Tweet
2. МОИТЕ РАЦИОНАЛИЗАЦИИ....
15. в SKL Магдебург проектирахме съвместно инсталация Реформинг за Плевен.
За изометричните чертежи на тръбопроводите ми хрумна , предложих и приеха да се изписват и координатите на всяка чупка на тръбата: x,y и z.
Оказа се, че на тръбопроводите с фиксирани координати в рамките на проектното поле им е много уютно.
Похвала от директора на проектантската, кафе със сметана в кафе-паузата в 10,00.
16. Пила за челно напасване на стъклодържатели. Вече сме в зоната на слединженерната ми дейност – дограми, фасади.
Стъклодържателите от алуминий трябва да се отрежат с голяма точност, което на циркуляра не се получава. Присособих един въртящ се закален стоменен диск-пила, заточен от двете страни. Този диск с ръчно подаване и проби в отвора на прозореца, вратата, дава идеалната дължина на стъклодържатела.
Сам си се възнаградих с един обяд в ”Българска храна”.
17. Телескопична рулетка за заснемане на отвори за врати и прозорци. Такива се появиха по-късно на пазара, но моята си е най-удобне и лека.
Пих една бира.
18. За всеки проектант и чертожник е мъка през минута да остри моливи.
Откраднах от италиански колеги една острилка, направихме матрици и произведохме десетки острилки. Те заострят само графита на молива, излизащ от верзатила.
Кой ли не си приписа авторство. Пих студена вода.
19.Сега нещо по-стйностно. В ХТИ Буууругас на катедра „Силикати” произвеждаха рубини по метода на Верньойл. Аз чертаех устройствата. Голяма мъка да постигнеш равномерно изтегляне на затравката със скорост 25 мм. в денонощие. Когато нямаше микродвигатели, стъпкови и прочее. Справихме се.
Рубините на четирите инсталации се получаваха кръглички като кремевирш с характерния чорапен блясък.
Тайно от колегите преработих едната инсталация, като прибавих на рубина въртеливо движение. Избавил се от нехомогенната темпаратурна среда, кристалът израстна в своята собствена сингония. Ура, дисертации, ДЗУ Стара Загора най после се зарадва на качествени подложки за микрочипове.
Мен ме интересуваха повече парите, отколкото славата и дисертациите, но бяхме станали толкова много съавтори, че и парите станаха смешни.
19. В същите тези машини за производство на рубини измислих (може и да го имало, но не знаех) диференциален винт. За такъв нищожен ход на затравката варти-сучи с оборотите – все трябва и винт със ситна резба. А на струга можеш да направиш най-ситна половин мм. Тогава правим така: подбираме две резби цолова и метрична с близки стъпки, далеч по.малки от 0,5 мм, като всяка от тях си е едра и се израотва лесно. После: втулка с вътрешна резба цолова, втора втулка в нея с външна цолова и вътрешна милиметрова. Въртища само средната втулка и ето комплект с много малък под.
Това химиците не го разбраха и въобще не ги заинтересува.
20. Пак забавно. Работех в ХТИ и наблюдавах мъките на колегите без „нула”, т.е. пряк телефон.Не могат да позвънят вкъщи. Нямаше мобифони. Нямаше и толкова хора около кафенето „Кристал”...”Нули” имаха само в ректората и няколко приходящи професори от София. Те прихождаха за ден-два и през останалото време заветната „нула” безполезно си кротуваши зад заключената врата.
Измислям следното: изпращам работник да „ремонтира” бравата. Вкопаваме в мястото на езика на секретния ключ контактен датчик. Когато професорът си е в кабинета, контакторът затваря веригата и той си звъни спокойно с „нулата”. Излезе ли и заключи вратата, се затваря веригата в стаята на асистентите.
Това мошеничество ми едно от любимите.
21. НХК Бургас е проектиран без очистни съоръжения. Всиката мръсотия се изливаше в езерата под язовир Мандра. Да се утаи, да изчезне, все едно че я няма.
Да, ама се размириса жестоко, измраха и риби и жаби. Не се трае. По тава време пуснаха в действие и първите очистни в НХК. Директорът Медаров ми нареди да направя (да проектирам, де) устройство за събиране на плуващите нефтени фракции. Това беше плоскодънна лодка два на три метра с плитко газене и една полутръба отпред. Тя събираше повърхностния слой и помпата го пращаше на брега в големи емкости.
Работниците от помпената станция, които по съвместителство щяха да обслужват нефтосъбирача, бяха категорични: моторът на помпата да е бензинов. Те всички имаха кой Трабант, кой Москвич – все на бензин.Ясно?
.......................................................................................................................
Домързя ме да пиша. Затова за траш-машината за големи автогуми, за устройството в Кремиковци за неразпадащи се стегнати с лента шестоъгълти пакети, за примитивно отъване на алуминиеви и ПВЦ профили... друг път.
Понеже может да ме заподозрете в лъжи и нескромност, питайте Giorgio – мой колега от Дебелт и редовен съавтор, модератор във Форума.
Благодаря за вниманието.
П.п. Моят идеал за изобретение е следният. Костюм за огнеборец, работещ в силна жега, липса на кислород и стесненост на движенията.
Изработва се костюм от два слоя.Запълва се с течен кислород+ хелий. Жарта изпарява равномерно кислорода, той охлажда тялото. И така – автономна работа в течение на много часове. Тук ще е нужна консултация с Б.Б.
15. в SKL Магдебург проектирахме съвместно инсталация Реформинг за Плевен.
За изометричните чертежи на тръбопроводите ми хрумна , предложих и приеха да се изписват и координатите на всяка чупка на тръбата: x,y и z.
Оказа се, че на тръбопроводите с фиксирани координати в рамките на проектното поле им е много уютно.
Похвала от директора на проектантската, кафе със сметана в кафе-паузата в 10,00.
16. Пила за челно напасване на стъклодържатели. Вече сме в зоната на слединженерната ми дейност – дограми, фасади.
Стъклодържателите от алуминий трябва да се отрежат с голяма точност, което на циркуляра не се получава. Присособих един въртящ се закален стоменен диск-пила, заточен от двете страни. Този диск с ръчно подаване и проби в отвора на прозореца, вратата, дава идеалната дължина на стъклодържатела.
Сам си се възнаградих с един обяд в ”Българска храна”.
17. Телескопична рулетка за заснемане на отвори за врати и прозорци. Такива се появиха по-късно на пазара, но моята си е най-удобне и лека.
Пих една бира.
18. За всеки проектант и чертожник е мъка през минута да остри моливи.
Откраднах от италиански колеги една острилка, направихме матрици и произведохме десетки острилки. Те заострят само графита на молива, излизащ от верзатила.
Кой ли не си приписа авторство. Пих студена вода.
19.Сега нещо по-стйностно. В ХТИ Буууругас на катедра „Силикати” произвеждаха рубини по метода на Верньойл. Аз чертаех устройствата. Голяма мъка да постигнеш равномерно изтегляне на затравката със скорост 25 мм. в денонощие. Когато нямаше микродвигатели, стъпкови и прочее. Справихме се.
Рубините на четирите инсталации се получаваха кръглички като кремевирш с характерния чорапен блясък.
Тайно от колегите преработих едната инсталация, като прибавих на рубина въртеливо движение. Избавил се от нехомогенната темпаратурна среда, кристалът израстна в своята собствена сингония. Ура, дисертации, ДЗУ Стара Загора най после се зарадва на качествени подложки за микрочипове.
Мен ме интересуваха повече парите, отколкото славата и дисертациите, но бяхме станали толкова много съавтори, че и парите станаха смешни.
19. В същите тези машини за производство на рубини измислих (може и да го имало, но не знаех) диференциален винт. За такъв нищожен ход на затравката варти-сучи с оборотите – все трябва и винт със ситна резба. А на струга можеш да направиш най-ситна половин мм. Тогава правим така: подбираме две резби цолова и метрична с близки стъпки, далеч по.малки от 0,5 мм, като всяка от тях си е едра и се израотва лесно. После: втулка с вътрешна резба цолова, втора втулка в нея с външна цолова и вътрешна милиметрова. Въртища само средната втулка и ето комплект с много малък под.
Това химиците не го разбраха и въобще не ги заинтересува.
20. Пак забавно. Работех в ХТИ и наблюдавах мъките на колегите без „нула”, т.е. пряк телефон.Не могат да позвънят вкъщи. Нямаше мобифони. Нямаше и толкова хора около кафенето „Кристал”...”Нули” имаха само в ректората и няколко приходящи професори от София. Те прихождаха за ден-два и през останалото време заветната „нула” безполезно си кротуваши зад заключената врата.
Измислям следното: изпращам работник да „ремонтира” бравата. Вкопаваме в мястото на езика на секретния ключ контактен датчик. Когато професорът си е в кабинета, контакторът затваря веригата и той си звъни спокойно с „нулата”. Излезе ли и заключи вратата, се затваря веригата в стаята на асистентите.
Това мошеничество ми едно от любимите.
21. НХК Бургас е проектиран без очистни съоръжения. Всиката мръсотия се изливаше в езерата под язовир Мандра. Да се утаи, да изчезне, все едно че я няма.
Да, ама се размириса жестоко, измраха и риби и жаби. Не се трае. По тава време пуснаха в действие и първите очистни в НХК. Директорът Медаров ми нареди да направя (да проектирам, де) устройство за събиране на плуващите нефтени фракции. Това беше плоскодънна лодка два на три метра с плитко газене и една полутръба отпред. Тя събираше повърхностния слой и помпата го пращаше на брега в големи емкости.
Работниците от помпената станция, които по съвместителство щяха да обслужват нефтосъбирача, бяха категорични: моторът на помпата да е бензинов. Те всички имаха кой Трабант, кой Москвич – все на бензин.Ясно?
.......................................................................................................................
Домързя ме да пиша. Затова за траш-машината за големи автогуми, за устройството в Кремиковци за неразпадащи се стегнати с лента шестоъгълти пакети, за примитивно отъване на алуминиеви и ПВЦ профили... друг път.
Понеже может да ме заподозрете в лъжи и нескромност, питайте Giorgio – мой колега от Дебелт и редовен съавтор, модератор във Форума.
Благодаря за вниманието.
П.п. Моят идеал за изобретение е следният. Костюм за огнеборец, работещ в силна жега, липса на кислород и стесненост на движенията.
Изработва се костюм от два слоя.Запълва се с течен кислород+ хелий. Жарта изпарява равномерно кислорода, той охлажда тялото. И така – автономна работа в течение на много часове. Тук ще е нужна консултация с Б.Б.
Коментар