България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

[Тануцо]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Аз нямам какво да кажа.
Страхотен пътепис, невероятни места, чудни снимки....
Много благодаря за споделената емоция

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

И така, все още сме 04.05.2009г. След като минахме в Турция от гр.Килис водени от карти и GPS продължихме в посока гр.Адана. Така около 16.00 часа стигнахме гр.Hassa. Тук отново водени от GPS – а и една хартиена карта завихме към планината. Пътя стана тесен, но с добра настилка. Спряхме човек и питахме това ли е пътя към Dortyol. Той каза, че е това, няма друг пряк път, но горе в планината имало река и свлачище и няма да можем да минем. Помислихме малко и си викаме щом е това пътя да потегляме. Така продължихме нагоре по адски остри завои, като вече настилката беше станала ситен чакъл, идеален за пързаляне. Спирахме да си правим и снимки.



Така изкачихме планината, като се оказа, че катерим доста голяма надморска височина, която за съжаление пропуснах да си запиша. Беше много красиво.




Продължихме по „пътя” и стигнахме нещо като село, но без никакви жители. Минахме през него и продължихме, като мислихме, че вече ще се спускаме. Ей в този момент започна най-интересното. Пътя просто изчезна и стана само като за каруца. Решихме да продължим за да видим какво е надолу. Започна и спускане, при което аз лично помислих, че слизаме от планината.








Да ама пътя ставаше все по-лош, с кал, огромни камъни, като между тях и дребни . Понеже спускането беше стръмно, решихме че продължаваме, защото няма как да се върнем.





И продължихме, защото все пак нали сме членове на OFFRoad-Bulgaria.com. Карахме по нещо, на което аз му викам козя пътека и в същото време с доста завои. Пътя ставаше все по каменист, тъй като започна едно изкачване за пореден път. При последващото слизане дойде и първата рекичка "Но проблем"



Общо взето след това препятствие напуснахме и последните къщи на селото и влязохме в невероятно красивата гора, на която поради ред причини не можахме да се полюбуваме подобаващо.





Ето и снимка, на която ясно се вижда как GPS-а ни води по пътя.



И пак поредните завои, спускане, изкачване











а град никъде не се виждаше



Започвахме леко да се попретесняваме и изнервяме, защото и времето напредваше, а не ни се оставаше по тъмно в гората.




Продължихме към поредните завои







Нещата още загрубяха след като ни се изпречи на пътя първата по-дълбока река. Дъното беше с много хлъзгави камъни и решихме да избутаме ръчно моторите.







Естествено бяхме доволни, че дотук никой не падна да се потроши



След преминаването на реката поехме отново да се изкачваме и слизаме по пътя, където настилката ставаше все по-невероятна



а на места реката просто си течеше по него



Така стигнахме следващата рекичка, доста по -буйна, но пък тактиката вече беше ясна.





Така преминахме общо осем реки коя от коя по дълбоки и буйни. Карахме по този трошляк, всички изнервени, притеснени, а вече почти беше тъмно. И тогава о чудо - първа табела за някво село



След още три завоя излязохме на онази настилка от дребен чакъл, за която писах че се пързаля, но сега ми се струваше най-здравата. Покарахме така още километър и точно когато стана много тъмно стъпихме на асфалт. Както каза Даката идеше ми да сляза от мотора и да го целуна. Така слязохме в този град Dortyol. Намерихме хотел край главния път, настанихме се и слязохме на вечеря, където вече се забавлявахме с това, което ни се беше случило. Километрите за този ден бяха общо 389км. А километрите които минахме в планината по този трошляк бяха 39км, но времето беше много от около 16.00 часа до 19.30 часа. Аз лично по такъв път никога не бях карал и твърдя, че е много неприятно с такъв мотор, багаж и с втори човек. Изненада ме обаче справянето на Даката с неговото Сузуки Бандит - мотор още по-неподходящ за планината. Маршрута е прекрасен да се мине с едно леко 450 кубиково ендуро за да може човек да се наслади на всичко което го заобикаля, защото иначе планината беше много красива.
Имаме и две малки клипчета, но нямам представа как мога да ги покажа тук. Така завърши този ден изпълнен с много смесени чувства, но хубавото е, че освен трудностите всичко останало беше от онова "гуууд" и всички бяхме живи и здрави.
Всъщност за повечето тук във форума това може да се стори един лек маршрут, но за аматьор като мен си беше изпитание.


И това не е всичко, но трябва да направя кратка пауза, след което продължавам с останалите дни от пътуването, които също имаха какво да ни предложат.

[Nik Nikolov]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Супер !
Занчи все пак съдбатa Ви е готвила изпитание, потривайки ехидничко с ръце .
Ама сте го продолели.

Добре дошли в отбора " ЗАГУБЕНИ ПО GPS " !
Друго си е да се загубиш по GPS,- друго като обикновен простаk .

Много интересно. Очакваме с нетърпение продължението.

[giorgio]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

От как Бойко е отворил темата, почти по цял ден, че и нощ, чета и препрочитам...
Чудя се, защо останалите участници в това приключение, не се включват със свои снимки и впечатления... Би било интересно и останалите да споделят с нас.

П.П.

Имаме и две малки клипчета, но нямам представа как мога да ги покажа тук.

Бойко, клипчета ги качи в ftp-то, а тук, в темата, просто дай линк към тях.

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Отпочинали с приятни болки в мускулите се събудихме на 05.05.2009г. Тук преди тръгване заявих, че ще карам по път, на който от едната страна ми е морето, а от другата планина и никакъв друг. Пред хотела ни дадоха един маркуч и поизмихме малко моторите. Поехме към гр.Адана за да се спуснем след това по цялото крайбрежие на Средиземно море. До Адана беше магистрала, а след това слязохме вече на крайбрежният път. Страшна красота. Така карахме и се любувахме на гледките и морето и си стана време за обяд. Случайно минавайки край едно пътно заведение окото ми грабва огромен фризер с агнешко месо. Веднага спирачки и отиваме на обяд. Тук менюто ни изненада с опцията да си поръчаме 1кг. месо, което на място да ни изпекат. Речено сторено, като само Даката искаше пиле, а Мария не яде месо. Та искам да кажа, че с Митето и Вики добре похапнахме.













Напълнихме "резервоарите" и поехме отново на път. Посоката беше Анталия. И Освен силните ветрове през целия ден имаше отново страхотни гледки. На места пътя беше в ремонт на участъци от около 1км, но това вече нямаше как да ни уплаши и притесни.











Започнаха да се появяват черни облаци, при което решихме да спрем на едно кафе да изчакаме. И изчакахме един дъжд. Продължихме по пътя и там се изсипа страшен дъжд, който не спря чак до курорта Алания. Тук намерихме хотел и решихме да пренощуваме. Хотела се казва "Santana" /N36 29.167' E032 05.866'/, като нощувката е 60 лири на човек, но е ALL Inclusive. Получихме СМС от Петър и Деси, които ни казаха, че се прибират към България и пропускат Турция. За деня изминахме 520км. и всичките ни дрехи мокри.
Утрото на 06.05.2009г. ни посрещна с приятно слънце. Закусихме и се настанихме да пием кафе до басейна, където почнахме да мислим къде да ходим.



Така решихме да увеличим маршрута, карайки само по крайбрежието и да нощуваме в курорта Фетие. Речено сторено. Едни бързи снимки на големите вълни и след това стягане на багажа





И пак поехме по пътя. Минахме през Анталия, но нещо не се впечатлих толкова много. След Анталиа отново само по крайбрежието и отново невероятни красоти







На много от тях спирахме да се наслаждаваме









По пътя срещахме и други пътуващи, с някои от които разменяхме по някоя приказка





Стегнахме и то Фетие. Наистина много хубаво курортно градче, в което ми направи впечатление, че има страшно спокойство. Спряхме до един хотел и Вики обясни на човека вътре, че искаме хотел с плаж, тъй като намерението ни беше да останем два дни да си починем. Човека от хотела ни обясни да се върнем по пътя и след около 5км се намира курорта Олудениз. Така и направихме. Обърнахме моторите и след 15 километра стигнахме до Олудениз. Невероятно място. Малко курортче, обградено отвсякъде с много високи скали. По-късно разбрах, че това бил рая за парапланеристи, делтапланеристи и останалите ланеристи, от което аз нищичко не разбирам. Бързо се настанихме в хотел "Montebello" /www.montebellohotel.com /. Цената за нощувка беше 280 лири за петимата за две стаи, за две вечери. Общо за този ден изминахме 457км. Платихме за две вечери и на следващия ден щяхме само да си почиваме.

Ще продължа по-късничко, защото идва вече края, а не ми се иска всичко да приключи.

[boiko73]

До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Ето и клипчетата:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...O/MOV01600.MPG
https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...