Лични впечатления за ресурси с истински FLAC, DSD и DXD -> музика високо качество...?

[ittso]

При грамофоните нещата са по-комплексни. Да, технологията не звучи впечатляващо като технически данни на хартия. Но историята знае не един и два случая за джаджи които като параметри на хартия са брилянти... и дотам...

Друго е по-интересно при грамофоните. За да може да се запише каквото трябва, както трябва върху плочата (винил по модерно му) има изисквания към мастеринга на записа които се различават от същите за CD например. При което се получавал лек парадокс - един и същ албум, издаден една и съща година, от една и съща звукозаписна компания, звучи различно на плоча и на компакт диск.

Не е за подценяване и фактът че грамофонът в най-голяма степен е "легото" на тая техника. Има десетки неща за модификация, регулиране, тунинг, четене, почесване по главата и т.н.

[Венцислав Петров]

Точно това имам предвид... За да може въобще да се възпроизведе нещо съдържащо по-високи нива на ниски честоти задължително едно под определена честота те се правя моно, второ разстоянието между пътечките се прави различно в зависимост от амплитудата на сигнала... Идеален пример от тези които имах предвид... пишейки за законите на физиката... Въобще не отварям дума за това колко децибела дори на теория може да се постигне като разделяне на каналите и прочее... А и ако само някой вземе калкулатора и види колко е линейната скорост в началото и края пък хептен... Даже и дума не отварям за положението на иглата чисто геометрично спрямо канала в началото средата и края... И всичко това за да се запише нещо, дето звучало истинско... Друг път...то нещото е звучало горе долу истинско като е било на магнетофонната лента с всички условности разбира се...

Нищо против нямам че на някой нещо му звучи добре... Доказан факт е, че човешкият мозък се повлиява крайно негативно от повтарящи се еднакви "паттерни" но често има обратният ефект с изкривявания, които се възприемат като "мек", лампов" и прочее звук...

Впрочем и в медицината ефекта на плацебото е известен добре, при това неговият ефект често надвишава този на медикаменти... Така че нищо не отричам и не твърдя, само за себе си гледам да се сверявам с физичните закони... Да не взема да се окажа в редиците на тези дето с години купуваха плочите на Mobile Fidelity Sound Lab и твърдяха че никой не може да се мери с аналоговият звук пък после изведнъж ги поляха със "студена вода" като взеха че разбраха за DSD и плочите дето са слушали...

Истината е, че при тя и самата музика в повечето случаи особено рок и подобни, съдържа достатъчно внесени от автора изкривявани с нарочна цел така че все тая...

Аз лично смятам, че ако в нещо е смислено да се влагат много технология и пари съответно, то това са преобразувателите между ток и въздушно налягане и в двата края... Там нещата са най-сложни и трудни за постигане...

А иначе който твърди че може да чуе разлика (при еднакви други условия) между FLAC на 96Khz и DSD на max да ми го покаже...

Впрочем има сериозна разлика между едни и същи произведения издавани на различни носители естествено, не само поради характера и особеностите на носителя но най-вече заради целевата аудитория... Е няма как една класика записана с пълната си динамика да се слуша със слушалки в метрото...

[Венцислав Петров]

Нека се намери такъв да покаже... Иначе легенди много ...

[jkd]

То така, може и специално за този тест да няма някой да го е минал, не знам. За квкво ги правят тогава тези по-високи битрейти .

Но аз мисля, че на клетъчно ниво се усещат и най-малките разлики. Физиологично, от организма като цяло. Звукът има въздействие не само върху ушите.

[Венцислав Петров]

Има и смисъл и причина да го правят. Когато се цифровизира нещо, което е ценно и никога няма как да бъде повторено. Много магнетофонни ленти носещи първичната информация (истинският master) примерно са в много деликатно положение защото са... стари и материала вече не е пластичен... Правят там разни "хватки" за да ги възпроизведат веднъж но броят такива възможни пускания клони към единица... Тогава се прави наистина максималното за да е сигурно за което и да е бъдеще...

Отделно когато един запис е направен примерно на DSD макс той е много подходящ за монтиране и работа върху него... Не мога накратко да опиша, но при монтажа се изисква много по-различна информация отколкото за слушане. Възможните проблеми се изместват далече от чуваемите области и т.н. Както написах 96Khz е абсолютният максимум на какъвто и да е смисъл... за слушане... Но да се цифровизира на DSD е съвсем друга тема и с други изисквания...

[jkd]

Аз напоследък проверявам спектъра на албумите или отделните песни с тази малка бърза програмка - "Spec - Acoustic Spectrum Analyzer". Лесно се хваща дали при мастерирането има твърде много компресиране/намалена динамика, дали е mp3 с ниско качество, дали някой е обявил в описанието 192Khz, а всъщност това е прекодиран обикновен flac.

Това долу е пример кое ми звучи добре.

[Венцислав Петров]

И това е метод, разбира се винаги следва да се има предвид, че перфектната спектрограма... е перфектна спектрограма..., но е отличен помощен инструмент...

[jkd]

Въпросът има дори чисто философски аспект - с времето от естествено се преминава към изкуствено във всички сфери на живота - храната, облеклото, материалите, от които е направено всичко наоколо, лекарствата, отношенията и общуването между хората... дори 'правенето' на деца.

Погледнато на тази основа, изборът между аналогова и дигитална музика би трябвало да е ясен и без да навлизаме в подробностите. Които, между другото, така или иначе са изкривени и водят задължително към масово да се наложи изкуственото (виждаме как става в реалността). А истинско естественото остава за малцината, които могат да си го позволят.

Плочите не са задължително такова (в разни стари модели машини за мастер плочи имало някакъв дигитален филтър или преобразувател, та...). А за възпроизвеждането така или иначе трябват лампови усилватели и техника от тоя сорт, без чипове. Изобщо, всичко по веригата от музиканта към записа и до ушите. Което е много близко до невъзможно, на практика.

Затова и концерт на живо, най-лесното решение (свирачите по сватби).

[Венцислав Петров]

Не мисля, че какъв и да е концерт на живо може да осигури това, което би се чуло от действително добре записан и монтиран такъв... Всеки роял има няколко микрофона, всеки отделен музикален инструмент... Звуковият инженер монтира всичко това по начин по който никога, никъде не може да бъде чут... Имаме все пак само две уши... и където и да седнем няма как балансирано да чуем каквото може да бъде поднесено...

[Венцислав Петров]

Впрочем препоръчвам на който му се слуша джаз, да потърси Mayo Nakano. Препоръчвам също и да се прочете как са правили записите и защо... Едно че човекът организирал нещата е меко казано перфекционист... Второ самата Mayo е инженер по образование, музикант по призвание... Въобще заслужава си... А, отделно може всеки от записите да се купи най-старите на CD новите директно на DSD

[jkd]

Тъкмо четох материал от джаз сайт зa ролята на магнетофонните ленти в звукозаписа. През какви етапи се минава, сесиен запис, мастер лента, продакшън лента, оригинално качество и намаляването и внасянето на шум при всеки презапис, количеството инженери, които работят, необходими промени и обработки за да отиде на винил най-накрая. Салата.

За CD не е толкова по-различно. И там си има измененията, необходими или просто случващи се, стана ми ясно миналия път като задълбах по темата.

[Венцислав Петров]

Впрочем за богатите (ама наистина богати) любители на роял, препоръчвам Steinway spirio Така ще имат всичко в едно, безупречно и съвършено изпълнение, артист който пожелаят, когато им е удобно... Yamaha също имат такава система... ;-)