в курорта Фетие. Речено сторено. Едни бързи снимки на големите вълни и след това стягане на багажа





И пак поехме по пътя. Минахме през Анталия, но нещо не се впечатлих толкова много. След Анталиа отново само по крайбрежието и отново невероятни красоти







На много от тях спирахме да се наслаждаваме









По пътя срещахме и други пътуващи, с някои от които разменяхме по някоя приказка





Стегнахме и то Фетие. Наистина много хубаво курортно градче, в което ми направи впечатление, че има страшно спокойство. Спряхме до един хотел и Вики обясни на човека вътре, че искаме хотел с плаж, тъй като намерението ни беше да останем два дни да си починем. Човека от хотела ни обясни да се върнем по пътя и след около 5км се намира курорта Олудениз. Така и направихме. Обърнахме моторите и след 15 километра стигнахме до Олудениз. Невероятно място. Малко курортче, обградено отвсякъде с много високи скали. По-късно разбрах, че това бил рая за парапланеристи, делтапланеристи и останалите ланеристи, от което аз нищичко не разбирам. Бързо се настанихме в хотел "Montebello" /www.montebellohotel.com /. Цената за нощувка беше 280 лири за петимата за две стаи, за две вечери. Общо за този ден изминахме 457км. Платихме за две вечери и на следващия ден щяхме само да си почиваме.

Ще продължа по-късничко, защото идва вече края, а не ми се иска всичко да приключи.

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Ето и клипчетата:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...O/MOV01600.MPG
https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...�део005.mpg

[ЗМЕЙ]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Ееееее, дойде и времето на най - купонджийската част от маршрута

Бойко много тактично е премълчал леководолазните ми упражнения из чукарите - понеже карах пръв и "прокарвах" маршрута, реших на поредната рекичка отново да мина на ход, макар да беше видимо по - дълбочка /както се оказа - до коляно /. Та след огледа на "преправата" се метнах на мотора и с умерена газ влязох в потока. Към средата предната ми гума отказа да се върти, задната продължи и мотора с цялото си величие от 300 кг. се совна надясно. Нищо друго не ми остана, освен да го пусна в гьола, след което той величествено полегна на десния си хълбок. Пораженията свършиха със спукан преден десен мигач и лееееко прибран краш-бар /вече са отстранени - ако някой се е запритеснявал сериозно за мотора ми случайно /, но пък установих по категоричен начин, че куфарите ми не са херметични /поне десния - със сигурност /, щото след това в него имаше ясни следи от влага.

След това недотам успешно мое гмуркане форсирането на преправите ставаше групово, на прибежки около моторите Това доведе и до напълване на ботушите с вода, която не беше със стайна температура. От студа ме заболя счупеното пръстче на левия крак, което между другото успях и да перна последователно в два камъка, та към края на прехода не му беше особено комфортно.

Радостта от наличието на някаква настилка по пътя наистина беше неистова - аз лично се радвах като малко дете, когато стъпахме на т.нар. асфалт - вече се беше мръкнало и разпъването на палатките сякаш нямаше да ни се размине, а бързото спускане от планината ни отведе от 12 на 27 градуса температура.

Понеже обектива на Вики и Бойко е недостижим за мен, отдавна съм се отказал да правя всякакви напъни - било то плахи или по - смели - за фотографиране на каквото и да било по време на пътуванията ни, та по тази причина не мога да предоставя свои снимки. Всъщност, май сложих 2-3 в телефона си, когато снимах триметровите вълни от следващия ден, но тях направих единствено и само, за да легендирам пикането си на плажа на Алания

[alex_markov]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

E Няма Такъв Разказ - БРАВО!!!
Чета и се захласвам, Прекрасен разказ, прекрасни снимки, от очевидно прекрасни места.
Благодаря за споделеното изкарах си прекрасно пред компютъра, че чак ми се приходи (макар Границите да ме дразнят Много).
Чакам Продължение!

[darkrose]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Поздравления за пътешествието и готиния очерк
Много хубаво се е получило.

Сигурно доста лаишки звучи въпросът ми, но все пак :
Като сте някъде и искате да се разходите без моторите, как решавате къде и на кого е безопасно да ги оставите ?

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Ето и продължението
Вече е 07.05.2009г. Сутринта обещава прекрасен ден за плаж. Пием кафе в хотелчето



и с пълна сила тръгваме към плажа. Този плаж няма пясък, а само камъни, по които доста трудно се върви на бос крак.



На мен водата ми беше все още студена, но Митака не му мисли много



В небето беше пълно с такива странни за мен екземпляри







На плажа като на плаж - къпане и активна почивка, щото и фотографа се умори





По-късно се прехвърлихме на басейна в хотела



Така мина целият ден. Вечерта обиколихме курорта пеша. Малко подаръци, вечеря в много добър ресторант и по леглата.
Така дойде утрото на 08.05.2009г. Тъжна работа. Прибираме се. Последни снимки пред Олудениз и газ към Чанаккале



Последва яко каране, защото пътя си беше доста. Правихме малки почивки с документиране на интересни екземпляри.



Това е розово фламинго точно при курорта Айвалък. През септември месец тук гъмжи от тези птици и е доста красива гледка. Така около 18.00 часа стигнахме в Чанаккале. Настанихме се в хотел "Артур" точно до входа на ферибота. Нощувката беше 50 лири на човек. Направихме и малка разходка до коня участвал във филма "ТРОЯ" с Брат Пит



Имаше и състезание кой първи ще си изяде царевицата



а наградата беше ягодка



Последва отново вечеря и след това пред хотела се запознахме с един дядо на 63 години от Франкфурт. Пенсионер, купил си април месец BMW R1200GS, оставил жената да работи и тръгнал сам да си обикаля. Пихме по бира с него и се прибрахме. Този ден бяхме изминали 695км от Олудениз до Чанаккале.
Така неусетно дойде датата 09.05.2009г. За мен беше много тъжна дата, за Митака радостна, защото от доста време му беше домъчняло за съпругата му Ива и дъщеря му Вили и този ден щеше да бъде при тях. То и на нас ни домъчня за тях, пък какво остава за него. Събрахме багажа и се натоварихме на ферибота, като цената за четирите мотора беше 10 лири.









Една снимка показваща различните настроения



След ферибота отново последва само каране. Границата минахме много бавно - около един час. На Капитан андреево се разделихме всички. С вики останахме още малко да пием по кафе и тръгнахме към софия. След общо за деня 550км вече бях в София. Така свърши всичко.

Като цяло пътуването беше невероятно. Общо изминах 6989км. Имаше страшно много емоции. Естествено имаше и леки дразги, но те на фона на всичко останало естествено се забравят бързо. Като пари на двамата с Вики ни излезе точно 2450 евро. Може да излезе и по-малко ако човек предварително проучи хотелите и си определи нощувки, но при нас това не може да се получи, защото винаги променяме плана.
Цените на бензина бяха следните
В Турция 1л - 2,8 до 3,04 лири 95 безоловен
В Сирия 1л - 40 сирийски лири, което е около 1,25 лева. Бензина тук е оловен и мотора направо летеше с него
В Йордания 1л - 0,435 динара /тук цените са с три цифри след запетаята/, което прави около 0,95 стотинки и е безоловен.

В Турция е станало доста по-скъпо от миналата година. Като цяло аз лично се влюбих в Сирия и мисля още веднъж да отида до там за да отделя повечко време на тази държава. При тръгването изпитвах някакви притеснения за там, но всичко се опроверга още с влизането след границата. Невероятно мили и добронамерени хора. Винаги готови и стараещи се с нещо да помогнат, да услужат, без за това да очакват някакви облаги. Прекрасна кухня, спокойствие навсякъде. Децата навсякъде знаят английски, което прави доста лесна комуникацията, а по-големите също се стараят в тази посока. На външен вид държавата личи, че не е от най-богатите. Доста е мръсно, но пък може би точно в това е чара. Някак прекрасното отношение на хората към живота като цяло те кара да не обръщаш внимание на дребните неща и да се наслаждаваш дори на арабско кафе в мръсно крайпътно заведение поднесено в полуизмита чаша.
За Йордания точно обратното. Като природа много ми хареса и личи, че са по-богат народ. Изцяло за мен това е пример за една полицейско-военна държава. Стриктно спазване на всички правила. Имат интересни забележителности, Мъртво море, Петра - моята вече сбъдната мечта, но хората имат ужасно отношение към чужденците. Точно това отношение мен поне ме накара да не харесам държавата и да съжалявам за всяка стотинка, която съм оставил там. Но все пак човек си струва един път да разгледа и там за да има още едно място, за което да каже "Тук съм бил".
Пътищата и в трите държави са прекрасни /стига да не се следи GPS-а /. Крайбрежието на Турция покрай Средиземно море е нещо наистина уникално. Пътя е невероятно добър, с хубави завои за мотористи и човек си кара и наслаждава на заобикалящите го красоти от планини, заливчета и малки курортни градчета.

Това беше всичко. Невероятно изживяване завършило благополучно за всички и дано е харесало на всички участници.


Утре ще се постарая да направя и карта с целия маршрут за да се добие по-пълна представа.
Ето и линковете към петте албума със нимки
http://picasaweb.google.com/boiko73/2304200909052009#
http://picasaweb.google.com/boiko73/230420090905200902#
http://picasaweb.google.com/boiko73/230420090905200903#
http://picasaweb.google.com/boiko73/2304200909052009V#
http://picasaweb.google.com/boiko73/V#

Качих ги и в Рicasa, защото е по-лесно за разглеждане на всички около 2200 снимки.

[ЗМЕЙ]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

След като пътеписа вече е завършен, ще си позволя да направя няколко вметки за отделни моменти от пътуването - така, както съм ги видял от моята камбанария /или по - точно - от моята джамия, че камбанарии нямаше никъде по трасето, ама джамии - бол /

1. Запознанството ми с Rocket - man

Случи се още на втория ден от пътуването ни рано сутринта - дори болезнено рано - в Болу. В 04,35 отворих очи от напевните ритми на местния DJ и бях толкова захласнат от изявите му, че не можах да заспя повече. Дремейки до обявения час за ставане си мислех, че явно не съм се уморил достатъчно, след като певческите прояви успяха да ме събудят. Явно симпатиите ни са били взаимни, щото Rocket - man тръгна с нас, като ни следваше по целия маршрут и до завръщането ни постоянно ни пееше - сутрин, обед и вечер. Аз дори успях да уловя един негов шлагер, но когато го запях Бойко ме изгледа странно, след това ме погледна странно и най - накрая започна да ме гледа странно, докато не млъкнах и сконфузен си намерих друга работа.

2. В търсене на митичната сирийската бактерия

Още при тръгването Бойко ни предаде заръките на Мони за профилактична употреба на арак преди всяко ядене в Сирия - там удобно си живуркала в стомашно - чревния тракт на местните някаква бактерия, която обаче не била никак приветлива към приходящите и им причинявала разстройство, повръщане и обща отпадналост. Начинът за справянето с нея бил един - арак преди всяко ядене, но понеже ние сме добри деца и се вслушваме в съветите на по - опитните, решихме употребата на арак да е както ПРЕДИ всяко ядене, така и ПО ВРЕМЕ и СЛЕД. Май прекалихме с профилактиката, щото не само не се оакахме, ами се и затегнахме Дори яденето на мръсни сушени смокини, гарнирани с мръсни бадеми не доведоха до така желания към него момент разхлабителен ефект

3. На страха очите са големи /или как домашния уют успокоява психиката/

Сега, разглеждайки снимките от преминаването ни през прекия "път" до Дьортйол останах леко разочарован от наглед лекия терен - там, на място, нещата изглеждаха почти апокалиптични и притесненията ми не бяха никак малки. Ако не беше факта, че след този преход всичките ми мускули бяха сковани, а мускулната треска в левия ми трицепс траеше 3 дни щях да реша, че наистина на страха очите са големи. Още помня радостта от успешния завършек и шапка свалям на Бойко, който мина маршрута с Вики на задната седалка, на Мария, която се справи перфектно по хлъзгавите камъни и високите прагове и на Даката, който доказа, че Сузуки Бандит 1200 е изключително подходящ и за офф-роуд

4. Раят за ендуриста

През цялото пътуване из Сирия и Йордания, разглеждайки пейзажа си мислех, че няма да има по - щастлив моторист от ендуриста, попаднал там с подходящата машина. Нямах предвид нас, а истинските ендуристи - тия момичета, момчета, жени, мъже и деца, на които искрено се възхищавам за смелостта и уменията да минават с мотор от там, където и пеша е трудно да се стигне. То не бяха сипеи, не бяха камъни, не бяха равни каменисти терени или дълбоки пясъци - все места, които старателно се избягват от "нормалните" хора и така неудържимо привличат сериозните офф-роудъри. Искренно желая на всеки, който има възможност, да отиде и да покара там - според собственото ми лаишко мнение наистина ще се почувства като в рая.

И накрая - искам да благодаря на всички за помощта, която ни оказаха преди и по време на мероприятието, както и на останалите 6 участника в пътуването - получи се незабравимо и изпълнено с положителни емоции приключение.

[Nik Nikolov]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Чудесен пътепис, върховно приключение !
Браво на вас, изпълнихте доста сложно и продължително пътуване.

И попълнихте съкровищницата форума с хубавото си приключение, на рaвно с описанията на Петър - близнака от Малайзия, Tri - D adventure .... и още много други.

Хвала !

[chrichri]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Няма как да не поздравя участниците, реализирали това пътешествие, както за прекрасните снимки така и за уникалния репортаж, който ни прави съпричастни на това толкова интересно пътуване.

[Luke]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Браво! Страхотно сте си изкарали и още повече ви завиждам. Специалнои поздравления за успешното преодоляване на OFF-ROAD секцията . Тогава не ви е било да шеги , но сега вече можете с гордост да пише имено в OFF-Road BG .

Вече започна предстартовото броене за моето и на Мони начинание - Nord Capp. Няма да останем по-назад от вас.

[Димо]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Чета, чета, връщам се, пак чета. Страхотна история. Наистина. Поздравления на цялата група. Разбира се малко съжалявам че не бях с вас, но аз съжалявам за всяко място, на което още не съм бил Снимките са много яки (всъщност не знам с какво снима Бойко? )
Обаче оня преход в планината напълно завършва в моите представи идеята за приключение. Даже, когато не ми се случи, "зорлен" ходя та си го търся, което разбира се е глупаво. Такива места е нормално човек да избягва, когато е далеч и му предстои още много. Разумното поведение е да се върви по "най-малкото съпротивление" за да се опази машината и екипа в добро здраве за оставащите много километри, а когато се случи т.е. няма на къде - да го премине разчитайки на подготовката на мотора и собствената си. Във вашият случай, точно това се е получило Няма накъде и трябва да преминете - и хоп, сте преминали. Глупаво е , обаче ви завиждам точно за този момент от пътуването. Щото аз наистина си позволявам да се навирам насам, натам без абсолютно никаква нужда, когато съм надалеч, след което се чуствам още по-глупаво Но при вас е Трябвало - Завиждам

П.П.
A иначе Бойко, и за мен вече е ясно, че тежък и натоварен мотор с 50-60кг. багаж трябва да преодолява подобни участъци без втория човек на гърба ... т.е. ще им се налага да ходят на девойките, поне на най-кривите места.
@ЗМЕЙ
Изобщо не се притеснявай И от снимките си личи, че е било трудно и мъчително. С две момичета в групата, без храна ... нямаше да ви е лесно да изкарате една/две вечери в гората. Не ща да разсъждавам к'во става ако мотора ти беше глътнал вода. Щеше да е Още по-запомнящо се