В случая не е голяма мъка.
Летището не е ЧЕСТ ОБЕКТ.
То е ОБЕКТ НА НАПАДЕНИЯ.
Оттам е възможно да бъде ЧЕСТО.
Разбира се, можеше да бъде написано по-правилно:
Летището е, честО, обект на нападения.
К'во да праиш - журналяги!
В случая не е голяма мъка.
Летището не е ЧЕСТ ОБЕКТ.
То е ОБЕКТ НА НАПАДЕНИЯ.
Оттам е възможно да бъде ЧЕСТО.
Разбира се, можеше да бъде написано по-правилно:
Летището е, честО, обект на нападения.
К'во да праиш - журналяги!
... Какво се учудваш, понятието "чест" им е непознато...
Най-елементарното правило за употреба на пълния член е да го слагаш отзад на извършителя на действието!
Чукча протестира. "Чест обект" е абсолютно приемлив израз. "Чест посетител" се ползва редовно.
Ще поспоря с чукчата , за която цел работа ми върши и хубавият пример с "честия посетител". Изразът не е много изящен, но несъмнено е правилен.
Но държа на мнението си, че "чест обект" няма, нито "чест камък", нито "честа кифла".
В примера ми от дописката е имало 2-3 правилни начина да се каже и напише, по-специално:
"често е обект на нападения"
и
"е обект на чести нападения".
В първия случай "често" е типично наречие и всичко е ясно. Наречието върви с глагол, определя някаква особеност на действие или състояние.
Във втория случай то е по-скоро прилагателно (неслучайно се прпоменя по род и число), което има наречие в потеклото си (това сигурно са го избистрили езиковите науки, но чак такъв специалист не съм).
А тъй като кръвта вода не става, подобни "наречиеви" прилагателни вървят само с думи, които все пак описват (или някак съдържат) действие. Нападението е действие.
Посетителят не е действие. Но след като без проблем може да е субект на "чести посещения", би могъл - с известен стилов компромис - да стане и "чест посетител". Но никога няма да бъде "чест мъж", нали?
***
Тая тънкост не ме тормози особено във връзка с "честото", защото с него се злоупотребява рядко . Но направо ми бърка в здравето нашествието на изрази като "успешен министър". За това вече съм писал тук, може би в същата тема.
Въпросът е сходен с "честото". Успешно може да бъде само действие или резултат от действие. Може да има успешно управление, успешна реформа и т.н., но няма успешно правителство и успешен тромпетист.
Посетителят не е действие. Но след като без проблем може да е субект на "чести посещения", би могъл - с известен стилов компромис - да стане и "чест посетител".
Това приемаш. Каква разлика виждаш с "успешен министър"?
За мен е приемливо опростяване на езика.
Това приемаш. Каква разлика виждаш с "успешен министър"?
За мен е приемливо опростяване на езика.
Силен въпрос - постави ме натясно! Защо от две сходни конструкции едната приемам, макар с компромис, а другата категорично ме дразни? Не знам... Без съмнение в тези неща играят и правила, и временна езикова мода, и чисто субективно усещане - а то понякога може да е толкова вкоренено, че да ти се струва като граматически закон.
Приемам (с уговорки) и довода за опростяването на езика. В края на краищата негово достойнство е, че е нещо много живо и не пита нито специалисти, нито педантични борци за чист език.
И все пак обратната страна на опростяването е загуба на богатство - в думи, нюанси и маса тънкости. Тази загуба ме натъжава, макар тя също да е продиктувана от живота - други темпове, други начини и психологически цели на общуването - нетърпеливо изслушване и припряно съобщаване, друг облик на информирането, назряващо социално надмощие на нечетящите поколения и т.н. (И във всичко това даже не засягам сложната граница между опростяване на езика и изпростяване, включително чрез наукообразни вносни думи и изрази, предназначени не да съобщят мисъл, а да скрият отсъствието й.)
В светлината на горните доводи, чукча преразглежда мнението си че "чест гост" е правилна словесна конструкция. Предполагам пак ще го ползвам чат-пат. Осъзнат грях - дважди грях...
...абе за "успешен министър" не мога да се сетя наскоро - така че сигурно не е правилна конструкция.
...а сигурно "успешен президент" или "успешен кмет на София" ще си е направо изпростяване на езика...
Виж, за "успешен мениджър" по мога да дам примери...но по тази логика - не знам дали това има общо с българския изобщо...
Неизбежно е при толкова доминираща английска реч отвсякъде - българският език също да приема по прости конструкции.
...иначе ще стане като гига с Чарли Чаплин и машинописката във Великия Диктатор...
Иначе , каква е официално правилната алтернативата на един "успешен министър председател" например - имам предвид не в действителността днес, а езиково...
Добре ,че някои мачове от Южна Африка се коментират от некоментатори, а от пратениците на наши вестници.
Ще се повторя, че и друг път съм цитирал отчаяните бездарници, начело с Петър Василев:
-Течът последните секунди...
-Асистент арбитъра отбеляза...(разбирай помощник съдия и ли поне рефер...)
-Дефаназивния план на италиянците е по-слаб от офанзивния план на словаците...
-Ситуацията! Без нея не могат нищо да прокоментират. Чак като наближи вратата тя става положение, от което се попадат попадения, вместо да се вкарват голове...
-Тези пък, на които вкарат гол, го инкасират...
-Канаваро изгуби владението на топката и тя вече не е негова притежание...(Красиво, нали?)
-Коженото кълбо напусна очертанието на терена.(Защо не излезе от игрището?)
-Ашли Коул спечели нарушение. (Той е сритан жестоко и лежи на тревата. Къде е "печалбата"? Може би е спечелил наказателен удар за нарушение срещу себе си?)
-Този защитник покрива голям периметър...Периметърът е линия. По-правилно е покрива голяма площ!..
-Някой бележи измъчен го, но той не се радва като човек, а триумфира!
Изходът е да приглушим коментатора и да слушаме вувузелите.
Коментар