Факти любими на боговете - или границата на познанието.

[Станислав Николов]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

rulin мерси за отговора.Да, наистина и аз си задавам въпросът:"Какво има след тази скорост и в каква форма съществува?", но е очевадно, че все още не сме дорасли, за да си го обясним, пък и не можем да докажем по-висока скорост от "С".

[Ясен]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Според сегашните понятия, скоростите над светлинната не могат да се отличат от движение във времето назад, с нормална скорост под светлинната. Нещата, които се движат във времето назад пък, според някои понятия могат да се нарекат "античастици".

[artefekt]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Прочетох цялата тема и в мен се затвърди убеждението, че ако не можеш да обясниш дадена теория, с прости думи на средно статистически петокласник, значи не я разбираш.

[Станислав Николов]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Мда, както Айнщайн навремето е казал:"Един учен, ако не може да обясни на един третокласник с какво се занимава, то той е шарлатанин!" В духа на темата: Ясене, някак си не мога да го побера това твърдение.Ако се движи даден обект със скорост по-голяма от тази на светлината то той се връща с нормална скорост назад във времето.Би ли споделил някой линк относно въпроса? Мерси.

[Rabin]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Доколкото съм чувал - никой истински не разбира Стандартния модел. Пък той е предвидил немалка част от откритите в последствие частици. Пример - изчислил е масата на електрона с точност колко там девятки след запетаята. После е потвърдена експериментално. Антиматерията е пророкувана като още едно отрицателно решение. Никой не го е подозирал. В едно простичко уравнение на Дирак.
Чиста математика, като струнната теория.

[Obersturmbahnfuehrer]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Ето още :
разпукването на стъкло става със скорост над 4км/сек.

Разпротсранението на фронта на пукнатините е със скоростта на звука в материала - колокото е по-плътен, толкова е по-висока тя. В стоманата е към два пъти повече от цитираната от теб. Естествено, не говорим за поетапно разпространение в нехомогенна среда, където пукнатините "пълзят" и имаш време да пробиеш отвор пред фронта, за да разтовариш концентратора на напрежение...

[Volk]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Разкошна тема! /усещането е като в джакузи с пура и шампанско/
Моят мъчителен въпрос е какво ще се случи, в момента в който разума стигне границата си и разбере себе си ?
Т.е. да разбере напълно как функционира човешкият ум и разбира се , веднага ще направи експеримент с изкуствен модел..
На този етап сме горе - долу на нивото, автомобил да се "самооткрие" и да разбере принципа си на работа...

П.С. Йордане, виж как вече пестя пространство и знаци в писането.. Ама пусто, като манастира е тесен за моята душа?!

[Rabin]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

...
Моят мъчителен въпрос е какво ще се случи, в момента в който разума стигне границата си и разбере себе си ?
Т.е. да разбере напълно как функционира човешкият ум и разбира се , веднага ще направи експеримент с изкуствен модел..
..

Едно от определенията за разум е: опит на материята да опознае себе си.
Подозирам, че принципа на разума е много далеч от настоящата тема.

[Volk]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Едно от определенията за разум е: опит на материята да опознае себе си.
Подозирам, че принципа на разума е много далеч от настоящата тема.

Поне на функцията на мозъка в абстрактното мислене!
Голяма гад е този мозък! В полубудно състояние, може да ти внуши под формата на сън, че всичко около теб е истина..

Мисля,че точно това ни отличава от животните - нито виждате електрони, нито планети, но можете да си ги представите!

[turtey]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Често подобни "загадки" идват от непознаването на проблема. Пък ние хората сме научили толкова малко за света все още.

The answer to a problem was 'log(1+x)'. A student copied the answer from the good student next to him, but didn't want to make it obvious that he was cheating, so he changed the answer slightly, to 'timber(1+x)'

[Yordan]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

П.С. Йордане, виж как вече пестя пространство и знаци в писането.. Ама пусто, като манастира е тесен за моята душа?!

Това беше шега, Волк. Не искам да пестиш място, пък и кой съм аз, че да ограничавам другите?

Теорията на относителността "забранява" скорости над светлинната - това сигурно е единственото константно нещо (демек не-относително) в цялата теория (може и да греша) и не зависи от гледната точка на наблюдателя (от координатната система, казано тежко).
На диаграмите на Минковски всяко по-бързо нещо, отразено от "огледало" някъде в пространството, изглежда като да се връща в началната си точка в по-преден момент от времето, в което е било изпратено. Ужасия. Ако приемем, че такъв "лъч" носи информация за унищожаването на устройството, което го е излъчило, то влизаме в директен логически парадокс (като "Парадокса на дядото", например, който е класически пример).
И все пак, теорията позволява (ако не и предвижда) съществуването на частици, които ги умеят тия фокуси...

Обер, така и така влезе в темата, сподели нещо по-нормално от моите лаически писаници. Това с пукнатините е интересен факт от "Знаете ли, че...", но не може да се мери с физичните изродщини ))
Ясен е много лаконичен, пък Стефан никакъв го няма...

[bojitch]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Не знам дали и те няма да потърсят Господ. Както правят напоследък мастити физици.

[Тодор (Zaarin)]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Ще се върна към заглавието на темата. Всъщност границата на познанието може да се покаже с илюстрация

Ако илюстрираме цялото възможно познание с огромен кръг (може би дори кръг с безкрайно голям радиус), а всичко което знаем с вписан в него кръг, който се явява част от него (подмножество), то окръжността, граница между двете, се явява именно границата на познанието. По нея са разположени нещата, които познаваме само частично. След като ги разгадаем и научим, кръга на нашето знание нараства и поглъща нещата от границата... обаче и обиколката на окръжността-граница се увеличава и нещата, за които имаме само бегла представа стават все повече и повече

[sir Borko]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Ще се върна към заглавието на темата. Всъщност границата на познанието може да се покаже с илюстрация

Ако илюстрираме цялото възможно познание с огромен кръг (може би дори кръг с безкрайно голям радиус), а всичко което знаем с вписан в него кръг, който се явява част от него (подмножество), то окръжността, граница между двете, се явява именно границата на познанието. По нея са разположени нещата, които познаваме само частично. След като ги разгадаем и научим, кръга на нашето знание нараства и поглъща нещата от границата... обаче и обиколката на окръжността-граница се увеличава и нещата, за които имаме само бегла представа стават все повече и повече

Хмм , ами ако пространството е пълно с такива повтарящи се кръгове и всички са пълни с едно и също познание. Като стигнем границата на съседния кръг и играта свършва

[Тодор (Zaarin)]

От: Факти любими на боговете - или границата на познанието.

Малкият кръг е човешкото познание като цяло, не на отделния човек. Изразяват се количествени отношения, т.е. знание не може да бъде на две различни места. И точките могат да се местят, обиколката си расте, дори част от точките в предната да са се преместили и включили в новата, без да са изяснени. Ако е по-удобно за представяне, може да не е кръг, а безформена фигура, която пуска пипала във всички посоки. При това двуизмерната е просто илюстрация, ако имаме достатъчно въображение, можем да си представим многомерна фигура, като всяко измерение е дял от познанието.