Tweet
До: Черноморско приключение
Понеже самото Черноморское общо взето изглеждаше по подобен начин затърсихме място за къмпиране мааалко по-далеч от него. И намерихме. На брега, до фара, прекрасна гледка на няколо км. от следващото Мизхводне - няма жива душа. Да но не. Тази цялата романтика беше известна не само на нас, но и на тази красива двойка, за която днешният ден щеше да е особено важен.
Ние, разбира се, ги поздравихме...
...и продължихме няколко километра на север по черен път граничещ с брега. Намерихме достатъчно отдалечено и безлюдно място и се заехме с разпъването на палатки.
Ето тук се наложи да употребим системата за чистене на вода, която най-общо се състои в следното: филтрираш намерената вода използвайки това шише със подвижен филтър и после разбъркваш с уреда (подобен на термометър) за умъртвяване на микроби. Цялото упражнение отнема минута, както и евентуалните стомашно-чревни проблеми.
Всичко вървеше прекрасно, спокойна вечер, черноморски залез, вкусна храна... Спретнахме едно ритуално погребение на старите ми ботуши
и докато приключат „формалностите” вятърът ни връхлетя. Със скорост не по-малка от 20 м/сек. Ей така от нищото. Мощни пориви. Огънят се разлетя, а ние едва смогнахме да гасим и да тичаме с горящите клони надолу към морето преди да са се подпалили палатките. Разстоянието между тях и огъня беше не по-малко от 7-8 метра, но след този случай ще избирам място за огън на повече от 20 ...Разбира се заваля с едри капки без да спира да духа, което не остави нищо сухо по нас в следващите десет минути, докато ние копаехме дупки в земята за да увеличим още наклона на моторите срещу вятъра. После допълнителни въжета за моторите с метални колчета в земята, затрупани с камъните, които успяхме да намерим наоколо. Веселба.
На сутринта вятъра беше поутихнал. Не съвсем, но достатъчно за да го ползвам за сушене на пода на палатката ...
От тук нататък целта беше Одеса. 6-ти октомври. Напуснахме Крим и дали заради дъжда, дали заради сезона, но започнахме да усещаме зимата. Стана си студено. Мрачен ден в който не спря да вали през всичките над петстотин километра до Одеса. След такива дни идеята за палатка, не е онова, което се върти дълго в главата ти. Пратих SMS на rumbata с въпрос за координатите на техния хотел в Одеса и получих адреса на топлата вода и покрива. Е, с два номера по-нагоре J, но все пак на същата улица и в същия квартал. То не беше точно хотел, по-скоро студентско общежитие, но – нямаше места. Обаче връзките ни с Украйна не са от вчера... и получихме светкавична подкрепа от друг член на нашия форум – Тони. Тони бързо ни организира с много уютно и приятно хотелче, където ни посрещнаха като скъпи гости, за което искам сърдечно да ѝ БЛАГОДАРЯ . За съжаление, тя не успя да се присъедини към нас при последвалата вечеря в българския ресторант, намиращ се на стотина метра от хотелчето. След разказа на Генади (gtsvg) “Пътуване до Украйна” за Одеса, аз какво бих могъл да добавя... Трябваше да я почувствам. Затова и освежен след вечерята, вместо да заспя си взех апарата и се гмурнах в нощната Одеса.
След няколкочасова разходка из красивите улици в централната част на града, чух звуци на китара от близката градинка. Компанията - приятна.
Хората свирят,пият и пеят, а аз уважавам тези три неща, те пък уважават хора като мен. Останалото не може да се разкаже...
Прибрах се около 4 сутринта, замислен кога за последно съм пял в парка... Не се сещам и да съм виждал последните 15-тина години хора да го правят. Завидях им... усмихнат.
Понеже самото Черноморское общо взето изглеждаше по подобен начин затърсихме място за къмпиране мааалко по-далеч от него. И намерихме. На брега, до фара, прекрасна гледка на няколо км. от следващото Мизхводне - няма жива душа. Да но не. Тази цялата романтика беше известна не само на нас, но и на тази красива двойка, за която днешният ден щеше да е особено важен.
Ние, разбира се, ги поздравихме...
...и продължихме няколко километра на север по черен път граничещ с брега. Намерихме достатъчно отдалечено и безлюдно място и се заехме с разпъването на палатки.
Ето тук се наложи да употребим системата за чистене на вода, която най-общо се състои в следното: филтрираш намерената вода използвайки това шише със подвижен филтър и после разбъркваш с уреда (подобен на термометър) за умъртвяване на микроби. Цялото упражнение отнема минута, както и евентуалните стомашно-чревни проблеми.
Всичко вървеше прекрасно, спокойна вечер, черноморски залез, вкусна храна... Спретнахме едно ритуално погребение на старите ми ботуши
и докато приключат „формалностите” вятърът ни връхлетя. Със скорост не по-малка от 20 м/сек. Ей така от нищото. Мощни пориви. Огънят се разлетя, а ние едва смогнахме да гасим и да тичаме с горящите клони надолу към морето преди да са се подпалили палатките. Разстоянието между тях и огъня беше не по-малко от 7-8 метра, но след този случай ще избирам място за огън на повече от 20 ...Разбира се заваля с едри капки без да спира да духа, което не остави нищо сухо по нас в следващите десет минути, докато ние копаехме дупки в земята за да увеличим още наклона на моторите срещу вятъра. После допълнителни въжета за моторите с метални колчета в земята, затрупани с камъните, които успяхме да намерим наоколо. Веселба.
На сутринта вятъра беше поутихнал. Не съвсем, но достатъчно за да го ползвам за сушене на пода на палатката ...
От тук нататък целта беше Одеса. 6-ти октомври. Напуснахме Крим и дали заради дъжда, дали заради сезона, но започнахме да усещаме зимата. Стана си студено. Мрачен ден в който не спря да вали през всичките над петстотин километра до Одеса. След такива дни идеята за палатка, не е онова, което се върти дълго в главата ти. Пратих SMS на rumbata с въпрос за координатите на техния хотел в Одеса и получих адреса на топлата вода и покрива. Е, с два номера по-нагоре J, но все пак на същата улица и в същия квартал. То не беше точно хотел, по-скоро студентско общежитие, но – нямаше места. Обаче връзките ни с Украйна не са от вчера... и получихме светкавична подкрепа от друг член на нашия форум – Тони. Тони бързо ни организира с много уютно и приятно хотелче, където ни посрещнаха като скъпи гости, за което искам сърдечно да ѝ БЛАГОДАРЯ . За съжаление, тя не успя да се присъедини към нас при последвалата вечеря в българския ресторант, намиращ се на стотина метра от хотелчето. След разказа на Генади (gtsvg) “Пътуване до Украйна” за Одеса, аз какво бих могъл да добавя... Трябваше да я почувствам. Затова и освежен след вечерята, вместо да заспя си взех апарата и се гмурнах в нощната Одеса.
След няколкочасова разходка из красивите улици в централната част на града, чух звуци на китара от близката градинка. Компанията - приятна.
Хората свирят,пият и пеят, а аз уважавам тези три неща, те пък уважават хора като мен. Останалото не може да се разкаже...
Прибрах се около 4 сутринта, замислен кога за последно съм пял в парка... Не се сещам и да съм виждал последните 15-тина години хора да го правят. Завидях им... усмихнат.
))
Приятен етап.
не мога да я сложа.
Коментар